Р
Е Ш Е
Н И Е №260015
гр.Кюстендил, 27.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на първи октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Галина Кирилова,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№327/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивна жалба, подадена от адв.В.З., в качеството й на
пълномощник на Д.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение №443 от
01.07.2019г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№580/2019г. по описа
на този съд.
С посоченото
решение РС-Дупница е отхвърлил, като неоснователни, предявените от Д.Н.Д., с
ЕГН **********, адрес: *** срещу В.А.Д., адрес: *** искове с правно основание
чл.48, чл.45 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 379.00 лева имуществени вреди на основание чл.48 от ЗЗД и 2 000 лева
неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната върху
претендираните суми, считано от датата на увреждането - 10.11.2018г., до
окончателното изплащане на сумите, както и е осъдил Д.Н.Д. да заплати на В.А.Д.
на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сумата в размер на 400.00 лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар.
Във
въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното решение, като постановено в противоречие със събраните в хода на
процеса доказателства, при липса на безпристрастност на съдебния състав,
кредитирал изцяло показанията на непълнолетен свидетел, дадени в присъствието
на негов родител, който от своя страна работел като призовкар при РС-Дупница.
Жалбоподателят
счита, че от доказателствата по делото категорично се установявало наличието на
противоправно деяние – обстоятелство, което не е било оспорено от ответника,
който сам потвърдил факта, че синът му Д. Д. е взел новозакупеното тренировъчно
колело на сина на ищеца, след което е паднал и е счупил задния дерайльор, ухо
за дерайльор и веригата на колелото. Сочи, че отговорността по чл.48 пр.1 от ЗЗД е обективна отговорност за чужди действия и ответникът не може да доказва,
че няма вина. Поддържа още, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че се
касае за отговорност за действия на детето, тъй като отговорността по чл.48
ал.1 от ЗЗД е отговорност на родителите за това, че не са изпълнили
задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор върху
поведението му, което е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане.
Във въззивната жалба се прави оплакване и за неправилност на извода на районния
съд за наличие на хипотезата на чл.48 ал.3 от ЗЗД, тъй като ответникът, чиято е
била доказателствената тежест да установи това, не е доказал, че не е бил в
състояние да предотврати настъпването на вредите. Същевременно се счита, че
фактът, че към момента на извършване на деянието детето не е било под
непосредствения надзор и контрол на родителите си не води до извод, че те не са
осъществявали надзор и, че не са могли да предотвратят настъпването на вредите
в един по-ранен етап, като в тази връзка се сочи какви хипотези – сред които
процесната не е – се обхващат от нормата на чл.48 ал.3 от ЗЗД.
Твърди се
наличие и на останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност
– доказаност наличието на вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредата, като необходимо и закономерно последствие; доказаност размера на
имуществената вреди и на обстоятелства, обуславящи определяне на обезщетение за
неимуществените вреди в претендирания справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД
размер. Твърди се и доказаност наличието на задължение за законна лихва за
забава, съобразно чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Във
въззивната жалба се описват действия на съда във връзка с разпита на свидетеля Д.Н.,
извършен в присъствието на Я.Н., за когото станало ясно, че работи в ДнРС като
призовкар. Твърди се, че отношението на докладчика към свидетеля и баща му и
поведението му спрямо тях било съвсем различно от това спрямо другите
свидетели, като в обжалваното решение показанията на непълнолетния свидетел Н.
били безусловно кредитирани.
Излагат се
доводи и във връзка с определянето на разноските и се правят възражения в тази
връзка.
Претендира
се отмяна на атакуваното решение и постановяване на акт по същество, с който
предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – В.А.Д., чрез пълномощника си адв.Ал.Р., с пълномощно, приложено към отговора, е
депозирал такъв. Изразява се становище за неоснователност на жалбата и за
правилност и законосъобразност на постановеното от РС-Дупница решение по спора.
В отговора се твърди, че описаната в исковата молба фактическа обстановка
не е била установена от събраните по делото доказателства. Преценката на съда
по фактите и правото се счита за правилна и аргументирана, поради което се моли
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските,
сторени за адвокатско възнаграждение.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Дупница е
бил сезиран с предявени от Д.Н.Д. от гр.Дупница срещу В.А.Д. *** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в хипотезата на чл.48 от ЗЗД и на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в хипотезата на чл.45 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на деликтите.
От приетите
от районния съд доказателства - приобщени документи и разпит на свидетелите М.Д.,
Б.Д., Р.Д.и Д.Н., е установено следното:
Д.Д. е баща
на В.Д., който е непълнолетен и към есента на 2018г. е тренирал планинско
колоездене. Д.Д. закупил тренировъчно колело за сина си, което в началото на
месец ноември 2018г. (9-ти или 10-ти ноември) В.Д., въпреки че родителите му не
му позволявали да дава колелото си на други деца, се съгласил да предостави на
сина на ответника Д.да го покара. Към въпросния момент групата момчета карали
по пътеките на скаутското игрище в гр.Дупница. Спускайки се по една пътека с
взетото от В.колело, Д.се подхлъзнал, попаднал в дупка, пълна с листа, загубил
равновесие и паднал. В резултат на падането колелото се счупило и по-конкретно
части от него – заден дерайльор, ухо за дерайльор и веригата на колелото.
Започнала
комуникация между родителите на двете момчета, с цел разрешаване на възникналия
проблем, като на 12.11.2018г. родителите на Д.– ответника В.Д. и съпругата му Р.Д.отишли
в магазин, стопанисван от ищеца Д.Д., в който освен него била и съпругата му Б.Д..
Последната, при разпита й като свидетел по делото е заявила, че Д., като влезли
в магазина, хвърлили обтегача, който по-рано били взели, с цел да търсят да
закупят въпросната част, и казали, че няма да поправят щетите. Държали се
арогантно и говорели на висок тон, независимо от присъствието на други хора.
Това им поведение, според свидетелката, предизвикало притеснение, напрежение и
чувство за беззащитност у съпруга й, които продължавали и към настоящия момент.
Д.е заявила, че две седмици по-късно В.Д. отново отишъл в магазина, за да се
поинтересува дали Д. са успели да намерят счупената част, което те съумели да
сторят едва около месец след случая. Според свидетелката Р.Д., съпруга на
ответника, посещението им на 12.11.2018г. в магазина на Д. е имало за цел да
отправят предложение да заплатят половината от стойността на счупената част, а
при разговора не са присъствали други лица, тъй като при влизането им един
човек излязъл, а при излизането им друг влязъл. Тъй като Д. настоявали да
получат цялата сума, В.Д. им отказал, но все пак казал, че той ще търси частта,
да търсят и те и после да се разберат. Свидетелката отрича ответникът да е
повишавал тон и да е отправял заплахи. Сочи, че известно време след това
съпругът й отново е ходил в магазина да се интересува дали Д. е намерил частта,
от който момент насетне контакти между страните не е имало.
От
показанията на свидетеля М.Д., който е треньор и състезател по планинско
колоездене, става ясно, че състезателният сезон започва през месец март, но
преди началото му се провежда предсезонна подготовка, част от която В.Д. е
пропуснал в края на 2018г., поради проблема със счупеното колело, като от
началото на месец февруари 2019г. същият е започнал тренировки с поправеното
колело.
Не е спорно
по делото, че стойността на счупените части по велосипеда възлиза на сумата от
379.00 лева.
От приложена
по делото прокурорска преписка става ясно, че Д.Д. е подал в РП-Дупница жалба
срещу В.Д., в която е направил оплаквания във връзка със случая със счупеното
колело, със случая от 12.1.2018г., както и е посочил, че на 22.12.2018г. е бил
прострелян прозорец на втория етаж на къщата му. Преписката е била прекратена и
е отказано образуване на наказателно производство.
РС-Дупница е
намерил, че предявените искове са неоснователни. Съдът подробно е анализирал
характера и предпоставките за ангажиране на отговорността на родителя по чл.48
от ЗЗД, като е приел, че в случая, макар да са настъпили имуществени вреди, те
не са били резултат от поведението на детето на ответника, а от случайно
деяние, при което не може да се приеме липса на усилия на родителите, в
частност на бащата, за възпитание на детето, която да ангажира отговорността
му. Претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
е намерена за недоказана, като е посочено, че принципът за непосредственост в
гражданския процес изключва възможността да се ползват свидетелски показания,
дадени пред разследващ орган.
Преценявайки горните факти, настоящият състав
на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната
част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно
и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Според съда,
първоинстанционното решение е неправилно, касателно исковата претенция по чл.48
от ЗЗД, която, според въззивната инстанция следва да бъде уважена изцяло. В
останалата част, в която е отхвърлен искът по чл.45 от ЗЗД, за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, решението е правилно и следва да
се потвърди. Съображения:
Въззивният
съд намира за потребно да посочи, че по делото не се установи допускане на
съществено процесуално нарушение от страна на съда при разпита на непълнолетния
свидетел Д.Н.. Твърдението, че неговият баща е служител /призовкар/ в
РС-Дупница не се удостовери. Дори да е вярно, това не е пречка за разпита му
като свидетел. Оплакванията във въззивната жалба за по-различно процесуално
поведение на съдебния състав към този свидетел при провеждане на разпита
останаха непотвърдени. Кредитирането на показанията му от районния съд не може
да се възприеме като липса на безпристрастност, при положение, че се касае за
единствен свидетел, присъствал на инцидента, като съдът е аргументирал доводите
си защо възприема определени факти за реално осъществени, а други не.
Относно исковата претенция за
присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди:
В
обжалваното решение РС-Дупница е направил много пълен анализ на естеството на
отговорността и кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на
разпоредбата на чл.48 от ЗЗД. Според въззивния съд обаче, хипотеза за
освобождаване от отговорност, поради наличие на случайно събитие, респ.
случайно деяние, в конкретния случай не е налице.
Според чл.48
ал.1 и ал.3 от ЗЗД, родителите и осиновителите, които упражняват родителските
права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили
пълнолетие и живеят при тях. Тия
лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на
вредите.
Следователно,
фактическият състав за уважаване и иска предполага едновременното установяване
на следните предпоставки: 1) ответникът да е баща на ненавършилото пълнолетие
дете Д.; 2) непълнолетното дете да живее при ответника; 3) детето да е
извършило противоправно деяние; 4) ищецът да е претърпял твърдените имуществени
вреди; 5) да е налице причинно-следствена връзка между деянието на
непълнолетния и настъпилите вреди и 6) да е налице виновно поведение у
ответника, изразяващо се в неупражняване на надзор и неизпълнение на
родителските задължения за възпитание на детето. Съгласно съдебната практика, отговорността на
родителя би могла да се ангажира и при случаи на несъвместно живеене с детето,
но само ако увреждането е било резултат на умишлено деяние, непристойно
поведение или хулиганска проява, сочеща на лошо възпитание от страна на
родителите при полагането на родителските грижи за изграждането на детето като
личност. И в тези случаи обаче, както и в общата хипотеза, родителят не
отговаря, ако не е бил в състояние да предотврати настъпването на вредите.
Последното следва да се докаже от родителя, чиято отговорност се цели да бъде
ангажирана, а всички останали предпоставки /изложените по-горе/ подлежат на
доказване от претендиращата обезщетението страна – ищцовата.
Отговорността
на родителя по чл.48 от ЗЗД е лична и виновна отговорност, произтичаща от
неизпълнение на задълженията му да възпитава и упражнява надзор върху
действията на детето. Същата представлява една гражданскоправна санкция за
недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилите
пълнолетие деца.
Няма спор по
делото, а и се установяват следните факти: че ответникът по иска В.Д. е баща на
детето Д.; че те живеят съвместно; че при управление на велосипед, детето е
паднало; че щетата в размер на стойността на счупената част – 379 лева, е
настъпила в патримониума на ищеца, който е сторил разходи в посочения размер за
отстраняване на повредата; че повредата по велосипеда е следствие на падането.
Спорът е
концентриран върху следните въпроси: 1/ налице ли е противоправно деяние,
извършено от детето, настъпилите вреди от което подлежат на репариране или се
касае до случайно деяние, освобождаващо от отговорност както него, така и
неговите родители, в частност – баща му, посочен като ответник и 2/ ако е
налице противоправно деяние, бил ли е в състояние родителят да предотврати
настъпването на вредите, с оглед възможността за изключване на отговорността по
чл.48 ал.3 от ЗЗД.
Фактите
относно инцидента се съдържат предимно в показанията на свидетеля Д.Н., на
които районният съд с основание е дал вяра, тъй като това е единственият
свидетел, който е присъствал при случая. Става ясно, че синът на ответника е
поискал от сина на ищеца да покара неговото колело. Синът на ищеца се съгласил
и тъй като по това време момчетата карали по пътеките на скаутското игрище, по
една от тях се спуснал и сина на ответника с колелото на сина на ищеца. Било е
месец ноември, имало листа по пътеката, било хлъзгаво и Д.(синът на ответника)
попаднал в дупка, запълнена с листа, паднал и счупил обтегача на колелото на В.(сина
на ищеца).
За
причинените вреди не се носи отговорност, когато те са резултат на случайно
събитие. Случайно събитие (или случайно деяние) е обстоятелство, което без и
независимо от човешката воля причинява вреди някому. Случайно е
обстоятелството, събитието, деянието, когато е непредвидимо по своя произход,
чието настъпване не може да се прогнозира и не е предизвикано от никого; което
настъпва независимо и против волята на всички. Когато резултатът от събитието е
предотвратим чрез вземане на съответните допустими и необходими мерки, не е
налице случайно събитие. Настъпването на събитието, причинната връзка между
него и вредите също трябва да са непредвидими и непредотвратими и то не с оглед
на конкретното лице, а въобще дали може да се предвиди настъпването на
събитието и въобще да бъде отстранено.
Такова
случайно събитие в случая се твърди, че е падането на детето при управление на
велосипеда. От анализа, който се направи по-горе, може категорично да се
обоснове извод, че макар падането да е настъпило против волята на детето на
ответника, същото при всяко положение е било предотвратимо – при управление на
велосипеда с подходяща скорост, избор на подходящо трасе на преминаване, при
съобразяване на наклона и видимо хлъзгавия и покрит с листа терен. Няма данни в
показанията на свидетеля други деца при спускане по същата пътека да са падали.
Следователно, падането не е било неизбежно и при полагането на повече внимание
е било предотвратимо. Последното изключва случайността.
Всеки е
длъжен да зачита правата на другите и да не причинява вреди. Повреждането на
чуждо имущество представлява поведение, което е противоправно.
В случая
родителят следва да носи отговорност за вредите, настъпили в резултат от
действията на сина му, доколкото като баща, не е положил необходимите грижи за
правилното възпитание на своя син, в частност – не му е внушил внимателно
отношение при действията му, зачитане правото на собственост и потребността от
една повишена отговорност към вещите на другите, особено вещи, за които знае,
че са на висока стойност – налице са данни по делото, че децата са знаели, че
колелата на В.са скъпи и родителите му не позволяват да бъдат предоставяни на
други да ги карат.
Ответникът
се позовава на чл.48 ал.3 от ЗЗД и счита, че не би следвало да носи
отговорност, тъй като не е бил в състояние да предотврати вредите. Това си
възражение ответникът основава на твърдението, че не е присъствал на мястото на
инцидента.
Доколкото родителите отговарят не само за това,
че не са упражнили конкретен контрол върху поведението на детето тогава, когато
е извършено непозволеното увреждане, но и за това, че в един по-предишен период
не са изпълнили своя дълг по възпитанието му, то закономерно, в съдебната
практика е възприето разбирането, че отговорността на родителя не следва да се
изключи само поради отсъствието му от мястото, където е станало събитието.
Грижите на родителя досежно въздържанието на детето от вредоносни събития се
изразяват в предварителни мерки, които той ще вземе относно правилното му
възпитание.
Поради
посоченото, възражението е несъстоятелно.
В
тази част решението следва да се отмени и искът да бъде уважен изцяло за сумата
от 379.00 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до изплащане на
сумата.
Относно исковата претенция за
присъждане на обезщетение за неимуществеи вреди:
Ищецът е
претендирал присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в: психически срив и негативни емоции, раздразнителност,
нервност, повишаване на кръвното налягане, зачестено тютюнопушене, липса на
спокоен сън, притеснение, че детето му няма да може да се подготви за
предстоящия състезателен сезон, чувство на уязвеност от крясъците на Д. в
присъствието на съпругата му и клиенти на магазина и страх от накърняване на
репутацията му на търговец. Д. е посочил още и, че е приел стрелбата по
прозореца за сплашване и започнал изключително много да се притеснява за
семейството си и за сина си.
Предпоставките
за отговорността за непозволено увреждане по основния състав на чл.45 от ЗЗД са
посочени от районния съд. Една от тях е наличието на осъществено от ответника
противоправно деяние. Същата не е презумптивен елемент от фактическия състав на
нормата и подлежи на доказване на общо основание.
По делото
липсват доказателства, които да свързват стрелбата по прозореца на дома на
ищеца с някаква деятелност, осъществена от страна на ответника по иска, поради
което дори да е изпитал уплаха и притеснения от случилото се, Д. не може да
реализира правата си на пострадало лице срещу В.Д..
На следващо
място, твърди се изключително широк кръг от вреди, претърпени от ищеца и
настъпили в резултат на поведението на ответника на 12.11.2018г. при
посещението му заедно със съпругата му в магазина на Д.. Твърдението за
реализирано противоправно поведение от Д. следва да бъде установено при
провеждане на главно и пълно доказване, в резултат на което в съда да се
създаде абсолютна увереност, сигурно убеждение във верността му. Доказателства
в тази посока се съдържат в показанията на свидетелите Б.Д. и Р.Д., които са
съпруги на страните. Според Д., като влезли в магазина, Димитрови хвърлили
счупената част, казали, че няма да заплатят щетите, държали се арогантно и
говорели на висок тон. Според Р.Д., двамата със съпруга й предложили да
заплатят половината от стойността на счупената част, не са повишавали тон и не
са отправяли заплахи. Показанията на тези свидетелки следва да се преценяват
при условията на чл.172 от ГПК, като евентуално заинтересовани в полза или във
вреда на всяка една от страните и при съотнасянето им към останалите
доказателства по делото. Следва да се отбележи, че в случая липсват други
доказателства по делото, от които да се заключи дали между страните на
въпросната дата е възникнал скандал и какво е било поведението на участниците в
него. Свидетелски показания, дадени пред орган на досъдебното производство, не
могат да бъдат ценени в гражданския процес, в какъвто смисъл е приетото и от
районния съд, в приложение на общия принцип за непосредственост по чл.11 от ГПК. При това положение няма как да се обоснове за доказано осъществено
противоправно поведение от страна на Д..
Вън от
горното, в съществената им част, описаните от ищеца вреди са напълно недоказани
по делото.
Що се отнася
до търсеното обезщетение за вредата, резултат от счупването на велосипеда,
изразяваща се в притеснение, че детето на ищеца няма да може да се подготви за
предстоящия състезателен сезон, трябва да се посочи, че подобна вреда е логично
да настъпи в патримониума на самото дете, за което по делото няма данни.
Притесненията на родителя имат опосреден, непряк характер и не съставляват
вреди, които следва да бъдат репарирани по смисъла на чл.51 ал.1 от ЗЗД.
Предвид
посоченото, въззивният съд счита, че решението на РС-Дупница в посочената част
следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
Частичната
отмяна на решението на ДнРС налага ревизиране на същото и в частта за
разноските, поради което, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, решението следва да
се отмени за горницата над сумата от 336.28 лева до присъдените в полза на Д.
разноски в размер на 400.00 лева.
На Д.Д., на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ще се следва заплащане на съразмерна на уважената
част от исковете сума за сторени разноски, а именно – 110.75 лева, платими от
ответника В.Д..
Жалбоподателят
е направил разноски за въззивната инстанция в размер на: 75.00 лева за държавна
такса и 700.00 лева за възнаграждение за адвокат, или 775.00 лева, от които, с
оглед частичната основателност на жалбата му се следва сума в размер на 123.47
лева. Не се приема за основателно възражението за прекомерност на заплатеното
от въззивника адвокатско възнаграждение, тъй като същото макар да надхвърля
минималния размер по Наредба №1/2004г., не се явява прекомерно спрямо
фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият
е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, от
които трябва да му бъде заплатена, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, сумата от
336.28 лева.
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №443 от 01.07.2019г. на Районен съд-Дупница,
постановено по гр.д.№580/2019г. по описа на този съд, в частта, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявен от Д.Н.Д.,
с ЕГН **********, адрес: *** срещу В.А.Д., адрес: *** иск с правно основание
чл.48 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
379.00 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
върху претендираната сума, считано от датата на увреждането - 10.11.2018г., до
окончателното изплащане, както и в
частта, в която Д.Н.Д., с ЕГН **********, адрес: *** е осъден да заплати на
В.А.Д., адрес: *** разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 336.28 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.А.Д., адрес: *** да заплати на Д.Н.Д., с ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 379.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от Д. имуществени вреди, причинени
през месец ноември 2018г. от ненавършилия пълнолетие син на Д., изразяващи се в
повреждане на части от тренировъчно колело – заден дерайльор, ухо за дерайльор
и верига, ведно със законната върху горната сума, считано от датата на
увреждането - 10.11.2018г., до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №443 от 01.07.2019г. на Районен съд-Дупница,
постановено по гр.д.№580/2019г. по описа на този съд, в останалите му части.
ОСЪЖДА В.А.Д., адрес: *** да заплати на Д.Н.Д., с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 110.75 лева (сто
и десет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща съразмерна на
отхвърлената част от иска част от сторените разноски в производството пред
ДнРС, както и сумата от 123.47 лева (сто
двадесет и три лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща дължими
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.А.Д.,
адрес: ***, сумата от 336.28 лева (триста
тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща сторени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.