О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 473 14.03.2019
год. гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд , гражданско отделение,
въззивен състав, на четиринадесети мартпрез две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдията
Пламена Върбанова въззивно гражданско
дело № 337 по описа за 2019година на
Окръжен съд-Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на 4САКСА“ ООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Долна Баня1ул.“Търговска“№1, представлявано
от управителя Атанас Груев Димов, чрез адвокат А.Т. –САК, съдебен адрес:***,
против Решение № 2708/27.12.2018г., постановено по гр.д.№ 538/2018г. по описа
на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска
на въззивника-ищец, предявен срещу „ТРАНСОЙЛ 1“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас“Северна промишлена зона“,транспортна база Трансойл,
представлявано от Христо Янев Янев, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5000 лева,
представляваща частичен иск от претенция с общ размер от 44 830,64 лева,
платена по договор от 01.01.2013г. за превоз на горива, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и за присъждане на
разноските, направени в съдебното производство; присъдени да разноски в полза
на ответното дружество „ТРАНСОЙЛ“ ЕООД в размер на 900 лева.
Във въззивната жалба се
заявява , че обжалваното решение е неправилно. На първо място се изтъква,
че първоинстанционният съд неправилно
квалифицирал иска като такъв по чл.79 ЗЗД, а в случая се касаело за правоотношение по международен автомобилен превоз
на стоки, за което следвало да се прилага Конвенцията СМR,което обстоятелство било от значение за
доказването в процеса,респ.- за разпределението на доказателствената
тежест.Твърди се, че от приета по делото
допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установявало безспорно, че
ответното дружество като превозвач по процесното правоотношение, не изпълнил
задължението си да разтовари превозваните стоки/ гориво/ по процесните 41 на брой превоза за периода от
21.01.2013г. до 02.07.2013г. на уговореното по договор място- в складовата база
на ищцовото дружество.Същото обстоятелство се установявало и от показанията на
свидетеля Илиев, който бил свидетел на това как превозваните от ответника дтоки
се отклонявали и се разтоварвали на място, различно от посоченото в процесния
договор, като били предавани в държане на трети лица, които не били
представители на дружеството-ищец.В този смисъл се цитират и показанията на
св.Мицев.В същото време по делото липсвали доказателства ищеца-товародател да е
искал от ответника-превозвач промяна на предвиденото място за крайно доставяне
на товара и/или доставяне на товара на друг краен получател. Изхождайки от тези
обстоятелства, въззивникът основава претенцията си на клауза от процесния
договор, според който превозвачът е длъжен да предаде на товародателя товара на
мястото, определено в товарителницата.Моли се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго такова, с което предявеният иск бъде уважен; моли се
присъждане на разноските.
Въззивникът в жалбата си предявяване искане за спиране на
производството по делото като сочи, че по делото била представена и приета като
доказателство осъдителна присъда по НОХД № 978/2017г. по описа на СГС,НО, 16-ти
състав, с която подсъдимият бил признат за виновен за това, че в кръга на
служебните си задължения съставил документи с невярно съдържание-
товарителници,като тези товарителници били представени от ответника по гр.д.№
538/2018г. по описа на РС-Бургас,били кредитирани от районния съд и възоснова
на тях първоинстанционният съд формирал и крайния си извод/на стр 14 от
първоинстанционното решение/.Сочи се , че към настоящия момент НОХД № 978/2017г. по описа на СГС,НО, 16-ти
състав, било висящо пред Апелативен съд-София, а решението по същото дело имало
значение за правилното решаване на спора.
Писмен отговор по
въззивната жалба е предявен от „ТРАНСОЙЛ1“ ЕООС чрез процесуалния му
представител адвокат С.Ч. от БАК със съдебен адрес: ***,партер, в който заявява
становище за неоснователност на същата, моли оставянето й без уважение.По
довода на въззивното дружество- за неправилна правна квалификация на иска от
районния съд изтъква, че съгл.чл. 32,т.1 от Конвенция СМR искове, свързани с превоз, подчинени на
конвенцията, се погасявали с изтичане на едногодишен давностен срок, като
погасен по давност иск не можело да бъде предявен, дори и под формата на
насрещен иск или възражение. При това положение дадената от районния съд правна
квалификация била не само правилна, но и в интерес на въззивника.Намира, че не
са налице основания за преразпределение от въззивния съд на доказателствената
тежест по делото. Счита, че превозвачът изпълнил точно, навременно и правилно
всички свои договорни задължения,поради
която причина извършеното на „ТРАНСОЙЛ“ ООД плащане било основателно.В тази
насока цитира заключението на вещото лице Генко Генков по извършената пред БРС съдебно-икономическа експертиза.Досежно
искането за спиране на производството по настоящето дело намира същото за
неоснователно, тъй като искът на „САКСА“ ООД срещу „ТРАНСОЙЛ 1 “ ЕООД бил на
договорно основание, а не на деликтно основание, поради което не били налице
изискванията на чл. 229,ал.1,т.5 ГПК за спиране на производството по делото; в
тази връзка цитира Решение № 116/15.05.2013г. на ВКС по гр.д.№ 745/2012г. Моли
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Никоя от страните не заявява нови
доказателствени искания.
По доказателственото искане на
въззивника-ищец настоящият съдебен състав констатира следното:
В кориците на
първоинстанционното дело се съдържат:1/ обвинителен акт срещу длъжностно лице- „ръководител транспорт“ в „САКСА“ ООД по досъдебно производство №
ЗМ5322/2014г. по описа на СДВР пр.пр.485/2014г. по описа на Софийска Градска
прокуратура/ л.114-171 от гр.д.№ 538/2018г.
на БРС/, за съставяне в кръга на службата си на официални документи с
удостоверяване в него на неверни
обстоятелства;2/ присъда /л.240-264/ по НОХД№978/2017г. на СГС, НО;3/писмо на
СГС от 27.09.2018г., от което е видно, че на 05.07.2018г. НОХД№ 978/2017г. е
изпратено на Апелативен съд-Бургас по
жалба на подсъдимия;4/ писмо на Апелативен съд-София от 22.10.2018г., от което
е видно, че ВНОХД№ 914/2018г. е в стадий въззивно съдебно следствие, като с.з.
по делото е за 12.11.2018г. При това
положение и с оглед заявеното от въззивника искане настоящият въззивен състав намира, че следва
да се изиска от Апелативен съд-София справка за движението на ВНОХД№ 914/2018г.
Бургаският Окръжен съд намира
жалбата за процесуално допустима като предявена от процесуално-легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидените за това
процесуални срокове и с платена по сметка на БОС държавна такса, с оглед на
което следва да се внесе за разглеждане
в открито съдебно заседание с призоваване на страните, за което им се изпрати
препис от настоящето определение.
Следва да се изиска служебно
информация от Апелативен съд-София за движението на ВНОХД№ 914/2018г. и при
наличие на влязла в сила присъда, същата да се изпрати по настоящето в.гр.д.№
337/2019г. по описа на БОС.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА производството по в.гр.д.№337/2019г. по описа
на Окръжен съд-Бургас,което ВНАСЯ за разглеждане в открито съдебно заседание,
което насрочва на 17.04.2019г.
от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с изпращане на
препис от настоящето определение.
ИЗИСКВА служебна справка от
Апелативен съд-София за движението на
ВНОХД№ 914/2018г. и при наличие на влязла в сила присъда, същата да се изпрати
по настоящето в.гр.д.№ 337/2019г. по описа на БОС.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.