№ 69
гр. Чирпан, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20225540200181 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба адв. Д. С. С., ЕГН **********;
Съдебен адрес: гр. **, против електронен фиш серия К № 6059920, издаден от ОД на МВР
Стара Загора, с което му е наложено административно наказание- глоба в размер на 100,00
лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и е с правно
основание чл. 59 и следващите от Раздел V на ЗАНН.
Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли да
бъде изцяло отменен като незаконосъобразен до степен на нищожност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
становище по жалбата като твърди, че издадения ЕФ е законосъобразен, правилен и
обоснован, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта.В случай, че се
претендират разноски за процесуално представителство на оправомощен адвокат и са
представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в минимален размер. Моли,
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество частично основателна, поради
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок.
Установи се по делото, че с електронен фиш серия К № 6059920 е наложено на
жалбоподателя административно наказание- глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189
ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, затова че: “На 29.05.2022г. в 17.53ч. в обл. Ст.Загора,
АМ Тракия, км.180+000, управлява в посока към гр. София, при ограничение от 140 км/ч за
АМ, заснето с АТСС СПУКС / ARH CAМ S1 /и приспаднат километров толеранс от - 3%.
Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ К/ 4901269, с МПС ** ** вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер ** е
1
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 11443b2, разрешена стойност на скоростта – 140км/ч., установена стойност
на скоростта – 153км/ч, превишена стойност на скоростта –13км/ч. “, с което е нарушил
чл. член 21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна –
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна
санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са
годно доказателствено средство.
Описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на
скоростния режим Мобилна радарна система АТСС СПУКС / ARH CAМ S1 / № 11443b2, т. е.
годна радарна система преминала успешно проверка.
От горното безспорно се установява, че процесният автомобил се е движил с
превишена скорост в пътен участък, за който е важало ограничение от 140 км. ч.-
автомагистрала Тракия.
Фиксирана е скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети като
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка
на радарното средство, протокол за използване на АТСС, снимков материал, от които се
установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая средство и
ограничението въведено на този участък от автомагистрала Тракия при км. 180+ 000.
По делото не се спори, че жалбоподателят е собственик на въпросното МПС, както
и обстоятелството, че именно същия е управлявал същото.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП "Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. ". Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. ".
В случая, ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало
след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в срок, като
депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
2
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е
оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго
лице е управлявало процесното МПС на процесната дата.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
От данните в ЕФ е установено, че нарушението е извършено на АМ Тракия с лек
автомобил, като превишението на скоростта от 13 км/ч обосновава приложението на
санкционната норма по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, която е с фиксиран размер от 50,00 лева.
АНО е наложил санкцията в двоен размер при условията на ПОВТОРНОСТ по чл. 182, ал. 4,
без обаче изрично да посочи и препрати към нормата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като
нито в ЕФ е отразено, нито в представената преписка са приложени доказателства, от които
да се установява, че нарушението действително е извършено повторно.
Действително, за да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение
като "повторно" по см. на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, следва АНО да посочи фактите, които го
мотивират да приеме тази квалификация или казано по друг начин – следва да се посочи, с
кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в
рамките на съответните времеви граници. Само по този начин съдът би могъл да провери
дали действително тезата на АНО съответства с критерия посочен по-горе или не. В
конкретния случай в ЕФ само е направен извод, че деянието е извършено повторно, но не са
посочени фактите, от които се извежда този извод. АНО се е задоволил да отбележи,че
Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ К/ 4901269, като обаче изобщо не е посочено този ЕФ сер. К №4901269 кога все
пак е влязъл в сила. Към преписката и съответно по делото е приложена справка за
нарушител. Видно от същата се установява, че цитирания в обжалвания ЕФ друг ЕФ сер. К
№4901269 е съставен на дата 04.06.2021 г. и съответно връчен на 01.07.2021 г.,но няма
данни кога точно е влязъл в сила за да може съдът да прецени дали към дата 29.05.2022 г. е
възможно да се приложи повторност. Всяко съмнение следва да се тълкува в полза на
нарушителя.
От всичко гореизложено следва да се приеме, че действително в случая и по своята
същност това представлява процесуално нарушение, но то не е съществено и може успешно
да бъде преодоляно чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния
състав на нарушението и съответно намаляване на наложената глоба.
За разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство
диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две
отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния
случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща,
т. е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и
обективната страна на деянието са едни и същи. Т. е. касае се за допуснато нарушение на
3
една и съща материалноправна норма – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за която са предвидени
няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи
белези. Когато такива белези не са били посочени в наказателното постановление или
електронния фиш, както е в случая, този пропуск представлява процесуално нарушение, но
в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на нарушителя е
надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за
изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с
размерите на наказанието, предвидено в приложимата санкционна норма. Именно това е
следвало да направи и АНО след като установи, че в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
водачът е превишил допустимата за движение по АМ скорост с 13 км/ч
Предвид горното и съгласно правомощията си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
счита, че следва да измени атакувания пред него ЕФ, като подведе и санкционира
нарушението по приложимия по-леко наказуем състав по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на
ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може
да връща наказателните постановления на административно-наказващия орган за поправка,
изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на наказателните
постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с
указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на
нов обвинителен акт.
В тази връзка за районния съд, предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 от
ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, респ. електронен фиш,
при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да
измени наказателното постановление и ЕФ при установена възможност за санкциониране по
привилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в
случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран състав на
административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на основен
състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му
по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика, за настоящият
състав е налице правомощие да измени атакувания ЕФ, като подведе и санкционира
нарушението по по-леко наказуемия, в случая основен състав.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че ответника по касация е правоспособен водач на МПС и
като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията му по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост
при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е
спазил.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
4
опасност, поради което и чл. 28 ЗАНН в конкретния случай не би могъл да намери
приложение.
По тези съображения съдът счита, че деянието следва се преквалифицира от такова
извършено в условията на "повторност" – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в такова по основания състав
- чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална
скорост извън населено място от 11 до 20 km/h, както е в случая, респективно размерът на
наложеното наказание "глоба" да се измени от 100 лева на 50 лева./ виж в тази насока и
Решение № 35 от 18.02.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 501/2021 г./
За прецизност съдът счита, че следва да посочи и следното: Съгласно разпоредбата
на чл. 124, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, При противоречива или неправилна практика по тълкуването и
прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на колегиите
във Върховния административен съд, а нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ регламентира, че те
са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следва
обаче да се отбележи, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС е постановено съобразно действащата към момента
на приемането му нормативна уредба, която впоследствие е променена, поради което и в
този му вид, тълкувателно решение е неприложимо в настоящия момент.
Нарушението е установено по надлежния ред с приложените писмени
доказателства, а при издаването на електронния фиш не са допуснати нарушения на
процесуалните правила извън посочените по- горе, жалбоподателят е уведомен за
издаденият електронен фиш, не е подал възражение, като по този начин е осигурено
участието му в развилото се производство по реализирането на
административнонаказателената му отговорност и е гарантирано в пълна степен правото му
на защита.
Съдът намира за необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП,
разписани в ЗАНН, в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на
административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в
зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка
намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от
съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо
средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган.
Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има
удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без
възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това
средство), като в случаите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се
издава и тази фаза на производството не съществува.
При извършената проверка настоящата инстанция установи, че процедурата по
санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания
случай. Тази процедурата по ангажиране на административнонаказателна отговорност е
различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и
ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на
електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством
техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл. 40 и сл. от
ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в
съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
5
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. законово
регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните
технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и
нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени
доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето защо,
когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то
да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на
разпечатката, снимки или др. /, чрез които по безспорен начин да се установят времето,
мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира МПС, което се
движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени
данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на
ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява
регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното
постановление. Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител,
установяващи датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и
длъжностното качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.
Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон
/чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл. 42, респ. чл.
57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш
представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради
което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Тъй като с чл.
188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се
управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от
собственика на МПС, в едно производство по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което не предхожда
издаването на първоначалния фиш и каквото производство в случая не е инициирано от
жалбоподателя. Предвид изложеното по-горе относно доказателствената стойност на
данните от техническото средство, не е налице неустановеност на нарушението. При
установена изправност на техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от
отразените в него параметри, са неверни.
И в заключение съдът счита, че следва да отбележи следното независимо от факта,
че протоколът за използване на АТСС- СПУКС / ARH CAМ S1 / № 11443b2, от 29.05.2022 г.,
не е съпроводен със снимка на разположението на уреда съгласно изискванията на чл. 10,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, то това не води до недоказаност на административнонаказателното обвинение, т.
к. в протокола е отразено, че АТСС СПУКС / ARH CAМ S1 / № 11443b2, е било разположено
на път АМ Тракия , км.180+ 000 в посока от изток на запад т.е. към гр. София. Отделно от
това по делото не се доказва да е променено, още повече незаконно, знаковото стопанство.
На осн. чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е приета НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /ДВ, бр. 36 от 19 Май 2015 г., изм. и доп.
ДВ, бр. 6 от 16 Януари 2018 г. /, като съгласно член първи същата урежда условията и редът
за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно член втори "стационарните и мобилните
АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение.
6
Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административно-наказателния процес. В цитираната наредба -
чл. 5, ал. 1 определя, че всяко автоматизирано техническо средство и система за контрол на
правилата за движение и изготвените статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, притежават уникален идентификационен
номер. Такова статично изображение е изготвено и приложено от органа и това е така нар.
"клип". Видно от приложеното веществено доказателство, то удостоверява час на заснемане
на движение на лекия автомобил с рег. номер по арг. на цитираната норма от ЗДвП, същото
следва да се приема за веществено доказателство, относно релевантните за конкретното
нарушение факти от обективната действителност. Това включва и мястото на извършване
/заснемане/ на нарушението. В тази насока съдът счита, че следва да подчертае, че в случая
ясно се вижда на приложения снимков материал рег. номер на лекия автомобил.
Освен това по делото е прието, като не оспорено писменото доказателство Протокол
по чл. 10 от наредбата, който е с от дата 29.05.2022 г. и удостоверява използване на СПУКС /
ARH CAМ S1 / № 11443b2, каквото се сочи в ЕФ. От това доказателство се удостоверява, че
техническото средство е използвано за контрол на скоростта на движение на път АМ Тракия
, км.180+000 в посока от изток на запад т.е. към гр. София, които и данни се обективират в
процесния ЕФ. Посочено е в протокола и периода на работа на устройството от 17,00 часа до
21,30 часа, а конкретно извършеното нарушение, според фиша е в 17,53 часа, т. е. попада в
периода на използване на АТТС. От протокола също така се удостоверява по несъмнен
начин, че ограничението на скоростта е от 140 км. ч. важащо з АМ./ виж Решение № 301/
21.10.2020 г. по КАНД № 250/ 2020 г. по описа на Адм. Стара Загора /.
По отношение на въпроса има ли дублиране на два електронни фиша за едно и
също деяние, а именно ЕФ серия К № 5959398 и обжалвания по настоящото производство
ЕФ серия К № 6059920 съдът счита, че следва да посочи следното:
Видно от представените и приложени по делото писмени доказателства, в това
число списък с намерени фишове, Справка / докладна записка /, преглед на фиш безспорно
се установява, че ЕФ № серия К № 5959398 е бил анулиран, считано от дата 22.06.2022 г.
Следователно макар и първоначално да е било налице „ дублиране „ на ел. фишове за едно и
също деяние впоследствие този недостатък е преодолян, като ел. фиш серия К № 5959398 е
бил анулиран.
С анулиране в случая, или отмяна на електронния фиш на основание забраната за
двойно наказване се постига законосъобразност на административно наказателната
отговорност, която не може да бъде избегната, поради принципа не два пъти за същото. Този
принцип изисква едното наказание да бъде заличено в правния мир, но не и да не се наложи
административната санкция от наказателен характер. В случая забраната да се налага за едно
и също деяние различни наказания не е основание изобщо да се избегне прилагането на
административно наказателна отговорност/ виж в тази насока РЕШЕНИЕ Решение № 440 от
3.12.2021 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 419/2021 г./
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че то се явява
основателно. Прецени, че такова следва да бъде присъдено съобразно нормите на чл. 63 от
ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
7
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з от една страна, а от
друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното
заседание като единствено е представил писмена молба, съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер.
Съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско в
размер на 40 лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на
ОД на МВР Стара Загора.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 6059920, издаден от ОД на МВР Стара
Загора, с който на адв. Д. С. С., ЕГН **********; Съдебен адрес: гр. **,на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание- глоба в
размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в частта за основанието
и размера на наложеното административно наказание, като на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП налага на адв. Д. С. С., ЕГН **********; Съдебен адрес: гр. **,
административно наказание "глоба" в размер на 50, 00 (петдесет) лева за, същото
нарушение.
ОСЪЖДА адв. Д. С. С., ЕГН **********; Съдебен адрес: гр. ** да заплати на ОД
на МВР СТАРА ЗАГОРА сума в размер на 40 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8