МОТИВИ
към присъда №260049/02.03.2021г.
по НОХД № 4563/2019г. по описа на Варненския районен съд
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по
внесен на 13.10.2017г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен акт, с който
e възведено обвинение срещу подсъдимия : С.Ж.С. - роден на *** г. в гр. Кюстендил, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********, за
престъпление по чл. 206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, затова, че на 09.04.2015 г. в гр.
Варна, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди
движими вещи:
1. Товарен автомобил „Форд Транзит" с
рег.№ В 2068 РК, цвят бял, рама № WF0LXXGBFL2B32641, двигател нестандартен
номер, на стойност 6922,50 лева.
2. Товарен автомобил „Фиат Дукато" с peг. № В 3978 КН,
цвят бял, рама № ZFA24400007221267, двигател № 814043S3775849, на стойност
7950,00 лева.
3. Товарен автомобил „Пежо Експерт" с
рег.№ В 8565 НК, цвят бял, рама № VF3222DB212323995, двигател № DJY10IUFX451,
на стойност 2065,00 лева.
4. Товарен автомобил „Пежо Боксер" с
рег.№ В 9436 НА, цвят черен, рама № VF3231A6215288336, двигател №
DJY10WABC0406357, на стойност 2310,00 лева.
5. Кафе-машина марка „Силвър
Крест" на стойност 76,50 лева.
6. Цитрусова сок преса марка „Бартшер С51" на стойност 44,55 лева.
7. Кантарна
палетна количка марка „Ливтекс Т" на стойност
1525,50 лева.
8. Палетна количка марка „Тоталлифт" на стойност 220,50 лева.
9. Котлонен климатик марка „Мидея" на
стойност 1228,01 лева.
10. Телефонен апарат/факс марка „Панасоник" на стойност 143,10 лева.
11. Принтер марка „Лексмарк
Т640" на стойност 151,20 лева.
12. Термо принтер
марка „Датекс ЛП 50" на стойност 278,10 лева.
13. 2 /два/ броя настолен компютър с монитор
марка „Делл" на обща стойност
810,00 лева.
14. Сокоизстисквачка марка „Профи Коок" на стойност
197,10 лева.
15. Настолен компютър марка „IВМ" с
монитор марка „НР 1740" на стойност 405,00 лева.
16. 6 /шест/ броя електронни кантари
неустановена марка на обща стойност 194,40 лева.
17. Устройство DVR на стойност 144,00 лева.
18. 4 /четири/ броя камери на обща стойност
486,00 лева.
19. Монитор марка „НР" на стойност 197,10
лева, всички вещи на обща стойност 25 348,56 лева, собственост на „С.Ф."
ООД ***, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Г.К., които владеел,
като обсебването е в големи размери.
Производството по делото е второ по ред, след
като с Решение № 199/08.10.2019г., постановено по ВНОХД №751/2019г., състав на
ВОС е отменил Присъда №106, постановена на 29.04.2019г. по НОХД №4709/2017г. по
описа на ВРС и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на ВРС, от
стадия на разпоредителното заседание, поради констатирани съществени нарушения
на процесуалните правила, допуснати при постановяване на присъдата.
В хода на разпоредителното заседание,
при решаване на въпросите по чл.248 от НПК, бе взето решение производството по
делото да се проведе по общия процесуален ред. В хода на същото, съдът прие за съвместно разглеждане предявения от „С.ф.3“ ООД, с представляващ и управител С.Г.К.против
подс. С.Ж.С. граждански иск за сумата от
25 348.56 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
в резултат на престъпление по чл. 206, ал. 3 вр.ал. 1
вр.чл. 26, ал. 1 от НК, ведно с лихвите, считано от
датата на увреждането - 09.04.2015г. и конституира юридическото лице като
граждански ищец в наказателния процес. Същевременно, с определение в
разпоредително заседание, съдът остави без уважение искането на представляващият дружеството С.Г.К.да бъде
конституиран като частен обвинител в настоящото производство.
В
хода на съдебното производство съдът изслуша непосредствено свидетелите и
вещите лица, посочени в списъка на лицата за призоваване. В съдебното
производство бяха установени и разпита и нови свидетели, както и бяха приобщени
редица писмени материали.
Участващият в
производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия
обвинение. Счита, че по несъмнен и безспорен начин в хода на съдебното
следствие, от събраните гласни и писмени доказателства, е доказано авторството
на подсъдимия в извършване на престъпление по чл.206, ал.3 вр.ал. вр.чл.26, ал.1 от НК. Сочи, че събраните доказателства в хода на съдебното следствие са безспорни
досежно неправомерното разпореждане с чуждите движими
вещи, както и окончателното разпореждане с моторните превозни средства и факта,
че същите са държани като свои. Акцентира върху обстоятелството, че подс. С. е имал представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението. Сочи, че управителят на ЮЛ не бил уведомен за
извършените сделки от страна на подсъдимия. От изготвената съдебно-оценителна
експертиза се установявало, че стойността на всички инкриминирани вещи е
25 348.56 лева, като всички инкриминирани вещи били продадени от
подсъдимия на цена много по-ниска от реалната. Получените от продажбата суми не
са били внесени в касата на дружеството, с тези суми не били погасявани
задължения на дружеството. Счита, че инкриминираните вещи са били във владението на
подс. С. по силата на пълномощно, като е имал
фактическа власт върху тях и се е разпоредил с тях като със свое имущество.
Подсъдимият извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, целейки
постигане на облагодетелстването си като е нямал намерение да предаде или да
върне инкриминираните вещи на титуляря. Моли подс. С.
да бъде признат за виновен по така възведеното
му обвинение и същият да понесе своята наказателна отговорност. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, представителят на прокуратурата счита, че следва
да бъде отчетено чистото съдебно минало на подсъдимия. По отношение вида и
размера на наказанието с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, моли да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на осн.чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от пет
години. Пледира и за уважаване на предявения гр. иск и за присъждане на
направените по делото разноски.
Повереникът на
гражданския ищец - адв.З. моли да бъде уважен предявения гр. иск в пълен размер, както и да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебни разноски. Счита, че
основанието на гр. иск е извъндоговорно т.е. почива
на принципа на непозволеното увреждане, което се изпълвало от доказаното деяние
от страна на подсъдимия. Счита, че за разлика от наказателното производство в
гражданската си част съгласно чл. 45 от ЗЗД вината на подсъдимия по гр. иск се призюмирала, т.е. се предполагала до доказване на
противното. Счита, че обвинението е доказано, поради което и следвало и гр. иск
да бъде уважен в посочения и предявен размер, тъй като той представлявал реалната
стойност на вредите претърпени от страна на гр. ищец.
В
производството по делото подс.С. се представлява
от двама защитници- адв.С.И. и адв.Д.Й..
В пледоарията си по съществото на делото ,
защитникът на подс.-адв.С.И.
изразява несъгласие със становището на прокуратурата и на повереника на гр. ищец. Счита, че случаят касае влошени
отношения между двама бизнес партньори. Сочи, че подс.
е бил упълномощен да извършва определена дейност, която е и извършвал.
Разполагал е с пълномощия и ги е упражнявал. Счита за безспорно, че това
пълномощно не е било оттеглено към момента на прехвърляне на вещите. Правили се
обструкции, че процедурата е спазена и че оттеглянето на пълномощното е стигнало
до знанието на подсъдимия. Наведени били и индиции по
отношение на банковата карта, която е била у него и с нея е зареждал стока. Защитникът
изразява становище, че не можем да се говори за нещо общо между
упълномощаването, оттеглянето на пълномощията и спирането на банковата карта. Счита,
че картата може да се спре във всеки един момент без да се оттеглят пълномощията.
Относно цената, на която са прехвърлени вещите, сочи, че продавачът сам
определя тази цена. Относно пълномощията, акцентира върху наличието на нарочен
запис, който според защитата няма никаква стойност сам по себе си и нарушава
разпоредбите на чл. 32 от Конституцията. Счита, че действията на
представляващия гр.ищец разкриват тенденциозност за изгонването на подсъдимия
от дружеството. Счита, че обвинението е недоказано от обективна и от субективна
страна, поради което моли подсъдимия да бъде оправдан.
В хода на
съдебните прения, адв.Д.Й. пледира
подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото от прокуратурата
обвинение. Считам, че деянието не е доказано нито от обективна, нито от
субективна страна. Счита, че централно място в производството заема начина на
оттегляне на предоставените пълномощия. Законодателят уредил това в чл. 37 и
следващите от ЗЗД, с оглед на което счита, че следва да бъдат кредитирани с
доверие показанията на нотариус О.. Диаметрално противоположни на показанията
на нотариуса били показанията на свид. Н.Г. – сестра на г-н К., които счита, че не следва да
бъдат кредитирани с доверие, тъй като тя била заинтересован свидетел. Акцентира
и върху показанията на свид. П., който бил от приятелския
кръг на г-н К.. Счита, че деянието не е съставомерно
от обективна страна, тъй като по делото били събрани свидетелски показания, от
които ставало ясно, че средствата получени от продажбата на въпросните вещи
отишли за покриване на текущи задължения на дружеството. От субективна счита,
че основен момент е начинът за оттегляне на предоставени нотариални пълномощия.
С тези и с други аргументи моли подс.С. да бъде
признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият
С.С. не се признава за виновен. Същият взе лично
участие в производството, като даде обяснение по повдигнатото му обвинение.
Посочи, че със св.С.К.са имали конфликт и е нямал никаква представа, че той възнамерява
да оттегли пълномощното. Твърди, че нямал идея за намеренията на К., както и че
дружеството имало задължения към борсата. Твърди, че е продал четирите
автомобила и техниката на дружеството, защото нямал оборотните средства в брой,
а трябвало да извършва разплащания. Сочи, че баща му изтеглил кредит, за да му
помогне, поради което, за да го компенсира трябвало да прехвърли автомобилите
на неговото дружество. Сочи, че превозните средства се амортизирали и някои от
тях били бракувани, а другите били продадени. Техниката била в офиса на фирмата
на баща му. Сочи, че след като е прекратил взаимоотношенията си със „Суит Ф.3“ работил с „Пиотита“. Заявява,
че когато е продал автомобилите и техниката е нямал контакт с К., но многократно
го бил търсил, последният обаче не искал да говори с него. Сочи, че след
продажбата на автомобилите и техниката разплатил стари задължения. Заявява, че
преди да бъде оттеглено пълномощното К.не го е уведомявал, че има такива намерения. В
последната си дума подс.С. моли да бъде оправдан.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.Ж.С. е роден на ***г. в гр.
Кюстендил Той е български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан. Притежава ЕГН **********.
Към 2014г. подс.
С.С. и св. С.Г.К.били в приятелски взаимоотношения.
Към този момент св. К.бил управител на "С.Ф.3" ООД, с ЕИК ********* и със седалище ***. Дружеството било
регистрирано през м. декември 2013 г. с основна дейност търговия на едро и дребно
с хранителни продукти, плодове и зеленчуци. При неговата регистрация съдружник бил
Пламен Митов. Последният, заедно и поотделно със св.К.управлявали дружеството.
Към средата на 2014г. Митов решил да преустанови дейността си в дружеството.
Св.К.споделил този факт с подс.С., който от своя
страна решил да започне да работи с К. Подс.С. не
желаел лично да участва като съдружник в дружеството, затова на 01.07.2014 г.
Пламен Митов прехвърлил дружествените си дялова на св.З.Т.И., която живеела на
съпружески начала с подс. С.. Св. И. станала съдружник в дружеството, а
управлението на същото се поело от св.К., който заедно с подс.С.
работили в него.
За осъществяване дейността на дружеството
било наето складово помещение, находящо се в гр.
Варна, ул. „Ян Хуняди" № 6. Складът включвал
едно по-голямо помещение и едно по-малко, обособено за офис. Дружеството
стопанисвало и магазин, находящ се в гр. Варна, ул.
„Евлоги Георгиев" № 39.
Дружеството разполагало с персонал и
дълготрайни материални активи /ДМА/ - четири броя МПС - Товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег.№ В 2068 РК, цвят бял, рама № WF0LXXGBFL2B32641; Товарен
автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ В 3978 КН, цвят бял,
рама № ZFA24400007221267; Товарен автомобил „Пежо Експерт“ с per. № В 8565 НК, цвят бял, рама № VF3222DB212323995 и
Товарен автомобил „Пежо Боксер“ с peг. № В 9436 НА,
цвят черен, рама № VF3231А6215288336.
В складовото помещение като склададжия работел
св. С.Т.П., а като шофьор работел св.С.И.К.. Пред помещението на обособен
паркинг се паркирали посочените по-горе четири броя МПС. В по-малкото складово
помещение, обособено за офис, се съхранявали документите за четирите автомобила
- големи и малки талони, както и ключовете за същите. В по-голямото складово
помещение се намирали следните вещи, собственост на „С.Ф.3“ ООД: Кафе-машина
марка „Силвър Крест“; Кантарна палетна количка марка „Ливтекс
Т“; Палетна количка марка „Тоталлифт“; Котлонен климатик марка „Мидея"; Телефонен апарат/факс марка „Панасоник“; Принтер марка „Лексмарк
Т640“; Термо принтер марка „Датекс ЛП 50“; 2 /два/
броя настолен компютър с монитор марка „Делл“;
Настолен компютър марка „IВМ“ с монитор марка „НР 1740“; 6 /шест/ броя електронни
кантари неустановена марка; Устройство DVR; 4 /четири/ броя камери и Монитор
марка „НР“.
Като продавач-консултант в магазина
работела св. М.А.Т.. В магазина се продавали плодове и зеленчуци, пакетирана
стока и фрешове. Там се намирали и следните вещи,
собственост на "С.Ф.3" ООД: цитрусова сок преса марка „Бартшер С51" и сокоизстисквачка марка „Профи Коок".
Подс. С.
разполагал с ключове както за двете помещения на склада, находящ
се на гр. Варна, ул. „Ян Хуняди" № 6, така и за
магазина, находящ се в гр. Варна, ул. „Евлоги
Георгиев"№ 39.
Във връзка с развитие на дейността на
дружеството на 25.08.2014г. св.К.сключил с търговска банка “Уникредит Булбанк“ АД договор за банков и ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице, по силата на който банковата
институция му предоставила кредит в размер на 45, 900
лв. За обезпечаване на кредита била сключена
договорна ипотека върху недвижим имот- собственост на майката на К., а "С.Ф.3"
ООД било привлечено за солидарен длъжник по кредита. Сумата усвоена по кредита
била вложена от св.К.в дейността на дружеството, срещу уговорката със С., че
кредита ще се погасява от касата на дружеството.
С пълномощно заверено под peг. № 3439/2014 г. от 08.08.2014
г. от помощник- нотариус по заместване при нотариус И.О., вписана в
нотариалната камера под рег.№561, св. С.Г.К.упълномощил подс.
С. да ръководи цялата дейност на „С.Ф.3“ ООД, ***, ЕИК *********, като ръководи
планирането на дейността, свиква събрания, взема решения и др., да представлява
дружеството пред „Уникредит Булбанк“ АД, както и пред всички други
търговски банки като тегли, внася, нарежда преводи, да подава и получава
необходимите документи, да управлява движимото и недвижимо имущество на
дружеството, да извършва продажба на движимо имущество, собственост на
дружеството, включително и МПС, като определя условията и цената на продажбата,
да представлява управителя пред нотариус при сделката и подпише договора за
продажба. Горепосоченото пълномощно било представено и пред търговска банка „Уникредит Булбанк“ АД с вх.№0339-2800458/12.08.2014г.,
където дружеството притежавало разплащателна сметка в лева №70001521303084,
като бил представен и спесимен на подписа на подс.С.. На 10.09.2014г. св.К.упълномощил и св.З.И. да
оперира с горепосочената разплащателна сметка, като внася и тегли пари в брой,
да нарежда преводи, както и да закрива сметката.
Към 2014г.-2015г. св. Ж.С.Ж.- баща на
подсъдимия С., бил собственик и управител на „Пиотита"
ЕООД гр. Варна. Дружеството било регистрирано на 12.02.2014г. С пълномощно
заверено под peг. № 549/2014 г. от 14.02.2014 г. от помощник- нотариус по заместване при нотариус
И.О., вписана в нотариалната камера под рег.№561, св. Ж. упълномощил сина си, подс. С. да осъществява оперативната дейност по управление
на дружеството, да извършва всички правни действия от името и за сметка на
дружеството, да получава изцяло уговорените насрещни престации
по всички сключени от него договори и др..
Първоначално св.К.и подсъдимият С. били в
добри отношения, като и двамата се занимавали с дейността на дружеството. Всеки
един от тях осъществявал дейност по закупуване на стоки и доставка, като
придружавал работниците в дружеството.
„С.Ф.3“ ООД, *** имало търговски
взаимоотношения с „Плод Комерс Варна" ООД, с управител св. Е.К.М., от
което дружество закупувало плодове и зеленчуци. Случвало се такива продукти да
бъдат закупувани и от магазин „Метро“, където в повечето случаи разплащането се
извършвало с банкова карта от разплащателната сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД. Банкова карта за разплащане от
сметката на дружеството, притежавал и подс.С.С..
В началото на 2015 г. поради различни
причини, отношенията между Св. К.и подс. С. се
обтегнали. През месец февруари 2015г. К.получил микро
инсулт и бил хоспитализиран в болнично заведение. Впоследствие след изписването
му от болницата, той бил в болничен и не ходел на работа. По време на лечението
му, той бил уведомен от св.П., че катинарите на складовото помещение са
сменени. Когато се възстановил, в началото на месец април 2015г. св.К.отишъл до
складовото помещение на дружеството, находящо се в
гр.Варна, ул.“Ян Хуняди“, но не бил допуснат в него
от подс.С..
На 08.04.2015 г., преди обяд подс. С. потърсил св.К.в дома му на ул.“Евлоги Георгиев“
бл.21, вх.В, ет.1, ап.50. Последният се съгласил да разговаря с подсъдимия,
като излязъл пред дома си и влязъл в управлявания от С. автомобил. Двамата
провели разговор за фирмените дела, като подсъдимият поискал от К.да прехвърли
дружествените си дялове на св.З.И.. Св.К.му казал, че за да го стори трябва да
му заплатят сумата от 50 000 лв., за да възстанови банковия кредит, който
бил вложил в дейността на дружеството. Подсъдимият от своя страна му отвърнал,
че може да му даде сумата от 35 000 лв., но К.не бил съгласен. Понеже не
могли да достигнат до съгласие по между си, св.К.го уведомил, че оттегля
пълномощното, по силата, на което той можел да се разпорежда с имуществото на
дружеството и че ще предприеме действия в тази посока още същия ден. Подс.С. му отговорил, че това няма как да се случи и че ще
се видят в съда, след което разговорът приключил и св.К.се прибрал в дома си. Разговорът
между двамата бил записан на ползвания от св.К.мобилен телефон.
Обстоятелството, че двамата разговарят в автомобила на подс.,
било възприето от св.Н. Ф. - сестра на св.К. , която в този ден отивала в дома
на брат си. Св.К.споделил с Ф.съдържанието на разговора им с подс.С., в това число и , че го уведомил, че си оттегля
пълномощното. В тази връзка, веднага след приключване на разговора с подс.С. свидетелите К.и Ф.отишли в кантората на нотариус И.О.
и поискали да бъде съставено уведомление за оттегляне на пълномощно peг. № 3439/2014 г. от 08.08.2014
г. На същата дата било съставено уведомление до нотариус О., вписано под
рег.№1527/2015г. в кантората на нотариус О., с което св. Кьосев, считано от
08.04.2015г., оттеглил пълномощията, дадени на подс.С.
в пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. по описа на нотариус И.О. с peг.
№ 561 на НК. После двамата посетили и филиал „Явор“ на банка „Уникредит Булбанк“ АД, където с уведомление вх.№0339-41-002208/08.04.2015г.
св.К.уведомил банковата институция, че е оттеглил пълномощията, дадени на подс.С. в пълномощно
№ 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. по описа на нотариус И.О.
с peг. № 561 на НК, в резултат на което била
блокирана и дебитната карта, ползвана от подс.С..
В ранните часове на
09.04.2015г. подс.С.
и свидетелите С.П. и С.К. отишли в магазин „Метро“, за да закупят
продукти. На касата на магазина, подс.С. опитал да
заплати с ползваната от него фирмена карта, но установил, че не може да извърши
разплащане. Това предизвикало у него раздразнение, тъй като разбрал, че това е
последица от действията на св.К.по оттегляне на пълномощното, по силата на
което можел да се разпорежда с имущество на дружеството. Констатираното от
него, той споделил пред свидетелите П. и
К.. Св.П., към този момент от своя страна бил уведомен от св.К., че
пълномощията на С. ще бъдат оттеглени.
Във връзка с горното, подс.Посетил и дома на св.К.в
ранните часове на 09.04.2015г., но не можал да разговаря с него.
Въпреки, че още на 08.04.2015г.
бил уведомен от св.К., че са му оттеглени пълномощията и че на 09.04.2015г., в
сутрешните часове, той се уверил в това, подс.С.
решил да се разпореди с цялото налично движимо имущество на„С.Ф.3“ ООД- МПС и
други движими вещи, като го прехвърли в полза на дружеството на своя баща - „Пиотита“ ЕООД, чиито пълномощник също бил. Още същия ден /
на 09.04.2015г./ подс.С. отишъл в кантората на
нотариус Огнян Шарабански и се легитимирал като
пълномощник на „С.Ф.3“ ООД,
представлявано от управителя К.съгласно пълномощно
заверено под peг. № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. от помощник- нотариус по заместване при нотариус
И.О., за което знаел, че е оттеглено от упълномощителя.
С договор за покупко-продажба на моторни превозни средства от 09.04.2015 г., с
нотариална заверка на подписите, заверен под рег. №2957/09.04.2015г.в кантората
на нотариус О.Ш., вписан под рег.№147 на НК „С.Ф.3" ООД представлявано от подс.С.Ж.С., като
продавач, продало на купувача „Пиотита" ЕООД,
представлявано от бащата на подсъдимия- Ж.С.Ж.
следните МПС, собственост на "С.Ф.3" ООД: Товарен автомобил „Форд
Транзит" с рег.№ В 2068 РК, цвят бял, рама № WF0LXXGBFL2B32641; Товарен
автомобил „Фиат Дукато" с рег.№ В 3978 КН, цвят
бял, рама № ZFA24400007221267; Товарен автомобил „Пежо Експерт" с рег.№ В
8565 НК, цвят бял, рама № VF3222DB212323995 и Товарен автомобил „Пежо
Боксер" с рег.№ В 9436 НА, цвят черен, рама № VF3231А6215288336, за сума в
общ размер на 2 100 лева. За продажбата била изготвена фактура с №
**********/09.04.2015 г. с получател „ПИОТИТА" ЕООД и доставчик „С.Ф.3"
ООД със сума за плащане 2 100 лева. За съставител на фактурата бил посочен св.
Кьосев. С договор за покупко-продажба на движими вещи от 09.04.2015 г. вписан под
рег. №2956/09.04.2015г.в кантората на нотариус О.Ш. , вписан под рег.№147 на НК
„С.Ф.3" ООД представлявано от подс.С.Ж.С., легитимиращ
се като пълномощник на дружеството, като продавач, продал на купувача „Пиотита" ЕООД, представлявано от управляващия Ж.С.Ж.
следните движими вещи, собственост на "С.Ф.3" ООД: Кафе-машина марка
„Силвър Крест";
Цитрусова сок преса марка „Бартшер С51"; Кантарна палетна количка марка „Ливтекс
Т"; Палетна количка марка „Тоталифт"; Котлонен климатик марка „Мидея"; Телефонен апарат/факс марка „Панасоник"; Принтер марка „Лексмарк
Т640"; Термо принтер марка „Датекс ЛП 50";
2 /два/ броя настолен компютър с монитор марка „Делл";
Сокоизстисквачка марка „Профи Коок";
настолен компютър марка „IВМ" с монитор марка „НР 1740"; 6 /шест/
броя електронни кантари неустановена марка; Устройство DVR; 4 /четири/ броя
камери и Монитор марка „НР". За продажбата била изготвена фактура с №
**********/09.04.2015 г. с получател „ПИОТИТА" ЕООД и доставчик „С.Ф.3"
ООД със сума за плащане 1 500 лева. За съставител на фактурата бил посочен св.
К..
При сключване на договорите подс. С. представлявал „С.Ф.3" ООД , като се
легитимирал пред нотариуса с пълномощно с peг. №
3439/2014 г. от 08.08.2014 г. заверено от
помощник-нотариус при нотариус И.О. с peг. № 561 на
НК и упълномощител С.Г.К.в качеството му на управител
на „С.Ф.3" ООД, за което знаел, че е оттеглено от св.К..
Впоследствие прехвърлените с договори за
покупко-продажба от 09.04.2015 г. автомобили били откарани от паркинга на
складово помещение, находящо се в гр. Варна, ул. „Ян Хуняди" № 6, а вещите били изнесени и занесени в офиса
на „Пиотита“ ЕООД.
На 15.04.2015г. била изготвена
и нотариална покана до подс.С.С., вписана
под рег. № 4900/15.04.2015г. на нотариус К.И., вписан под рег.№572 на НК, с
която св. К., в качеството си на управител на „С.Ф.3" ООД с ЕИК *********,
го уведомявал писмено, че е оттеглил дадените пълномощия, с пълномощно №
3439/2014 г. от 08.08.2014
г.. С разписка от 16.04.2015г. подс.
С.Ж.С. получил нотариалната покана.
В
края на месец април 2015г. св.К.разбрал, че подс. С.
е прехвърлил цялото налично имущество на „С.Ф.3" ООД в полза на
„ПИОТИТА" ЕООД, поради което и подал жалба в РП-Варна.
Впоследствие до дружеството била изпратена
нотариална покана от св.З.И. и същата прехвърлила дружествените си дялове на
св.Н. Федаилова, а подс.С.
започнал да развива идентична дейност, като тази на „С.Ф.3“ ООД чрез
дружеството на баща си- „ПИОТИТА" ЕООД.
От
назначените и изготвени по делото две съдебно-оценителни
експертиза /л.236-237; л.240-241 от ДП/ е видно, че стойността на
инкриминираните вещи: Товарен автомобил „Форд Транзит" с рег.№ В 2068 РК,
цвят бял, рама №WF0LXXGBFL2B32641; Товарен автомобил „Фиат Дукато"
с рег.№ в 3978 КН, цвят бял, рама № ZFA24400007221267; Товарен автомобил „Пежо
Експерт" с рег.№ В 8565 НК, цвят бял, рама № VF3222DB212323995 и Товарен
автомобил „Пежо Боксер" с рег.№ В 9436 НА, цвят черен, рама №
VF3231A6215288336, Кафе-машина марка „Силвър Крест"; Цитрусова сок преса марка „Бартшер
С51"; Кантарна палетна количка марка „Ливтекс Т"; Палетна количка марка „Тоталлифт";
Котлонен климатик марка „Мидея"; Телефонен апарат/факс марка „Панасоник"; Принтер марка „Лексамрт
Т640"; Термо принтер марка „Датекс ЛП 50";
2 /два/ броя настолен компютър с монитор марка „Делл";
Сокоизстисквачка марка „Профи Коок";
Настолен компютър марка „IВМ" с монитор марка „НР 1740"; 6 /шест/
броя електронни кантари неустановена марка; Устройство DVR; 4 /четири/ броя
камери и Монитор марка „НР" към датата на деянието е била в общ размер на 25
348,56 лева.
Видно
от назначената и изготвена по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л.245-248 от ДП/ за извършената продажбите на инкриминираните
вещи са представени фактури № **********/09.04.2015 г. за сумата от 2 100 лв. с
ДДС и **********/09.04.2015 г. за сумата от 1 500 лева с ДДС. За съставител на
фактурите е посочен св. К., но липсвал подпис на лицето. Посочено било плащане
в брой, без да е представен касов бон. Същевременно в договорите за покупко-продажба
изрично било посочено, че продавачът е получил в брой от купувача сумите при
сключване на договорите. Нямало данни сумата да е постъпила в касата на
дружеството - продавач. Поради това експертизата приемала, че щетата е в пълния
размер на имуществото, с което С. се е разпоредил. В заключението е посочено
още, че разликата между договорената продажна цена на вещите и пазарната им
стойност възлизала на 21 748, 56 лв.
В хода на съдебното следствие съдът изиска
и приобщи по делото справка и заверени копия от документи от нотариус О.Ш. , а
именно: писмо от нотариус Огнян Шарабански от
07.01.2020г. ведно с 2 броя справки от общ регистър и заверени за вярност копия
от: договор за покупко-продажба на моторни превозни средства от 09.04.2015г.,
пълномощно от С.Г.Кьосев, с което упълномощава С.Ж.С., декларация по чл. 264,
ал. 2 от ДОПК от 24.03.2015г., свидетелство за регистрация част І относно т.а.
„Фиат Дукато“ с рег. № В 39 78 КН, свидетелство за
регистрация част І относно т.а. „Пежо Експерт“ с рег. № В 85 65 НК,
свидетелство за регистрация част І относно т.а. „Пежо Боксер“ с рег. № В 94 36
НА, свидетелство за регистрация част І относно т.а. „Форд Транзит“ с рег. № В
20 68 РК, разписка № 04000324253492 от 08.04.2015г., разписка № 04000324253493
от 08.04.2015г., разписка № 04000324253496 от 08.04.2015г., удостоверение №
********** от 09.04.2015г., удостоверение № ********** от 09.04.2015г. и
справка от Търговски регистър относно регистрацията на фирма „Пиотита“ ЕООД.
В хода на съдебното следствие на
основание чл.74, ал.2, т.2 от ДОПК бе разкрита данъчна тайна по смисъла на
чл.72, ал.1 от ДОПК от органите на ТД на НАП – Варна, като бе приобщена
информация относно: ГДД ведно с прилежащите ГФО за „С.Ф.3“ ООД за 2014г., 2015г. и 2016г.;
Пълномощни за представителство и подаване на документи в ТД на НАП на „С.Ф.3“
ООД; Информация за банковите сметки на „С.Ф.3“ ООД и др.
В хода на съдебното следствие на
основание чл.62, ал.5, т.3 от ЗКИ бе разкрита банкова тайна от “Уникредит Булбанк“ АД относно наличностите и
движенията по банковата сметка на дружеството. Видно от приобщените копия от установените в досието на клиента „Суит Ф.3“ документи с Уведомление от 08.04.2015г. до “Уникредит Булбанк“ АД, клон „Явор“ св.К.е уведомил
банковата институция, че оттегля пълномощно peг. №
3439/2014 г. от 08.08.2014 г., зеверено
от помощник- нотариус по заместване при нотариус И.О., вписана в нотариалната
камера под рег.№561 с пълномощник подс.С..Уведомлението
е входирано в банковата институция под
вх.№0339-41-002208/08.04.2015г. /л.147 от СД/.
Видно от справката за съдимост, подс.С. не е бил
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
Съдът не кредитира обясненията на подс.С. в частта, в която сочи, че към момента на сключване
на договорите за покупко-продажба на инкриминираните вещи не е знаел, че св.К.е
оттеглил пълномощията си от него, даващи му право да се разпорежда с
имуществото на дружеството, а е научил този факт две-три седмици след сделките,
както и че е правил опит да се свърже със св.К.преди продажба на вещите, но не
можал да осъществи контакт с него. Действително формално по делото е налична
нотариална покана от 15.04.2015г.,
вписана под рег. № 4900/15.04.2015г. на нотариус К.И., с която св. К., в
качеството си на управител на „С.Ф.3" ООД с ЕИК *********, го уведомявал
писмено, че е оттеглил дадените пълномощия, с пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г., като
тази покана е връчена на подсъдимия на 16.04.2015г., видно от приложената по
делото разписка. Въпреки горното, по делото фигурират редица преки и косвени
доказателства, че подс.С. е бил уведомен от св.К.за
оттегляне на процесното пълномощно още преди обяд на
08.04.2015г., както и че към момента на реализиране на сделките по продажба на процесните вещи на 09.04.2015г. е бил наясно, че вече не е
упълномощен да представлява дружеството и да се разпорежда с неговото имущество.
В тази връзка са показанията на свидетелите С.К., Н. Ф.и С.П.. Св.К.е
последователен във всичките си разпити, както в хода на ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1 от
НПК, така и пред настоящия съдебен състав, че на 08.04.2015г., преди обяд е бил
потърсен от подсъдимия, като между тях е бил проведен разговор относно
взаимоотношенията им и фирмените дела, при който разговор поради
неразбирателство между двамата, св.К.го е уведомил, че си оттегля пълномощията
от него. В тази връзка са и показанията на св.Ф., която макар да не е
присъствала на разговора по между им е видяла подсъдимия пред входа на жилището
на св.К.да разговоря с него именно на 08.04.2015г. Същата сочи и че св.К.и е
споделил, че е уведомил подсъдимия С., че в качеството си на управител на
дружеството оттегля пълномощията си от
него, като именно това е бил поводът още същия ден двамата да посетят кантората
на св.Ив. О. *** и съответно филиал на банката, в която дружеството имало
банкова сметка, ***.К.извършил и съответните уведомления, свързани с оттеглянето
на пълномощното. Нещо повече, че подсъдимият е бил уведомен от св.К.свидетелства
и свидетелят С.П., който във всички показания депозирани по делото, както пред
съдебния състав, включително и депозирани при провеждането на очната ставка със
св.К., така и тези приобщени чрез прочитането им е категоричен, че в ранните
часове на 09.04.2015г. подсъдимият е бил наясно, че пълномощията са му
оттеглени, тъй като не е можал да извърши разплащане със служебната дебитна
карта на дружеството.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в частта, с която сочи, че с
получените от продажбата на движимите вещи на дружеството суми е извършил
разплащания на стари задължения на дружеството, тъй като бил свършил оборотните
пари в брой. Действително от представената по делото фактура от „Плод Комерс
Варна“ ЕООД /л.226 от ДП/ и от
показанията на св.М., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1 от НПК е видно, че към 15.04.2015г. е имало
остатъчни задължения по тази фактура в размер на 12 785лв., като цялата сума по
фактурата била 16 508, 42 лв., но по делото отсъстват доказателства именно подс.С. да е направил частично плащане по тази фактура.
Налични са такива, че плащанията са извършени от св.К.и то след разпореждането
с имуществото на дружеството. От друга страна видно от приобщените по делото
извлечения от банковата сметка на дружеството в „Уникредит
булбанк“ АД /л.157 от СД/, касателно
наличностите по тази сметка към м.04.2015г. е видно, че по сметката на
дружеството на 07.04.2015г. и на 09.04.2015г. са постъпили съответно 3500 лв. и 2087.08 лв. т.е. по банковата сметка е
имало наличности, които е можело да покрият задълженията на дружеството, още
повече, че сам подсъдимия твърди, че дружеството не е имало финансови затруднения,
а само забавени плащания т.е. не е било нужно разпродаване на имуществото му за
покриване на задълженията на дружеството. Нещо повече, твърденията на
подсъдимия, че към 09.04.2015г. е свършил оборотните пари в брой, при тези
наличности по банковата сметка, идва да покаже, че той действително е бил
наясно, че пълномощията са му оттеглени и достъпът да сметката на дружеството
му е бил ограничен към тази дата. Обясненията на подсъдимия относно причината
за прехвърляне на активите в полза на дружеството, управлявано от неговия баща,
също сочат на липса на необходимост за погасяване на задължения на дружеството,
тъй като в обясненията си той сам твърди, че баща му е изтеглил кредит, за да
му помогне, за това и за да го компенсира прехвърлил имуществото на
дружеството.Твърденията на подсъдимия, че не можел да се свърже с К.и че
отношенията им се влошили, тъй като го бил „хванал да краде“ са голословни и не
почиват на установените по делото доказателства. По делото са налични
доказателства, че К.е ходил в дружеството след излизане си от болницата, но не
е бил допуснат до неговите помещения. Затова в тази им част, обясненията на
подсъдимият съдът възприе като защитна
тези и като естествен стремеж за оневиняването му. В останалата им част съдът кредитира
обясненията на подсъдимия, тъй като те кореспондират с останалите доказателства
по делото.
По отношение на показанията на св.З.И. съдът отчете подразбиращо се
съмнение в тяхната безпристрастност, предвид фактът, че свидетелката в периода
2008 до 2017г. години е живяла на съпружески начала с подсъдимия, като към момента на съдебното заседание, в
който бе разпитана в нейна полза е била издадена заповед за незабавна защита
№122/11.07.2019г. срещу подсъдимия. Въпреки горното нейните показания
кореспондират с установените по делото фактически положения и не са в
противоречие с останалите събрани по делото и кредитирани от съда гласни и
писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на св.С.К.депозирани в хода на
съдебното следствие при проведените му разпити в с.з. на 17.12.2019г., както и тези депозирани в ДП и приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1
от НПК. За да прецени показанията на тази свидетел, съдът отчете
обстоятелството, че той е управител на ощетеното по делото ЮЛ. В настоящия
процес свидетелят К.е разпитван общо
осем пъти- седем път в ДП,
съответно на : 04.09.2015г., 18.09.2015г., 25.01.2016г.,
19.02.2016г., 09.03.2017г., 29.03.2017г. и 31.08.2017г.. пред разследващ орган,
които показания съдът приобщи чрез прочитането им със съгласието на всички
страни в процеса, в това число и със съгласието на подсъдимия и пред настоящия
съдебен състав – на 17.12.2019г. Във всички тези разпити, показанията на св. К.по
отношение на основните факти от предмета на доказване остават непроменени.
Последователни и логични са показанията му при всичките му разпити за
обстоятелствата какви са били отношенията между него и подс.С.,
как се е осъществявала дейността на дружеството, кой, какви прави и задължения
е имал, какви вещи е притежавало дружеството,
какъв е бил неговият персонал, взаимоотношения с контрагенти и прочие.
Нещо повече показанията на св.К., че е оттеглил пълномощията си, в качеството
си на управител на дружеството, от подсъдимото лице още на 08.04.2015г. и това
е доведено до знанието на подсъдимия лично от него са последователни и
непротиворечиви по време на целия процес. Още в хода на ДП, в три от
проведените му разпитите - съответно на 04.09.2015г., на 19.02.2016г. и на
29.03.2017г. св.К.подробно е посочил кой е инициирал разговор по между им, при
какви обстоятелства, къде се е провел този разговор, посочил е и съдържанието
на проведения разговор между него и подсъдимия в преди обедните часове на
08.04.2015г., както и че поради неразбирателство по между им относно
съвместната дейност и финансовите им взаимоотношения го е уведомил, че оттегля
пълномощията си от него и още същия ден ще предприеме действия в тази посока.
Горното обстоятелство бе многократно заявено /на въпроси на страните в процеса,
а и на такива зададени от съда/ и пред настоящия съдебен състав при проведения
му разпит на 17.12.2019г. В подкрепа на неговите показания са и тези депозирани
от св.Ф., установена и разпитана за пръв път в съдебното производство, която е
възприела непосредствено, че подсъдимият и св.К./неин брат/ разговарят в
автомобил, пред блока на К., като непосредствено след този разговор, тя е била
уведомена за неговото съдържание, поради което е придружила брат си до нотариалната кантора на н-с О. за съставяне
на уведомление по оттегляне на пълномощното, както и до филиал на търговската
банка, в която дружеството имало банкова сметка, ***. Все в подкрепа на
показанията на св.К.са и показанията на св.С.П., който също е узнал от К., че
пълномощията на С. са оттеглени, като лично е възприел реакцията и думите на подс.С. в ранните часове на 09.04.2015г., когато не е могъл
да извърши разплащане с притежаваната от него банкова карта на дружеството,
което е провокирало у него раздразнение и реплика, че К.му е „спрял“
пълномощното. В подкрепа на показанията на св.К.са и писмените доказателства по
делото - уведомление до нотариус О., вписано под рег.№1527/2015г. в кантората
на нотариус О., с което св. Кьосев, считано от 08.04.2015г., оттегля
пълномощията, дадени на подс.С. в пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. по описа на нотариус И.О. с peг.
№ 561 на НК, уведомление
вх.№0339-41-002208/08.04.2015г. до
банка „Уникредит Булбанк“ АД, св.К.уведомил банковата институция, че е
оттеглил пълномощията, дадени на подс.С. в пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. по описа на нотариус И.О. с peг.
№ 561 на НК. Обективните действия на св.К.след проведения разговор с подс. на 08.04.2015г. са логична последица от съдържанието
на разговора, в това число и от извършеното от него уведомяване, че
пълномощното, предоставящо му представителна власт да представлява дружеството
и да се разпорежда с неговото имущество се оттегля. Ето защо съдът напълно кредитира
показанията на св.К.в тази част.
Съдът намира за нелогични показанията на св.К.,
че проведеният в автомобила разговор между него и подс.С.
бил случайно записан на мобилният му телефон, най –малко защото подобен запис
изисква редица команди, зададени към мобилното устройство, така, че няма как то
„случайно“ да бъде въведено в записващ режим. Тук следва да се посочи, че
обтегнатите отношения между двамата, които са били факт към 08.04.2015г.,
обстоятелството, че св.К.по една или друга причина не е бил допуснат до офиса
на дружеството, знанието му към този момент, че катинарите на помещенията на
дружеството са сменени, определено са провокирали у К.желание да документира по
някакъв начин проведения с подс.разговор. Така или иначе,
този запис е съставен без съгласието на участващия в него С. и като такъв не
може да бъде ценен, за което съдът ще изложи подробни мотиви по-нататък в мотивите
си.
Съдът не кредитира и показанията на св.К.в
частта, в която сочи, че подс. и неговата съжителка-
съдружничка в дружеството- св.З.И. не са внесли никакви пари в дружеството.
Видно от представените от самия него писмени доказателства с жалбата до ВРП от
15.04.2015г., а именно копие от договор за заем от 01.06.2015г. по силата, на
който св.И. е предоставила на дружеството паричен заем в размер на 9100лв, а с
разписка от същата дата /приложена в копие/, св.К.като управител на дружеството
е приел сумата по заема. Съдът не кредитира и показанията на св.К.по отношение
на изложеното от него в съдебно заседание, че е получил кредит от „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 49 000.00 лв., които
вложил в дружеството, тъй като и в тази част показанията му противоречат на
приобщените по делото писмени доказателства - договор за банков и ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице, видно от който банковата
институция му предоставила кредит в размер на 45, 900 лв. В тази част
показанията му противоречат на приобщените по делото писмени доказателства и не
се кредитират от съда, но съдът намира тези противоречия за обясними предвид
изминали период от датата на инкриминираното деяние до датата на провеждането
на разпита в с.з. – 17.12.2019г.. По отношения на задълженията на дружеството
към „Плод Комер“ ЕООД съдът се доверява на
показанията на св.К.депозирани в хода на ДП, към които той се придържа в
съдебно заседание.В останалата им част, тъй като кореспондират с останалите гласни и писмени
доказателства, съдът кредитира изцяло показанията на тази свидетел.
При преценка на показанията на св.Н. Ф.,
съдът отчете обстоятелството, че същата е сестра на св.К., както и че към
датата на с.з. е съдружник в ощетеното ЮЛ. Горното обстоятелство не би могло да
компрометира изначално показанията й и същите да бъдат отхвърлени априори както иска защитата. Това е така, тъй като на първо
място свидетелката е депозирала показанията си пред съда под страх от
наказателна отговорност, на следващо място както бе споменато по-горе нейните
показания кореспондират с тези на св.К.. Показанията й кореспондират и с
останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства- показанията на св.О., св.П., с писмените
доказателства по делото - уведомление до нотариус О., вписано под
рег.№1527/2015г. в кантората на нотариус О., с което св. Кьосев, считано от
08.04.2015г., оттегля пълномощията, дадени на подс.С. в пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. по описа на нотариус И.О. с peг.
№ 561 на НК, уведомление вх.№0339-41-002208/08.04.2015г.
до банка „Уникредит
Булбанк“ АД, с което св.К.уведомил банковата институция, че е оттеглил
пълномощията, дадени на подс.С. в пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. така , че за съда не възниква съмнение в
достоверността на показанията на тази свидетелка. Нещо повече, ако съдът би
приложил такъв формален подход, който се предлага от защитата /да не се дава
вяра на показанията поради наличие на някаква роднинска или др. връзка/, то би
следвало този подход да бъде приложен и по отношение на показанията на св.З.И.
– бивша съжителка на подсъдимия, както и
лице с издадена заповед за защита от домашно насилие срещу подсъдимия. Както бе
спомената по-горе автоматичното изключване на показания е недопустимо, а
тяхната достоверност следва да се цени и бе преценена по настоящото дело с
оглед съвкупния анализ на доказателствата. От показанията на св.Ф.съдът не
кредитира единствено частта, в която сочи, че банковият кредит е изтеглен през
2015г., както и че брат й е получил микро инсулт през
м.02.2016г. тъй като в тази част
показанията й са в противоречие с останалите кредитирани от съда гласни и
писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на
свидетелят С.П., включително и тези които са приобщени чрез прочитането им от
ДП по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1 от НПК, към които
той се придържа, както и тези депозирани при проведеното следствено действие
–очна ставка със св.С.К., тъй като същите са непротиворечиви и допълващи
останалите гласни и писмени доказателства приобщени по делото и съответстват на
установената фактическа обстановка. Свидетелят П. е разпитван общо три пъти по
делото- веднъж в ДП – на 03.07.2017г., като разпитът е приобщен чрез
прочитането му, и два пъти в съдебното производство- на 26.05.2020г. и на
16.02.2021г. при проведеното следствено действие очна ставка. И в трите разпита
св.П. е категоричен, че сутринта на 09.04.15г. в магазин „Метро“ при опита си
да извърши плащане с банкова карта, подсъдимият е установил, че не може и е
заявил, че са му спрени пълномощията, като това се е случило и пред св.К.. Съдът намира, че този свидетел е непредубеден
и незаинтересован от изхода на делото, тъй като по делото не са събрани данни
за отношения с подсъдимия или със св.К.от естеството да хвърлят
съмнение върху непредубедеността му. Познанството от дълги години със св.К.не е
от естеството да компрометира показанията на този свидетел, тъй като те
кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателства.
Интерес представляват показанията на
св.С.К.. Този свидетел бе разпитан за пръв път в хода на съдебното
производство. Пред съдебния състав той отрече да е присъствал на ситуация, в
която заедно със св.П. да са станали свидетели на невъзможност да бъде
извършено разплащане с карта на дружеството от подс.С.,
както и да е станал свидетел на заявено от С., че К.е оттеглил пълномощията си.
Отречи да е ходил и до дома на К.по този повод, заедно със С. и П.. Прави
впечатление в разпита на този свидетел, че първоначално той посочи, че
разплащанията в м-н „Метро“ са правени от С. единствено в брой. При проведената
очна ставка, обаче, св.К. заяви, че по някога е имало плащане в „кеш“, но
повечето плащания били с карта. Отново отрече да е присъствал на проблем в
разплащането с карта и да е ходил до дома на св.К., заедно със С. и П. по този
въпрос. При провеждането на това следствено действие, съдът констатира, че
докато отговоря на конкретно поставените въпроси, св.К. трепери, а при
задаването на въпроса кой от двамата съпоставени казва истината, св.К. се смее.
Процесуалното поведение на свидетеля при проведения разпит по време на
следственото действие очна ставка, мотивира съда да приеме, че той премълчава
факти и обстоятелства от процесния ден, а
по отношение на други депозира изопачени показания. Съдът отчете и
обстоятелството, че впоследствие св.К. е работил за подс.С.,
в дружеството, с което той е запознал да развива дейност „Пиотита“
ЕООД. Така че в тази им част, съдът не кредитира неговите показания, а се
довери на тези депозирани от св.П.. В останалите им части съдът кредитира
показанията на К., като кореспондиращи с установената от съда фактическа
обстановка.
Съдът напълно кредитира и показанията на св. М.Т. като
счита, че нейните показания напълно кореспондират с останалите кредитирани от
съда гласни и писмени доказателства по делото. Обстоятелството, че свидетелката е била служител в ощетеното ЮЛ и
граждански ищец по делото не разколебава вярата в нейните показания. По делото
не бе установено тя да има каквито и да било взаимоотношения с подсъдимия и с представляващия гр.ищец,
които да хвърлят съмнение в безпристрастността й. Макар да не е пряк очевидец на
инкриминираното деяние същата внесе яснота относно организацията на дейността в
дружеството, както и относно взаимоотношенията между управителя С.К.и подс.С. през месец април 2015г. Нещо повече, същата посочи
и че две от инкриминираните вещи - цитрусова сок преса марка „Бартшер С51" и сокоизстисквачка марка „Профи Коок", съхранявани и
ползвани в магазина на дружеството, къде е работила са били изнесени именно
през месец април 2015г..
Съдът кредитира с доверие показанията и на св.Е.М.,
включително и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281,
ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, към които той
се придържа в с.з. За този свидетел съдът също не установи основания
да го счита предубеден или заинтересован от делото.
Съдът напълно кредитира показанията на св.И.О.. Нейните показания са
логични, непротиворечиви, допълват останалите кредитирани от съда гласни
доказателства и съответстващи на писмените доказателства по делото . Същата с
необходимата конкретика разясни процедурата по
оттегляне на пълномощно и посочи какво нотариално заверяване е извършила на
08.04.2015г. по искане на св.К.. За тази свидетелка няма никакви данни да е
предубедена и заинтересована от изхода на делото.
Като
искрени, логични и житейски правдоподобни, съдът напълно кредитира
показанията на свидетелите З.А. и Г.Т., като относно тези свидетелки, съдът не
констатира основания за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото.
Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено заключението на вещото лице М. Станчева по назначената и
приобщена по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено заключението на вещото лице Д.Й.
по назначените и приобщени по делото две съдебно-оценителни експертизи.
Заключенията
по тези две експертизи напълно съответстват на останалите гласни и писмени доказателства
събрани по делото.
Съдът
изцяло кредитира и останалите приобщени по делото писмени и веществени доказателства,
тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и
не налагат различни правни изводи.
От събрания в хода на наказателното
производство доказателствен материал съдът не
кредитира приложените по ДП един брой флаш памет
(записващо устройство) с черен корпус, с
надпис от едната страна „San Disk“
, а от другата страна с надпис „Cruzer Edge 8GB“ предадена на 29.03.2017год. от св. К.с протокол
за доброволно предаване, съдържаща звукозапис, по следните съображения:
Частният аудио запис съдържащ се на
записващото устройство на флаш паметта предадена от
св.С.К., съдът счете за недопустимо доказателствено
средство по смисъла на чл.105, ал.2 от НПК, тъй като не е било събрано и
изготвено по реда и условията предвидени в НПК. На първо място следва да се
посочи, че този запис е направен в пълно противоречие с нормата на чл. 32, ал.2
от Конституцията на Република България съгласно която „Никой не може да бъде
следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия
без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените
от закона случаи“. За целите на наказателното
производство тези случаи са уредени в два нормативни акта – НПК, глава ХІV,
раздел VІІІ „Специални разузнавателни средства“ и ЗСРС като приложението им е
допустима интервенция в личното пространство на лицето, но при строга законова
регламентация. Точно затова и резултатите от тях инкорпорирани във ВДС могат да
бъдат използвани за установяване на
конкретни доказателства с оглед нуждите на наказателния процес. В конкретния
случай няма никакво съмнение, че записът направен със записващото устройство –
телефон от св. К.не представлява такова доказателствено средство, което да е събрано или изготвено
по реда на НПК, поради което и същото е недопустимо по силата на чл.105, ал.2
от НПК. В тази връзка доброволното предаване на флаш
паметта /записващото устройство/, на който е бил пренесен звуковият файл, не
налагат друг извод защото в случая очевидно са заобиколени
изричните правила предвидени в глава ХІV, раздел VІІІ от НПК - чл.172 и сл. И доколкото
процесуалната допустимост на доказателствените
средства произтича от закона, а не от неговото заобикаляне коментирания по-горе запис и свързаното с
него веществено доказателство не се кредитират от съда.
Безспорно в редица свои решения ВКС
застъпва становището, че снимките и записите от видеокамери и пр. поставени на
обществени места могат да бъдат третирани като веществени доказателства в
наказателния процес. Без съмнение, обаче, в тези решения става въпрос за
„случайно“ създадени записи. Съобразно
константната практика на ВКС, например Решение № 269/2013г. на ВКС ІІ н.о. и
Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о., в които детайлно е изследван въпросът
за случайността на записи или снимки, както и Решение № 602/20.02.2012 г. на
ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о.
на ВКС, напълно възможно е към доказателствената съвкупност да се приобщят случайно
създадени записи– в случая флаш памет със запис, като
материалните им носители бъдат приети като веществени доказателства, след като
обаче бъдат изискани или предадени от съответната институция, лице, дружество.
Правилно и задължително е тогава да бъде назначена техническа експертиза, която
да изясни въпроса има ли манипулации по записа. Различна е ситуацията, когато
не може да бъде проследено как именно е създаден записът, дали случайно или
преднамерено, както е в настоящия случай, тъй като се твърди от св.К., че
същият е създаден случайно, което твърдение обаче съдът прие за нелогично, но
пък е бил създаден без знанието и съгласието на участващия в него. Когато
записът не е случаен, а е създаден нарочно, целенасочено, в нарушение на чл.32,
ал.2 от КРБ и при явно заобикаляне на закона той е негоден, недопустим по
смисъла на чл.105, ал.2 от НПК. В този случай съответния звукозапис, според
практиката на ВКС не може да има характера на годно доказателствено
средство в наказателния процес. С
оглед гореизложеното и съдът изключи звукозаписа, съхранен на един брой Флаш памет (записващо устройство) с черен корпус, с надпис от едната страна „San Disk“ , а от другата страна с
надпис „Cruzer Edge 8GB“
предадена на 29.03.2017год. от св. К.с протокол за доброволно предаване от доказателствената съвкупност.
Гореописаната фактическа обстановка
се доказва от събраните по делото доказателства, а именно
– от обясненията на подсъдимия С.С. / в
кредитираните от съда части/, показанията на свидетелите С.К.и Н. Ф./в
кредитирани от съда части/, от показанията на свидетелите С.П. и С.К.,
включително и тези депозирани при проведената очна ставка / в кредитираните от
съда части/, от показанията на свидетелите М.Т., Е.М. и З.И., от показанията на
свидетелките З.А. и Галина Т., съдебно -оценителните експертизи, съдебно - счетоводна
експертиза, писмените доказателства – пълномощно заверено под peг. № 3439/2014 г. от 08.08.2014
г. от помощник- нотариус по заместване при нотариус И.О., вписана в
нотариалната камера под рег.№561, пълномощно заверено под peг.
№ 549/2014 г. от 14.02.2014 г. от
помощник- нотариус по заместване при нотариус И.О., вписана в нотариалната
камера под рег.№561; договор за покупко-продажба на моторни превозни средства
от 09.04.2015 г., заверен под рег. №2957/09.04.2015г.в кантората на нотариус О.Шарабански, вписан под рег.№147 на НК, договор за
покупко-продажба на движими вещи от 09.04.2015 г. заверен под рег.
№2956/09.04.2015г.в кантората на нотариус О.Ш., вписан под рег.№147 на НК; от приобщената по делото : писмо
от нотариус О.Ш. от 07.01.2020г. ведно с 2 броя справки от общ регистър,декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от 24.03.2015г., свидетелство за
регистрация част І относно т.а. „Фиат Дукато“ с рег.
№ В 39 78 КН, свидетелство за регистрация част І относно т.а. „Пежо Експерт“ с
рег. № В 85 65 НК, свидетелство за регистрация част І относно т.а. „Пежо
Боксер“ с рег. № В 94 36 НА, свидетелство за регистрация част І относно т.а.
„Форд Транзит“ с рег. № В 20 68 РК, разписка № 04000324253492 от 08.04.2015г.,
разписка № 04000324253493 от 08.04.2015г., разписка № 04000324253496 от
08.04.2015г., удостоверение № ********** от 09.04.2015г., удостоверение №
********** от 09.04.2015г. и справка от Търговски регистър относно регистрацията на фирма „Пиотита“ ЕООД; от приобщените по делото нотариална покана до подс.С.С., вписана под рег. №
4900/15.04.2015г. на нотариус К.И., вписан под рег.№572 на НК и разписка с дата на връчване
16.04.2015 г.. ; от приобщените по делото писмо
от ТД на НАП – Варна с изх. № 58649-1 от 06.01.2020г. ведно със заверени за
вярност копия от: годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО от 31.03.2016г.,
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО от 30.03.2017г.; писмо от ТД на НАП – Варна с изх. № 58649-3
от 10.07.2020г. ведно със справка за актуално състояние на всички действащи
трудови договори към дружеството „С.ф.3“ ООД през периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г.; от приобщените по делото писмо от Уникредит
Булбанк АД изх. № 16-001884 от 10.06.2020г. и копия от установените в досието на
клиента „Суит Ф.3“ документи, в това число и
извлечения от банкова сметка; *** „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна УРИ № 819000-48240 от 13.10.2020г. ведно със
справка за всички промени в регистрацията извършени след 2015 година на
следните превозни средства – т.а. „Фиат Дукато“ с
рег. № В 39 78 КН, т.а. „Пежо Експерт“ с рег. № В 85 65 НК, т.а. „Пежо Боксер“
с рег. № В 94 36 НА и т.а. „Форд Транзит“ с рег. № В 20 68 РК, извадки
от дневници за покупки и продажби, заверени копия от фактури, извадки от
инвентарни книги, справка съдимост,както
и от другите писмени материали, приобщени по делото по реда на
чл.283 от НПК, както и от веществените такива -13 бр. фотоснимки, които в
своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и не налагат
различни правни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
С.Ж.С.-
роден на *** г. в гр. Кюстендил, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 206 ал.3, вр.
ал.1 от НК, тъй като на 09.04.2015г.
в гр. Варна, противозаконно присвоил чужди движими вещи: 1.Товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег.№ В 2068 РК, цвят бял, рама № WF0LXXGBFL2B32641, двигател
нестандартен номер, на стойност 6922,50 лева;2.Товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ В 3978 КН, цвят бял, рама №
ZFA24400007221267, двигател № 814043S3775849, на стойност 7950,00 лева; 3.Товарен
автомобил „Пежо Експерт“ с рег.№ В 8565 НК, цвят бял, рама № VF3222DB212323995,
двигател № DJY10IUFX451, на стойност 2065,00 лева; 4.Товарен автомобил „Пежо
Боксер“ с рег.№ В 9436 НА, цвят черен, рама № VF3231A6215288336, двигател №
DJY10WABC0406357, на стойност 2310,00 лева;5.Кафе-машина марка „Силвър Крест“ на стойност 76,50
лева;6.Цитрусова сок преса марка „Бартшер С51“ на
стойност 44,55 лева; 7. Кантарна палетна количка
марка „Лифтекс Т“ на стойност 1525,50 лева;8.Палетна
количка марка „Тоталлифт“ на стойност 220,50 лева; 9.
Колонен климатик марка „Мидея“
на стойност 1228,01 лева;10.Телефонен апарат/факс, марка „Панасоник“
на стойност 143,10 лева;11.Принтер марка „Лексмарк Т
640“ на стойност 151,20 лева; 12. Термо принтер марка
„Датекс ЛП 50“ на стойност 278,10 лева; 13. 2 /два/ броя настолни компютри с
монитор марка „Делл“ на обща стойност 810,00 лева; 14.
Сокоизстисквачка марка „Профи Коок“
на стойност 197,10 лева; 15. Настолен компютър марка „IВМ“ с монитор марка „НР
1740“ на стойност 405,00 лева; 16. 6 /шест/ броя електронни кантари
неустановена марка на обща стойност 194,40 лева; 17. Устройство DVR на стойност
144,00 лева; 18. 4 /четири/ броя камери на обща стойност 486,00 лева; 19. Монитор
марка „НР“ на стойност 197,10 лева, всички вещи на обща стойност 25 348,56 /двадесет и пет хиляди триста четиридесет и
осем лева и 0,56 стотинки/ лева, собственост на „С.Ф.3“ ООД ***, ЕИК
*********, представлявано от управителя С.Г.К., които владеел, като обсебването
е в големи размери.
До
този извод съдът достигна след като прецени всички събрани по делото
доказателства.
Обсебване
е налице, когато лице /вкл. и "длъжностно", но вън от кръга на
служебните му правомощия/ получи на някакво правно /определено конкретно - било
по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване/ основание
чуждо имущество /вкл. парични средства/ да го владее или пази, но извърши с
него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд
интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната на отношението
си към него като към свое. /В този смисъл са и ТР № 50/1980 г. и ТР № 81/1985
г. на ОСНК на ВС/.
От обективна страна за
наличието на осъществен състав по чл.206, ал.1 от НК законът изисква да се
установи кумулативно наличието на следните предпоставки : От една страна у
дадено лице трябва да се намира чужда движима вещ. Тази вещ следва да се пази
или владее от това лице, като то следва да съзнава, че няма правото да се
разпорежда с вещта без знанието и съгласието на собственика й. Същевременно
вещта следва да се намира у лицето на някакво правно основание, т.е. владението
върху тази вещ следва да е било законосъобразно придобито. На следващо място
следва това лице да промени отношението си към вещта и да започне да извършва
действия с нея, които би могъл да извършва само собственика, т.е. следва да
започне да владее вещта като своя и да не признава, че вещта е чужда
собственост или да се разпореди с нея в своя или чужда полза.
От
субективна страна деянието следва да е извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, като подс. следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
факта че присвоява чужда движима вещ и че започва да я третира като своя.
В
конкретния случай от материалите по делото се установява, че всички инкриминирани
вещи са се намирали във владението на подсъдимия, тъй като той е бил неформален
съдружник в дружеството и е осъществявал
съвместно със св.К.дейността по неговото управление. Това владение е било
придобита посредством предаване на вещите за ползване, без ограничение във
времето. Безспорно е по делото също така, че подсъдимият е бил упълномощен от
управителя на „С.Ф.3“ ООД *** с пълномощно
заверено под peг. № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. от помощник- нотариус по заместване при нотариус
И.О., вписана в нотариалната камера под рег.№56 да ръководи планирането на
дейността „С.Ф.3“ ООД, да свиква събрания, взема решения и др., да представлява
дружеството пред „Уникредит Булбанк“ АД, както и пред всички други
търговски банки като тегли, внася, нарежда преводи, да подава и получава
необходимите документи, да управлява движимото и недвижимо имущество на
дружеството, да извършва продажба на движимо имущество, собственост на
дружеството, включително и МПС, като определя условията и цената на продажбата,
да представлява управителя пред нотариус при сделката и подпише договора за
продажба. Не се оспорва и от подсъдимия, че на 09.04.2015г. с два договора, с
нотариална заверка на подписите, същият
е отчуждил инкриминираните вещи – четири МПС
и множество други движими вещи, подробно описани в диспозитива
на обвинението, съставляващи на практика всички налични активи на дружеството, в
полза на друго дружество –„Пиотита“ ЕООД, управлявано
от неговия баща, както и че е разполагал с пълномощно да ръководи дейността и
на това дружество /прочие пълномощното с идентични права, като тези учредени от
управителя на „С.Ф.3“ ООД/. Оспорва се единствено от подсъдимия, че не е знаел,
че пълномощното, с което му била учредена власт да се разпорежда с имуществото
на дружеството е било оттеглено към момента на разпоредителната сделка с
активите на дружеството, като се твърди, че този факт му станал известен едва
при връчване на нотариалната покана на 16.04.2015г. Твърди се, че сделките били
необходими с оглед нуждата от покриване на задължения на дружеството, поради
липса на оборотни пари. Съдът по-горе в мотивите си посочи, защо не кредитира
обясненията на подсъдимия в тези част и не намира за нужно да ги преповтаря
отново.
По въпроса с оттеглянето на пълномощното
защитата акцентира на посочения в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
ред. В чл.41 от ЗЗД е посочено, че пълномощието се прекратява с оттеглянето му
или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя
или на пълномощника, или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с
прекратяването им. Всъщност никъде в закона не се изисква оттеглянето да бъде
нотариално удостоверено, а е предвидено, че неговото правно действие се
преустановява с оттеглянето му. Следователно упълномощителят
винаги и по всяко време може да оттегли даденото пълномощно, като за да има
действие оттеглянето спрямо пълномощника, той трябва да бъде уведомен за това.
И тъй като законът не е предвидил задължителна писмена форма за оттеглянето му,
е достатъчно това оттегляне да е доведено до знанието на пълномощника, какъвто
всъщност е настоящият случай. Без значение е, че впоследствие поради една или
друга причина е връчена и нотариална покана в същия смисъл. Всъщност писмената
форма на оттегляне се използва за надеждно доказателство, годно да послужи в
последствие за доказване на липсата на представителна власт у лицето, което си
е послужило с оттеглено пълномощно, т.е. писмената форма е за доказване, а не
за действителност на оттеглянето. Нещо повече, както е известно в наказателния
процес доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително
определена сила /чл.14 от НПК/. Тоест всеки един факт от обективната
действителност подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с
всички доказателства и доказателствени средства / в
този смисъл и ТР№1/07.06.2016 г. на ОСНК/. Със съобщаването на оттеглянето на
08.04.2015г. от страна на упълномощителя К.всъщност е
преустановено правното действие на учредената в полза на подсъдимия С.
представителна власт да се разпорежда с активите на дружеството, включително и да
ги продава на трети лица. По делото са налице верига от преки и косвени
доказателства, че подс.С. е бил наясно към момента на
разпореждане с вещите, че няма право да се разпорежда с тях, тъй като
пълномощията му са оттеглени.
Тук е мястото да се посочи, че
вината е психическото отношение на дееца към обществената опасност на деянието
и най-вече към неговите общественоопасни последици.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК отнася
към интелектуалния момент на умисъла съзнаването на общественоопасния характер
на деянието и предвиждането на общественоопасните му
последици.
Деецът съзнава общественоопасния характер
на деянието, когато разбира, че то обуславя общественоопасните последици,
че уврежда или застрашава обществените отношения, които са непосредствен обект
на съответното престъпление, а предвижда настъпването на общественоопасните последици, когато е наясно, че няма
пречки, които да ги изключват. Волевият момент пък при прекия умисъл се свежда
до съзнателно искане на общественоопасните последици.
В частност при обсебването, което е резултатно престъпление и може да бъде
извършено само с пряк умисъл, деецът трябва: 1/ да съзнава, че
поведението му ще увреди защитените обществени отношения, свързани със
собствеността и 2/ да желае настъпването на общественоопасния резултат. Интелектуалният момент на
умисъла за обсебване обхваща съзнанието у дееца за това, че предметът на
престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно
основание и че му е позволено да осъществява само определени действия с нея,
невключващи актове на имуществено разпореждане. Във волево отношение
деецът има за цел да се разпореди окончателно и безвъзвратно с предмета на
престъплението в свой или в чужд интерес, накърнявайки в същото време
възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея, отклонявайки я
от патримониума му.
Като
неюридическо свойство на престъплението вината се извлича във всеки конкретен
случай от конкретно установените факти за поведението на дееца. Практиката на
ВКС се придържа последователно към постановката, че вината е факт, който се
разкрива в наказателния процес „по линия на фактическите констатации и тяхното
установяване”. Изхождайки от утвърденото разбиране, че изводите досежно субективната страна на престъплението се
основават на обективните факти по делото, които следва да разкриват
психическото отношение на дееца към настъпилия резултат, е
необходимо в случая да бъдат преценени съвкупно всички факти и
обстоятелства, които предшестват, съпровождат и следват настъпването на
престъпния резултат, а също така следва да се вземе предвид и каква
преценка на тези обстоятелства е дал самият деец, в случая С.С..
Излагането
на тези теоретични постановки не е самоцелно. В техния контекст трябва да се
изследват всеки момент от реализираното от подсъдимия С. поведение, за да се
даде верен отговор на действителния смисъл на отношението му към общественоопасния резултат.
В
случая подсъдимият е бил наясно, че отношенията между него и управителя на
дружеството са влошени, което е породило желание у негова страна да преустанови
взаимоотношенията си с него. Горното
манифестирано и посредством ограничаване на достъпа на К.до помещенията
на дружеството, смяна на катинарите на помещенията. Както бе посочено
многократно, по делото е безспорно установено, че на 08.04.2015г. в проведен по
между им разговор, С. е бил уведомен, че пълномощията му се оттеглят. Горното е
било безспорно потвърдено в съзнанието на подсъдимия и при констатираната от
него на 09.04.2015г. невъзможност за разплащане с банковата карта на
дружеството. Това, ведно със съобщеното от К.предния ден е формирало безспорна
представа у дееца, че той вече не разполага с представителна власт по отношение
на активите на дружеството. Не случайно и още същия ден, след като е затвърдил
представата си, че вече не разполага с представителна власт, С. е посетил
нотариус и е извършил юридическо разпореждане с инкриминираните вещи,
легитимирайки се с пълномощно, за което е знаел, че е оттеглено. Умисълът на
деецът да се разпореди с вещите като със свои безспорно е виден и от избрания
контрагент по сделките - дружество, управлявано от бащата на подсъдимия, за
което той самият притежава представителна власт да управлява цялостната му
дейност. Последващите обективни действия на
подсъдимия също манифестират умисъл за своене на
вещите - след тяхното юридическо прехвърляне и изнасяне от дружеството,
дейността му за „С.Ф.3“ ООД е преустановена, като е започнал да развива
идентична като на ощетеното ЮЛ дейност чрез „Пиотита“
ЕООД и то използвайки превозните средства и останалите активи в дейността на
това дружество. Сам в своите обяснения пред настоящия съдебен състав
подсъдимият заяви, че част от превозните средства били амортизирани, други бил
продал, което с установява безспорно и от промяната на регистрациите им в
Сектор ПП, за което са налични справки изготвени от Сектор ПП-Варна. Що се
касае до другите движими вещи сочи, че същите са в офиса на дружеството на баща
му.
Осъществените от подсъдимия действия на 09.04.2015г. с разпоредителен характер са противоправни по естеството си и представляват
юридическо разпореждане с инкриминираните вещи в полза на друго юридическо лице. Съдът приема, че от обективна страна са
налице всички елементи на престъплението по чл.206 от НК, като счита, че то е доказано
по несъмнен и безспорен начин. Поради
това и не споделя становището на защитата, че в случая се касае за а гражданскопровни отношения.
Въз
основа на изложеното може да се обобщи, че инкриминираното на подсъдимия С.
деяние се субсумира под състава на
престъплението обсебване по чл. 206 от НК поради наличие на пряк умисъл –
съзнателна, волево мотивирана дейност за своене на
чуждите движими вещи.
Съдът намира, че в случая действията на
подсъдимия не биха могли да се квалифицират под състава на чл.217 от НК.
За разлика от обсебването, престъплението по чл. 217 от НК се
характеризира с особености на субекта и изпълнителното деяние, разграничаващи
го от останалите имуществени посегателства като действия на упълномощено пред
външния свят лице, изразяващи се в умишлено /съзнателно/ ощетяване на поверено
му за пазене и управление чуждо имущество, на каквито обстоятелства обаче не индицира конкретиката по
настоящото дело /в този смисъл Решение № 1/27.01.2005 г. по к. д. № 8/2004 г.
на КС и Решение № 88 от 10.02.2012 г. по н. д. № 3161/2011 г., н. к., първо н.
о. на ВКС/.Същественото е, че при обсебването движимите вещи неправомерно се
присвояват от дееца, докато при злоупотребата с доверие лицето, комуто чуждо
имущество по функционални задължения или по пълномощие е предоставено за пазене
или управление, съзнателно извърши акт на юридическо или фактическо
разпореждане /противоречащо на законните интереси на упълномощителя,
извън действие на присвояване в свой или чужд интерес/ и обективно причини или
застраши от щета патримониума на собственика, без за
довършване на престъплението да е необходимо реално такава да е настъпила. Или,
при обсебването пряко се посяга върху собствеността на движимата вещ, докато
при престъплението по чл. 217 от НК се
създават ограничения или тежести за чуждото имущество, без да касае конкретно
определена движима вещ или недвижимост, от което обективно могат или последват
щети в патримониума на собственика му. В случая е налице юридическо разпореждане с имущество,
изразило се в неправомерно присвояване от дееца, третиране като свои, поради
което и поведението на подсъдимия се субсомира под
състава на чл.206 от НК.
Квалификацията на деянието по ал.3 на
чл.206 от НК - големи размери се обуславя от стойността на причинената
имотна вреда – общо в размер на 25 348,56 лева, която сума надвишава
размера на 70 минимални работни заплати за страната, възприет от съдебната
практика като критерий, показател за големи размери. Към инкриминирания период
МРЗ е била в размер на 360 лв. определен с ПМС № 419/17.12.2014 г. / за периода
от 01.01.2015 - 30.06.2015г./, като съобразно
константната съдебна практика /ТР №1/1998г. на ОСНК/ големите размери покриват
критерий свързан с равностойността на 70 МРЗ за страната, а именно равняващи се
към инкриминираната дата на 25 200 лева.
При
определяне наказанието на подсъдимия, съдът обсъди обществената опасност на
последния, която не прие за завишена с оглед данни за чистото му съдебно
минало, както и високата степен на обществена опасност на извършеното от него
престъпление /касае се за обсебване в големи размери със значителни вредни
последици за ощетеното юридическо лице/. Съдът отчете, като отегчаващо
отговорността обстоятелство организираната дейност по осъществяване на
престъплението чрез разпореждане с имуществото на ЮЛ в полза на дружество, с
фиктивен управител бащата на подсъдимия, като реално дейността на дружеството
правоприемник е осъществявана именно от подсъдимия, което сочи на проявена
упоритост в постигане на целта. Съдът констатира наличието и на смекчаващи
отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, изминалия продължителен период от време от
извършване на престъплението до осъществяване на наказателната репресия. По
отношение на последното обстоятелство, съдът отчете и критериите за неразумна
продължителност на настоящото наказателно производство по смисъла на чл.6 от
ЕКПЧ. На първо място следва да се отбележи, че деянието е извършено на
09.04.2015г., т.е. преди почти шест години. Подсъдимият е бил известен на
органите на досъдебното производство още през 2015г., като за първи път е бил привлечен в
качеството на обвиняем още на 03.02.2017г., т.е. от този момент авторството на
деянията е било очевидно. Делото не разкрива фактическа и правна сложност, като
в тази посока следва да се посочи, че на ДП са разпитани общо трима свидетели, доколкото
другите двама посочени в списъка на обвинителния акт/ съответно бащата и
съжителката на подсъдимия/ са с възползвали от разпоредбата на чл.121 от НПК и
са отказали да свидетелстват, изискани и приобщени са писмени материали и са
назначени три експертизи, една от които /ССчЕ/ е
абсолютно ненужна. Въпреки това досъдебната фаза е продължила повече от две
години, като ОА е внесен в съда на 13.10.2017 г. Съдебната фаза на процеса е
продължил от 13.10.2017г. до 02.03.2021г. т.е. повече от три години, като в
този период се включва времето през което делото е било разгледано от друг
състав на ВРС, впоследствие и от състав на ВОС и е върнато за ново разглеждане.
Второто поред първоинстанционно производство е
протекло в периода от 10.10.2019г. до постановяване
на присъдата, като предвид влошената епидемиологична обстановка в страната, то
е било отсрочвано трикратно само на това основание. През този период подсъдимият
е търпял ограниченията, произтичащи от това процесуално качество, без в същото
време процесуалното му поведение да е било недобросъвестно и само по себе си да
е ставало причина за забавяне на наказателното производство. Съвкупната
преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме, че съобразно
критериите, залегнали в практиката на Европейския съд по правата на човека,
наказателното производство е с неразумна продължителност по смисъла на чл.6 §.1
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Констатираното нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок
може и трябва да бъде компенсирано при налагане на наказанието чрез третирането
му като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид коментираните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът намери, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-
лекото предвидено в закона наказание /в случая три години лишаване от свобода/
се явява несъразмерно тежко, поради което при определянето му приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът, счете че целите на
наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия С.С. бъде определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Това наказание би било съответно както на
обществената опасност на дееца, така и на извършеното деяние и би било
необходимо и достатъчно за постигане на нужното поправително, възпитателно и
възпиращо въздействие, като наказание лишаване от свобода за по-дълъг срок би
имало по-скоро негативно въздействие спрямо подс.С..
С оглед специалната и генерална
превенция, като отчете размера на наложеното наказание, от една страна и от
друга данните за личността на подсъдимия- неосъждан, в зряла възраст /на 37
години/, с дете, за което следва да полага грижи, работещ, обстоятелството и че и след деянията не са
регистрирани каквито и да било прояви за същия, както и момента в който се
осъществява наказателната репресия / почти шест години след инкриминираното
деяние/ съдът счете, че за постигане
целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е необходимо
така наложеното му наказание да бъдат изтърпяно ефективно, поради което и
приложи разпоредбата на чл. 66 от НК и отложи изтърпяването на наказанието,
като определи на подсъдимия изпитателен срок от
четири години. Съдът намира, че изолирането на конкретния деец в пенитенциарно заведение, не би оправдало обществените
очаквания за справедливо наказание в конкретния случай и при конкретните данни
за дееца и деянието му, а от друга изолирането му в такова заведение би лишило
от възможност подсъдимия да полага труд и да репарира вредите които с
поведението си е причинил.
В разпоредбата на чл.206, ал.3 от НК се
предвижда кумулативно определяне на наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК за престъпление като процесното. Разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК от своя
страна предвижда преценката за налагане на това наказание, в производство като настоящото, при прилагане
на разпоредбата на чл.55 от НК, да се извърши от съда. В конкретния случай
според съда не се налага подс. С. да бъде лишен и от
права да заема определена държавна или обществена длъжност и да упражнява определена
професия или дейност, като се има предвид начинът на извършване на деянието и
отдалечеността му от момента на реализиране на отговорността. В конкретния
случай съдът намира, че и проведеното срещу подсъдимия ДП, както и съдебно
такова, ведно с наложеното наказание лишаване от свобода в размер на две години,
отложено с изпитателен срок от четири години, което не е незначително, би било
достатъчно за постигане на целите, предвидени в НК, без налагане на наказание лишаване от права
по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК. Съдът намери, че на подсъдимия
не следва да бъде налагано факултативното наказание предвидено в разпоредбата
на чл.206, ал.3 от НК- конфискация на част или на цялото му имущество.
На
основание чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото
му обвинение, за това да е извършил деянието в условията на продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК по следните съображения:
С обв. акт
подсъдимият е предадена на съд за това, че на 09.04.2015г. в условията на
продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи подробно
описани в диспозитива на обвинението. За да е налице
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК е необходимо да бъде
извършено не едно, а две или повече отделни деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В случая фактите
по делото не разкриват осъществяване на две или повече отделни деяния по
смисъла на чл.9, ал.1 от НК, които да обуславят приложението на института на
продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, а сочат безспорно на едно
единно деяние, осъществено от подсъдимия макар и посредствам
сключване на два отделни договора за покупко -
продажба на движими вещи. Касае се за фактически усложнения при единно деяние,
осъществено въз основа на едно решение на дееца, с което се преследва една цел /
за присвояване на цялото движимо имущество на дружеството/, при една и съща
субективна нагласа и при една неизменна обстановка, а не на две или повече
отделни решения за присвояване на вещи, които да изпълват отделни състави на
едно и също престъпление, в случая обсебване. / в този смисъл Тълкувателно
решение № 3 от 15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/. Поради това и подсъдимият бе
оправдан затова да е извършил престъплението обсебване в условията на
продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.
Относно
предявения граждански иск :
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и
неимуществени. В случая е предявен граждански иск за присъждане на суми
представляващи причинени имуществени вреди. Съдът намира за доказан по
основание гр.иск предявен от ощетеното
юридическо лице "С.Ф.3" ООД, с
ЕИК ********* с представляващ и
управител С.Г.К.за сумата в размер на 25 348.56 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.206,
ал.3 вр.ал.1 от НК, извършено на 09.04.2015г., ведно
с лихвите, считано от датата на увреждането - 09.04.2015г. тъй като се установи
по безспорен начин, че С. е извършител на престъплението, за което му е било
предявено обвинение от ВРП. Съдът намира предявения от ЮЛ "С.Фрукт 3" ООД граждански иск за доказан и по размер,
тъй като на ощетеното юридическо лице са причинени реални имуществени вреди в
размер на от по 25 348.56 лева, които са пряка и непосредствена последица
от престъплението и същите не са възстановени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът уважи
предявения граждански иск в пълния претендиран размер, ведно с лихвите, считано от датата на
увреждането - 09.04.2015г.
Относно
веществените доказателства и разноските по делото:
По отношение на
веществените доказателства по делото 13 /тринадесет/ броя цветни фотоснимки на
основание чл. 112, ал. 4 от НПК, съдът постанови да останат към материалите по
делото. Що се касае до вещественото
доказателство по делото 1 брой флаш памет, черен
корпус, с надпис от едната страна „San Disk“, а от другата страна с надпис „Cruzer
Edge 8GB“, съдът на основание чл. 111, ал.1 от НПК
реши то да остане към материалите по делото, като след влизане на присъдата в
сила да бъде унищожено.
На осн.
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски – сумата от 181.00 /сто осемдесет и един/ лева, явяваща се направените
по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна, сумата
от 100 /сто/ лева, явяваща се
направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на РС– Варна,
както и съответната държавна такса върху уважения граждански иск, в размер на
1013.94 /хиляда и тринадесет лева и 0,94 стотинки / лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец и направените от него разноски
по делото в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, съставляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от
частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане, а съгласно
чл. 190, ал. 2 от НПК за присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.
Конкретният случай попада именно в тази
хипотеза, тъй като с постановената присъда по настоящото дело подс.С. е признат
за виновни за извършено престъплене по чл.206, ал. вр. ал.1 от НК и е осъден.
От друга страна от представляващия гражданския ищец, още с молбата за конституиране
на гр.ищец, депозирана по делото на
26.11.2019г. изрично е направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. Идентично искане е направено и от повереника на гр.ищец в пренията по съществото на делото.
От материалите по делото се установява също така, че в хода на съдебното
производство, повереникът на частния обвинител е
представил договор за правна защита и съдействие от 20.08.2020г., с пълномощни
/л. 39, л.269 от СД /, в които изрично е отбелязано, че е за правна защита и
съдействие на гр.ищец по НОХД №4563/2019г. по описа на ВРС,, 27-ми състав,
както и че е договорено плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 500.
00 лева, което е заплатено в брой. При това съдържание на договорът за правна
защита и съдействие и с оглед задължителните указания на ВКС, дадени в
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6 от 2012 г.,
ОСГТК, ВКС, следва да се приеме, че тези разноски действително са направени, а
договорът за правна защита и съдействие се явява документ, удостоверяващ
извършването на плащането. Съгласно посоченото тълкувателно решение, когато е
договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено
със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, а когато възнаграждението
е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото, тъй като в този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. С оглед на това, при
съобразяване на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, в конкретния случай в полза на гражданския ищец "С.Фрукт 3" ООД се следва сумата от 1 500. 00 лева, тъй
като в този размер възлизат реално направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с производството по делото, а заплащането на тази
сума следва да бъде възложено в тежест на подсъдимия.
Макар от страна на подсъдимия и неговите защитници да не е ангажирано
становище относно искането за разноски, направено още в с.з., съдът за
прецизност следва да обърне внимание, че в наказателното производство разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвиждаща възможност за намаляване на претендирани
разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, не може да бъде
прилагана. Това е така, тъй като НПК предвижда възможност за субсидиарно прилагане на ГПК единствено относно реда за
разглеждане на гражданския иск, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК, но не и по въпроса за произнасянето и присъждането на разноски
в производството по наказателни дела. Отделно от това посоченият по-горе въпрос
не съставлява част от реда за разглеждане на гражданския иск, а възниква за
решаване едва след произнасянето на съда по основателността на исковата
претенция и е последица от това произнасяне. Ето защо, няма как да се приеме,
че на основание чл. 88, ал. 1 от ГПК в наказателното производство може да се прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК и на това основание съдът да намалява размера на претендирано адвокатско възнаграждение. При положение, че
към настоящия момент законът не овластява
наказателния съд с подобно правомощие, то няма как такова правомощие да бъде
упражнено дори при направено искане на страните. В този смисъл е и Становище от
11.02.2016г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, в което
върховните магистрати са посочили, че в наказателното производство е
неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и следователно не следва да се
обсъжда оплакване за прекомерност на разноските.
При наличието на тези обстоятелства,
настоящият състав намира, че подсъдимият С.С. следва да бъдат осъдени да заплати сумата от
1500 /хиляда и петстотин/ лева в полза на гражданския ищец "С.Фрукт
3" ООД за сторените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, заплатени на основание процесуално представителство,
защита и съдействие на гражданския ищец по НОХД №4563/2019г. по описа на ВРС.
Мотивиран
от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :