РЕШЕНИЕ№ 480
гр. Монтана, 10 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 27.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 405
по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета АПК, вр. с
чл. 63, ал.1 ЗАНН.
С Решение № 241 от 12.06.2019 г. по АНД № 492/2019 г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено Наказателно
постановление № 6004/28.02.2019г. на Началник Отдел „Контрол по РПМ",
Дирекция - Анализ на риска и оперативен контрол при АПИ гр. София, с което на З.М.К.,***
е наложено административно наказание, затова,
че управлява ППС, което е извънгабаритно и за което няма издадено
разрешение за неговото движение.
В законния срок против
решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, в
която се развиват съображения за неправилност на решението. Твърди, че
Решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът
е приел за неоснователно възражението относно несъставомерност на деянието.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. отговорност за
движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които
извършват превозите. Тези лица са определени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и
това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които
извършват превозите. Само тези лица имат задължението да снабдят
извънгабаритните ППС със съответните документи като подадат в АПИ или в
съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на
разрешително по образец. З.К. е водач на МПС, без да е собственик или
превозвач, каквото легална дефиниция е дадена в § 1, т. 5 от ДР на Закона за
автомобилните превози. Доколкото водачът на автомобила /тежкотоварен или
извънгабаритен/ няма задължение, /а и право/ за снабдяване със съответно
разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменена във вина, респ.
да бъде санкциониран по посочения ред. Задължението за снабдяване със
съответното разрешително е възложено от Наредбата на собствениците на
съответните ППС-та или на извършващите превозите. В с.з. касаторът поддържа
жалбата и пояснява, че на ремаркето са три оси, на еднакво разстояние една от
друга. Не може на кантара на първа ос да даде три тона и нещо. Защото
фактически се брои трета, четвърта и пета
на ремаркето. На ремаркето първата ос, фактически трета е дадено три
тона и нещо, на четвъртата - десет и на
последната дванадесет тона и нещо, което не може да е реално. Искал повторно да
измерване, което му е било отказано.
Ответната страна, чрез
юрк П*** в писмено становище и в с.з. оспорва жалбата, счита същата за неоснована.
Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че е извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП и касаторът
е следвало да има валидно разрешение или документ за платена такса от
администрацията, управляваща пътя, за да може да управлява тежко и/или
извънгабаритно ППС в съответния участък. Моли решението на въззивния съд да
остане в сила, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна.
Представителят на
Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение на
РС Монтана за правилно и
законосъобразно. Издаденото наказателно постановление отговаря на всички
изисквания на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, които да нарушават правото на защита на наказаното лице. Установена е
изцяло фактическата обстановка, която правилно е описана в издаденото
наказателно постановление. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин и правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да
бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното.
За
да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че към момента на
проверката водачът З.М.К. е осъществявал движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата, респективно тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 на Наредбата без
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по
реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за
дейност от специално ползване на пътищата. Водачът на ППС е следвало да провери
и да се убеди, че товарът не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата и след като не го е сторил е извършил административно нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. Този съд не споделя наведените доводи в жалбата и писмената защита на
жалбоподателя чрез пълномощник, като намира, че събраните по делото
доказателства навеждат на извода, че автор на процесното нарушение е именно
жалбоподателя К. като водач на провереното извънгабаритно ППС, при наличието на
годно за измерване техническо средство. Съдът кредитира показанията на св. Павлов
и св. Стефанов, които са категорични, че измерването не е било извършвано на
неравен терен, който да е създавал проблем с измерването. Теренът, на който е
бил спрян водача К. не е създавал предпоставка за неправилно измерване и
отчитане на показанията. Съдът приема, че нарушението е правилно квалифицирано
като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП, вр. с чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, което законосъобразно е било санкционирано на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2 от ЗП. Съдът излага и съображения по отношение на чл. 28 от ЗАНН като
приема, че нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на нормите на
Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура и по тези причини движението
на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със
специално разрешение, за което се заплащат съответните пътни такси и при строго
определен маршрут. Правилно АНО е ангажирана по ЗП, а не по ЗДвП, тъй като процесното
нарушение се различава по състав от нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Наложеното административно наказание е в минимален размер, който съответства на
тежестта на нарушението и на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения иправилно е приложил материалният закон. При постановяване на
съдебния си акт въззивният съд не е допуснал нарушения на материалния закон,
довели до постановяване на неправилно решение. Съдът е събрал всички относими
към спора доказателства и въз основа на тях е извел правилни и законосъобразни
правни изводи С решението съдът е изложил съображения по неоснователността на
жалбата и е изложил аргументи по наведените от жалбоподателя възражения, поради
което решението се явява мотивирано и обосновано, без необходимост
съображенията на този съд да бъдат преповтаряни в настоящото решение.
За пълнота следва да
се отбележи, че от показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел С***
В*** П*** , се установява, че жалбоподателят е възразил по измерването, но без
да има претенции за повторно измерване. Тези показания съответстват на
посочените в АУАН възражения, където лицето не посочва, че е поискал и му е
отказано повторно измерване. Единствено посочва, че очевидно кантарът е неверен,
както и че го измерват на неравен и нерегламентиран терен, каквито условия
законът не поставя.
Неоснователни
са подробно развитите съображения, че касаторът не може да бъде субект на
административнонаказателна отговорност по отношение на извършеното нарушение. Субектът на нарушението
е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, която
гласи, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или
които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. От цитираната разпоредба
става ясно, че наказание е предвидено и за физическите лица, които извършват
движение на извънгабаритни товари, каквото е констатираното в случая нарушение.
В тази връзка позоваването на текстове от подзаконов нормативен акт нямат
правно значение, след като нормите в закона предвиждат кои са субектите на
наказание при констатираното нарушение.
При служебна проверка
на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в
касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на
оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на
заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 241 от 12.06.2019 г. по АНД № 492/2019 г. на районен съд гр. Монтана, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 6004/28.02.2019г. на Началник Отдел „Контрол по РПМ",
Дирекция - Анализ на риска и оперативен контрол при АПИ гр. София.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.