ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 619
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503267 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 във вр.с чл.413,ал.2 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба на „Профи кредит
България“ЕООД,гр.София,ЕИК-********* против разпореждане от
02.12.2022г.,инкорпорирано в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 8625 от същата
дата,постановено по ч.гр.д.№ 17176/22г.,на РС-Пловдив,1-ви бр.с.,с което е отхвърлено
заявление с вх. № 95512-13/25.11.22г.от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед
за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Д. Т.,ЕГН-
********** в частта му,с която се претендира заплащане на суми,дължими по сключен
между страните договор за кредит № 40006193354/14.10.21г., както следва: сумата от
54,54лв.– договорно възнаграждение за периода от 20.12.21г.до 20.09.22г., сумата от
81,82лв.– възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ до 20.09.22г., сумата от 190,91лв. за
закупена услуга „Флекси“ до 20.09.22г. и сумата от 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране
на вземането,начислени на 04.01.22г.
Жалбоподателят твърди,че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно,като
оспорва формирания от ПдРС извод за евентуална неравноправност на клаузите на
договора,от който произтичат претендираните вземания.Искането му до въззивния съд е за
отмяна на първоинстанционното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за
всички вземания,претендирани със заявлението.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 95512-
13/25.11.22г.от „Профи кредит България“ЕООД,ЕИК-*********,гр.София за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. Д. Т.,ЕГН-********** за суми,
дължими по сключен между страните договор за кредит № 40006193354/14.10.21г.
С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението в частта за
посочените по-горе суми,като е приел,че същите се претендират въз основа на клаузи в
потребителски договор,за които е налице обоснована вероятност да са неравноправни.
1
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от
търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният
съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в
договора.
Настоящата инстанция приема за правилен извода на ПдРС за наличие на обоснована
вероятност спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи, поради следните
съображения:
1) Относно претендираното договорно възнаграждение:
В договора за потребителски кредит е посочено,че годишният лихвен процент е
40,90%,а ГПР е 47,83%,като не е посочена методиката на определяне на ГПР.Доколкото по
делото липсват данни относно риска за заемодателя вземането му да остане
неудовлетворено,както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство не
могат да се събират доказателства в този смисъл,не може да се извърши преценка дали
размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано
завишен,респ.дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави.В този смисъл и с
оглед нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП,а именно, че всяка клауза,уговорена във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, съществува
вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е
неравноправна.
2/ Относно сумите, претендирани като възнаграждения за закупени допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“:
Сумите се претендират като дължимо възнаграждение за допълнителни услуги.От
характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за които е предвидено
възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит) следва,че същите се отнасят за действия по
усвояване и управление на кредита,за които разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК забранява
събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме,че
целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за
кредитора за предоставянето на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва),уговорена в
противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.
3/ Относно сумата,претендирана като такси за извънсъдебно събиране на вземането:
Клаузите за дължимостта им противоречи на разпоредбата на чл.10а,ал.2 от
ЗПК,според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия,свързани с усвояване и управление на кредита,доколкото действията по
извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.Разглежданият
вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на
възнаградителната лихва,чийто ценообразуващ елемент е.Следователно уговарянето на
бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането
на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и
предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл.33 от
ЗПК.
С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се приеме за правилно и
като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.12.2022г.,инкорпорирано в Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 8625 от същата дата,постановено по ч.гр.д.№ 17176/22г.,на
РС-Пловдив,1-ви бр.с.,с което е отхвърлено заявление с вх. № 95512-13/25.11.22г.от „Профи
кредит България“ЕООД,ЕИК-*********,гр.София за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. Д. Т.,ЕГН-********** в частта му,с
която се претендира заплащане на суми,дължими по сключен между страните договор за
кредит № 40006193354/14.10.21г., както следва: сумата от 54,54лв.– договорно
възнаграждение за периода от 20.12.21г.до 20.09.22г.; сумата от 81,82лв.– възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ до 20.09.22г., сумата от 190,91лв. за закупена услуга „Флекси“ до
20.09.22г. и сумата от 30 лв.–такси за извънсъдебно събиране на вземането,начислени на
04.01.22г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3