Разпореждане по дело №143/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е с правно основание чл.463 от ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от „Ю. и ЕФ Д. Б. ” , гр. С., и насочена против Констативен протокол от 07.12.2009 г. за разпределение на суми, постъпили по изп.д. № 41/09 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 на КЧСИ. В жалбата се твърди, че извършеното разпределение на събраните суми е неправилно и не съответстващо на закона. Излагат се обстойни съображения в този аспект. Твърди се, че неправилно ЧСИ третирал в производството жалбодателя като присъединен кредитор по закон само като ипотекарен такъв, като пропускал обстоятелството, че жалбодателят бил присъединен кредитор и като заложен такъв. Изтъква се, че по изпълнителното дело били продадени 3 броя машини, които били заложени на 25.03.2008 г., с договор за особен залог в полза на банката, като обезпечение по два броя договори за кредит общо за сумата от 2 740 000 евро. Договорът за залог бил надлежно вписан в Централния регистър на особените залози, поради което бил и противопоставим на всички трети лица. В жалбата се твърди, че банката е първи по ред заложен кредитор за машините. Твърди се също, че извършеното разпределение на събраните по изпълнителното дело, суми не било съобразено с изискванията на разпоредбата на чл.136 от ЗЗД. В аспекта на това се твърди, че от получената сума от продажбата на заложените в полза на банката машини, вместо да се приспаднат направените за тяхната реализация разноски и остатъкът да се преведе на банката, били приспаднати разноски за всякакви други действия, описи и т.н., които нямали нищо общо с продажбата на машините; заделени били суми за държавата, въпреки че очевидно от закона не следвало да се заделят; банката била приравнена със следващ по ред заложен кредитор. Поради изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени Констативен протокол от 07.12.2009г. за разпределение на суми, постъпили по изп.дело №41/09 по описа на ЧСИ Росен Сираков, рег. №812 на КЧСИ, вместо което разреши спора по същество и направи съответстващо на закона разпределение на събраните по изпълнителното дело, суми.

Окръжният съд по повод на депозираната жалба, като съобрази представените по делото писмени доказателства изгради своето становище:

С цитирания по делото констативен протокол от 07.12.2009 г., ЧСИ с рег. № 812 на КЧСИ, е извършил разпределение на постъпила сума след извършена втора по ред публична продан на три броя ДВИЖИМИ ВЕЩИ –машини : гилотина за месо „MAGURIT” № 5123/04 г., пълначна машина „HANDTMANN” 17920 и пълначна машина „HANDTMANN” 17921. Сумата в общ размер от 148 300 лв., е разпределена по следния начин : 1. в полза на ЧСИ- такса по т.20 за извършен на 22.01.2009 г., опис / остатък, неплатен от взискателя / - в размер на 87 470.27 лв. - чл.136, т.1 от ЗЗД; 2. ДДС върху таксата по т.20 в размер на 17 494.05 лв.;3.в полза на ЧСИ –обикновени такси - 825.00 лв. / 4 справки - 20, 00 лв.; 33 уведомления по поща - 330, 00 лв. ; 22 уведомления на ръка - 440, 00 лв.;1 запор - 15, 00лв.; препис на ИД - 20, 00лв./ - чл.136, т.1 от ЗЗД; 4.ДДС върху таксите по т.З -165.00 лв.; 5. допълнителни разноски /пощенски разходи, куриерски такси и 3 обяви-вестник/- 264, 76лв. ; 6. дължим данък към НАП за извършената продажба на 3 броя машини - чл.136, т.2 от ЗЗД: 11 283.33 лв.- за пълначна машина „HANDTMANN” 17921; 12 350 лв. - за пълначна машина „HANDTMANN” 17920; 1 083.33 лв.- за гилотина за месо MAGURIT” № 5123/04 г.Остатъкът за разпределение от 17 364, 26лв. се разпределя на взискателя и присъединените взискатели, по следния начин : 1. сумата от 10 744.17 лв., представляваща разноски на взискателя по изпълнителен лист и направенÞ в хода на делото- чл.136, т.1 от ЗЗД, 2. такса по т.26 за конкретното плащане върху събраната в полза на взискателя „Г. С.”, сума - в размер на 607, 33 лв. и ДДС 121, 47лв. се

приспада от издължената такса по т.20 ТТР към ЗЧСИ / по т, 1.1 от настоящия протокол /платена сума 10 744, 17 лв. - размер на вземането 74 122, 20лв. - т.26 за конкретното плащане 6 728, 80 лв., с ДДС/; 3.сумата от 72, 00лв., представляваща разноски на присъединения взискател „ЕКСЕЛПАК Б. О.”, направени в хода на делото- чл.136, т.1 от ЗЗД ; 4. такса по т.26 за конкретното плащане върху събраната в полза на „ЕКСЕЛПАК Б.” О., сума - 5, 95 лв. и 1, 17лв. ДДС - всичко 7, 14лв. - в полза на ЧСИ. /платена сума 72, 00 лв. - размер навземането 9395, 97лв. - т.26 за конкретното плащане 7, 14 лв.с ДДС/;5. сумата от 1585, 15лв., представляваща разноски на присъединения взискател „С. 96” О. направени в хода на делото- чл.136, т.1 от ЗЗД ; 6. такса по т.26 върху за конкретното плащане върху събраната сума в полза на „С.-96” О., сума - 131, 44 лв. и 26, 29лв. -ДДС - всичко 157, 73лв. - в полза на ЧСИ. /платена сума 1585, 15 лв. - размер на вземането 8557, 51лв. - т.26 за конкретното плащане 157, 73 лв.с ДДС/; 7. сумата от 4798, 07лв.се заделя /запазва по сметка постъпления на ЧСИ/ за присъединените кредитори - чл.136, т.З от ЗЗД – „Ю. И ЕЙ ЕФ Д.” /съгл. кредитиране по Договорна ипотека / И „И. А. Б.” /съгл. кредитиране по Особен залог/ - съгласно чл.459 ГПК.

Така извършеното разпределение е предявено на жалбодателя на 09.12.2009 г., а жалбата, стояща в основата на настоящото производство, е подадена в законовия тридневен срок – 11.12.2009 г. / вх. № 12143811.12.09 г. /

В настоящото производство се установява, че изп. д. № 41/09 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 на КЧСИ, е със страни основен взискател -„Г. С.” О., гр. С. З. и длъжник - „Б. – М. 95” Е., гр. П.. Образувано е въз основа на изпълнителен лист за сумата 44 627.88 лв., ведно със законна лихва върху същата, считано от 22.11.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 894 лв., съставляваща разноски. В изпълнителното производство ЧСИ е приел, че като присъединен по силата на чл.458 от ГПК, взискател, е държавата, а по силата на чл.459, ал.2 от ГПК, присъединен взискател е жалбодателят - „Ю. и ЕФ Д. Б. ” , гр. София, както и „И. А. Б”. Първият като ипотекарен кредитор по силата на вписана договорна ипотека № 46, т.1, дв. Вх. Рег. № 379/ 28.03.2008 г. на Служба по вписванията, РС, гр. Момчилград, за сумата 5 261 182 лв. /л.8 от изп. дело /, а втория като заложен кредитор по силата на вписан особен залог № 1, т.1, дв.вх. рег. № 683814.08.2003 г.и особен залог № 1, т.1, дв. Вх. Рег. № 823/20.09.2004 г. / л.8 от изп.д./. Изложеното безспорно се установява от анализа на приложеното в производството удостоверение изх. № 10/2009 г. на Служба по вписванията, гр. Момчилград /л. 103 от делото/, а именно, че върху описани в него имоти са били вписани особени залози от 14.08.2003 г. и от 20.09.2004 г. с кредитор „ТБ Първа източна международна банка" - София и договорна ипотека с кредитор „Ю. И Еф Д. Б." – София. Що се касае до представения със жалбата, стояща в основата на настоящото производство, Договор за залог на ДМА, машини, съоръжения, транспортни средства и други движими вещи /индивидуално определени вещи/ от 25.03.2008 г., вписан под № *938 в Централния регистър на особените залози, следва изрично да бъде посочено, че от прочита на същия се установява, че извършеното вписване макар и в полза на жалбодателя, е извършено по партидата на едно трето за изпълнителното производство, лице, а именно „ Б. К. „ Е., гр. П.. Както беше посочено длъжник в настоящото изпълнителното производство е „Б. М. -95” Е., с едноличен собственик на капитала „Б. И КО” О., гр. К. / л.3/, т.е. от представените по делото доказателства не може да се направи извод за наличие на идентичност на посочените търговски субекти - „Б. М. -95” Е. и „ Б. К.„ Е.. В този аспект съдът намира за неоснователен доводът на жалбодателя, че след като имало идентичност на заложените движими вещи, без значение била поредността на вписването на тежестта и това кой е длъжник по нея – дали длъжникът в това изпълнително производство, или едно друго трето лице, което било заложен длъжник по приложения договор за залог.

Цитираната разпоредба на чл.459 от ГПК, в неговите две алинеи, предписва, че четири категории кредитори, между които кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, ипотекарният кредитор, заложният кредитор, както и кредиторът с право на задържане, се смятат за присъединени взискатели, но при спазване на законовото условие, само когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. В този аспект е логично, противно на твърденията на жалбодателя, да се приеме, че доколкото иде реч за две различни категории взискатели / ипотекарен и заложен /, респ. притежаващи различни права досежно вещи, в първия случай досежно недвижими вещи, а във втория досежно движими такива, то тези категории взискатели да имат и различни права като присъединени взискатели, доколкото това различие е породено от посоченото вече законово условие- насочване на изпълнението срещу недвижим имот или върху движими вещи. Т.е. всеки от тях ще черпи права от качеството си на присъединен взискател, доколкото и само изпълнението е насочено срещу вещите- движими или недвижими, предмет на изпълнението, досежно които може да има претенции. И това е така защото присъединяването на ипотекарния кредитор настъпва по силата на закона, от самия факт на насочване на изпълнението към предмета на даденото в негова полза обезпечение – недвижимия имот. Или казано с други думи жалбодателят в производството, има качеството на присъединен взискател, защото по отношение на длъжника има правата на обезпечен кредитор, и той може да се удовлетвори в това си качество от суми, получени само от осъществени изпълнителни действия, насочени срещу предмета на неговото обезпечение, в казуса от изпълнителни действия насочени срещу недвижимия имот, предмет на вписана договорна ипотека № 46, т.1, дв. Вх. Рег. № 379/ 28.03.2008 г. по описа на СВп. при РС, гр. Момчилград.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои задължения подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично им удовлетворяване. Разпределението само по себе си предпоставя няколко взискатели по едно изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всеки от взискателите, и при това с оглед на правата му в изпълнителното производство. С оглед изложеното до тук се налага изводът, че правилно ЧСИ е третирал в изпълнителното производство жалбодателят само като ипотекарен кредитор, което пък от своя страна иде да рече, че последният е присъединен взискател по силата на правната норма само, доколкото и когато изпълнението е насочено върху ипотекирания в негова полза, недвижим имот. В настоящото производство се установява, че предмет на разпределение са суми, събрани по изпълнителното дело от осъществена публична продан на конкретно описани три движими вещи. По отношение на това изпълнение жалбодателят „Ю. И ЕФ Д. Б.”, не се явява присъединен по силата на закона кредитор.

Или казано води до извода, че депозираната от „Ю. И ЕФ Д. Б.”, жалба се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „Ю. И ЕФ Д. Б.”, гр. С., район „С.”, бул. „Ц. О.” №, жалба против Констативен протокол от 07.12.2009 г. за разпределение на суми, постъпили по изп.д. № 41/09 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 на КЧСИ.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274 от ГПК, пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/