Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Враца, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГНЕСА СТАВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
мл. с. ИВАН НИКИФОРСКИ
при участието на секретаря Христина Цекова и прокурор
Силвия Миленкова, като разгледа докладваното от мл.съдия ИВАН НИКИФОРСКИ в.н.о.х. дело № 380 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производство е по реда на гл. XXI -
чл. 327 НПК.
С присъда № 13 от 12.07.2019год.,
постановена по НОХД № 178/2017 година, Районен съд - гр. Оряхово е:
ПРИЗНАЛ подсъдимият А.К.М., роден на ***
***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, осъждан, неженен, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това,
че на неустановена дата, за времето от 01.07.2011 година до 28.07.2011 година,
в с. Остров, обл. Враца, е извършил деянието в немаловажен случай, при
условието на повторност, тъй като е извършил престъплението, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като от необитаем
частен дом, находящ се на ул. „***“ № 25, с помощта на неустановено техническо
средство с остра режеща повърхност, чук и щанга, е отнел чужди движими вещи: 50
бр. ламарина, с дебелина 0,5 мм, на стойност 262,40 лева и 1 бр. входна порта
от метални платна – плътни и винкелова конструкция, съставена от две крила
заедно с носещите метални колони, от дебелостенни тръби с размери – широчина 4
м. и височина 2 м., направена от ламарина с дебелина 0,5 мм, на стойност 176.00
лева, вещи на обща стойност 430,40 лева, от владението на собственика им – Т.Т.Т., от с. Горни Вадин, без съгласието на
собственика им, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1
от НК, поради което и на основание чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1
от НК, вр.чл.54 НК, ГО Е ОСЪДИЛ на 1
/една/ година „Лишаване от свобода“.
На основание чл.57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС,
Е ОПРЕДЕЛЕН „Общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“.
На осн.чл. 68 ал.1 от НК, Е ПРИВЕДЕНО в
изпълнение наложеното на подсъдимия А.К.М. по НОХД 44/2010 г. по описа на РС
Оряхово наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС,
Е ОПРЕДЕЛЕН „Общ“ режим на изтърпяване
на наложеното приведено в изпълнение наказание.
На основание чл.189, ал.1 от НПК,подсъдимият А.К.М. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР гр. Враца
направените разноски в досъдебната фаза на процеса за изготвените експертизи в размер на 43.00
лв. /четиридесет и три лева и нула ст. / и по сметка на РС Оряхово,
направените в съдебната фаза разноски в размер на 702,44 лв. /седемстотин и два
лева и четиридесет и четири ст./, както
и по 5.00 лв. в случай на служебно издаден изпълнителен лист.
От съдебния акт на РС - гр.Враца е
останал недоволен подсъдимият А.К.М., който чрез процесуалния си представител -
адвокат И. е депозирал въззивна жалба срещу постановената присъда.В същата се
навеждат доводи, че в хода на съдебното производство не са събрани
доказателства, въз основа на които да се достигне до извода, че подсъдимият М.
е осъществил съставите на престъпленията, за които е обвинен и осъден. Посочва
се също така, че присъдата е постановена при нарушение на закона, при
съществени нарушения на процесуални правила, а наложеното наказание се намира
за явно несправедливо.Конкретни пороци на обжалвания съдебен акт не се
посочват.
Отправя се искане въззивният съд да отмени
присъдата на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК и подсъдимият да бъде признат за
невиновен.
По реда на чл. 322 от НПК не е постъпило
писмено възражение от представителя на
държавното обвинение.
В закрито заседание на 26.09.2019 г., въззивният съд по
реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на
експерти, както и ангажирането на нови писмени, гласни или веществени
доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция
защитниците на подсъдимия - адвокат И. и адвокат Г. заявяват, че поддържат
въззивната жалба и молят за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият
да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.Твърди се също така, че
от първостепенният съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, изразяващи се в това,
че органите на досъдебното производство не са изяснили, чия собственост са
инкриминираните вещи, както и в недопускане от съда на допълнителна съдебно -
оценителна експертиза.В този смисъл се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.В случай, че съдът остави в сила
присъдата на районния съд се отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание, като се отчете, че наличието на 5
малолетни деца представлява изключително обстоятелство и няма кой друг да се
грижи за тях освен подсъдимия, както и стойността на инкриминираните вещи -
около 400 лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр. Враца
намира подадената въззивна жалба за неоснователна и затова моли да бъде оставена без уважение. Поддържа се от представителя
на държавното обвинение, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.Развиват се съображения в тази насока.
В правото си на лична защита подсъдимият
А.К.М. поддържа, че не е
виновен за престъплението, за което е осъден от първостепенния съд.
В последната си дума подсъдимият А.К.М. заявява, че желае да бъде признат за невинен.
Врачански окръжен съд, след като обсъди
доводите в жалбите‚ както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното
изменяване или отменяване, поради следните съображения:
Атакуваната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по несъмнен и безспорен начин се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Приетите по
делото съдебно - оценителна и съдебно - психологическа експертизи също са обсъдени в съответствие със своето
значение, по правилата на логиката и съобразно с изискванията на закона.Районният
съд е извършил прецизен и задълбочен анализ на събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, като
подробно е аргументирал основанията, поради какви причини е дал вяра на едни доказателства, докато други
е приел за недостатъчно достоверни.
При преценката на доказателства, събрани и
обсъдени от районният съд, настоящата съдебна инстанция не намери основания
за промяна във фактическата обстановка
по делото, която е следната:
Подсъдимият А.К.М. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, безработен, осъждан,
неженен, с лоши характеристични данни с ЕГН **********.
Същият е осъждан за престъпления от общ
характер, както следва:
- Със споразумение от 25.02.2010г. по НОХД №
44/2010г. по описа на РС Оряхово, в сила от 25.02.2010г., за деяние извършено
на 01.01.2009г. до 04.01.2009г., на осн. чл.194 ал.1, вр. чл.54 ал.1 от НК е
осъден на 6 месеца „ Лишаване от свобода „, изпълнението на което е било
отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години от влизане на
споразумението в законна сила.
- Със споразумение от 12.04.2016 г. по НОХД
418/2015г. по описа на РС Оряхово, в сила от 12.04.2016г., за деяние извършено
от началото на м.януари 2015г. до 24.01.2015г., на основание чл.234в, ал.1, вр.
чл.54 ал.1 от НК е осъден на 3 месеца „Лишаване от свобода„, изпълнението на
което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от 3 години от
влизане на споразумението в законна сила.
Пострадалият
Т.Т.Т., живее в с. Горни Вадин, област Враца, като притежава наследствен
недвижим имот – къща с дворно място и второстепенни постройки, находящи се в с.
Остров, област Враца, на ул. „***“ № 25. Имотът бил собственост на бащата му - Т.Т.П.
б.ж на с.Остров, починал на 21.12.2008г. След смъртта си собственикът на имота
оставил законни наследници – синовете си - пострадалият Т.Т., както и св.С.Т.,
който от 1990 година преустановил не е посещавал с.Остров, и къщата на
родителите си. След смъртта на собственика Т.П. имотът останал необитаем, като
синът му - пострадалият Т.Т. периодично, на всеки 2-3 месеца, го наглеждал с
цел да го предпазва от посегателства. В дворното място имало селскостопански
постройки, които собственикът приживе изградил с помощта на синовете си, за да
отглежда животни - метален кош, асмалък, курници, както и два навеса ,покривите
на които били изградени от общо 50 броя ламаринени платна с размери 2 / 1 м и дебелина
от 0,5 мм. Единият навес бил разположен зад къщата и бил с размери около 7-8
кв.м, а другият се намирал в стопанския двор и с размери около 40-50 кв.м.
Входната порта на имота към стопанския двор била двукрила, с размери 4 метра
широчина на 2 метра височина, изградена от винкелова конструкция с плътни
метални платна и носещите метални колони, от дебелостенни тръби. Място било
оградено с метална мрежа, а входната пора и къщата били заключени.
В къщата пострадалият Т.Т. съхранявал
различни свои вещи, необходими за домакинството, както следва: 3 броя легла с метални табли и размери от персон и
половина, готварска печка и други вещи. Електрическата инсталация на къщата била изградена от меден проводник със
сечение от 1,5 кв. мм. Дължината на същата била около 40 метра, положена в стената. В сградата
нямало ток, както и в съседните помощни помещения, тъй като ел. захранването било
изключено.
В съседство на имота се намира недвижимият
имот, собственост на свидетеля Митко Петров Ватов от с. Остров, живущ ***. Между двата имота имало метална ограда, която
през 2010г. била свалена и в последствие открадната.
През 2010 година, подсъдимият А.К.М. се настанил да живее в къща,
находяща се на ул. „***“ № 19, която се намирала през един двор от имота на
прострадалия и непосредствено до дома на св. М.В.. След като се преместил да
живее на ул. „***“ № 19, подсъдимият предложил на св. М.В. да го гледа и да се
грижи за него, срещу задължението
свидетелят да му прехвърли собствеността върху собствения си имот на ул.“***“
21. Между двата съседни имота – частния
дом, находящ се на ул. „***“ № 21 и този, находящ се на ул. „***“ № 25, също
нямало огради и достъпа бил свободен.
На неустановена дата, през месец юли
2011година, в периода от 01.07.2011 г.
до 28.07.2011 година, подсъдимият А.К.М. се нуждаел от средства за прехрана на
семейството си, поради което започнал да
демонтира навесите в двора на пострадалия Т.Т., като за целта използвал чук,
щанга, както и други помощни средства, находящи се в имота на пострадалия.
Ламарините от покривите и покривните конструкции на навесите пренасял и
съхранявал в двора на св. М.В.. В същия период подсъдимият свалил входната
порта откъм стопанския двор на пострадалия и с помощта на неустановено
техническо средство с остра режеща повърхност, срязал стоманените колони, на
които била закрепена. Демонтирал и подготвил за изнасяне и металния кош за
царевица, находящ се в наследствения имот на пострадалия .
Докато подсъдимият М. демонтирал и пренасял
добитите метални вещи от дворното място на пострадалия, свидетеля М.В. го
наблюдавал от собственото си дворно място.
След като пренесъл част от металните
елементи от демонтираните стопански постройки в двора на свидетеля М.В.,
подсъдимият ги нарязвал и смачквал, като ги подготвял за предаване като
отпадък. Смачканите и нарязани железа и ламарини, пренасял до входната порта на
имота.
На
28.07.2011 г., около обяд, подсъдимият М. се видял със свидетеля С.М.А., от гр.
Оряхово и го помолил да транспортира метални отпадъци от с. Остров до пункта за
изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, находящ се в гр. Оряхово,
собственост на „Феникс Комерс Метал“
ЕООД - гр. София. Свидетелят се съгласил срещу заплащане да извърши транспортната
услуга. Около 13:00 часа на 28.07.2011г. подсъдимият М. извикал своя познат –
св. С.Ц.С., живущ ***, за да му помогне да натоварят подготвените метални
отпадъци, които бил складирал до входната порта на имота на св.В., в товарния
микробус „Форд Транзит“ на св.С.А.. Свидетелят С. се съгласил и заедно с
подсъдимия започнали да товарят приготвените метални вещи. В този момент св. С.
забелязал че двата навеса, железния кош и двукрилата порта от имота на
пострадалия Т.Т., които съществували няколко дни преди това са развалени и
липсват на местата им. След като натоварили металите в превозното средство,
подсъдимият М. и св. С. се качили в
микробуса отпътували към гр. Оряхово, за да предадат отпадъците.
На същия ден 28.07.2011 година, след обяд,
подсъдимият М. предал в пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни
метали, собственост на „Феникс Комерс
Метал“ ЕООД инкриминираните вещи, като се легитимирал с личната си карта,
като същевременно изготвил и Декларация
№23389/28.07.2011 година, в която посочил, че същите са негова собственост.
Свидетелят М.М., който работел в пункта измерил предадените от подсъдимия
метали и за 310.00 кг. стомана и 30.00 кг. ламарина, му изплатил общо сумата от
136.62 лв. След това св. С.А. върнал в с. Остров подс. М. и св. С. С.. От
получената сума за предадените метали, подсъдимият М. платил на св.Асенов за
изразходеното гориво и сумата от 10.00 лева на св.С. за товаренето и
разтоварването на инкриминираните вещи в и от товарния автомобил.
На 31.07.2011 година, един месец след
последното си посещение в наследствения имот пострадалият Т.Т., заедно със сина
си - св.Д.Т. посетили имота, за да проверят неговото състояние, тъй като били
уведомени от свидетеля В. Г., че в имота били извършени посегателства. Тогава
те установили, че от наследствения имот липсва двукрилата порта, която водела
към стопанския двор, както и металните колони, към които била прикрепена.
Същите били срязани с техническо средство. Също така установили, че са
разрушени и липсвали покривните конструкции на двата навеса и 50 броя ламаринени
платна, с които били покрити. От къщата липсвала електрическата инсталация, както и 3 броя легла с метални табли.Констатирали липсата и на
други вещи. Двамата свидетели забелязали отъпкана пътека, която водела от липсващите
постройки до домът на свидетеля М.В.. За констатираното посегателство св. Т.подал
жалба пред органите на реда. По случая била образувана и водено предварителна
проверка от органите на МВР, в хода на
която били събрани достатъчно данни за извършено престъпление против
собствеността от подсъдимия А.М.. Въз основа на тези данни било образувано и
водено досъдебното производство.
По делото е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза от заключението
на която се установява, че към датата на деянието справедливата пазарна
стойност на инкриминираните вещи - 50 броя ламарина с дебелина 0,5 мм и 1 бр.
входна порта от метални платна – плътни и винкелова конструкция, съставена от
две крила, заедно с носещите метални колони, от дебелостенни тръби с размери –
широчина 4 м. и височина 2 м., направена от ламарина с дебелина 0,5 мм,
възлизала на сумата от 438.40 лева, като
към датата на деянието МРЗ е била в
размер на 270.00 лева, съгласно ПМС №180/30.06.2011 г.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
в първоинстанцинното производство и приобщени по съответния процесуален ред
гласни и писмени доказателства, както и от заключенията на назначените и изслушани
в процеса експертизи, а именно:
показанията на пострадалия Т.Т.Т. и свидетелите
Д. Т. Т., С. Т.Т., М. П. В., С.Ц.С., С.М.А., М. Х. М., Г. С. Е., П. И. М., В. К.
Г., договор за покупко-продажба на
метали, покупко-изплащателна сметка, кантарна бележка, декларация за
собственост на предадените метални отпадъци, справка за съдимост на подсъдимия, характеристична
справка за подс. А.К.М.,***/06.07.2017 г., ведно със скица № 59/04.07.2017 г.,
Удостоверение за факти и обстоятелства изх. № АБ-94-12/05.07.2017 г., Заверено
копие на данъчна декларация, придружена с копие на документ за собственост,
писмо с вх. № 2044/07.07.2017 г., ведно с копие от писмо с рег. № 309000-3050/03.07.2017
г., Писмо от Кметство с. Остров с вх. № 2076/10.07.2017 г., ведно с
удостоверение за наследници, писма от РП Оряхово вх.№ 758/12.03.2018 г. и вх. №
832/16.03.2018 г., с приложени Постановление вх. № 547/14.03.2018 г. и заверени
копия на материали по пр.пр. 547/2017 г. на РП Оряхово, ДП № 352/2017 г. на РУ
Оряхово,както и от заключенията на изготвените по делото съдебно-оценителна и
съдебно - психологична експертизи.
В хода на наказателното производство
подсъдимият не е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.Същите, обаче, са установени по несъмнен начин от показанията
на свидетеля – М.В., който е очевидец на деянието, като непосредствено е
възприел действията на подсъдимия по демонтиране на инкриминираните вещи от
дворното място на пострадалия.Настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло с
доверие показанията на този свидетел, като същевременно не намира каквито и да
е основания да не даде вяра на същите.На първо място следва да се посочи, че по
отношение на свидетеля В.е изготвена и приета по делото съдебно - психологична
експертиза, от заключението на която се установява, че свидетелят не страда от
психично заболяване, както и че е способен да дава показания в наказателното
производство.Необходимо е също така да се отбележи, че показанията на свидетеля
М.В. са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Както в съдебната,
така и в досъдебната фаза на процеса, свидетелят пресъздава коректно, логически правдоподобно, последователно
и добросъвестно фактите, които са му станали известни и които непосредствено е
възприел. От друга страна следва да се
посочи, че първостепенният съд правилно и обосновано не е дал вяра на показанията дадени от св. М.В. в
съдебно заседание, проведено на 19.06.2017г. в присъствието на подсъдимия А.М.,
като е отчел обстоятелството, че от проведената очна ставка между свидетеля
Ватов и св. Д.Т. в проведеното съдебно заседание на 04.10.2017г., както и от приетите по делото Постановление вх. №
547/14.03.2018 г. и заверени копия на материали по пр.пр. 547/2017 г. на РП
Оряхово, ДП № 352/2017 г. на РУ Оряхово е установено, че същите са дадени след
упражнен от подсъдимия А.М. психически натиск върху Ватов, непосредствено преди
съдебното заседание. На последно място, но не и по важност разбира се, трябва
да бъде посочено, че показанията на свидетеля – очевидец не са изолирани от
останалите надлежно събрани в хода на процеса доказателства, а напротив,
потвърждават се от същите.
Показанията на свидетеля Ватов, касателно установяването
на фактическа власт върху инкриминираните вещи от подсъдимия, чрез пренасянето им
от дворното място на пострадалия в собственото му дворно място, което е
осъществено по отъпканата пътека, каквато информация изнасят свидетелите Т.Т. и Д.Т. в
показанията си.
Показанията на св. Ватов са в унисон и с показанията
на св. С. С., депозирани в хода на
досъдебното производство, непосредствено след деянието и пред съдия.В същите
свидетелят посочва, че складираните в имота на свидетеля В. метални вещи от
подсъдимия М. – тръби, ламарина и винкел, били от коша и навесите на Т., тъй
като същите били развалени непосредствено преди да ги натоварят в автомобила на свидетеля С.А. и да ги предадат
в пункта за изкупуване на метални отпадъци.
Релевантните
по делото обстоятелствата се установяват и от приобщените от първата инстанция
писмени доказателства – договор за
покупко-продажба на метали, покупко-изплащателна сметка, кантарна бележка,
декларация за собственост на предадените метални отпадъци, които потвърждават
достоверността на показанията, депозирани от свидетелите В., С. и А..
Показанията на свидетелите Г. С. Е., Я. М.,
П. И. М., В. К. Г. и С. Т.Т. също
подкрепят установената по делото фактическа обстановка, в които свидетелстват
за извършени посегателствата през
инкриминирания период в имота на пострадалия, развалянето на стопанските
постройки – два навеса, железен кош и двукрила порта в двора му, както и
относно обстоятелството, че през същия период свидетеля М.В. е живял в
съседство с подсъдимия и неговото семейство, като същите са се намирали в добри
отношения.
Що
се касае до показанията на св. К. Д., св. Б. М., св. М. Х. и св.Б. Ц., следва
да се отбележи, че правилно районният съд е приел, че показанията на тези
свидетели не са относими към предмета на делото и не допринасят за изясняване
на фактите по него, поради което не следва да бъдат кредитирани.
С оглед изложеното във връзка с анализа на
събраните доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни
всички възражения, свързани с недоказаност на обвинението.
Както бе посочено, в обясненията си депозирани
пред първостепенния съд подсъдимият заявява, че не е извършил престъплението, в
което е обвинен.При кредитиране обясненията на подсъдимия, съдът следва да
подхожда изключително внимателно, изхождайки от обстоятелството, че същите
представляват от една страна
доказателствено средство, а от друга средство за защита, поради което на
същите следва да се дава вяра само ако се подкрепят от други обективни и
надлежно събрани в хода на процеса доказателствени източници.В конкретния
случай такива не са налице.Напротив, обясненията на подсъдимия се оборват по
категоричен начин от посочените по - горе доказателства, събрани по установения
процесуален ред.По тези съображения настоящият съд не кредитира с доверие обясненията
на подсъдимия и ги възприема единствено като негова защитна теза.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата съдебна инстанция намира от правна страна следното:
Правните изводи на първоинстанционния съд
са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона.
Въззивният съд не намира основания за
приемане на някакви различни изводи от правна страна.
Районният съд обосновано, мотивирано и
законосъобразно е приел, че подсъдимият А.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
с чл.28, ал.1 от НК
От
обективна страна подсъдимият А.К.М.
- роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с
основно образование, безработен, осъждан, неженен, с ЕГН ********** е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от
НК, като през инкриминирания период, за времето от 01.07.2011 година до
28.07.2011 година, в с. Остров, обл. Враца, в немаловажен случай, при условието
на повторност, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, от необитаем частен дом,
находящ се на ул. „***“ № 25, с помощта на неустановено техническо средство с
остра режеща повърхност, с помощта на
което е прерязал стоманените тръби на входната порта, с чук и щанга, с помощта
на които е демонтирал ламарините от покрива на два броя навеси, е отнел
следните чужди движими вещи: 50 бр. листове покривна поцинкована ламарина с
размери 2м. на 1 м. , от права ламарина , с дебелина 0,5 мм, на стойност 262,40
лева и 1 бр. входна порта от метални платна – плътни и винкелова конструкция,
съставена от две крила заедно с носещите метални колони, от дебелостенно тръби,
с размери – широчина 4 м. и височина – 2 м., направена от ламарина с дебелина 0,5 мм, на стойност 176.00 лева, или
е отнел вещи на обща стойност 438,40 лева, от владението на Т.Т.Т., от с. Горни Вадин,без неговото
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, а в последствие се е
разпоредил юридически с тях.
От
субективна страна деянието си подсъдимият е извършил при форма на вината - пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици - същият целенасочено е отнел вещите от владението на пострадалия, с
намерение да свои същите, като в последствие се е и разпоредил с тях.
Правилно районният съд е констатирал, че
настоящото деяние подсъдимият е извършил в изпитателния срок на отложеното
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, по НОХД № 44/2010г. по
описа на ОРС, поради което и на основание чл.
68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение така
отложено по реда на чл. 66 НК наказание в размер на 6 месеца лишаване от
свобода.
Законосъобразно, в съответствие с разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС,районният
съд е определи „Общ“ режим на
изтърпяване, както на настоящото наказание, така и на приведеното в изпълнение наказание по реда
на чл-68, ал.1 НК.
Първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е индивидуализирал наказанието, което е наложил на подсъдимия А.К.М..
За престъплението по престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от
НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от
една до десет години. От първостепенният
съд са отчетени, както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства.Съобразено е, че отегчаващи отговорността обстоятелства
са предишното осъждане на подсъдимия, лошите характеристични данни, желанието
на подсъдимия да си осигури парични средства без да положи трудови усилия, а
като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени тежкото семейно
положение – многочленно семейство без трудови доходи, както и високата трудова
безработица в района.Отчитайки всички тези обстоятелства, районният съд
законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК е наложил
наказание за извършеното престъпление в размер на предвидения в закона минимум, а
именно една година лишаване от свобода. Необходимо е също така да се посочи, че
не са налице множество или някое изключително по естеството си смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да обоснове приложението на чл.55, ал.1 от НК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че така
определеното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самият
подсъдим, който следва да коригира поведението си към зачитане на приетите и
охранявани от Държавата норми на обществено поведение, така и върху останалите
членове на обществото.
Предвид гореизложеното неоснователно е
възражението на защитата и на самия подсъдим, че наложеното наказание е явно
несправедливо.Същото е съобразено със закона, а също така и със степента на
обществена опасност, както на деянието,
така и с личността на дееца.
Правилно, с оглед изхода на делото,
разноските по същото са възложени върху подсъдимият А.К.М., в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НК.
По възраженията:
Постановената от районния съд
присъда се атакува на първо място с възражение за допуснато от съда съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с това, че по делото не е
изяснено, чия собственост са инкриминираните вещи.същото е несъстоятелно.В тази
връзка следва да се има предвид, че за съставомерността на престъплението по
чл.194 от НК е необходимо да бъде посочено от чие владение са отнети вещите,
като обстоятелството чия собственост са същите е ирелевантно за осъществяване
състава на престъплението.Както в обвинителния акт, така и от първостепенният
съд ясно е посочено, че подсъдимият е
отнел инкриминираните вещи от владението на Т.Т.Т. от с. Горни Вадин.Обстоятелството,
че същото лице е посочено и като собственик на отнетите вещи не може да
обоснове извода за наличие на съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на подсъдимия в производството.
Присъдата се атакува и с възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане от съда
на допълнителна съдебно - оценителна експертиза.Така направеното възражение
също е неоснователно.В тази връзка следва да се посочи, че съгласно нормата на
чл.153 НПК, допълнителна експертиза се назначава, когато заключението не е
достатъчно пълно и ясно.Изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза е
ясна и напълно обоснована, поради което не е налице необходимост от
назначаването на допълнителна такава.
В жалбата и пред съда не се излагат други
доводи, извън вече обсъдените при излагането на фактическата и правната страна,
поради което съдът не обсъжда такива доводи.
При извършената на основание чл. 313 и чл.
314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Воден
от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 , вр. чл.338 от НПК‚ Врачански
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13 от 12.07.2019
година, постановена по НОХД № 178/2017 година, по описа Районен съд - гр.
Оряхово.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.