Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 20.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. АНДРЕЙ Г.,
при секретаря Елка Григорова и в
присъствието на прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД
№ 1979 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 09.10.2017 г. по НОХД № 14663/2014 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 94-ти състав, е признал подс. Н.Б.Б. за
невинен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 206,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Постановил е, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените
по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Недоволен от така постановената
присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест с допълнение. В тях се твърди, че
присъдата е неправилна. Обобщено се поддържа, че в хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства,
подкрепящи обвинителната теза, изложена в обвинителния акт, респективно че
обвинението е безспорно доказано. В тази насока се сочат показанията на
свидетелите Ч., С., И.и М. Г.. Изразява се становище, че непредставянето на
документ за собственост от св. Ч. за инкриминирания преносим компютър (лаптоп)
не води до безспорен извод, че вещта не е негова. Изтъква се, че следва да се
даде вяра на показанията на свидетелите Ч. и С., за сметка на показанията на
другите разпитани по делото свидетели и обясненията на подсъдимия. Желае се
отмяна на оправдателната първоинстанционна присъда и постановяването на нова,
осъдителна, за обвинението, което е повдигнато с внесения в СРС обвинителен акт
срещу подс. Б..
С подадения въззивен протест с
допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В
разпоредително заседание от 08.05.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327
от НПК, след като се запозна с протеста с допълнение и с приложените материали
към делото, намери, че не е необходим разпитът на подсъдимия. Намери, също
така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за
обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с
наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд прецени,
че присъствието му в съдебното заседание е задължително.
В открито съдебно
заседание, представителят на СГП поддържа така подадения протест, по
съображенията, изложени в него. Излага, че от доказателствата по делото, в
частност – от показанията на свидетелите Ч., С., И.и Г., които предлага да
бъдат кредитирани от съда, се установява извършеното от подсъдимия деяние.
Защитникът на подсъдимия Б. – адв. П., изтъква, по отношение на обвинението
по пункт първи, че от показанията на свидетелите Д., Г. и А.и отразеното в
нотариално завереното пълномощно, издадено от св. Ч. в полза на подсъдимия, се
установява, че последният не е извършил обсебване, по отношение на лекия
автомобил марка „Рено Лагуна“, собственост на св. Ч.. Изнася, че същият е
действал именно в изпълнение на упълномощаването му от собственика на вещта да
бракува автомобила. Предлага на съда да не кредитира показанията на св. Ч., по
съображения, че ако се приемат за достоверни твърденията му, че е оставил
автомобила на подсъдимия за ремонт, то за това не е било необходимо да подписва
нотариално заверено пълномощно. Споделя анализа на гласните доказателствени
средства, извършен от първия съд. По отношение на обвинението по пункт втори,
ангажира доводи, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства за
това, инкриминираният лаптоп да е собственост на св. Ч.. Желае
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна, а протестът на прокурора при СРП да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият
Б., редовно призован, се явява пред въззивния съд. В правото си на лична защита
и на последна дума изразява желание присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като заявява, че е невинен.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното във въззивния протест с допълнение, както и доводите и
възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното :
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
За да
постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил
е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното
производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него
и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, заключение на способ за доказване - експертиза, а
именно : гласни доказателствени средства
- показанията на свидетелите Б.Ф.Ч., снети в открито съдебно (о.с.з.) на 08.02.2017 г.
(л. 145/гръб – л. 147/гръб от съдебното производство, включително и приобщените
чрез прочитане, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Б.Н.С.,
снети в о.с.з. на 08.02.2017 г. (л. 148/гръб – л- 151/гръб от съдебното
производство), И.Г. Г., снети в о.с.з. на 08.02.2017 г. (л. 151/гръб – л.
152/гръб от съдебното производство, включително и приобщените чрез прочитане,
на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Р.Г. Д., снети в о.с.з.
на 29.03.2017 г. (л. 162 – л. 163/гръб от съдебното производство, включително и
приобщените чрез прочитане, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Б.Н.С., снети в о.с.з. на 29.03.2017 г. (л. 163/гръб – л. 165 от
съдебното производство), Д. М.И., снети в о.с.з. на 31.05.2017 г. (л. 180/гръб
– л. 182 от съдебното производство, включително и приобщените чрез прочитане,
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Р.А.Г., снети в о.с.з. на
31.05.2017 г. (л. 182 – л. 183 от съдебното производство), М.А.Г.а, снети в
о.с.з. на 31.05.2017 г. (л. 183 – л. 183/гръб от съдебното производство), И.В.С.,
снети в о.с.з. на 09.10.2017 г. (л. 195/гръб от съдебното производство) и
обясненията на подсъдимия, снети в о.с.з. на 09.10.2017 г. (л. 196 – л.
196/гръб от съдебното производство) ; писмените
доказателствени средства и писмени доказателства - заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на пълномощно от 06.03.2012 г., с упълномощител св. Ч. (л.
8 от досъдебното производство), незаверени електрофотографски (ксерографски)
копия на договор за покупко - продажба на МПС от 02.02.2012 г. (л. 5 от досъдебното
производство и на талон за лек автомобил, марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ******– част І и част ІІ (л. 3 и л. 4 от
досъдебното производство), протокол за доброволно предаване от 04.04.2012 г.
(л. 11 от досъдебното производство), заложен билет № 331/20.03.2012 г., издаден от заложна къща „О.“
(л. 12 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски)
копия на документи, послужили за регистрацията и пререгистрацията на лек
автомобил, марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ******(л. 44 – л. 48 от досъдебното
производство), справка за съдимост на подсъдимия (л. 9 от съдебното
производство), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на същия (л. 103 от досъдебното производство) ; способи на доказване – съдебно - оценителна експертиза (л. 59 – л.
60 от досъдебното производство) и комплексна съдебно -психиатрична и психологична експертиза, по
отношение на подс. Б. (л. 54 – 59 от съдебното производство).
Пред настоящата съдебна
инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и
събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради
своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му
относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени
доказателствени средства и използвания способ на доказване - експертиза. Първостепенният
съд не е дал вяра единствено на показанията на свидетелите Ч. и С., като е
изложил пространни съображения, които изцяло се споделят и от настоящия съдебен
състав, относно противоречието им с останалите, събрани по делото,
доказателствени източници и житейската им неубедителност. Останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства и
заключения на способи на доказване - експертизи, е кредитирал изцяло, като на
базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е
изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото,
която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.
С оглед горното, въззивният
съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна,
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от
друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал.
Настоящата инстанция не
установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до
съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния
съд, която се изразява в следното :
През м. септември 2011 г., подс. Н.Б.
и св. Б.Ч. се запознали, тъй като били състуденти в Химикотехнологичен и
металургичен университет – гр. София. Двамата изградили приятелски отношения
помежду си.
През м. февруари 2012 г., св. Ч.
решил да си купи лек автомобил и в интернет попаднал на обява за продажба на л.а.
марка „Рено“, модел „Лагуна“, собственост на свидетелите Р.Г. и М.Г.а. Свидетелят
Ч. харесал автомобила и се свързал със св. И.С.– съсед на Г.и, който бил
публикувал обявата в интернет. Двамата се разбрали св. Ч. са дойде и да
прегледа автомобила. На уговорената среща отишли св. Ч., неговата баба –
св. Б.С., и подс. Н.Б.. Св. Ч. и св. С. харесали автомобила и решили да го
купят. С оглед предвидената форма за действителност на придобиването на пътни
превозни средства, с договор с нотариална заверка на подписите от 06.02.2012
г., сключен в кантората на нот. Красимир Бележков, с район на действие гр.
София и рег. № 617 в Регистъра на
Нотариалната камара, свидетелите М.Г.а и Р.Г., в качеството на продавачи,
продали на св. Ч. собствения си лек автомобил, марка „Рено“, модел „Лагуна“, с
рег. № ******. Продажната цена била в размер между 500 и 1 000 лева и била
заплатена в брой от св. С. на св. Г.а. При нотариалното изповядване на сделката
присъствал и подс. Н.Б.. След това, св. Ч. регистрирал автомобила в КАТ и
започнал да го управлява ежедневно.
В края на м. февруари – началото на
м. март 2012 г., св. Ч. споделил на подс. Б., че се нуждае от парични средства,
като за целта помолил Б. да му съдейства да предадат закупения през м. февруари
автомобил в пункт за изкупуване на метали. Подсъдимият Б. се обадил на св. Д. И.–
собственик на пункт за изкупуване на метали в гр. Перник, и го попитал какви
документи ще са необходими, за да се предаде лекия автомобил. Свидетелят И.му
казал, че е нужно пълномощно от собственика на автомобила. Подсъдимият Б. казал
на св. Ч., че за да му направи услугата, трябва последният да изготви
пълномощно, с което той да може да бракува автомобила. На 06.03.2012 г., св. Ч.
се явил пред нот. Р.Б., с район на действие гр. София и рег. № 273 в Регистъра на Нотариалната камара, и
съставил пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което упълномощавал
подс. Б. да управлява в страната и чужбина лекия автомобил, марка „Рено“, модел
„Лагуна“, да представлява св. Ч. пред различни институции, във връзка с
регистрацията, пререгистрацията и стопанисването на лекия автомобил, да го
спира и пуска в движение, включително и да го бракува. На 06.03.2012 г., св. Ч.
предал на подс. Б. ключовете от автомобила, регистрационния талон – част ІІ, както
и изготвеното пълномощно. Подсъдимият закарал автомобила в пункта, стопанисван
от св. И., който прегледал документите и за предаването била изготвена покупко - разплащателна сметка от 06.03.2012
г. За автомобила на подсъдимия била изплатена сумата от 432 лева. На следващия
ден, подсъдимият и св. Ч. се видели в университета, в който и двамата учели, и
подсъдимият предал получената парична сума и документите на св. Ч..
По същото време, подс. Б. притежавал
лаптоп марка „Дел“, черен на цвят, модел „Studio 1555“ и тъй
като имал нужда от парични средства го заложил на 20.03.2012 г. в заложна къща
„О.“, находяща се в гр. София, бул. „*******, където на работа бил св. И.Г..
Заедно с лаптопа, подсъдимият предал и зарядно устройство, както и черна чанта.
За лаптопа подсъдимият получил сумата от 250 лева. За предаване на вещта в
залог бил съставен заложен билет №
331/20.03.2012 г., като подс. Б. попълнил и декларация за собствеността на
заложената движима вещ.
Съгласно заключението на назначената
в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза, средната
пазарна цена на лекия автомобил, марка „Рено“, модел „Лагуна“, към 06.03.2012
г., е била 1 400 лева, а на преносимия компютър – 525 лева.
Подсъдимият Н.Б.Б. е роден
на *** ***, българин, българско гражданство, неженен, със средно образование, с
ЕГН **********,***.
Същият е неосъждан.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена
в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената
присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Обсъдени са
противоречията в доказателствените материали и са изложени убедителни доводи
относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не. Настоящият въззивен
състав, като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото
изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие
с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без
да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията, залегнали в протеста с
допълнение, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за
служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Правилно
при формиране на изводите си по фактите досежно познанството между подсъдимия и
св. Ч. – състуденти в ХТМУ – гр. София, и установените близки приятелски
взаимоотношения помежду им, първият съд се е доверил на обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите Ч. и С., които по отношение на тези
факти и обстоятелства са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и
безпротиворечиви, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани изцяло от
инстанциите по същество.
Обосновани
и съответни на доказателствената съвкупност са и изводите на съда, постановил
атакувания съдебен акт, досежно фактите и обстоятелствата, свързани със
закупуването на процесния автомобил от св. Ч.. Действително, по отношение на
това обстоятелство по делото са събрани две групи гласни доказателствени
средства : от една страна, това са показанията на свидетелите Ч. и С., които
излагат твърдения, че автомобилът, закупен от св. Ч., му бил предложен именно
от подсъдимия, като при нотариалната заверка на подписа на страните по договора
за покупко - продажба св. С. предала исканата сума пари, в размер на 1 800
лева, на подсъдимия. От друга страна, втората условно обозначена група от
гласни доказателствени източници се формира от обясненията на подсъдимия и
показанията на св. С.. Същите отричат подсъдимия да е имал роднинска или друга
връзка с продавачите на автомобила, респективно да е получавал продажната цена
за автомобила от св. С.. Настоящата инстанция споделя изводите на първия съд,
досежно пълната кредитируемост на показанията на св. С. и на обясненията на
подсъдимия в този смисъл, доколкото, от една страна, по делото не се събраха
каквито и да било обективни данни за това подсъдимият да е познавал, да е
контактувал или да е бил в близки приятелски или роднински отношения със
свидетелите Г.а, Г. или С.. От друга, съобщеното от подсъдимия относно
механизма на избор на автомобила и нотариалното удостоверяване на подписите на
страните под договора за покупко - продажба на МПС изцяло кореспондира със
съобщеното от свидетелите Г., Г.а и С.. Вярно е, че обясненията на подсъдимото
лице в производството са както източник на доказателственорелевантни факти,
така и основно средство за упражняване правото му на защита по обвинението. Вярно
е и това, че св. С. е майка на подсъдимия и като такава е разбираемо да е
заинтересована от изхода на делото и да се стреми да допринесе за оневиняване
на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. По отношение на обсъжданата
категория факти и обстоятелства, обаче, настоящата инстанция намира, че и подс.
Б., и св. С. са депозирали обективно, безпристрастно и добросъвестно
твърденията си пред първия съд, доколкото същите намират сигурна
доказателствена опора именно в съобщеното от напълно незаинтересовани от изхода
на делото и равно отдалечени от страните в настоящото производство свидетели – Г.,
Г.а и С.. От вниманието на въззивния съд не убягна обстоятелството, че между
показанията на тези свидетели се наблюдават редица несъответствия, например
относно техническото състояние на автомобила към момента на продажбата му (дали
е бил технически изправен – в какъвто смисъл са показанията на св. Г.а, или не
– в какъвто смисъл са показанията на св. Г.), относно начина, по който св. С.
намерил купувач (дали автомобилът е бил обявен за продажба в интернет – в
какъвто смисъл са показанията на св. С. и обясненията на Б., или С. е намерил
купувач – в какъвто смисъл са показанията на св. Г.), относно лицата, явили се
от страната на продавача при нотариалното удостоверяване на подписите на страните
по договора и някои други. Това, обаче, добре се обяснява с изминалия
продължителен период от време между датата на възприемане на фактите и
обстоятелствата, за които свидетелите дават показания, и тази на разпита им
пред съда, с оглед на което е напълно възможно да не са в състояние да
възпроизведат в точност и пълно възприетата от тях фактическа обстановка. В
основни линии, изнесеното от свидетелите подкрепя обясненията на подсъдимия за
начина на сключване на сделката, поради което и въззивният съд намира, че, също
както първия такъв, следва да формира изводите си по фактите въз основа на тази
група гласни доказателствени източници, като намери същите за обективно,
безпристрастно и добросъвестно депозирани. В друг смисъл са показанията на св. Ч.
и С., които, поради това, че остават напълно изолирани, не могат да служат като
сигурна доказателствена опора за съда по фактите.
Правилно
СРС не е дал вяра на показанията на свидетелите Ч. и С. и в частта им, в която
сочат, че св. Ч. е предоставил автомобила на подс. Б. да го ремонтира, след
което е разбрал от св. Г., че автомобилът е бил предаден за скрап. В тази
насока, настоящият съдебен състав намира, че показанията на тези свидетели
отново не се явяват подкрепени от останалите, събрани по делото доказателствени
източници – не само от обясненията на подсъдимия и показанията на св. С., а и
от тези на св. Р.Г., който съдът намира за незаинтересован и обективен
свидетел. Показанията на свидетелите Ч. и С., макар и напълно съвпадащи си по
съдържание и насоченост, освен че се явяват изолирани, още и са напълно житейски
неправдоподобни и алогични. Това е така, предвид съобщеното от тях за искане на
значителни суми за ремонт от страна на подсъдимия и провеждани тайни срещи
между свидетеля С. и св. Р.Г., който сам сочи, че е виждал само веднъж св. С. и
не е бил близък със св. Ч.. Житейски необяснимо е, както правилно е посочил и
първият съд, при предоставяне на автомобил за ремонт да се дава и пълномощно, в
което да бъде включено и упълномощаване за бракуване на автомобила – при това
новозакупен от упълномощителя. Напротив, обясненията на подс. Б., че
автомобилът му е бил предоставен от св. Ч., за да го предаде за скрап, поради
това, че св. Ч. имал нужда от парични суми, добре кореспондират, на първо
място, с отразеното в подписаното от свидетеля пълномощно на 06.03.2012 г., съгласно
което последният изрично упълномощил подсъдимия с правото да бракува
автомобила, а на второ място – с факта, че закупуването на автомобила е
финансирано от бабата на св. Ч., тъй като последният не е разполагал със
собствени средства (това добре обяснява съобщеното от подсъдимия, че св. Ч. му
се оплакал, че е финансово затруднен и търсел начини за набавяне на средства).
На трето място, обясненията на подсъдимото лице съвпадат и със съобщеното от
св. Р.Г., че подсъдимия и св. Ч. са го разпитвали за цените на черните и цветни
метали, както и че е разбрал от подс. Б., че уговорката му със св. Ч. е била
именно за издаване на автомобила за скрап. Гореизложеното мотивира настоящия
съдебен състав да даде вяра изцяло на обясненията на подсъдимия и показанията
на св. Р.Г., относно уговорката между първия и св. Ч., касаеща предаването на
автомобила за скрап.
По
отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното разпореждане от
страна на подс. Б. с автомобила, съдът се довери на съобщеното от същия и на
св. Д. И., които намери за напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви. Съдът даде вяра – по съображения, които вече бяха
изложени по-горе, на обясненията на подсъдимия и в частта им, с която сочи, че
е предал парите, получени от св. И.за автомобила, на св. Ч..
Въззивният
съд не намира основания да не сподели и изводите на решаващия първоинстанционен
съд за пълна кредитируемост на обясненията на подс. Б. и св. С., относно факта,
че процесния лаптоп е бил собственост на подсъдимия. Макар в хода на
досъдебното производство да не бяха събрани писмени доказателствени средства в
подкрепа на съобщеното от подсъдимия и неговата майка, следва да се отбележи,
че такива не бяха събрани и в подкрепа на съобщеното от св. Ч. и св. С.. При
липсата на писмени доказателствени източници, по отношение на въпроса относно
собствеността върху лаптопа, съдът се довери на съобщеното от подсъдимия и св. С.,
по съображения, че в останалата си част така събраните гласни доказателствени
средства не се оборват от събраните по делото гласни доказателствени средства,
а напротив – намират в тях стабилна
доказателствена опора. Не е така по отношение на показанията на свидетелите Ч.
и С., които, както вече се посочи, могат да бъдат кредитирани само и единствено
относно факта на познанството между подсъдимия и св. Ч.. По отношение на
извършеното разпореждане с процесния лаптоп, съдът се довери освен на
съобщеното от страна на подсъдимия, още и на показанията на св. И.Г. – служител
в заложна къща „О.“, и отразеното в издадения от него на името на подсъдимия
заложен билет.
Иначе, въззивната
съдебна инстанция кредитира останалите писмени доказателствени средства
напълно, като намира за правилно и законосъобразно използването им от първия
съд при изграждането на фактическите му и правни изводи, в качеството им на
допълващи и изясняващи установената по делото фактическа обстановка.
Правилно първият съд се е
доверил и на заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно - оценителна
експертиза, отчитайки, че същата е изготвена от вещо в съответната област на
науката лице, отговаря пълно, точно и обосновано на поставените ѝ въпроси
и липсват каквито ѝ да е основания за съмнения в компетентността и безпристрастността
на вещото лице. Настоящата инстанция не намира за необходимо да ревизира
изводите на решаващия първоинстанционен съд в тази насока. Заключението на
изготвената експертиза послужи на инстанциите по същество при формиране на
изводите им досежно стойността на инкриминираните вещи.
Не се нуждаят от ревизия и
изводите на първия съд относно пълната кредитируемост на заключението на
назначената в хода на съдебното производство КСППЕ, по отношение на подсъдимото
лице, по изложените за другото експертно заключение аргументи.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния обем и
категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да
формират еднозначни изводи по фактите, и изцяло споделя направеният в мотивите
към присъдата анализ на наличните доказателствени материали.
Като цяло,
въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко
посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на „ефективно
участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд срещу
Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК,
съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза
на процеса писмени доказателствени средства.
Въззивният
състав служебно констатира, независимо от оправдателния характер на
първоинстанционната присъда, че правото на защита на подс. Б. не е било
нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени
са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното
упражняване на правото на защита от страна на подсъдимото лице – редовно
връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото
му да дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени
искания, да се ползва от адвокатска помощ, каквато лично е ангажирал, както и
възможност да се изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи
законните му права и интереси.
Предвид всичко посочено,
първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със
закона и постоянната практика на ВКС на Р. България, досежно несъставомерността,
от обективна страна, на поведението на подс. Б. по вменения му престъпен
състав. Напълно законосъобразно и обосновано е посочил, че обвинението спрямо
подсъдимия е останало недоказано, доколкото събраните по делото доказателства
не сочат категорично и безспорно на извършено от него инкриминирано деяние, по
претендирания начин, място и време, въпреки изчерпването на процесуалните
способи за това. Този извод се потвърждава и след направения и обективиран
по-горе подробен самостоятелен анализ на доказателствения материал от
настоящият съдебен състав.
От обективна страна, изпълнителното
деяние на престъплението по този законов текст се изразява в присвояване на
предмета на посегателство – чужда движима вещ. Присвояването, от своя страна,
представлява противозаконно разпореждане с вещта – предмет на посегателство, в
интерес на всеки друг, освен на собственика на вещта. Последната е във
фактическата власт на престъпния деец на годно правно основание към момента на
осъществяване на изпълнителното деяние. Престъплението по този законов текст
може да се осъществи от субективна страна само при форма на вината „пряк“
умисъл.
По-конкретно, по отношение
на инкриминираното деяние по пункт първи от конструираното от представителя на
държавното обвинение продължавано престъпление, въззивният съд се съгласява с
правните изводи на първия съд, че макар по делото да е установено, че
подсъдимият се е разпоредил с инкриминираната вещ – лек автомобил, марка
„Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ******,
собственост на св. Ч., като я е предал за вторични суровини в стопанисвания от
св. Д. И.пункт за изкупуване на метали, това подсъдимият не е сторил
противозаконно, а в изпълнение на изрично изразената воля на св. Ч. именно в
този смисъл. Точно за такова действие по разпореждане с процесния лек автомобил
подс. Б. е бил упълномощен изрично от св. Ч., с писмено пълномощно с нотариална
заверка на подписа му. В този смисъл не е налице промяна в намерението на
подсъдимия от такова да държи вещта на валидно правно основание за нейния
собственик, в такова да я третира като своя, каквато е същността на
обсебването. Подсъдимият е действал съобразно изричното му упълномощаване и в
рамките на предоставените му пълномощия от собственика на автомобила.
По отношение на пункт
втори от обвинението, следва да се посочи, че за съда е несъмнено, че
подсъдимият се е разпоредил със своя собствена вещ – инкриминирания лаптоп,
марка „Дел“, черен на цвят, модел „Studio 1555“, а не с чужда (на св. Ч. или
друго лице) вещ, поради което и в принципен план инкриминираната вещ не е годен
предмет на обсебване, по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК.
Поради липса на доказани
частни съставомерни признаци от обективна страна и в частност – неговите
предмет (по пункт втори) и изпълнително деяние (по пункт първи от обвинението),
принципно безпредметно се явява обсъждането на неговата субективна страна. С
оглед изтъкнатото, възражението на прокуратурата в депозирания от нея протест,
че по делото са събрани необходимите по обем и категоричност доказателствени
източници в подкрепа на извода, че подс. Б. е осъществил престъпния състав от
обективна и субективна страна, настоящият съдебен състав намира за
неоснователно.
Съгласно константната
съдебна практика, едно лице може да бъде признато за виновно, само ако има
пълна и несъмнена доказаност на обвинението (в този смисъл и решение № 299/1975 г. на І н. о. на ВС, № 476/2013 г.
на II-ро н. о. на ВКС, решение №
216/2013 г. на II-ро н. о. на ВКС и мн. други). Ако въпреки усилията и след
изчерпване на всички процесуални средства, съмненията относно съпричастността
му към определено инкриминирано деяние не отпаднат, то следва да бъде
оправдано, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Такъв е и настоящият случай - извършените от съда възможни и необходими
процесуално - следствени действия за разкриване на обективната истина и
приложените в тази връзка процесуални способи не са доставили доказателства,
обуславящи с категоричност извода, че обвинението спрямо подсъдимото лице в
извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е
несъмнено доказано, поради което единствено законосъобразния краен акт на съда
се явява оправдателната присъда за това инкриминирано от държавното обвинение
деяние. Такава задължително се постановява, когато, както в настоящия случай,
са налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на
твърдяното с обвинителния акт или постановлението по чл. 375 от НПК престъпно
деяние и съпричастността на подсъдимия/обвиняемия към него, породени от
доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства (решение № 333/2013 г. на ІІІ н. о. ВКС).
Предвид изложеното, въззивният
състав намери, че правилно и законосъобразно СРС – НО, 94-ти състав е признал
подс. Б. за невинен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление
по чл. 206, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед оправдателния
характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото
правилно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на
чл. 190, ал. 1 от НПК.
При извършената, на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на
протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения, следва да бъде потвърдена, а протестът - да бъде
оставен без уважение, като неоснователен.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 09.10.2017
г. по НОХД № 14663/2014 г., на СРС – НО,
94-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.