РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седми февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3647 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Й.А.А. е предявил иск
против ответника „ЗК Лев Инс“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 1 707,01 лв. (след допуснатото от съда изменение на иска) за
причинените имуществени вреди в резултат от настъпило на 21.11.2018 г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, на основание сключен между страните
договор за застраховка „Каско“ на МПС …. с рег. № …
Претендира
разноски.
Ангажира доказателства.
Ответникът
„ЗК Лев Инс“ АД чрез пълномощника си адвокат Д. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
намира иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва по основание
и размер. Признава, че е страна по сключения с ищеца договор за застраховка
„Каско“. Оспорва всички останали твърдения на ищеца. Счита, че в случая не е
налице застрахователно събитие и не е осъществен никой от покритите от полицата
рискове. Сочи, че ищецът не е уведомил компетентните органи съгласно общите
условия към сключената застраховка „Каско“ и не е представил издаден от тях
официален документ. Не е уведомил застрахователя на посочения телефон, за да
може той да установи веднага и на място наличието на щети и причините за това.
По този начин застрахователят е лишен от възможността да прецени дали не е
налице обстоятелство, изключващо отговорността му за заплащане на
застрахователно обезщетение. Счита, че с оглед твърденията на ищеца, повредите
по лекия автомобил са в резултат от ПТП, а ищецът самоволно го е напуснал без
да уведоми компетентните органи. Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че то
не е осъществено по описания в исковата молба начин. Оспорва настъпилите
повреди по автомобила, като твърди, че такива няма по капака, декоративната
решетка и лайсна на решетката. Оспорва размера на претенция, като я счита за
завишена.
Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Представя
доказателства.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните не
спорят, а и се установява от представената по делото застрахователна полица, че
на 10.10.2018 г. са сключили договор № 93001810082043 за застраховка „Каско“ на
МПС лек автомобил … с рег. № … с покрити рискове: последици от злополука при
ПТП със срок на договора от 00,00 ч. на 14.10.2018 г. до 00,00 ч. на 13.10.2019
г.
Установява се от показанията на
свидетеля Георги Красимиров Андреев – съпруг на ищцата, че вечерта на
21.11.2018 г. забелязали щети от удар по лекия автомобил на ищцата, който се
намирал на паркинг зад блока, в който живеят. Щетите били: счупена предна
броня, лека вдлъбнатина по бронята, счупена декоративната решетка (пластмасова)
над бронята, счупена хромирана лайсна, лека вдлъбнатина на предния капак,
напукана боя, счупвания по корпуса на левия фар и по захващането на фара за
бронята. Веднага позвънили на застрахователя, описали къде се намират и какво
са забелязали по колата. Казали им да отидат в удобен за тях офис, за да се
извърши оглед на колата. Не им казали, че трябва да се обадят на полицията. С
ищцата преценили, че е най-удобно огледът да се извърши в офиса, където е
сключена застраховката. Ищцата дошла с автомобила в гр. П. и заедно с брат й
посетили офиса на застрахователя. При огледа се установило, че има повреди и по
тампон на радиатора, както и деформации по основата на бронята. Ищцата
предявила застрахователна претенция, но обезщетение не било изплатено.
Ремонтирали колата в сервиз в Септември за около 1 800 лв., включващи положения
труд и подменените части. Документи за ремонта не им били издадени.
Установява се от показанията на
свидетеля Р. А. С. – брат на ищцата, че на 21.11.2018 г. ищцата му се обадила и
го уведомила, че автомобилът й е ударен. Разбрали се на следващия ден тя дойде
в Пазарджик за оглед на колата. Когато дошла в Пазарджик, свидетелят видял, че
колата е ударена от ляво и в средата, като ударът бил по в ляво, към фара. Отпред
от бронята липсвали малки парчета, а самата броня била леко вдлъбната към
радиатора. Лайсната около емблемата била счупена, както и решетката, на която
стояла емблемата, капакът бил натиснат по средата. Отишли до офиса на „Лев Инс”
да огледат колата. Съставили протокол за оглед, в който описали левия фар,
бронята, решетката и лайсната. Снимали колата. Разбрали се да разглобят колата
и да свалят бронята, за да видят дали има увреждания зад нея. След разглобяването
се установило, че основата на бронята от вътрешната страна е била затисната и
едно малко тампонче на радиатора липсвало. Съставили протокол за оглед, на
който свидетелят се подписал. Отново снимали колата. След няколко дни закарали
колата в Септември на ремонт. Ищцата предявила застрахователна претенция, но
нищо не й платили. Ремонтирали колата в Септември, за което ищцата платила
около 1 800 лв. за труда и частите.
Установява се от представената по
делото застрахователна преписка по щета № 1206-1301-18-415876, че на 22.11.2018
г. ищцата подала до „ЗК Лев Инс“ АД уведомление за настъпило застрахователно
събитие, в което описала, че на 21.11.2018 г. паркирала автомобила зад блока и
около 20,00 ч. на същия ден го заварила със счупена предна броня. Констатирани били
увреждания по предна броня, капак и други. За събитието не били уведомени
органите на МВР. Била уведомена мобилна група.
Изготвен е от служител на
застрахователя опис-заключение по щета № 1206-1301-18-415876, при който са
констатирани следните повреди: основа броня, ляв фар, липсващ ляв тампон на
маска на радиатора.
Изготвен е доклад по щета №
1206-1301-18-415876/1 от 06.12.2018 г., съгласно който събитието, настъпило на
21.11.2018 г. не представлява покрит риск според условията на застрахователния
договор.
С писмо от 21.12.2018 г. ищцата е
уведомена, че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
На 09.01.2019 г. ищцата е подала
жалба с искане за преразглеждане на отказа, но с писмо от 25.01.2019 г. отказът
бил потвърден.
Установява
се от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно авто-техническа
и оценъчна експертиза, че с оглед описанието на удара, мястото му, ъгъла и
зоната на деформация най-вероятният механизъм на настъпване на ПТП е кос удар
между два автомобила, при който неизвестен автомобил потегля на заден ход и се
удря в предната лява част на паркирания автомобил О.А.. Размерът на общата сума
за възстановяване на автомобила, включваща новите части, консумативи и труд, за
пълното възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени възлиза на
1 707,01 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира
следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди в резултат от настъпване на застрахователно
събитие по застраховка „Каско“.
Основателността
на иска предпоставя наличие на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и ответника по застраховка „Каско“ към датата на застрахователното
събитие, настъпване на застрахователно събитие, причинило имуществени вреди и
причинно-следствена връзка между тях.
Тези правопораждащи юридически
факти следва да бъдат установени по делото посредством пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест за това лежи върху ищеца.
Съществуването на
валидно облигационно правоотношение между ищцата и ответника по договор за
застраховка „Каско“ не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени
доказателства. От гласните доказателства, събрани по делото, се установява по
безспорен начин настъпването на ПТП със
застрахования лек автомобил, собственост на ищцата. В тази насока са детайлните
показания на свидетелите Андреев и Стоименов, които съдът цени като
непосредствени, логични, последователни и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, съдържащи се в застрахователната преписка, представена
от застрахователя, и с експертното заключение. От показанията на тези свидетели
се установява точната дата, място и час на настъпване на пътния инцидент, както
и пълно описание на щетите по автомобила. Механизмът на настъпване на ПТП и
причинно-следствената връзка между удара и повредите по автомобила се
установяват по категоричен начин от заключението по съдебно авто-техническата и
оценъчна експертиза, приета по делото без възражения от страните, което съдът
цени като компетентно изготвено, обосновано и обективно. Доколкото от
експертното заключение се установява, че най-вероятният механизъм за настъпване
на повредите по застрахования автомобил е кос удар от движещ се на заден ход
неизвестен автомобил, то следователно е осъществено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 ДР ЗДвП, което е възникнало в процеса на движение
на неизвестно пътно превозно средство и е предизвикало материални щети по
автомобила на ищцата. Сключеният между страните застрахователен договор покрива
последиците от злополука при ПТП, поради което следва да се приеме, че същото
представлява застрахователно събитие, подлежащо на обезщетяване от
застрахователя.
Неоснователно,
за да откаже да изплати застрахователно обезщетение, ответникът се позовава на
неизпълнение на някои задължения на застрахованото лице, следващи от общите
условия на застрахователя. Съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ общите условия на застрахователя, установени предварително за
сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако
са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил
писмено, че ги приема. От съдържанието на представената по делото
застрахователна полица, обективираща сключения между страните застрахователен
договор, не може да се направи извод общите условия да са били предадени на
ищцата при сключването на застрахователния договор и тя да е заявила писмено,
че ги приема. Всъщност по делото липсват каквито и да е било доказателства, които
да удостоверяват, че ищцата е приела общите условия по застраховка „Каско“ на
застрахователя. Ето защо по аргумент от противното от нормата на чл. 348, ал. 1 КЗ следва да се приеме, че общите условия на застрахователя не обвързват
ищцата, респективно неизпълнението на някое от предвидените в тях задължения на
застрахования не лишава ищцата от правото да получи застрахователно
обезщетение.
От друга
страна в случая е приложима разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ, съгласно която застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. Разпоредбата
на закона е императивна и действието й не може да бъде дерогирано с каквито и
да е било уговорки между страните. Застрахователят не твърди в конкретния
случай да са налице хипотезите на чл. 408, ал. 1, т. 1 и 2 КЗ, а именно
застрахователното събитие да е причинено умишлено от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение или от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице. Не твърди да е налице и хипотезата
на чл. 408, ал. 1, т. 4 КЗ – други случаи, предвидени със закон. Възраженията
му са свързани с неизпълнение на задължения на застрахования, съдържащи се в
общите условия като: неуведомяване на компетентните органи за настъпване на
застрахователното събитие, непредставяне на издаден от тях официален документ,
удостоверяващ настъпването за застрахователното събитие, неуведомяване на
застрахователя по телефона за застрахователното събитие, т.е. позовава се на
нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. На първо място неизпълнението на което и да
е било от тези задължения от страна на застрахования не освобождава
застрахователя от задължението да заплати застрахователно обезщетение, тъй като
нито едно от тях не е довело и не може да доведе до възникване на
застрахователното събитие, както изисква нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Всички
тези задължения, чието неизпълнение ответникът вменява на ищцата, е следвало да
бъдат изпълнени след настъпване на застрахователното събитие. Те следват във
времето застрахователното събитие, а не го предхождат, поради което няма как да
са причина за настъпването му. Ето защо това обстоятелство е достатъчно, за да
се отрече правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение.
На
следващо място съдът приема, че ищцата не е имала задължение да уведоми
компетентните органи за настъпването на ПТП и да се снабди с официален документ
от тях предвид разпоредбата на чл. 6, т. 3 Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътно-транспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, според която не се посещават от органите на МВР –
„Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, възникнали в
паркирано състояние, както е в случая. В тези случаи за застрахования е налице обективна,
законова пречка за снабдяване с искания от застрахователното дружество
документ, което не може да се тълкува във вреда на застрахования.
Възражението
на ответника, че ищцата не е уведомила застрахователя на посочен в общите
условия телефон, е категорично оборено от събраните по делото гласни
доказателства, от които се установява, че незабавно след като ищцата е
установила повредите по автомобила, се е свързала със застрахователя по
телефона и го е уведомила за настъпилото застрахователно събитие, а на
следващия ден е посетила негов офис за извършване на оглед на автомобила. Неоснователно
е и твърдението на ответника, че ищцата е напуснала самоволно мястото на ПТП,
тъй като по делото е установено, че тя не е присъствала по време на самото ПТП,
причинило повредите по автомобила й, поради което няма как самоволно да го е
напуснала.
Повредите по автомобила на ищцата в
резултат от претърпяното ПТП се установяват по делото посредством събраните
свидетелски показания, представения снимков материал и експертното заключението
по съдебно авто-техническата и оценъчна експертиза. Не е налице твърдяното от
ответника разминаване в описаните от ищцата в уведомлението за настъпило
застрахователно събитие щети по автомобила и щетите, заявени с исковата молба.
В уведомлението щетите са посочени общо и неизчерпателно – „предна броня, капак
и др.“, което не изключва наличието на други щети, особено ако не са видими.
По изложените
съображения съдът намира, че ответникът дължи на ищцата в качеството й на
застрахован собственик на увредения лек автомобил заплащането на застрахователно
обезщетение във връзка със застрахователното събитие, настъпило на 21.11.2018
г. в размера, установен от вещото лице по съдебно авто-техническата и оценъчна
експертиза, а предявеният иск като основателен следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, сторени от ищцата,
в пълен размер. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 452 лв. с включен ДДС (376,67 лв.
без ДДС) е неоснователно, тъй като размерът му не надхвърля значително
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по правилата на чл.
7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а именно:
349,49 лв.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч“ № …,
представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори М. С.М.-Г., П.
В. Д. и Г. Н. Г.да заплати на Й.А.А., ЕГН ********** *** сумата от 1 707,01
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в
резултат от застрахователно събитие, настъпило на 21.11.2018 г., по застраховка
„Каско“ на лек автомобил О. А. с рег. № …., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ № .., представлявано заедно от двама от
тримата изпълнителни директори М. С. М.-Г., П. В. Д. и Г. Н. Г., да заплати на Й.А.А.,
ЕГН ********** *** разноски по делото за държавна
такса в размер на 71,51 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 452 лв. с
включен ДДС и депозит за вещо лице в размер на 150 лв.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: