№ 20573
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110120596 по описа за 2025 година
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2022511/09.08.2018г. на СРС,
подадена от Мариана Н. Т. и И. С. Т. срещу Я. Борисова И.. По същата е образувано гр.д. №
52644/2018г. на СРС, 155 състав. Постановено е Решение №20042443/15.06.2022г., с което
предявеният иск по чл. 56, ал. 1 ЗН е отхвърлен. С Решение №20060812/06.10.2022г. съдът е
отказал да допълни посоченото решение. С Решение № 1862/28.03.2024г. по в.гр.д. №
11942/2022г. на СГС, ГО, ІV-Г възз.с-в, двете първоинстанционни решения са обезсилени
изцяло, тъй като, според въззивната инстанция, е била нарушена специфичната процесуална
предпоставка за разглеждането на евентуално съединените искове за недействителност на
отказ от наследство, като е обърнато внимание, че при искове за недействителност на сделки
начинът на съединяване на искове не зависи от волята на ищците, а от тежестта на порока.
Затова съдът е следвало и следва да се произнесе първо по допустимостта/основателността
на иска с правно основание по чл. 26, ал. 2 пр. 1 вр. чл. 44 ЗЗД за нищожност на извършения
от ответницата отказ от наследство и едва след това, ако приеме, че отказът от наследство е
валиден, да разгледа иска с правно основание по чл. 56 ЗН за унищожаване на отказа от
наследство. Указано е делото да се върне на районния съд за ново разглеждане от друг
състав от фазата на проверката на редовността и допустимостта на исковата молба.
Решението не е допуснато до касационен контрол с Определение № 1155/11.03.2025г. по
к.гр.д. № 2245/2024г. на ВКС, І г.о.
При връщането си на първоинстанционния съд делото е образувано като гр.д. №
20596/2025г. и разпределено за разглеждане на 173 състав от І ГО.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима. Ответницата е подала в срок
отговор на исковата молба. В тази връзка и на основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 17 юни 2025г.
Час: 09:40
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищците Мариана Н. Т. и И. С. Т. чрез адв. Н. А. – АК-София, са предявили срещу
ответницата Я. Б. И. иск с правно основание по чл. 56, ал. 1 ЗН за унищожаване на отказа от
наследството на починалия на 03.08.2012г. съпруг И. Герчев И.ов, направен по гр.д. №
41739/2017г. на СРС, 117 състав, и вписан в особената книга на съда с № 813/29.06.2017г.
При условията на евентуалност /ако първоначално предявеният иск не бъде уважен/, се
предявява иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване
недействителността /нищожността/ на извършения от ответницата отказ от наследството на
починалия на 03.08.2012г. съпруг И. Герчев И.ов, направен по гр.д. № 41739/2017г. на
1
СРС, 117 състав, и вписан в особената книга на съда с № 813/29.06.2017г., поради
приемането на наследството на друго основание преди формалното извършване на отказа.
Ищците твърдят, че с Присъда № 104/13.04.2016г. по нохд № 3530/2015г. на СГС,
потвърдена от въззивната и касационната инстанция и влязла в сила на 26.06.2017г.,
ответницата била призната за виновна в това, че на 29.07.2013г. в качеството си на
управител на „Техно Фактори“ ЕООД поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност и неспазване на нормативните изисквания за безопасност на труда е
причинила смъртта на Николай И.ов Т. – син на ищците. С присъдата ответницата е била
осъдена да плати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50000,00
лева на всеки, ведно със законна лихва от 29.07.2013г. до окончателното изплащане, както и
по 1250,00 лева за разноски за адвокат. За събиране на дължимите им суми ищците
образували изп.д. № 197/2017г. на ЧСИ № 830 – Сурпик Татарян. В рамките на същото било
установено, че длъжницата не притежава друго лично имущество, освен недвижими имоти,
описани в исковата молба, останали в наследство от покойния съпруг, като работела по
трудово правоотношение, във връзка с което получавала заплата в несеквестируем размер.
Върху имотите била наложена възбрана. След направена справка се установило обаче, че
ответницата е заявила отказ от наследство по гр.д. № 41739/2017г. на СРС, 117 състав,
вписан в особената книга на съда с № 813/29.06.2017г., като това обстоятелство било
съобщено на ищците-взискатели по изпълнителното дело на 03.08.2018г. Обосновава се, че
този отказ увреждал интересите на ищците, тъй като в резултат на действията на
ответницата те били поставени в невъзможност да удовлетворят вземанията си към нея. От
друга страна тя преди отказа – на 18.11.2013г. сключила договор за отдаване под аренда на
земеделски земи, останали в наследство от съпруга , поради което била приела вече
наследството. Това от своя страна обуславяло недействителност на последващия формален
отказ от него.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Я. Б. И. е депозирала Отговор, вх. №
25174635/26.11.2020г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Признава, че е наследница на съпруга си. Оспорва обаче да е извършвала действия, които да
доведат до увреждане на правата на ищците. Нито знаела за посочените в исковата молба
имоти, нито ги била декларирала, нито е заплащала някакви разходи по тях. Нямала и
достъп до същите. Съпругът приживе имал задължения към дружества и лица, които също
имали право да се удовлетворят.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 56, ал. 1 ЗН е за ищците. Същите следва да установят, че ответницата е
заявила изричен отказ от наследството на И. Герчев И.ов, че същият е вписан в специалната
за това книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН, както и че имуществото не позволява на
кредиторите-ищци да удовлетворят вземанията си. Доказателствената тежест по иска с
правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД също е за ищците, които следва да
установят, че ответницата е заявила изричен отказ от наследството на И. Герчев И.ов, че
същият е вписан в специалната за това книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН, както и че преди да
стори това, И. изрично или с конклудентни действия е приела същото наследство. Извън
това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Съобразно указанията по Решение № 1862/28.03.2024г. по в.гр.д. № 11942/2022г. на
СГС, ГО, ІV-Г възз.с-в, съдът ще се произнесе първо по иска с правно основание по чл. 26,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД за недействителност /нищожност/ на отказа от наследство, а
след това и ако счете същия за неоснователен, по иска по чл. 56, ал. 1 ЗН за унищожаване на
същия.
Не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените по делото писмени доказателства, тъй като същите са
относими, допустими и необходими за решаване на правния спор.
УКАЗВА на ищците в седмодневен срок от съобщението да заявят изрично дали
поддържат доказателственото си искане за изслушване на вещо лице по съдебно-оценителна
експертиза, съответно да формулират прецизно въпросите към същото.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч.гр.д. № 41739/2017г. на СРС.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
2
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по
медиация е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато
прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде
повлияно от процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо,
максимално съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски
разрешаване на спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата
ú може да бъде намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за
контакт: Център за спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“
№54, ет. 2, ст. 204. За връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова
- тел. 02/8955 423, 0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС;
Eлектронна поща: ********@***.*******. На страните да се връчат заявления за
започване на процедура по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните – на ищеца чрез ЕПЕП, на адв. Бельов и адв. Тачев – по електронна
поща. Заедно с него на ищцовата страна да се връчат чрез ЕПЕП и отговорите на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3