О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
260369 11.09.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
граждански състав, на единадесети септември през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.
Детелина Димова
като разгледа
докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1863 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
повод въззивна жалба, подадена от Р.С.К., гражданка
на Руската Федерация, чрез адв.П. П. ***, офис 1 против Решение № 59/13.03.2020 г. по
гр.д. № 159/2019 г. на Районен съд Поморие, в ЧАСТТА, в което съдът е уважил
предявените от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие”, с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин
Чолаков – председател на УС на ЕС, осъдителни искове, като е осъдил Р.С.К. да
заплати на ЕС на „Феста Апартмънтс
Поморие” сумите, дължими за апартамент №
235, както следва: 429.70 евро равняващи са на 840.40 лв., представляващи
годишна такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.07.2017г.
до 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 840.40 лв. считано
от 12.02.2019г. до окончателното изплащане; сумата от
94.96 лв. представляваща законна лихва
за забава върху сумата от 840.40лв. за периода от 01.01.2018 г. до
11.02.2019г. като иска в останалата част е отхвърлен;
сумата от 171.89 евро равняващи са на 336.19 лева - годишна вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 01.07.2017г.
до 31.12.2017г. ведно със законната лихва върху сумата от 336.19лв. считано от
12.02.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 37.98
лв. - представляваща законна лихва за забава върху сумата от 336.98лв. за
периода от 01.01.2018 г. до 11.02.2019г. като иска в останалата част е
отхвърлен, както и сумата от 248 лева направени съдебни разноски
съразмерно с уважената част на иска. Със същото решение съдът е осъдил Етажната
собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” да заплати на Р.С.К. сумата
от 325 лева разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
С въззивната жалба решението в обжалваната
част се оспорва като недопустимо,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с процесуалните
правила. На първо място се обосновава становище за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Заявява се,
че ответницата–въззивник в настоящото производство е направила искане за
спиране на производството по делото до приключване на гр.д.№619/2019г. по описа
на РС-Поморие, което съдът оставил без уважение, въпреки наличието на преюдициален
спор между същите страни. Излага аргументи в тази насока като се позовава на
задължителните указания, дадени с ТР№1/2017г. на ВКС. Развиват се подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се оспорват
изложените от районния съд правни изводи и се прави оплакване за това, че съдът
не се е произнесъл по редица възражения, заявени с отговора на исковата молба.
Подчертава се, че ответницата е изпълнила задължението си за заплащане на такса
за управление и поддръжка на общите части частично в размер на 2338.31 лева, с
която сума съдът следвало поне да извърши прихващане. Освен това плащането било
извършено на легитимен субект, за което представила доказателства в
производството по делото. В тази връзка, жалбоподателката се позовава на разпоредбата
на чл.75, ал.2 от ЗЗД. Оспорва се
изводът на съда, че площта, въз основа на която се изчисляват дължимите суми,
представлявала сбора от чистата площ на апартамента и тази на общите части.
Намира, че нито в представеното решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г, нито в
друг документ е определено по какъв начин /на база на каква площ/ ще бъде
изчислена годишната такса за управление и поддръжка в размер на 9 евро на кв.м.
и таксата за фонд РО в размер на 2 евро на кв.м. Липсвало произнасяне и по заявеното
инцидентно оспорване на решението на ОСЕС от 12.11.2014 г. като нищожно.
Оспорва се правилността на решението в частта, в която съдът е приел за дължима
сумата за фонд „Ремонт и обновяване“, тъй като от една страна решението на ОСЕС
за тази такса било незаконосъобразно /взето извън предварително оповестения
дневен ред/, както и е взето в противоречие със закона /чл. 48 от ЗУЕС/. На
свой ред решението за определяне на таксата в размер на 9 евро на кв.м. годишно
за поддръжка и управление също било нищожно, поради липса на компетентност на
ОС да определя разпределението на разходите за управление и поддръжка на общите
части. Оспорва се законосъобразното провеждане на ОС на ЕС на 12.11.2014 г. Посочва
се, че ответницата по делото се е запознала със съдържанието на протокола от това
общо събрание, едва по повод предявения от ищеца иск за заплащане на такси за
управление и поддръжка на общите части. Развиват се подробни съображения за
нарушение разпоредбата на чл.16,ал.7 от ЗУЕС (протоколът не бил подписан от всички
членове на УС; към датата на съставяне на протокола не бил избран председател
на УС). Изтъква се, че съдът не се произнесъл по направени от ответната страна
възражения (относно свикване и провеждане на ОС на ЕС и размера на вноските),
като приел, че същите са преклудирани. Изразява се несъгласие с изложеното в
мотивите на решението, че изпълнението на дейностите по управление и поддръжка
на общите части, не се включвало във фактическия състав на предявената от ищеца
претенция. Навеждат се доводи, че ищовата страна не оспорила наведените от
ответника твърдения, че последният заплатил на ЕС на бл.,,А“ такса за
управление и поддръжка, както и че такива дейности не били извършвани. Излагат
се аргументи, че при незаявено оспорване на конкретни фактически предпоставки
от състава на спорното право, същите следвало да се считат за безспорни. Цитира се съдебна практика на ВКС -Определение
№124/17.02.2020г. по гр.д.№ 3130/2019г. на ВКС, ІІІ-то г.о. Твърди се, че в
конкретния случай, не следвало да се заплащат такси ,,текущи разноски“, тъй
като дейност по поддръжка и управление съгласно чл.8 ЗУЕС, не била извършена.
Направен е обобщаващ анализ във връзка с наведените от ответната страна възражения и изложеното в мотивите на съда. Счита,
че решенията на ОСЕС, проведено на 12.11.2014г. противоречали на императивната
правна норма на чл.51,ал.1 от ЗУЕС.
Изразява се несъгласие с констатациите на районния съд, че за 2017г. се
дължали такси въз основа на решението от 2014г. Прави оплакване и досежно
възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, основано на твърдението, че ответницата
е придобила имота на 30.06.2017 г. и не е ползвала имота за повече от 30 дни
през 2017г., поради което в тежест на ищеца било да докаже, че са налице
предпоставките за уважаване на иска за заплащане на сумите, дължими за цялата
2017г. Въззивният съд следвало да
извърши прихващане със заплатената от ответницата сума в размер на 2338.31
лева. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново
решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира
разноски и за двете инстанции. Няма доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на
насрещната страна на 07.07.2020г., като писменият отговор е депозиран в съда в
срока по чл. 263 от ГПК. С отговора въззиваемата страна оспорва подадената
жалба като счита, че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения. Намира за неоснователни оплакванията, че решенията на ОС
на ЕС от 12.11.2014 г. били оповестени незаконосъобразно, като се излагат
подробни аргументи за това. Този факт според въззиваемата страна бил установен
по ч.гр.д. № 1123/2019 г. по описа на БОС, по което ответницата по настоящото
дело е била страна. Не са налице и предпоставките по чл. 75 ал. 2 от ЗЗД, тъй
като в случая не е налице добросъвестност на престиращия. На първо място не са
представени доказателства, че ответницата е заплащала разходи за управлението и
поддръжката на общите части на бл. А. В тази връзка са представени влезли в
сила решения, които категорично опровергават съществуването на твърдяното самостоятелно
управление на бл.“А“. Етажната собственост на ищцовия комплекс следва да се
управлява от едно общо събрание и този факт е установен с влязло в сила решение
по гр.д. № 376/2017 г. на РС-Поморие. Отделно с решенията по гр.д. № 348/2016 г.
и гр.д. № 494/2016 г. и двете на
ПРС е установено ,че бл. А не отговаря
на изискванията за самостоятелно управление. Оспорва се и твърдението, че
първата инстанция неоснователно е отказала да разгледа възражението за
неизвършване на дейности по управлението и поддръжката на общите части на
комплекса. Уважаването на иска е обусловено от други предпоставки, като
абсолютна такава е ответника да е собственик на имот в ЕС. Задълженията за
плащане на разходите възникват по силата на закона и не зависи от това. Намира
за неоснователни оплакванията за неправилност на решението по възраженията на
ответницата, че не е ползвала имота повече от 30 дни през 2017 г. и че не е извършено прихващане с платената
сума в размер на 2338,31 лева, която била заплатена от предишния собственик на
имота и била отнесена за погасяване на задължения за предходен период. Моли се
за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото
производство .Също не се сочат нови доказателства .
С молба вх. № 2416/23.06.2020 г. по описа
на РС Поморие, въззивника е отправил искане за спиране на производство до
приключване на гр.д. № 619/2019г. на ПРС, с предмет оспорването
законосъобразността на решенията на ОСЕС от 12.11.2014 г. По така направеното
искане, съдът ще се произнесе след изслушване становището на въззиваемата
страна в насроченото открито съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба е подадена от страна, която има правен интерес от обжалването,
в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което същата се явява допустима и следва да се внесе
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предвид
изложеното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Р.С.К., гражданка на Руската
Федерация, чрез адв.П. П. ***, офис 1 против
Решение № 59/13.03.2020 г. по гр.д. № 159/2019 г. на Районен съд Поморие, в
осъдителната му част, съобразно настоящото определение.
Преписи от настоящото определение да се
връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.мл.с.