Р Е Ш Е Н И Е
№ 2161
гр. Русе, 19.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4744 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 292 КТ – за заплащане паричната равностойност на ваучери
за храна.
Постъпила е искова
молба от Д.Г.Г. *** АД, в която се твърди, че страните са били в трудово правоотношение от 1988г. до 2015г. Съгласно
Колективен трудов договор от 12.07.2011г., подписан между работодателя и
представител на синдикалната организация на КНСБ при „Винпром Русе“ ЕООД, и
конкретно чл. 35 от същият, се уреждало, че средства за социално-битово и културно
обслужване на работниците и служителите в предприятието се формират в размер на
15% от начислените средства за работна заплата, като начинът за използване на
средствата за СБКО се определя с решение на събрание на пълномощниците. Такова било
проведено на 12.07.2011г. и е взето решение относно начина на използване на
средствата за СБКО, считано от 01.08.2011г. на работниците да бъдат
предоставяне ваучери за храна на стойност 60лв. месечно за всички работещи по
трудово правоотношение, договори за управление, контрол и заетите по граждански
договори.
Ищцата твърди, че
за периода от м.април.2012г. до м.март.2013г. е работила при ответника, но не е
получила дължимите й месечно по 60лв. във формата на ваучери за храна.
Въпреки
многократните разговори и обещания, такива и до настоящия момент не й били
предоставени. С оглед на това се претендира ответното дружество да бъде осъдено
да й заплати сумата от 720лв., представляваща парична равностойност на
непредоставени ваучери за храна, съгласно Раздел VІ от Колективен трудов
договор от 12.07.2011г. за 12 месеца, за периода от м.април 2012г. до м.март 2013г.
включително, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
им изплащане.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не се
оспорва наличието на трудово правоотношение между страните за процесния период.
Оспорва се, че ищцата има право да получи ваучери за този период, тъй като не е
член на синдикалната организация в предприятието, сключила Колективен трудов
договор, както и не се е присъединила към нея, след сключването на този
Колективен трудов договор. Също така се оспорва и наличието на правна
възможност за изплащане на паричната равностойност на ваучерите за храна с
оглед тяхната специфика и данъчно облагане. В условията на евентуалност в
случай, че съдът приеме, че са налице предпоставки за дължимостта на ищцата на
ваучери за храна за периода април 2012г. до март 2013г. се счита, че това нейно
искане е погасено по давност. По тези съображение се моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че през
процесния период – месец април 2012г. до месец март 2013г. включително,
страните са били обвързани в трудово правоотношение, по силата на което ищцата
е заемала длъжността „***“ в ответното дружество.
На 12.07.2011г.
между работодателя „Винпром Русе“ ЕООД и синдикалната организация на КНСБ е
сключен колективен трудов договор (КТД), в чл. 35 от който е предвидено, че
средствата за социално-битово и културно обслужване (СБК) на работниците и
служителите в предприятието се формират в размер до 15% от начислените средства
за работна заплата, а в чл. 36 е предвидено, че начинът на използване на
средствата за СБКО се определя с Решение на общото събрание на пълномощниците
(Приложение 2). Такова събрание е проведено на същата дата и е взето решение
(по т.6), ваучери за храна на стойност 60лв. месечно да се предоставят за
всички работещи по трудово правоотношение, договори за управление и контрол и
на заетите по граждански договори. Уговорено е работещите по трудови
правоотношения да придобиват право за получаване на ваучери при действително
отработени най-малко един ден от календарния месец.
На 30.03.2015г.
между работодателя „Винпром-Русе“ ЕАД и председателя на СО на КНСБ в
предприятието е подписан споразумителен протокол, че дължимите ваучери за храна
от работодателя на лицата по трудови правоотношения за периода април 2012г. до
март 2013г. да се предоставят до 31.12.2015г. На 21.12.2015г. е подписан нов
споразумителен протокол, с който срокът за предоставяне на дължимите ваучери е
определен до 31.12.2016г.
С нотариална покана
от 23.03.2018г., ищцата е поканила ответното дружество да й предостави
дължимите й ваучери за храна за процесния период или тяхната равностойност. С
отговор от 11.04.2018г. работодателят е уведомил ищцата, че изразява готовност
да удовлетвори искането й, но поради обективни причини това не би могло да
стане преди 01.06.2018г., поради изчерпана квота за отпечатване на ваучери от
оператора.
Според заключението
на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, след проверка на
разчетно-платежните ведомости по отношение на ищцата се установява, че за
процесния период, към начисленията, освен трудовото й възнаграждение, са
начислени и средства за „ваучери за храна“ в размер на 60лв. месечно или общо
720лв. за процесния период. Същите тези суми работодателят счетоводно е удържал
под код 170. Вещото лице е дало заключение, че в счетоводството на ответника не
се съдържат данни за процесния период дължимите от работодателя ваучери за
храна да са предоставени на ищцата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Исковете за
заплащане на суми от фонд социално-битово и културно обслужване са процесуално
допустими, когато работодателят е предоставил средства и е посочил техния
размер, а начинът на използването им е бил решен от общото събрание на
работниците и служителите (както в конкретния случай), искът е допустим и
следва да се разгледа от съда.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства, работодателят се е задължил за
процесния период да предостави на всички свои работници и служители средства за
СБКО под формата на ежемесечни ваучери за храна на стойност 60лв. Предоставянето
им не е обвързано от членство на работниците и служителите в синдикалната
организация, подписала КТД. Поначало изплащането на средства за СБКО в пари или
чрез предоставяне на ваучери не предполага уговорка за това в КТД. Няма пречка
работодателят и без КТД да вземе решение да финансира средства за СБКО. Поради
това, възраженията на ответника основани на чл. 57, ал.2 КТ (че ищцата не се е
присъединила с писмено заявление към сключения КТД се явяват неоснователни).
Няма спор, че
ответникът не е изпълнил това поето задължение, да предостави на всички свои
работници и служители, включително и на ищцата ваучери за храна за процесния
период, което изрично е признал, както с подписаните споразумителни протоколи
от 30.03.2015г. и 31.12.2016г., така и с отговора си от 11.04.2018г. на
нотариалната покана изпратена от ищцата, включително и с извършеното счетоводно
отбелязване в разчетно-платежните ведомости. В последните работодателят е
начислил сумите за ваучери, отнесъл ги е като разход за дружеството и
същевременно като удръжка, от което според вещото лице следва извод, че тези
средства се дължат в някакво обозримо бъдеще.
Не съществува
правна възможност за принудително изпълнение на задължението на работодателя да
предостави ваучери за храна, с оглед спецификата им на средство за замяна и
начина по който същите се издават. Поради това съществува правен интерес за
ищцата да претендира заплащане на тяхната парична равностойност, каквато е и
предявената искова претенция. Този правен интерес произтича и от разпоредбата
на чл. 14, ал.4 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и
отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за
храна и осъществяване дейност като оператор, съгласно който всеки ползвател,
който е получил ваучери за храна, е длъжен да върне на работодателя
неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение
или договора за управление, т.е. след прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата тя не би могла да получили дължимите й за процесния
период ваучери, но няма пречка да й бъде изплатена тяхната парична
равностойност, след като работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 14,
ал.1 от Наредбата да ги предостави като книжа за замяна, срещу които тя е могла
по време на трудовото си правоотношение да получи хранителни продукти.
Неоснователно е и
възражението на ответника, че претенцията на ищцата е погасена по давност. Със
сключените споразумителни протоколи давностния срок е прекъснат и съобразявайки
уговорения падеж на задължението на работодателя по втория протокол, а именно
31.12.2016г., то към датата на образуване на настоящото производство –
31.07.2019г., предвидения в чл.358, ал.1 т.3 КТ 3 годишен давностен срок не е
изтекъл. Би могло да се приеме още, че с отговора на изпратената му нотариална
покана, работодателят на 11.04.2018г. е признал задължението си към ищцата,
поради което и на осн. чл. 116, б. „а“ ЗЗД от този момент е започнал да тече
нов давностен срок.
По изложените
съображения предявеният иск следва да се уважи изцяло като основателен.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78 ГПК, в тежест на ответното дружество следва да се
възложат направените от ищцата разноски в размер на 300лв. за адвокатско
възнаграждение.
На осн. чл. 78,
ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Районен съд – Русе държавна такса по уважения иск в размер на 50лв., както и
направените от бюджета на съда разноски за вещо лице размер на
201,60лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Винпром-Русе“ АД, ЕИК202732556, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Трети март“ №44, представлявано от Наталия
Маринова Къснеделчева да заплати на Д.Г.Г., ЕГН********** с адрес ***
сумата от 720лв., представляваща
паричната равностойност на непредоставени ваучери за храна за периода от месец
април 2012г. до месец март 2013г. включително, ведно със законната лихва за
забава считано от 31.07.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Винпром-Русе“ АД, ЕИК202732556, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Трети март“ №44, представлявано от Наталия
Маринова Къснеделчева да заплати на Д.Г.Г., ЕГН********** с адрес ***
сумата от 300лв. разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Винпром-Русе“ АД, ЕИК202732556, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Трети март“ №44, представлявано от Наталия
Маринова Къснеделчева да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 50лв. държавна такса по уважения иск и
сумата от 201,60лв. разноски по
делото за изготвена икономическа експертиза.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: