№ 41
гр. Пазарджик, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря И.ка Панчева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102758 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК – спор за родителски права.
Ищцата А. С. Г. чрез пълномощника си адвокат К.-Н. е предявила
против ответника Я. И. Я. иск за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на роденото от съвместното им
съжителство непълнолетно дете И. Я. Я., определяне на местоживеенето на
детето при ищцата, определяне на подходящ режим на лични отношения на
детето с бащата и осъждане на бащата да заплаща на детето месечна
издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, както и издръжка за минало време за периода от 27.07.2022 т. до
27.07.2023 г., ведно със законната лихва. Претендира разноските по делото.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Я. И. Я. признава иска
изцяло, като заявява, че към настоящия момент не може да си позволи да
заплаща издръжка в искания размер, тъй като е трудоустроен. Предлага
постигане на спогодба в посочен в отговора на исковата молба смисъл.
Представя писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са родители на непълнолетното дете И. Я. Я., родено на
****** г. в гр. Никозия, Кипър.
С ЕР на ТЕЛК № 2865/166 от 14.01.2021 г. детето е преосвидетелствано
1
с 95 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, с водеща диагноза:
хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставяне, атопичен детски
аутизъм тежка форма, за срок от 3 години. Дадени са препоръки за работа с
психолог, логопед и детски психиатър.
С ЕР на ТЕЛК № 91862/92 от 16.05.2023 г. ищцата е преосвидетелствана
с 80 % трудова неработоспособност с водеща диагноза: злокачествено
новообразувание на правото черво, за срок от 2 години.
Ищцата работи като личен асистент на детето по силата на трудов
договор № 976 от 30.11.2021 г., сключен с Община Пазарджик, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 998,11 лв.
През учебната 2023/2024 г. детето е записано като ученик в VIII клас на
Професионална гимназия по механизация на земеделското стопанство в гр.
Септември.
В Кипър ответникът получава пенсия за инвалидност от 10.12.2019 г. с
процент на инвалидност 75 %, в размер на 320,09 евро на месец.
Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП Пазарджик
основни грижи за детето се полагат от майката с подкрепата на бабата по
майчина линия. Детето има избран личен лекар с лекарска практика в гр.
Пазарджик. Жилището, в което се отглежда детето, е собственост на бабата
по майчина линия. Майката е трудово ангажирана като личен асистент на
детето. Подпомага се по реда на ЗСПД. Получава пенсия по болест. Детето
общува с роднините по майчина линия. Записано е като ученик в
Професионална гимназия по механизация на земеделското стопанство в гр.
Септември, но не посещава училището поради здравословното си състояние.
Посещава Център за специална образователна потребност в гр. Пазарджик.
Предвид заболяването на детето, то е изцяло зависимо от майка си.
Свидетелката М. К. Д., без родство със страните, установява, че познава
страните по делото. Детето се родило в Кипър. Скоро след това ищцата се
прибрала с детето в България, а бащата останал там. Двамата от години
живеели разделени. Бащата се грижел за детето само в началото, след това –
не. Не давал издръжка на детето. Не поддържал никакъв контакт с него.
Последно бил в България преди почти 4 години, когато ищцата имала
здравословен проблем и трябвало да я оперират. Докато била в болницата,
бащата гледал детето. Не й помагал финансово, дори се случвало ищцата да
му помага. За детето се изисквали специфични грижи, защото било с аутизъм.
Грижите за него били 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата. За да се
грижи за детето, ищцата не можела да работи по специалността си като
медицинска сестра. Детето растяло и често боледувало. Трябвало
непрекъснато да му се купуват дрехи и лекарства и да се полагат грижи за
него.
Изслушана по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК
ищцата заяви, че от 10 години се грижи сама за детето. Когато детето било на
4 години, разбрали за заболяването му и тя преценила, че в България ще е по-
2
добре за него. Затова се прибрала при родителите си, заедно с детето. Докато
детето било още малко, ходили за по няколко дни в Кипър при бащата.
Впоследствие с израстването на детето то започнало да буйства в самолет, не
искало да слага предпазни колани и затова от 7-8 години не били ходили
изобщо при баща му. Бащата се прибирал в България много рядко, за по
седмица-две през август, когато бил в отпуск. Детето не можело да пътува и
във влак, затова не могли да отидат и в Добрич при него. Детето било
невербално, но казвало някои думи. Когато бащата се обаждал по вайбър да
се чуе с детето, самото дете взимало телефона от нея, казвало „чао“ на баща
си и изключвало телефона, все едно се сърдело на баща си, не искало да го
вижда и баща му да му говори. Преди 4 години разбрала, че има рак и трябва
да се оперира. Успяла да накара бащата да се прибере в България, за да гледа
детето, докато тя била в болницата, но още на 5-ия ден след операцията
помолила хирурга да я изпише, за да се прибере при детето.
Ответникът не е изслушан по реда на 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6
от СК, тъй като не се явява в съдебно заседание, редовно призован.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е иск по чл. 127, ал. 2 от СК за упражняване на родителските
права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на
ненавършило пълнолетие дете, кумулативно съединен с иск по чл. 149 от СК
за издръжка за минало време.
Искът с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК представлява спорна
съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по
целесъобразност като изхожда от интересите на ненавършилото пълнолетие
дете във всеки конкретен случай, като взема предвид възрастта на детето и
пола му, възможностите на родителя да полага грижи за него, битовите
условия, при които ще бъде отглеждано детето, социалното обкръжение,
възможността за помощ от трети лица при отглеждане на детето, доходите и
имуществото на родителите, моралните качества, привързаността към детето
и други обстоятелства от значение за отглеждането на детето.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира, че в интерес на детето е родителските права да бъдат упражнявани от
майката и местоживеенето на детето да бъде определено при нея. За този
извод определящи са преди всичко тежкото здравословно състояние на
детето, нуждата му от непосредствена майчина грижа, обстоятелството, че
майката се грижи за детето от самото му раждане, а бащата живее в Кипър и
не търси контакт с детето. Майката е заявила готовност да упражнява
родителските права, което е указание за сериозна загриженост за детето и
желание да изпълни родителския си дълг. Тя разполага с необходимите
жилищно-битови условия за отглеждане на детето в дома на майка си. С
нейна помощ е в състояние да осигури всичко необходимо за отглеждането
на детето. Трудово ангажирана е като личен асистент на детето, получава
3
трудово възнаграждение от Община Пазарджик и е в състояние да посреща
нуждите на детето. Полага адекватни грижи за детето и задоволява
специфичните му потребности. Бащата от своя страна проявява безпричинна
незаинтересованост към детето, като живее в чужбина, изоставил е грижите
за детето, поддържа инцидентни контакти с него, не участва в издръжката му
и освен това не е заявил желание да упражнява родителските права.
На бащата следва да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с детето, съобразен със здравословното състояние на детето и
трайната уседналост на бащата в чужбина. Поради това съдът намира, че
контактите между бащата и детето следва да се осъществяват всяка първа
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с преспИ.е
и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Бащата дължи на детето ежемесечна издръжка, чийто размер следва да
се съобрази с нуждите на детето и възможностите на родителите, а
минималният й размер не може да бъде по-нисък на една четвърт от размера
на минималната работна заплата съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 от СК. Детето е в
училищна възраст. Страда от психично заболяване и е освидетелствано с ЕР
на ТЕЛК с 95 % увреждане с чужда помощ. Освен обичайните нужди от
облекло, храна, отдих и развлечение, детето има нужда от специфични грижи,
като работа с психолог, логопед и детски психиатър. Предвид това
необходимите средства за посрещане на основните потребности на детето са в
по-висок от обичайния размер – около 600 лв. месечно. Тази издръжка
съгласно чл. 143, ал. 1 от СК следва да се разпредели между двамата родители
според възможностите им. Никой от родителите няма задължение да издържа
други ненавършили пълнолетие деца. И двамата са в трудоспособна възраст,
но са с намалена работоспособност поради заболявания и получават пенсия за
инвалидност. Ето защо всеки от тях следва да поеме половината от
дължимата на детето месечна издръжка, а именно сумата от 300 лв. Поради
това бащата следва да бъде осъден да заплаща на детето издръжка в размер на
300 лв. месечно, дължима съгласно ППВС 5/1970 г. от влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва при забава съгласно чл. 146, ал. 1 от
ГПК.
На основание чл. 149 от СК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на детето и издръжка за минало време за период от една година преди
предявяване на иска, т.е. от 27.07.2022 г. до 27.07.2023 г., в общ размер на 3
600 лв. (по 300 лв. месечно), тъй като нито е твърдял, нито е ангажирал
доказателства да е предоставял издръжка на детето през този период.
Искането на ищцата за присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАДв., не може да бъде уважено, тъй като
се касае за производството по спорна съдебна администрация, при което за
разлика от исковото производство, не се решава със сила на пресъдено нещо
спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
4
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на признати и
гарантирани от закона права. Поради това в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В този смисъл е Определение № 385 от
25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г., I г.о.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 576 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето И. Я. Я., ЕГН ****** на майката А. С. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И. Я. Я., ЕГН ****** при
майката А. С. Г., ЕГН ********** на адрес: гр. Пазарджик, бул. „******.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Я. И. Я., ЕГН
********** и детето И. Я. Я., ЕГН ******, както следва: бащата може да
вижда и взема детето всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в
събота до 17.00 ч. в неделя с преспИ.е и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Я. И. Я., ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното
дете И. Я. Я., ЕГН ****** чрез неговата майка А. С. Г., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на влизане в сила на
решението до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва при забава на всяко месечно плащане,
както и издръжка за минало време, дължима за периода от 27.07.2022 г. до
27.07.2023 г., в размер на 3 600 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.07.2023 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от
ГПК Я. И. Я., ЕГН ********** с адрес: ******, ****** да заплати по сметка
на Районен съд – Пазарджик държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 576 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която е присъдена издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на ДСП Пазарджик.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6