Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.Плевен,
05,11,2018 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІХ-ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа
докладваното от
съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №2724 по описа на съда за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище
и адрес на управление ***-р ***, чрез юрк.К.М., против Г.Н.А., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 563,02 лева главница,
65,13 лева договорна лихва за периода 23,03,2016 г. – 04,01,2017 г., 16,62 лева
такса за оценка на досие за периода 20,07,2014 г. – 04,01,2017 г., 315,87 лева
такса за услуга ***“, 23,23 лева обезщетене за забава за периода 19,05,2017 г.
– 27,10,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Твърди се, че
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. №8394/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Сочи се, че на 22,02,2016 г.
между ***и ответника е сключен договор за потребителски кредит с №*********, по
силата на който ответникът е получил сумата от 600,00 лева, като съгласно
клаузите на договора сумата е следвало да бъде върната на 45 равни седмични
вноски в размер на 15,15 лева, в срок до 04,01,2017 г. Сочи се, че погасената
по договора сума е в размер на 137,00 лева. Сочи се, че на 19,05,2017 г. е бил
подписан договор за цесия между ***и ***, правоприемник на който е ищеца, по
силата на който вземането на ***към ответника е прехвърлено изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се,
че е направен опит ответника да бъде уведомен за извършената цесия, но пратката
е върната като непотърсена. Сочи се, че съгласно практиката на ВКС сама по себе
си ИМ не може да се счете за уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към
нея е приложено самото уведомление, макар и невръчено на длъжника, се приема,
че съобщаване на цесията все пак е извършено. В заключение моли съда да признае
за установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумата от
563,02 лева главница, 65,13 лева договорна лихва за периода 23,03,2016 г. –
04,01,2017 г., 16,62 лева такса за оценка на досие за периода 20,07,2014 г. –
04,01,2017 г., 315,87 лева такса за услуга ***“, 23,23 лева обезщетене за
забава за периода 19,05,2017 г. – 27,10,2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане. Ищеца претендира и направените деловодни разноски,
както разноските от заповедното производство. В писмено становище, депозирано
преди с.з., процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи исковете,
като сочи, че възраженията на особения представител на ответника за нищожност
на клаузата за неустойка са неоснователни.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез назначения му особен представител – адв.М.Д. от ПАК, в който се
сочи, че искът е неоснователен, тъй като не е доказано предаването на сумата по
кредита на ответницата. Направено е възражение за недължимост на всички
претендирани суми, както и възражение за неравноправност на клаузата за такса ***“.
В с.з. особения представител на ответницата моли съда да отхвърли иска, тъй
като не е доказано реално предоставяне на услугата ***“, която клауза е и
неравноправна. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
юрк.възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет -
признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано
от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже сключването на валиден договор
за заем между ответника и ***, предоставяне на дължимата по договора за заем сума
на ответника, валиден договор за прехвърляне на вземането н. ***, с
правоприемник ***, надлежно уведомяване на кредитополучателя за настъпилото
прехвърляне, както и че задължението по кредита е станало предсрочно изискуемо.
Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с
определението по чл.140 от ГПК от 03,09,2018 г.
От
представените по делото доказателства е видно, че между ответника и ***е
сключен договор за потребителски кредит №********* от 22,02,2016 г., по силата
на който ответницата е получила в заем сумата от 600,00 лева със срок на
погасяване от 45 седмици. Уговорено е заплащане
на сумата от 30,00 лева
– такса за оценка на досие, 81,96
лева – общ размер на фиксираната лихва, както и
сумата от 385,68 лева –
такса за услугата ***”. Общия размер на задължението по договора е 1097,64 лева, което
задължение е уговорено да бъде изплащано на 45 седмични вноски от 24,40 лева и
последна погасителна вноска в размер на 24,04
лева. Първото дължимо седмично задължение е уговорено, че е с падеж 29,02,2016 г., като е
уговорено, че понеделник е
денят от седмицата, в който се дължат плащанията.
Установява
се от представения по делото Договор за прехвърляне на вземания от 19,05,2017 г.
и Приложение №1 към него от същата дата, сключен между ***и ***, че вземането
на ***към ответницата по договора за кредит е прехвърлено н. *** /под №2546/.
От
представеното по делото пълномощно /л.24/ е видно, че ***, чрез изпълнителния
си директор, е упълномощил *** да уведоми от името на ***всички длъжници по
всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
които дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключени между ***като цедент и ***.
Видно
от уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ПВД/********* от 06,06,2017 г. до ответника,
със същото е направен опит ответника да бъде уведомен от името на ***за
прехвърлянето на вземането по договора за кредит, но писмото е върнато с
отбелязване, че не е потърсено.
Видно
от уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ПВД/********* от 02,04,2018 г. до ответника,
със същото е направен ПОВТОРЕН опит ответника да бъде уведомен от името на ***за
прехвърлянето на вземането по договора за кредит, но писмото е върнато с отбелязване,
че лицето не е открито на адреса.
От
заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че платените от
ответницата вноски по Договора са в общ размер на 125,00 лева, като по
счетоводни данни на ищеца с тях са погасени 59,37 лева главница, 16,43 лева
лихва, ,35 лева такса „оценка на досие“ и 45,85 лева такса услуга ***“. ВЛ е
посочило и какъв е остатъкът от задължението на ответницата.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Доколкото не се оспорва
подписа на ответницата под Договора за паричен заем, съдът приема, че е налице
валидно облигационно отношение между страните по договора за паричен заем. Не
се оспорва и валидността на извършената цесия.
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответницата не му е
изплатила сумите по цитирания по-горе договор за кредит, респективно по
договора за цесия. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт
и освобождава ищеца от тежестта на доказването му.
Ответникът, чрез назначения особен
представител, е
направил възражение за неравноправност, респективно нищожност на клаузата
за предоставяне на услуга “***“. По отношение това възражение, съдът счита следното – по
същество особения представител на ответницата излага в с.з. доводи за
неизпълнение на задължението на кредитора да посещава ежеседмично дома на
ответницата с цел събиране на вноските по кредита. По своята същност това съставлява
твърдение за отрицателен факт, т.е. твърди се в случая неизпълнение на
задължение, което произтича от договора за кредит. В действителност ответницата
и кредитора са постигнали уговорка, съобразно която кредиторът ще организира
посещение в дома на кредитополучателя с оглед заплащане на дължимото седмично
задължение, за което длъжника дължи и такса в размер на 385,68 лева. Доказване
изпълнението на това договорно задължение пада върху страната, която се ползва
от него, а именно от ищеца. Въпреки разпределената доказателствена тежест,
ищеца в хода на съдебното производство не ангажира гласни или писмени
доказателства, с които да установи факта на ежеседмично посещение в дома на
ответницата, което му задължение произтича от чл.25 от Договора. Съдът счита,
че дължимостта на
такса за услугата ***“ е обусловена не от простото й уговаряне
в договора, а от реалното предоставяне на услугата, за която тази такса е уговорена.
Въпреки разпределената му тежест да установи, че първоначалният кредитор е изпълнил
задълженията си по договора за кредит съобразно уговореното, в които задължения
се включва и предоставянето на въпросната услуга, ищецът не ангажира доказателства
за това, че услугата ***” реално е била предоставена на ответницата. Смисълът
на същата, съгласно уговореното в чл. 25 от договора за кредит, е служител на
кредитора да предаде на ответницата на посочения в договора адрес сумата по
кредита, както и всяка седмица да посещава адреса, за да събира вноските по
кредита. В същия този чл. 25 е посочено, че 30 % от таксата се равнява на
разходите, свързани с организирането на тази услуга (напр. транспортни
разходи). Т.е. ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно изискуеми
или не са заплатени предсрочно от ответницата, за кредиторът е съществувало задължение
всяка седмица да организира посещения на негов служител на адреса, включително ако
при тези посещения кредитополучателят не е намерен или не е предал дължимата
седмична вноска. Доказателства за предаване на сумата по кредита на адреса на
ответницата, както и такива за ежеседмични посещения на служител на кредитора
на адреса на последната за събиране на вноските, не са ангажирани по делото. Предвид
това ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици
от недоказването на това обстоятелство. Доказателства за предоставяне
на услугата „оценка на досие” от страна на първоначалния кредитор също не бяха ангажирани
по делото - в какво конкретно се изразява тази услуга, от кога и кога е предоставена,
поради което и претенцията за нейното заплащане също се явява недоказана.
Относно реда за погасяване на
вземанията по договора приложение намира уговорената между страните в чл.9 от същия поредност при погасяване на задълженията -
първо възнаградителна лихва и след това и главницата, доколкото съдът
намери за недоказана претенцията относно начислените такси за оценка на досие и за услуга ***“. При така изложеното, съобразявайки заключението на
ВЛ и на основание чл.162 от ГПК, съдът изчисли, че прилагайки правилото по чл.9 от Договора, следва да бъдат
приспаднати първо всички дължими договорни лихви, които възлизат в общ размер
от 81,96 лева, след което остатъка от погасяването следва да бъде отнесен към
главницата, при което задължението за последната възлиза в размер на 556,96 лева. В този размер претенцията
за главница е основателно и следва да бъде уважено, а за разликата над уважения
размер до пълно предявения от 563,02 лева искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от депозиране
на заявлението в съда – 27,10,2017 г. Следва да се има в предвид, че главницата
по договора се дължи на основание чл.23 от ЗПК, дори ако договорът е обявен за
недействителен. Претенцията
за сумата от 65,13 лева – договорна
лихва следва да бъде отхвърлена, доколкото съдът прие, че същата е погасена от
ответницата при приложение на правилата по чл.9 от Договора. Както вече съдът
посочи неоснователни са и претенциите за заплащане на сумата от 16,62 лева – такса за оценка на досие и сумата от 315,87 лева – такса за
услуга ***“. Основателна е претенцията за обезщетение за забава за периода от
датата на договора за цесия до датата на подаване на заявлението в съда в
размера, претендиран в ИМ – 23,23 лева.
При този изход на производството и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от иска. Ищецът
е претендирал 225,00 лева за държавна такса, 150,00 лева възнаграждение за
особен представител, 80,00 лева депозит за ВЛ и 350,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение /от които съдът приема че има право само на 100,00 лева с оглед ниската фактическа сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно
заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 327,45 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и
юрк.възнаграждение/ в общ размер на 44,25 лева съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
Следва
на адв.М.Д. да се изплати възнаграждение за особено представителство в размер н.150,00
лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Г.Н.А.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. ***, със седалище и адрес на управление
***-р ***, сумата от 556,96 лева главница и 23,23 лева обезщетене за забава за
периода 19,05,2017 г. – 27,10,2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
й изплащане, които суми представляват част от вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8394/2017 г. на ПлРС, като за
разликата до претендираната главница от 563,02 лева и за договорната
лихва от 65,13 лева за периода 23,03,2016 г. – 04,01,2017 г. ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ,
а за претендираните 16,62 лева
такса за оценка на досие за периода 20,07,2014 г. – 04,01,2017 г. и 315,87 лева
такса за услуга ***“ ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
н.основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Н.А., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и
адрес на управление ***-р ***, направените
разноски в исковото производство в общ
размер на 327,45 лева съразмерно с частта от вземането, за което се установи,
че съществува.
ОСЪЖДА н.основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Н.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер на 44,25 лева съразмерно с частта от вземането, за което се
установи, че съществува.
Да се изплати на особения представител адв.М.Д.
от ПАК възнаграждение за особено представителство в размер на 150,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: