РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Силистра , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба С. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба С. Стоилкова Гражданско дело №
20203420100965 по описа за 2020 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ю. М. У., с ЕГН **********, от гр.А., обл.С., чрез
упълномощения адв.Б., моли съда да отмени Заповед № РД 09-73-101/13.08.2020г. на
Директора на Областна дирекция”Земеделие”- гр.С., с която на основание чл.34,ал.1 от
ЗСПЗЗ й се изземва имот с идентификатор № 00415.155.30- нива, от която обработваемата
площ е 13.865 дка, намираща се в землището на гр.А., принадлежаща на Държавния
поземлен фонд, и е задължена да заплати сумата от 1996.56 лева- представляваща
трикратния размер на средното арендно плащане за землището на гр.А. за стопанската
2019/2020г.- по 48 лева на дка.
Счита, че заповедта е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а именно: административния орган не е
уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал
възможност да участва в него, да присъства на извършваните проверки и да представя
доказателства. Издадената Заповед не съответства на целта на закона и е в противоречие с
материалноправните разпоредби.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата –ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
„ЗЕМЕДЕЛИЕ” –С., счита жалбата за неоснователна, тъй като обжалвания административен
акт е материално законосъобразен, в съдържанието му са фиксирани фактическите и правни
основания за издаването му и е спазена предвидената в закона форма. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че не е бил уведомен за започналото административно
производство. Ю.Фернандез е уведомена за административното производство и е
1
предоставена възможност за възражения и да сочи доказателства. В срока тя е поискала
информация, но не се е възползвала от възможността да подаде възражение.
Всичко това налага извода, че издадената заповед е правилна и законосъобразна и
при издаването й са спазени разпоредбите на закона, поради това моли да бъде отхвърлена
жалбата като неоснователна и недоказана.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл.34,ал.8 от ЗСПЗЗ
във връзка с чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ. С жалбата се сочат нарушения по чл.146, т.3, т.4 и т.5
от АПК, които според жалбоподателя водят до незаконосъобразност на издадения
административен акт- Заповед №РД-09-73-101/13.08.2020г. на Директора на
ОД”Земеделие”-С.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока
по чл.149,ал.2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 34. от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на
ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост
се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата,
които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За
установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от
общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата
по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от
държавния поземлен фонд заповедта по ал.1 се издава от директора на областна дирекция
"Земеделие" /чл.34,ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава е и обжалваната заповед.
Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа изложение на фактическите и
правни основания, мотивирали решението на органа.
От изложеното в административния акт става ясно, че в изпълнение на законните си
задължения, вменени му с разпоредбата на чл.47,ал.8 от ППЗСПЗЗ, Директорът на
ОД”Земеделие” е наредил да се извърши проверка на земите от Държавния поземлен фонд
/ДПФ/ - /Заповед № РД09-42/29.04.2020г.- л.21 по делото/. В изпълнение на тази заповед,
назначената комисия му е предоставила Констативен протокол №3 за състоянието и
ползването на земите от ДПФ, намиращи се в землището на гр.А. към 18.05.2020г. /л.20 по
делото/. Комисията констатира, че част от имот с № 00415.155.30, а именно 13.865 дка-
неправомерно се обработва от Ю. Ф.. Принадлежността на тези имоти към ДПФ се
установява с приложения Акт №4083 за частна държавна собственост. Този факт не се
оспорва от жалбоподателя нито в производството пред административния орган, нито пред
съда.
2
С писмо от 01.07.2020г./л.16/ жалбоподателката е уведомена за резултатите от
проверката и й е предоставена възможност за възражения, както и да посочи доказателства.
Тя се е възползвала от предоставената възможност и е поискала заверено копие от цялата
документация. Такова не е било представено предвид обема на преписката. Възражение,
че не ползва имота и становища по констатациите на комисията, извършила проверката не е
подадено.
Съдът счита за необосновани доводите на жалбоподателя, че не е била уведомена за
административното производство и е лишена от правото да участва в него,съответно-да
защити интересите си. Очевидно, съществува и друг начин за запознаване с констатациите
на комисията / не само представянето на копие от преписката/, от който жалбоподателката
не се е възползвала. Дори да не е осигурен достъп до документите, то не било ограничено
правото да подаде възражение. Въпреки, че формално няма подадено възражение,
подаденото искане е прието като такова и е обсъдено от комисията / назначена със Заповед
РД-09-71/08.07.2020г.- л.15/ и това се установява от приложения Протокол от заседанието
от 27.07.2020г./ л.12/.
Това налага извода, че не са налице сочените в жалбата нарушения. При извършената
цялостна проверка на представената от административния орган преписка, съдът не
констатира други нарушения на процесуалните правила.
Съдът не счита, че обжалвания административен акт противоречи на
материалноправни разпоредби, нито на целта на закона.
Установи се, че жалбоподателката притежава земеделски имот в съседство с
процесния и обори./ Обясненията в съдебно заседание на 15.01.2021г. и показанията на
П.Т., Н.С. и И.А../
Свидетелите Т. и С. заявиха, че са помагали на Ю.Ф. за обработка на собствения
имот, за засяването му с царевица. Категорични са, че тя не обработва част от земята на
ДПФ в съседство, но признават, че и в тази обработвана част е засята царевица.
Свидетелят А. е служител в Областна дирекция „Земеделие“ и му е възложено да
извърши проверка на място, с оглед извода на комисията, че имотът се ползва от Ю.Ф.. Той
потвърди, показанията на И.П., че процесния имот и този на жалбоподателката са засети с
една и съща култура- царевица и е налице сходство в обработката. Свидетелката П. заяви, че
за установяване на факта, че процесния имот се обработва именно от Ю.Ф. са използвали
всички технически методи-„сателити, проверка на терен, сходство на култура, система за
идентификация на земеделски парцели“.
Показанията на водените от жалбоподателкака свидетели Т. и С. не противоречат на
тази показания. Не стана ясно, на какво се основава категоричния им извод, е Ю.Ф.не
обработва и съседния имот. Но стана ясно, че в съседство няма друг имот, засят с царевица,
3
а останалата част от имот 00415.155.30 е необработваема. При съпоставка на тези показания
с показанията на свидетелите на ответника- че е констатирано сходство на култура и
обработката , се налага извода, че имотът се обработва именно от жалбоподателката. Още
един довод в тази насока са и твърденията но свидетеля А., че е установил, че имотът е
ограден с електропластир и в него имало крави, които пасяли. Тази част от имота не е
предмет на заповедта, въпреки, че очевидно също се използва от жалбоподателката.
От изложеното следва извода, че земите се ползват от Ю.Ф. без правно основание,
поради което правилно и законосъобразно са иззети с обсъжданата заповед.
Неоснователни са възраженията и по отношение на т.2 от обжалваната заповед.
Целта на тези изявления на административния орган е да укаже на засегнатото лице за
правната възможност за спиране на издадената заповед, предвидена в разпоредбата на
чл.34,ал.6 от ЗСПЗЗ. Предвидено е, че в тридневен срок от датата на издаване на заповедта
по ал. 1 ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по
банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния размер на
средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за
времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта,
като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок от кмета на общината по реда на
Административнопроцесуалния кодекс за правото им да получат депозираната сума. В
случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят
писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от
кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение. Цитираната разпоредба са приложими и за Заповедите, издавани от
Директорите на ОД”Земеделие”. По силата на алинея 7 от обсъжданата разпоредба, този
правна възможност задължително се посочва в заповедта по чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ. Така, че
посочената сума от 1996.56 лева няма характер на санкция за неправомерно поведение на
ползвателя, а правна възможност да бъде спряно изпълнението на издадената заповед. Така,
че и в тази част административния акт е законосъобразен и правилен.
От изложеното следва извода, че обжалваната заповед на страда от съществени
пороци, водещи до нейната нищожност. Не са налице и предвидените в закона предпоставки
за отмяната й. Поради това жалбата следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА ЖАЛБАТА на Ю. М. У., с ЕГН
**********, от гр.А., обл.С., срещу Заповед № РД 09-73-101/13.08.2020г. на Директора на
Областна дирекция”Земеделие”- гр.С., с която на основание чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ й се
изземва имот с идентификатор № 00415.155.30- нива, от която обработваемата площ е
4
13.865 дка, намираща се в землището на гр.А., принадлежаща на Държавния поземлен фонд,
и е задължена да заплати сумата от 1996.56 лева- представляваща трикратния размер на
средното арендно плащане за землището на гр.А. за стопанската 2019/2020г.- по 48 лева на
дка.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред
Административен съд-Силистра, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5