Определение по дело №505/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от А. Б. Ц., ЕГН *, с адрес: Р. У. “О.” № 45, подадена против решение № 6300/02.08.2012 год. постановено по гр.дело № 1320/2012 год. на Районен съд Б..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Счита се, че исковите претенции са доказани по основание и размер. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество уважаване на заявените искови претенции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание се излагат доводи за неоснователност на оплакванията. Претендират се направените във въззивното производство разноски.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районнният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове от А. Б. Ц. за осъждане на ответника „В." Е., ЕИК ..., да му заплати неизплатено трудово възнаграждение в общ размер на 1 209,00 лв. (единадесет хиляди и седемстотин лева) дължимо за периода от м. февруари 2009 г. – 279,00 лв.; м. март 2009г. – 310.00 лв.; м. април – 2009 г. 310 лв., и месец май 2009 г. – 310,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, както и иск за заплащане на 208,00 лв. - обезщетение за забава на претендираната главница от 1 209.00 лв.. за периода, както следва: месец февруари 2009 г. – 48,00 лв., считано от момента на възникване на задължението – 01.03.2009 г., до завеждане на исковата молба – 14.05.2012 г.; месец март 2009 г. – 53,33 лв., считано от момента на възникване на задължението – 01.04.2009 г., до завеждане на исковата молба – 14.05.2012 г.; месец април 2009 г. – 53,33 лв., считано от момента на възникване на задължението – 01.05.2009 г., до завеждане на исковата молба – 14.05.2012 г., и месец май 2009 г. – 53,33 лв., считано от момента на възникване на задължението – 01.04.2009 г., до завеждане на исковата молба – 14.05.2012 г.. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника и направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.

Ищецът твърди в исковата молба, че през периода 04.02.2009 г. - датата на възникване на трудовото правоотношение до датата на прекратяването му - 01.06.2009 г., е работил в предприятието на ответника. Въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца, „В." Е., в качеството си на работодател, не изпълнило основното си задължение по трудовото правоотношение - да заплати в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Твърди също, че за периода на действие на трудовия договор от 04.02.2009 г. до 01.06.2009 г., ищецът не е получил дължимото му се трудово възнаграждение, както и че многократно е правил опити по доброволен начин да получи трудовото си възнаграждение.

Тези твърдения не са доказани. Установява се от доказателствата по делото, че с договор от 13.05.2008 г. "Т. Х." О. е възложило на ответника доставка и изграждане на електроинсталация на обект в м.Рудина, с.Б.я, Община Р.. Видно от представените от ответника РПВ за периода м.02.2009 г. - м. 05.2012 г. са начислявани заплати на седем работника, сред които не фигурира името на ищеца. От постъпилите справки от ТД на НАП - офис Б. се установява, че ищеца има регистриран трудов договор с ответника за периода 04.02.2009 г. - 01.06.2009 г..

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят П., посочен от ищеца, твърди, че е работил заедно с ищеца в ответнвото дружество в хотел в м.Р., село Б. Свидетелят поддържа, че е започнал работа през м.02.2009 г. и е работил четири месеца ел.инсталация и полагане на кабели. Сочи, че заедно с ищеца са дали личните си данни, за да бъдат заведени на работа в ответното дружество. Свидетелят обаче не си спомня дали е подписвал договор. Същият е категоричен, че условията по възложената им с ищеца работа са договорени с И. Д. Свидетелят П. Т., посочен от ответника, твърди, че работи във "В." Е. като ел.монтьор от м.08.2008 г. Същият сочи, че от 07.07.2008 г. в рамките на 1 г. и половина е работил в хотел в с.Б., където са били 5 работника, измежду които не знае да има лице с имената А. Ц..

Видно от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се установява, че в компютърната информационна система на ТД на НАП - офис Б. са налице данни за слючено трудово правоотношение между страните по настоящето дело, посочени в уведомление по чл.62, ал.5 КТ, с основна работна заплата в размер на 310.00 лв. по трудов договор № 25/04.02.2009 г. С оглед на това експертът е изчислил размера на неизплатеното трудово възнаграждение и на обезщетението за забава върух него. При разпита си в с.з. вещото лице пояснява, че регистрацията на трудови договори в НАП от ответното дружество е извършвана по електронен път от лицето Л. Г., упълномощена от управителя на "В." Е.. Относно пълномощното експертът сочи, че то е общо, като в него изрично се посочват действията, които упълномощеното лице може да извършва. Пълномощното не е ограничено със срок и дава представителна власт на упълномощеното лице до оттеглянето му.

С оглед на така събраните доказателства законосъобразно районният съд е приел, че исковете на ищеца не са доказани. Разпоредбата на чл.62 от КТ предвижда писмената форма на трудовия договор като форма за неговата действителност. В чл.63 от КТ пък са посочени задълженията на работодателя за връчване на работника преди постъпването му на работа на екземпляр от сключения трудов договор и на копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. По делото не е установено между страните да е имало сключен трудов договор в писмена форма. Представените справки от ТД на НАП могат да бъдат само индиция за съществуването на такъв договор. От друга страна, подаденото уведомление от ответното дружество, чиито данни справките отразяват, следва да се основава на съществуващо, респ. прекратено вече трудово правоотношение. В този смисъл само по себе си то не е достатъчно да установи сключен в писмена форма трудов договор, а е последица от наличието на такъв. В тази насока са и събраните гласни доказателства. Свидетелят П. не си спомня дали е подписвал такъв договор. Обстоятелството, че той и ищецът са предоставили на управителя на ответното дружество личните си данни и че са им ничислявани и внасяни осигурителни вноски, (по данни от СТЕ), също не може да обоснове извод за наличието на трудово правоотношение, доколкото такива вноски се дължат и при т.нар. граждански договор. В този смисъл са и данните от РВП на ответното дружество. Освен това не са представени доказателства за воден при ответника регистър на трудовите договори и вписан под № 25 такъв, сключен с ищеца. Няма данни и за заповед или друг документ от работодателя, с който е прекратено трудовото правоотношение, което ищецът твръди, че е съществувало през периода 04.02.2009 г. 01.06.2009 г. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираната в експертизата Заповед № 5/31.05.2009 г., е неотносима, тъй като по данни на вещото лице, тя е подписана само от работодателя. Обстоятелството, че не е връчена на работника е основание да се приеме, че не е произвела правно действие. С оглед на тези обстоятелства предявените искове се явяват неоснователни и законосъобразно са отхвърлени като такива. Предвид това и акцесорния характер на иска за обезщетение за забава, последния също се явява неоснователен. Следва да се приеме, че не са налице сочените във въззивната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия „В." Е.- разноски за въззивното производство в размер на 300,00/триста/ лева, съобразно направеното искане, представените доказателства и списък за разноските.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6300/02.08.2012 год. постановено по гр.дело № 1320/2012 год. на Районен съд Б.

ОСЪЖДА А. Б. Ц., ЕГН *, от гр. Р., У. “О.” № 45, да заплати на „В." Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в С., обл. Б., У. “П.” № 7, представлявано от И. К. Д., сумата от 300.00/триста/ лева, разноски по делото за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.