№ 242
гр. Шумен, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20253600500361 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №150 от 28.02.2025г. по гр.д.№369/2024г. Районен съд - гр.Шумен е
отхвърлил предявения от М. А. А., ЕГН **********, срещу “ГЕОДИТ“ ЕООД, ЕИК
*********, иск по чл.108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че
М. А. А., ЕГН ********** е собственик на 25/400 идеални части от недвижим имот - закрит
паркинг - подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
83510.660.645.6.27 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Шумен, с адрес на
имота: гр. Шумен, ул. .... №37, ет. -1, находящ се в жилищна сграда с идентификатор №
83510.660.645.6, разположена в поземлен имот с идентификатор № 83510.660.645, при
граници съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - няма;
над обекта - 83510.660.645.6.23, 83510.660.645.6.28, 83510.660.645.6.21, 83510.660.645.6.20, с
право на реално ползване на паркомясто №10, с площ от 12.50 кв.м., при граници на
паркомястото: от изток - паркомясто №9; от запад - двор; от север - улица; от юг - подземен
паркинг; от долу - земя; от горе сутеренен етаж - магазини, както и за осъждане на ответника
да предаде на ищеца владението върху така описания недвижим имот. С решението съдът се
е произнесъл и по деловодните разноски и оспорването автентичността на представени
документи.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и постанови
друго, с което претенцията му да бъде уважена.
1
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Гражданско дело №369/2024г. по описа на ШРС, е образувано по предявена искова
претенция от М. А. А. срещу "ГЕОДИТ" ЕООД по чл.108 ЗС. В исковата си молба ищеца
сочи, че с нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижими имоти
№ .... от 2010г. на Нотариус К.М.в с район на действие ШРС, с рег. № 222 придобил от
дружество „Тонев и Тонев“ ООД апартамент №17 с идентификатор № 83510.660.645.6.17 и
25/400 идеални части от недвижим имот-закрит паркинг-подземен гараж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 83510.660.645.6.27 по кадастралната карта
и кадастрални регистри на гр. Шумен, с адрес на имота: гр. Шумен, ул. .... №37, ет. - 1,
находящ се в жилищна сграда с идентификатор № 83510.660.645.6, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 83510.660.645 при граници съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - няма; под обекта - няма; над обекта - 83510.660.645.6.23,
83510.660.645.6.28, 83510.660.645.6.21, 83510.660.645.6.20, с право на реално ползване на
паркомясто № 10 с площ от 12.50 кв.м., при граници на паркомястото: от изток -
паркомясто №9; от запад -двор; от север - улица; от юг - подземен паркинг; от долу - земя; от
горе сутеренен етаж - магазини. Съгласно удостоверение №56/16.07.2014г. на Община
Шумен сградата, заедно със закрития паркинг с обособеното в него за ползване паркомясто
№10 били въведени в експлоатация. Впоследствие в подземния паркинг били изградени
стени между паркоместата, една от които на границата между паркомясто №10, което по
документи за собственост му било отредено за ползване и съседното такова, като
практически местата за паркиране станали гаражи и всички собственици си сложили врати.
Излага, че работил в чужбина и пребивавал по-малка част от времето си в България, поради
което не ползвал паркомястото постоянно и не бил поставил врата, но от придобиването му
до настоящия момент редовно плащал всички дължими данъци и такси на притежаваните от
него идеални части от правото на собственост, изразяващи се в реалното ползване на
паркомясто №10. На 02.11.2023г. поставил врата, като след няколко дена някой я бил
демонтирал, а на нейно място била поставена друга, нова, която била заключена, с което
достъпът до имота му бил отнет. Установил, че паркомястото му се ползвало неправомерно
от ответника и същият отказвал да му предаде доброволно владението. Моли съда да
постанови решение, с което да бъде установено правото му на собственост и ответника да
му предаде владението върху процесния недвижим имот, а именно: 25/400 идеални части от
недвижим имот-закрит паркинг- подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 83510.660.645.6.27 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр. Шумен, с адрес на имота: гр. Шумен, ул. .... №37, ет. -1, находящ се в
жилищна сграда с идентификатор № 83510.660.645.6, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 83510.660.645, при граници съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма; под обекта - няма; над обекта-83510.660.645.6.23, 83510.660.645.6.28,
83510.660.645.6.21, 83510.660.645.6.20, с право на реално ползване на паркомясто №10, с
2
площ от 12.50 кв.м., при граници на паркомястото: от изток-паркомясто №9; от запад[1]двор;
от север-улица; от юг-подземен паркинг; от долу-земя; от горе сутеренен етаж-магазини.
Ответника е депозирал отговор, в който е заявил, че е собственик на 25/400 ид.части
от закрит паркинг - подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 83510.660.645.6.27 по КККР на гр. Шумен, находящ се в жилищна сграда
с идентификатор № 83510.660.645.6, с право на реално ползване на паркомясто № 13
(тринадесет) с площ 12,50 кв.м., обособено като гараж, при граници на паркомястото: от
изток - паркомясто № 14; от запад - паркомясто № 12; от север - подземен паркинг; от юг -
двор: отдолу - земя; отгоре - сутеренен етаж - магазини, и че ползваното от него паркомясто
е с №13.
След запознаване с отговора на ответника, ищеца е депозирал становище от
17.04.2024г., с което изрично е заявил, че оспорва, че притежаваното от ответника
паркомясто №13 е ситуирано в северозападния ъгъл на подземния паркинг, и че това е
местонахождението на притежаваното от него паркомясто №10.
Изготвената в първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза е
констатирала номерацията на първоначално предвидените 16 паркоместа в инвестиционния
проект, редуцирането им след екзекутив до 13, и фактическото обособяване на 10
използваеми паркоместа с промяна на посоката на паркиране и изграждане на преградни
стени, а №10 и 16 /червено/ останали открити паркоместа. Според вещото лице и по
инвестиционния проект, и след екзекутива паркомясто №10 било ситуирано срещу входа на
подземния гараж, а процесното, което ищеца претендира да е негово, а се владее от
ответника, е посочил като №13 с различно местоположение от №10.
Първоинстанционния съд не е ползвал изготвените от вещото лице скици за да
обозначи по някакъв начин спорната процесна част, и като приподпише скицата да я направи
част от решението си, с което не би имало съмнение относно предмета, по който се е
произнесъл. Възпроизвеждайки единствено петитума на исковата молба в диспозитива на
решението си, съдът фактически не е отговорил на заявената претенция, т.е. не се е
произнесъл по предявения в производството иск, не само предвид абсолютната неяснота на
действителното местоположение на спорното паркомясто, за което е отхвърлена
претенцията, но и с оглед очевидно заявената претенция /макар и непрецизно със
становището от 17.04.2024г./ за паркомясто с различаващи се от първоначално описаните
граници и местоположение. Ето защо настоящия състав намира, че първоинстанционния съд
не се е произнесъл по предявената претенция, атакуваното решение, следва да се обезсили
като недопустимо, а делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск.
Разноските на страните следва да се вземат предвид при решаване на спора по
същество при новото разглеждане на делото.
Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Шуменският окръжен съд
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №150 от 28.02.2025г. по гр.д.№369/2024г. Районен съд -
гр.Шумен, като НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА делото на Районен съд - гр.Шумен за ново разглеждане от друг състав, и
произнасяне по предявения иск.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4