Номер 31121.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив1-ви търговски състав
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20205001000469 по описа за 2020 година
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК във вр. с чл.657,ал.2 във вр. с ал.4,т.2 и ал.6,изр.
последно от ТЗ.
Образувано е по частна жалба на Д.Н.М. като освободен синдик по т.д.№411/2016 г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав,срещу определение №1644 от 10.08.2020
г.,постановено по същото дело,с което частния жалбоподател Д.М. е освободен като синдик
по делото на основание чл.657,ал.2 от ТЗ поради неизпълнение на задълженията му като
такъв и поради извършване на действия,с които са застрашени интересите на кредиторите по
удовлетворяване на вземанията им.
В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно по съображения,развити в същата жалба. Изложени са
доводи за неправилност и необоснованост на изводите на съда,с които е мотивирано
освобождаването на синдика на основание чл.657,ал.2 от ТЗ.Посочено е,че синдикът М. не е
имал правна възможност да продължи производството по Павловия иск,предявен по т.д.
№721/2018 г. по описа на СГС,ТО,VI-22 състав,тъй като към момента,в който синдикът е
бил назначен като такъв в производството по несъстоятелност на „К.“ЕООД с ЕИК *** /т.е.
в производството по т.д.№4112016 г. на ОС-Пловдив/,вземанията,които са били предмет на
защита с този Павлов иск са били погасени изцяло-на датата 22.02.2019 г.Този факт,според
частния жалбоподател,обуславя и невъзможността синдика да предявява нов Павлов иск в
срока по чл.649,ал.1 от ТЗ досежно същите вземания,тъй като липсва правно основание за
това-вземанията са погасени.Наред с изложеното се поддържа и аргумента,че към момента
на възобновяване на производството по несъстоятелност по т.д.№411/2016 г. с
постановеното на основание чл.632,ал.2 от ТЗ решение №68 от 11.02.2019 г.,вече е била
отпаднала правната възможност да се върнат в масата на несъстоятелността обектите на
апортната вноска,която е атакувана с иска,предявен по т.д.№721/2018 г. по описа на
1
СГС,ТО,VI-22 състав,с оглед на извършеното плащане в полза на кредитора-ищец „П.“ООД
и погасяване на вземанията му,а не с оглед конкретни действия на синдика.Поради това
жалбоподателят счита,че той като синдик не е извършил действия,с които да е осуетил
попълване масата на несъстоятелността посредством предявения Павлов иск в рамкита на
т.д.№721/2018 г. по описа на СГС.
На следващо място,в частната жалба се поддържа и аргумента,че синдика не е
нарушил разпоредбата на чл.621а,ал.3,т.3 от ТЗ,защото тя касае оттегляне или отказ от
предявен иск по чл.645,ал.3,чл.646 и чл.647 от ТЗ,а в случая синдикът със становището си от
16.04.2019 г.,подадено по т.д.№721/2018 г. по описа на СГС,не е извършил нито
оттегляне,нито отказ от Павловия иск,предявен по същото дело преди откриване на
производството по несъстоятелност по т.д.№411/2016 г. по описа на ОС-Пловдив.Освен
това е посочено,че нормата на чл.621а,ал.3,т.3 от ТЗ касае искове по чл.645,ал.3,чл.646 и
чл.647 от ТЗ,т.е. претенции заявени след откриване на производството по несъстоятелност,а
в случая искът по чл.135 от ЗЗД,предявен от „П.“ООД,не е иск съгласно визираните
разпоредби и е предявен преди откриване на производството по несъстоятелност.
В частната жалба са изложени и аргументи срещу доводите на съда,отразени в
обжалваното определение,че поради бездействието на синдика са изтекли сроковете по
чл.647 от ТЗ за предявяване на специални искове,с които да се атакува апортната вноска,а
също и че е пропусната възможността да се предяви Павлов иск относно същата вноска в
срока по чл.649,ал.1 от ТЗ.И на база поддържаните в частната жалба
аргументи,освободеният синдик Д.М. счита,че не е извършил нарушение на задълженията
си по охрана интересите на кредиторите,като не е заявил поддържане на предявения Павлов
иск по т.д.№721/2018 г. по описа на СГС,а това според него обосновава и неприложимост на
най-тежката санкционна мярка,заложена в чл.657,ал.2 от ТЗ.Според него,освобождаването
на синдика на основание посочената разпоредба,води до изключително сериозни
санкционни последици за синдика,поради което същото основание следва да бъде прилагано
само при установени съществени,системни и трайни виновни нарушения на синдика,чиято
тежест се преценява според конкретиката на съответното производство по несъстоятелност.
С оглед на поддържаните в частната жалба аргументи,е поискано да бъде отменено
обжалваното определение №1644/10.08.2020 г.,постановено по т.д.№411/2016 г. по описа на
ОС-Пловдив,XIX-ти състав,с което Д.М. е освободен като синдик на основание чл.657,ал.2
от ТЗ поради неизпълнение на неговите задължения в качеството му на синдик и поради
извършване на действия,с които са застрашени интересите на кредиторите.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната
жалба,законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния
жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана
страна,имаща правен интерес и право да обжалва конкретното определение предвид
2
разпоредбата на чл.657,ал.6,изр. последно във вр. с ал.4,т.2 и ал.2 от ТЗ.Наред с това,самото
определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната
жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество,частната жалба е и основателна.
С обжалваното определение съдът по несъстоятелността служебно и на основание
чл.657,ал.2 от ТЗ е освободил Д.Н.М. като синдик по т.д.№411/2016 г. по описа на ОС-
Пловдив,XIX-ти състав поради неизпълнение на задълженията му като синдик по делото и
поради извършване на действия,с което са застрашени интересите на кредиторите по
удовлетворяване.
Конкретните,изложени в определението причини за освобождаването на синдика на
горното основание,са следните:
Съдът по несъстоятелността е констатирал,че е било образувано т.д.№721/2018 г. по
описа на СГС,ТО,VI-22 състав,по което е предявен от „П.“ООД иск по чл.135 от ЗЗД /т.нар.
Павлов иск/ срещу длъжника „К.“ЕООД с ЕИК *** /длъжник и в производството по т.д.
№4112016 г. на ОС-Пловдив/ и дружеството „Г.Б.Р.“ЕООД,с което е поискано да бъдат
обявени за относително недействителни по отношение на ищеца две сделки:1/апорт от
09.04.2013 г.,с който длъжникът учредява „Г.Б.Р.“ЕООД срещу акции от капитала му,при
който апорт внася в новоучреденото дружество всички недвижими имоти,които
притежава,общо 109 на брой и 2/прехвърляне след това на всички придобити акции от
капитала на „Г.Б.Р.“ЕООД на „Н.Б.“ЕООД с договор за покупко-продажба от 04.07.2013
г.Констатирано е още,че след извършване на двете разпоредителни сделки в патримониума
на „К.“ЕООД не е останало имущество и в тази връзка е прието,че предявеният Павлов иск
осигурява действия за връщане на имуществото в патримониума на длъжника и е
процесуален способ за попълване на масата на несъстоятелността.
Констатирано е още,че синдикът на „К.“ЕООД-Д.М.,е конституиран в това му
качество като страна по т.д.№721/2018 г. по описа на СГС,след като спрямо посоченото
дружество е открито производство по несъстоятелност.И вече като страна синдикът М. е
депозирал по това дело писмено становище от 16.04.2019 г.,с което е поискал
производството по Павловия иск да се прекрати.Това действие на синдика съдът по
несъстоятелността е приел,че е в разрез както с императивното правило на чл.621а,ал.3,т.3
от ТЗ,забраняващо да се извършва оттегляне или отказ от иск,предявен от синдик или
кредитор по чл.645,ал.3,чл.646 и чл.647 от ТЗ,така и в разрез с интересите на
производството по несъстоятелност,защото чрез вече предявения Павлов иск и при
заплатени от кредитора държавни такси и вписана искова молба,синдикът е следвало да
продължи съдебното производство като поддържа исковете като съищец с цел попълване на
масата на несъстоятелността.В обжалваното определение е прието още,че само чрез
успешното провеждане на предявения Павлов иск е възможно а бъде попълнена масата на
3
несъстоятелността,но вместо да поддържа този иск,синдиът М. е поискал производството по
него да се прекрати и изразил писмено становище,че не поддържа същия иск.Вследствие на
това становище на синдика,както е констатирано в същото определение,производството по
т.д.№721/2018 г. по описа на СГС е било прекратено с определение от 12.11.2019 г.,което е
влязло в сила на 14.01.2020 г. и по този начин отпаднала висящността на съдебния
процес,по който е можело масата на несъстоятелността да се попълни с имущество и да се
удовлятворят кредиторите на несъстоятелността.
Наред с горното,в обжалваното определение е прието от съда,че към момента на
постановяването му са изтекли сроковете по специалните искове по чл.647 от ТЗ,с които
апортът и продажбата на акциите от 2013 г. биха могли да се атакуват съдебно с цел
попълване масата на несъстоятелността,а също така е изтекъл и срокът по чл.649,ал.1 от
ТЗ,в който е могло да бъдат предявени от синдика Павлови искове след откриване на
производството по несъстоятелност,за да се попълни масата на несъстоятелността с акциите
и недвижимите имоти,предмет на горните две разпоредителни сделки.
Предвид горните констатации и аргументи,съдът в атакуваното определение е
достигнал до изводите,че синдикът Д.М. не е изпълнил задълженията си като такъв по
охрана интересите на кредиторите чрез попълване на масата на несъстоятелността,като не е
заявил поддържане на предявените Павлови искове по т.д.№721/2018 г.,ТО,VI-22 състав на
СГС и не е встъпил в образувания и вече висящ съдебен процес като съищец и в резултат на
това съдебното производство е било прекратено от съда,а с това се била изчерпала и
възможността за попълване масата на несъстоятелността,още повече,че е изтекъл и срока по
чл.649,ал.1 от ТЗ,в който е можело Павловите искове да бъдат предявени отново.Тези
действия на синдика,както е посочено в обжалваното определение,са довели до
невъзможност да се попълни масата на несъстоятелността чрез връщане в патримониума на
длъжника на продадените от него акции и връщане на апортираните недвижими
имоти.Според първоинстанционния съд,чрез заявеното становище за прекратяване на т.д.
№721/2018 г. на СГС,синдикът М. с действията си е застрашил интересите на кредиторите
по удовлетворяването им и изплащане на задълженията,защото неговото процесуално
поведение е погасило възможността да се попълни масата на несъстоятелността с акциите
и/или апортираните недвижими имоти.Това поведение на синдика е възприето от съда като
такова,което осъществява състава на чл.657,ал.2 от ТЗ и с оглед на това синдикът Д.М. е
освободен като такъв на основание посочената разпоредба.
Настоящата инстанция счита обжалваното определение за неправилно по следните
съображения:
Вярно е,че по т.д.№721/2018 г.,ТО,VI-22 състав на СГС са били предявени от
дружеството „П.“ООД с ЕИК *** против „К.“ЕООД с ЕИК *** и „Г.Б.Р.“ЕООД с ЕИК ***
искове по чл.135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност спрямо ищеца на
апортната вноска,извършена на 22.08.2012 г. и вписана в ТР на 09.04.2013 г.,с която първият
4
ответник е апортирал в дружеството-втори ответник,притежавани от него и описани в общо
109 пункта от исковата молба недвижими имоти,както и за прехвърляне на придобитите
всички акции от капитала на „Г.Б.Р.“ЕООД на „Н.Б.“ЕООД с договор за покупко-продажба
от 04.07.2013 г.По т.д.№411/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,XIX-ти състав,по което е
поставено обжалваното определение, е приложено заверено копие от посочената искова
молба и както е видно от нея,тя е подадена пред съда на датата 31.05.2016 г.На следващо
място е вярно констатираното от първоинстанционния съд обстоятелство,че след откриване
на производството по несъстоятелност спрямо „К.“ЕООД с ЕИК ***,извършено с решение
от 06.02.2018 г.,постановено по т.д.№411/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,XIX-ти
състав,назначеният в производството по несъстоятелност синдик-Д.М.,е бил конституиран
като съищец по т.д.№721/2018 г. по описа на СГС на основание чл.649,ал.3 от ТЗ.И на
следващо място е вярно,че синдикът М. е подал по последното дело,след конституирането
му като съищец,писмено становище от 16.04.2019 г.,също приложено в заверено копие по
т.д.№411/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,в което е изложил обстоятелства,че на ищеца в
производството по т.д.№721/2018 г. по описа на СГС,т.е. на „П.“ООД, са били изплатени от
втория ответник „Г.Б.Р.“ЕООД всички вземания,които ищецът е имал към първия
ответник-„К.“ЕООД и които са били посочени в исковата молба,подадена по посоченото
дело.Предвид тези обстоятелства синдикът М. е изразил становище,че след извършените
плащания ищецът „П.“ООД вече няма правен интерес от водене на делото и затова е
поискал производството по делото да се прекрати като недопустимо.С определение №6038
от 12.11.2019 г.,постановено по т.д.№721/2018 г. по описа на СГС,ТО,VI-22 състав,копие от
което определение също се намира в кориците на т.д.№411/2016 г. по описа на ОС-
Пловдив,производството по делото е прекратено като недопустимо,тъй като
конституираният по реда на чл.649,ал.3 от ТЗ като съищец синдик е заявил,че няма да
поддържа предявените искове по чл.135 от ЗЗД,а ищецът „П.“ООД е изгубил качеството си
на кредитор досежно твърдените от него процесни вземания срещу ответника
„К.“ЕООД.Същото определение е влязло в сила на датата 14.01.2020 г.,както е удостоверено
върху самия документ.
Обаче,противно на постановилия обжалваното определение първоинстанционен
съд,настоящият съд счита,че подаденото от синдика М. становище за прекратяване на
производството по т.д.№721/2018 г. по описа на СГС, не представлява действие,сочещо на
неизпълнение на задълженията на синдика по охрана интересите на кредиторите в
производството по т.д.№411/2016 г. по описа на ОС-Пловдив.В тази насока в обжалваното
определение не е съобразено обстоятелството,че исковете,предявени по т.д.№721/2018 г. не
са от категорията на специалния Павлов иск по смисъла на чл.649,ал.1 във вр. с чл.135 от
ЗЗД,за да бъде вменявано задължение на синдика да продължи производството по
делото,въпреки безспорно установеното обстоятелство,че са изплатени вземанията на
конкретния кредитор,предявил исковете.Дали и доколко е било правилно конституирането
на синдика на „К.“ЕООД-Д.М. като съищец в производството по т.д.№721/2018 г. на
основание чл.649,ал.3 от ТЗ не е въпрос,който би могъл да бъде преценяван от съда в
5
настоящото производство по подадената частна жалба,тъй като се касае за процесуално
действие по дело,по отношение на което настоящият съд не извършва инстанционен
контрол.Но от обективна страна следва да бъде отчетено,че факта на конституирането на
синдика като съищец в горното производство на основание чл.649,ал.3 от ТЗ не е променило
по никакъв начин предмета,характера и правната квалификацията на предявените в същото
производство искове,които както се посочи не представляват специални Павлови искове по
смисъла на чл.649,ал.1 от ТЗ във вр. с чл.135 от ЗЗД,а са обикновени искове по чл.135 от
ЗЗД,тъй като са предявени преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо
ответника-длъжник „К.“ЕООД и освен това исковата молба,с които са предявени,не съдържа
фактически твърдения и петитум,съответстващи на специалната уредба на чл.649 от ТЗ
относно Павловия иск,свързан с производството по несъстоятелност /а и не би
могъл,доколкото към момента на завеждане на делото такова производство срещу длъжника
не е открито/.От тази гледна точка и евентуалното продължаване на производството по
делото от синдика,въпреки погасяването на вземанията на предявилия исковете кредитор,не
би могло да се третира действие в защита интересите на останалите кредитори в
производството по несъстоятелност на „К.“ЕООД.И обратното-становището на синдика М.
за прекратяване на производството по същото дело,не е обстоятелство, което да се
тълкува като действие в размер с вменените от закона задължения на синдика в едно
производство по несъстоятелност, респективно-като действие застрашаващо интересите на
кредиторите.
На следващо място,не е основателен и изложеният в обжалваното определение
аргумент,че заявеното от синдика искане за прекратяване на производството по т.д.
№721/2018 г. е в размер с императивното правило на чл.621а,ал.3,т.3 от ТЗ.На първо
място,посочената разпоредба забранява да бъде извършвано оттегляне или отказ от
искове,предявени от синдик или кредитор по чл.645,ал.3,чл.646 и чл.647 от ТЗ,а исковете по
горното дело не са предявени на нито едно от изброените основания и както вече се посочи-
те са искове по чл.135 от ЗЗД,за каквито искове разпоредбата на чл.621а,ал.3,т.3 от ТЗ не
предвижда забрана за оттеглянето им или отказ от тях.Освен това,синдикът М. в писменото
си становище от 16.04.2019 г.,коментирано по-горе,не е направил изрично изявление нито за
отказ,нито за оттегляне на исковете,а е поискал прекратяване на делото поради липса на
правен интерес от воденето му за кредитора,предявил исковете,предвид факта на платените
му вземания към „К.“ЕООД.
И освен горното,настоящата инстанция счита за неправилен и довода,изложен в
обжалваното определение,че отпадането на висящността на съдебния процес по т.д.
№721/2018 г. вследствие действията на синдика М. съставлява вредна последица за
производството по несъстоятелност предвид обстоятелството,че междувременно са изтекли
сроковете по специалните искове по чл.647 от ТЗ,с които апортът и продажбата на акциите
от 2013 г. биха могли да се атакуват съдебно с цел попълване масата на несъстоятелността.В
тази връзка следва да се отчете,че тези две сделки-апорта и продажбата на акции,са
извършени още през 2013 г.,а молбата за откриване на производството по несъстоятелност
6
по т.д.№411/2016 г. по описа на ОС-Пловдив е подадена на 24.06.2016 г. и с оглед на това
както апортната сделка,така и продажбата на акциите не попада в нито един от очертаните в
нормата на чл.647 от ТЗ подозрителни периоди,а това води и до липса на право за отмяна на
сделките с цел попълване на масата на несъстоятелността.
Единствено резонен е изложения в атакуваното определение аргумент,че синдикът
М. е проявил бездействие,като е пропуснал да предяви специални Павлови искове относно
горните сделки в срока по чл.649,ал.1 от ТЗ,който действително е вече
изтекъл.Предявяването на такива искове синдикът е могъл да извърши,въпреки висящото
производство по т.д.№721/2018 г. от СГС,още повече,че както вече се посочи,предявените
там искове не могат да бъдат квалифицирани като такива,свързани с производството по
несъстоятелност на „К.“ЕООД,понеже са предявени преди откриване на същото
производство и са обикновени искове по чл.135 от ЗЗД,ползващи единствено предявилият
ги кредитор.Въпреки това,настоящият съд намира,че така проявеното от синдика М.
бездействие само по себе си е недостатъчно да обоснове извод за приложение на
санкционната мярка по чл.657,ал.2 от ТЗ,т.е. до освобождаването на синдика на основание
тази именно разпоредба.Този извод се подкрепя от обстоятелството,че нормата на
чл.649,ал.1 от ТЗ дава възможност и на кредиторите в дадено производство по
несъстоятелност да предявят визираните там специални искове /включително и Павловия
иск/,свързани с производството по несъстоятелност,ако синдикът е проявил бездействие за
тяхното предявяване.И в случая,при положение,че няма данни както синдика,така и който и
да било кредитор в настоящото производство по несъстоятелност,да е предявил в срока по
чл.649,ал.1 от ТЗ специалния Павлов иск относно горните две сделки,то последиците от
въпросното бездействие не могат да бъдат вменени във вина единствено на синдика.А това
обосновава извода,че освобождаването на синдика на основание чл.657,ал.2 от ТЗ само
поради посоченото негово бездействие е твърде крайна и неоправдана санкционна мярка в
конкретния случай.
Като продължение на гореизложеното следва да се посочи,че настоящият състав
споделя възприетото в съдебната практика становище,че доколкото освобождаването на
синдика по чл.657,ал.2 от ТЗ води до изключително сериозни санкционни последици,като
рефлектира не само върху статута на синдика в конкретното производство по
несъстоятелност,но води и до пожизнено лишаване от права на съответното лице да бъде
синдик в което и да е производство по несъстоятелност /чл.655,ал.2,т.8,чл.657,ал.1,т.3 от
ТЗ/,то с оглед на това същото основание за освобождаване на синдика следва да се прилага
само в изключителни случаи,а именно-при съществени,системни и/или трайни виновни
нарушения на синдика,чиято тежест се преценява според конкретиката на съответното
производство по несъстоятелност.В случая,при съобразяване на гореизложеното,въззивният
съд счита,че не се установиха обстоятелства,налагащи необходимостта от освобождаване на
синдика на основание чл.657,ал.2 от ТЗ.
Предвид гореизложеното,обжалваното от синдика определение следва да бъде
7
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
За процесуална яснота следва да се посочи,че съгласно разпоредбата на
чл.657,ал.6,изр. трето от ТЗ отмяната на определението за освобождаване на синдика не
възстановява лицето като синдик в това производство по несъстоятелност.Избора на нов
синдик би следвало да се извърши от събранието на кредиторите в производството по
несъстоятелност по т.д.№411/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,а до този извършването на
този извод съдът по несъстоятелността да назначи служебен синдик,но това са
действия,подлежащи на извършване след евентуалното възобновяване на производството по
посоченото дело,което към момента е спряно с решение №348/10.08.2020 г. на основание
чл.632,ал.5 от ТЗ.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1644 от 10.08.2020 г.,постановено по т.д.№411/2016 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав,с което Д.Н.М. е освободен като синдик по делото на
основание чл.657,ал.2 от ТЗ поради неизпълнение на задълженията му като такъв и поради
извършване на действия,с които са застрашени интересите на кредиторите по
удовлетворяване на вземанията им.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8