Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
31.03.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2290
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.Б. (М.В.), чрез адв. М.П. ***, депозирана против наказателно
постановление № 38-0002214/10.12.2020г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 12, § 2, буква „б“,
т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1,
т. 2 ЗАП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и явна несправедливост
на наложеното наказание. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че административнонаказващия
орган е направил извод, несъответстващ на фактите и неправилно е квалифицирал
бездействието на водача, което представлява нарушения на материалния закон и
налага извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Излагат се
доводи, че като не е представил при проверката ръчни записи и разпечатки, които
е следвало да въведе в картата си, чрез използване на функцията за ръчно
въвеждане, осигурена от записващото устройство, водачът е осъществил състава на
нарушението по чл. 93в, ал. 17, т. 3 ЗАП и вместо да направи този извод,
административнонаказващия орган неправилно е квалифицирал бездействието на
водача като нарушение по чл. 93в, ал. 11 ЗАП, с което е допуснал нарушение на
закона. На следващо място се излагат доводи, че от текстовото описание на
нарушението може да се направи предположение, че водачът е извадил без
разрешение картата на водача, което е наказуемо по ЗАП - чл. 93в, ал. 9 ЗАП.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 291698/10.12.2020г. против жалбоподателя,
за това, че на 10.12.2020г., около 01,20 часа, в град Русе, бул. „България“, в
района на ГКПП „Дунав мост”, изход Р. България управлявал товарен автомобил марка
„Mercedes“, категория N 3, с рег. № 68AAS034, оборудван с дигитален тахограф със
сериен № **********, с прикачено към товарния автомобил полуремарке, марка категория
О 4, с рег. № 68AAS012, при извършван международен превоз на товар, попадащ в
обхвата на AETR от Република Турция за Финландия, видно от CMR от дата
05.12.2020г. и като водач не е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил
извън превозното средство и не е бил в състояние да използва монтирания в
товарния автомобил дигитален тахограф за периода от 00,00 часа на 12.11.2020г.
до 01,22 часа на 06.12.2020г.
Въз
основа на тези факти, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е осъществил състава
на нарушението по чл. 12, § 2, буква „б”, т. (ii) от Приложение „Контролен
уред” AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като за така установеното нарушение по чл. 12,
§ 2, буква „б”, т. (ii) от Приложение „Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г.,
вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП, на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
93в, ал. 11 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500
лева.
Въз
основа на извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни
изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, е
отразен конкретния период на нарушението. Нарушението е описано подробно, както
в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа
на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъде
изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно
нарушение по чл. 12, § 2, буква „б”, т. (ii) от Приложение
„Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП, както
от обективна, така и от субективна страна, тъй като при извършената проверка на
товарния автомобил и извличане на информацията от „Карта на водача“, безспорно е
установено и доказано, че за периода от 00,00 часа на 12.11.2020г. до 01,22
часа на 06.12.2020г. жалбоподателят не е
въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато е бил
извън превозното средство и не е бил в състояние да използва монтирания в
товарния автомобил тахограф.
Съгласно
чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от
15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета, за международни транспортни операции, извършвани отчасти
извън областите, посочени в параграф 2, вместо настоящия регламент се прилага
AETR за: а) превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са
договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване; б) превозни средства,
регистрирани в трета страна, която не е договаряща се страна по AETR, само за
частта от пътуването на територията на Общността или на страните, които са
договарящи се страни по AETR.
Няма
спор, че Република Турция е договаряща страна по AETR.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, § 2, б. „б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ на
AETR, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не може да
използва контролния уред по допълнение 1Б (т. е. дигитален тахограф), монтиран
на превозното средство, периодите от време, посочени в параграф 3, второ тире,
букви „б“, „в“ и „г“, а именно всички други периоди на работа, други периоди на
разположение и прекъсванията и дневните почивки, трябва да се запишат на
картата на водача с използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от
записващото оборудване.
Неизпълнение
на това задължение от страна на водача, осъществява състава на нарушението по
чл. 12, § 2, б. „б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ на AETR, за което се
прилага именно санкционната разпоредба на чл. 93в, ал.
11 от ЗАП, която предвижда именно санкция за водач, който не е въвел
данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“
или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на
превозното средство тахограф, поради това, че е извън превозното средство.
Неоснователни
са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, поради неправилна
квалификация на нарушението.
Посочената
от процесуалния представител на жалбоподателя като нарушена разпоредба на чл. 93в,
ал. 17, т. 3 ЗАП, предвижда административно наказание на водач, който при
проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали
времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни, между които са и ръчни записи и разпечатки.
За да
бъде осъществен съставът на това нарушение от обективна страна е необходимо, такива
ръчни записи и разпечатки все пак да са създадени от водача, но да не са представени
при извършената проверка. Тази разпоредба касае хипотеза на създадени ръчни
записи, а разпоредбата на чл. 93в, ал. 11 ЗАП визира санкция, именно за водач,
който не е въвел данните посочени в същата.
В
настоящия случай не се оспорва от страна на жалбоподателя, че същият не е
изпълнил задължението си, именно да въведе по един от начините посочени в чл.
12, § 2, б. "б", т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ на AETR, информацията
по чл. 93в, ал. 11 ЗАП за посочения в АУАН и НП период, в които е бил извън
превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа.
В този
именно смисъл е практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 28.08.2020 г., постановено по
КАНД № 245/2020 г., Решение от 21.08.2020
г., постановено по КАНД № 80/2020 г., Решение от 7.08.2020 г., постановено по
КАНД № 197/2020 г. и Решение от 6.07.2020
г., постановено по КАНД № 86/2020 г.
Неоснователни
са и доводите, че е осъществен състав на нарушение по чл. 93в, ал. 9 ЗАП. От
доказателствата по делото не се установява и доказва, водачът да е извадил без
разрешение картата си и както е посочено и в самата жалба, това е само и
единствено едно предположение, което не намира опора в доказателствата по
делото. Отделно от това в настоящия случай се касае за период, който е почти
месец и не може да се приеме, че са касае за изваждане на картата на водача,
без разрешение.
Въз
основа на правилно установени факти, касаещи нарушението е издиране и приложена
и съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба, в която размерът на
глобата е в абсолютен размер.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нарушението не разкрива
белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да
бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкриват
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид. Самото нарушение касае значителен период от време, а
именно повече от двадесет дни, което също изключва възможността, да се приеме,
че се касае за маловажно нарушение.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0002214/10.12.2020г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на М.Б. (М.В.), роден на ***г., гражданин на Р. Турция, на основание
чл. 93в, ал. 11 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500
(петстотин) лева, за нарушение по чл. 12, § 2, буква „б“, т. (ii) от
Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: