№ 605
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110208180 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Х. Н. К. срещу електронен фиш серия К № ***, издаден от
СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева за нарушение, извършено в условията на повторност.
В жалбата, подадена от Х. К., са наведени доводи за незаконосъобразност на
атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че неправомерно
жалбоподателят е лишен от възможността с декларация да посочи на кое лице е предоставил
процесния автомобил, след като именно жалбоподателят е бил посочен като ползвател на
автомобила от собственика му, чиито електронен фиш е бил анулиран.
В съдебно заседание се явява редовно призованият жалбоподател К., който се
възползва от правото си да даде обяснения. Разказва, че е подал писмена декларация до
ОПП СДВР, в която е посочил, че на датата на нарушението е бил предоставил автомобила
на трето лице като приложил и копие на неговото СУМПС. Той описва, че в случая е бил
употребил алкохол и затова не той е управлявал предоставения му за ползване автомобил.
Посочва, че собственикът на автомобила и лицето, което е управлявало автомобила в
процесния момент, са негови приятели. В пледоарията си по съществото на делото,
жалбоподателят моли за отмяна на издадения фиш, тъй като не е извършил вмененото му
нарушение и по надлежния ред е посочил лицето, което е управлявало автомобила на датата
и часа на нарушението.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От
юрисконсулт са депозирани писмени бележки по съществото на делото с молба за
потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
1
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. От ОПП СДВР се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
19.02.2024 г., но съдът приема, че срокът за обжалване в случая следва да започне да тече от
датата на получаване на отказа на началника на ОПП СДВР да анулира издадения срещу
жалбоподателя фиш. Едва тогава жалбоподателят е бил информиран, че избраният от него
път на защита е неуспешен и той е депозирал жалбата срещу електронния фиш в СРС на
16.05.2024 г. Доколкото липсват доказателства за датата на връчване на фиша, а и на писмото
на началника на ОПП СДВР на жалбоподателя, съдът приема жалбата за подадена в срок.
Подробни съображения са изложени в разпореждането за насрочване на делото, които не се
налага да бъдат преповтаряни.
Разглеждана по същество, същата е основателна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.06.2023 г. в 18:54 ч., в гр. София, по бул. Ген. Д. Николаев в района на блок 18, с
посока на движение от площад Сточна гара към ул. Злетово, с мобилна система за
видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1192, била засечена скорост на движение на МПС – лек
автомобил марка ***, 68 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %)
при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място. Автомобилът бил заснет в лице,
приближавайки към мобилната камера, тип „триножник“, която била монтирана в рамките
на населено място извън патрулен автомобил. Автомобилът бил регистриран на името на
*** с ЕГН **********. Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия
К № *** срещу *** за налагане на глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП. Но на 30.10.2023 г. *** подал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че на
19.06.2023 г. автомобилът му е бил управляван от жалбоподателя К., като представил и
копие на неговото СУМПС.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № *** срещу Х.
К. за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Във фиша е
посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от
влизане в сила на електронен фиш серия К № *** на 23.02.2023 г. Копие от последния фиш е
представено по преписката, като от него се установява, че К. е бил санкциониран за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3
ЗДвП. Като системата на ОПП СДВР е отбелязано, че фишът е бил връчен на К. на
08.02.2023 г. и е влязъл в сила на 23.02.2023 г., като е отбелязано, че същият е платен. Но в
ОПП СДВР не са налични разписка или друго доказателство за датата на връчване на фиша,
издаден от ОДМВР Стара Загора.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1192, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 19.06.2023 г., в 18:54:30 ч., в района на Столична община, с координати
EL 23о33.7650 и NL 42о70.2678, е засечена скорост на движение от 71 км/ч, като са записани
датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер
на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че
автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на поставяне на
мобилната камера. Поставеното на снимката кръстче точно върху номера на автомобила
несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът приема за
доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер СВ1286КР е извършено
нарушението.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
2
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на
07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на
системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост
100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 14.03.2023
г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1192 е била
преминала първоначалната и последваща проверка. За използването на техническото
средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената
скорост на движение в този пътен участък е именно общата за населено място от 50 км./час.
Не се твърди в района на процесния пътен участък да има поставени знаци В26, въвеждащи
друго ограничение на скоростта.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността
на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № *** от МВР-
СДВР и електронен фиш за налагане на глоба серия К № *** от ОДМВР Стара Загора;
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за
собственика на превозното средство, посочено във фиша; декларация от собственика; копие
на заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по
метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща
проверка на системата, протокол за използване на техническото средство, декларация от
жалбоподателя и отговор от началника на ОПП СДВР и др. Събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Електронният фиш съдържа всички
предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗАНН.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
3
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в
населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и
въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение.
От приобщените доказателства и преди всичко от протокола за използване на
техническото средство се установява, че в района на бул. Ген. Д. Николаев до бл. 18 в гр.
София максимално разрешената скорост за движение е 50 км./ч. и участъкът се намира в
населено място.
В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство Cordon М2 № MD1192, което е отразено и в
представените от ОПП СДВР документи. Следователно съдът приема за несъмнено
доказано, че техническо средство - Cordon М2 № MD1192 представлява мобилна система за
видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. Съдът
намира, че използваната в случая АТСС е именно такова автоматизирано средство,
следователно е допустимо нарушение, установено с нея, да бъде санкционирано чрез
електронен фиш, при спазването на останалите изисквания на закона.
Съдът съобрази, че за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на
пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата на МВР.
Измерената скорост на движение на автомобила е 71 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км./час, поради което правилно във фиша е отразена
скорост от 68 км/ч. Не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за
жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
скоростта е намалена на 68 км./ч. В случая съдът прие за безспорно доказано, че в процесния
пътен участък е била въведена максимална скорост на движение от 50 км./час без да има
поставени пътни знаци В 26, въвеждащи различна скорост на движение, което се установява
от протокола за използване на техническото средство, като нарушението е извършено в
населено място. Следователно, с оглед приетите по-горе фактически положения се налага
извод за превишение на разрешената скорост с 18 км./час, както е посочено и във фиша.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство АТСС било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 68 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, като е установено превишение с 18 км./ч.
4
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
50 км./ч. От клипа от техническото средство и отразеното в протокола за използването му
несъмнено се установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, а именно
общото ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място, каквото е гр. София.
Но с оглед установената фактическа обстановка съдът прие, че в случая
неправилно е определено санкционираното лице, независимо, че жалбоподателят е
лицето, посочено от регистрирания собственик на автомобила в декларация по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП.
По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, регистрираният собственик или ползвател на
автомобил, с който е извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е
управлявало автомобила, отговаря за извършеното с това МПС административно
нарушение. Доколкото по делото е представена декларация от законния собственик на
автомобила *** за лицето, на което е предоставил автомобила на посочената във фиша дата,
а именно жалбоподателя К., правилно именно на него е издаден и обжалвания електронен
фиш.
Но последващите действия на началника на ОПП СДВР са изцяло незаконосъобразни,
като той е игнорирал подадената в срок декларация от ползвателя на автомобила К., в която
сочи трето лице като водач на автомобила в часа и деня на нарушението. Видно от
изпратеното до жалбоподателя писмо от 01.03.2024 г., началникът на ОПП СДВР е приел, че
единствено собственикът може да подаде декларация в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и след
като такава веднъж е подадена, посоченият ползвател на автомобила не разполага с правото
на свой ред да подаде такава декларация. Поради това и не е бил анулиран издадения срещу
жалбоподателя електронен фиш.
Но изложеното от началника на ОПП СДВР тълкуване на закона изцяло противоречи
на текста на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В него изрично е посочено, че отговорността на
собственика или ползвателя се ангажира единствено когато не е посочил конкретно лице,
което е управлявало автомобила. Но в случая жалбоподателят К. като установен ползвател
на автомобила е посочил на кое лице го е предоставил за управление и въпреки това, е
ангажирана неговата отговорност. Действително, разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
предвижда, че „В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира“. Но тълкувайки волята на законодателя, началникът
на ОПП СДВР е игнорирал първото изречения на ал. 5, а именно „Електронният фиш по ал.
4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а.“.
Следователно, възможността за подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП не се отнася
единствено до собственика, а до наказаното лице по чл. 188, ал. 1 или 2, който изрично
предвижда, че ползвателят на автомобила попада в неговия обхват. Следователно,
началникът на ОПП СДВР е следвало да приеме подадената от жалбоподателя декларация
/изпратена до него в законовия 14-дневен срок от връчване на фиша/ и придружена с копие
от СУМПС на водача на автомобила, посочен в декларацията, като анулира издадения
електронен фиш срещу жалбоподателя.
Допълнителен довод в тази насока е и принципът на равенство на правата по чл. 11 от
НПК, като е недопустимо едно лице да има правото да отклони от себе си
5
административнонаказателната отговорност, подавайки декларация, защото е собственик на
автомобила, но посоченият от това лице ползвател на автомобила да е със силно ограничено
право на защита и да е лишен от правото на свой ред да подаде декларация относно лицето,
управлявало автомобила при същите условия. По този начин би се достигнало и до
нарушаване на правилото на чл. 14, ал. 2 НПК, доколкото би се отрекла възможността за
оборване на авторството на нарушението от ползвателя, посочен в подадена декларация от
собственика на автомобила. А това би означавало, че декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП
има предварително установена доказателствена сила.
В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че правата на
жалбоподателя са били ограничени незаконосъобразно, като въпреки подадената от него
надлежна декларация, издаденият електронен фиш не е бил анулиран. Това представлява
съществено процесуално нарушение, лишило К. от правото му на защита, предвидено в чл.
188, ал. 1 и чл. 189, ал. 5 ЗДвП, което води и до необходимост от отмяна на издадения фиш.
С оглед този извод, не се налага излагането на конкретни съображения относно субективната
страна на нарушението, степента на обществената му опасност или извършването му в
условията на повторност.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият против жалбоподателя К.
електронен фиш следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, като след
влизане на решението в сила и връщане на административнонаказателната преписка на
наказващия орган, следва да се прецени дали са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на лицето, посочено от жалбоподателя, за процесното нарушение.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № ***, издаден от СДВР, с който на Х. Н. К. за
извършено в условията на повторност нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100 лева.
След влизане в сила на решението, да се изпрати препис от него на началника на ОПП
СДВР за преценка относно ангажиране на отговорността на посочения ползвател на
автомобила – ***, за така установеното нарушение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6