Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 29.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в
публично заседание на 10.07.2020година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.925/20г. за
да се произнесе, взема предвид:
Производство
по реда на 127а ал. 2 във вр. с ал. 1 от
СК.
Пред ПлРС е депозирана молба от С.Р.А., като
майка и законен представител на ***, против К.Д.К., за даване на заместващо
съгласие на родител за пътуване в чужбина – в страни от ЕС, за период от 5
години. Твърди, че бащата не дава съгласие, а пътуванията са в интерес на
детето – с оглед на поддържане на родствени връзки с роднини в чужбина, така и
с образователна цел. Моли съда да постанови решение, с което да разреши
малолетното дете да пътува неограничено без съгласието на ответника в страни от
ЕС, за срок от 5 години, придружено от майка си, баба си или дядо си.
Ответникът К.Д.К.
не дава становище по същество не се явява лично в съдебно заседание, въпреки
редовното си призоваване.
Съдът, като се съобрази представените по делото
доказателства и доводите на страните прие за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно по делото е, че детето ***
е с майка – молителката С.Р.А., и баща – ответникът К.Д.К., съгл. удостоверение за раждане по акт
№ 716/2007г. на Община Плевен, тя е родена на ***г., към момента на навършени
13 години. Родителските права върху детето са предоставени на майката, съгл.
одобреното между родителите му споразумение по гр.д. 561/2019г. на РС ***.
Детето учи в гр. ***, където е и нейният постоянен адрес по регистрация, в V клас за учебната 2019/2020г. При изслушването на
детето по реда на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДетето, подкрепено и от данните в
изготвения социален доклад, се установи, че преди да се завърне и да учи в ***,
то е живяло три години и половина в ***, където понастоящем са останали да
живеят и работят негови близки роднини – леля му и чичо му. Същевременно то има
и друга леля – сестра на майката, която живее в ***, която ги е канила на
гости, но поради липса на разрешение от бащата, не са могли да отидат. Посочи,
че поради липсата на съгласие на бащата, то е пропускало почивки в ***, ***,
пропуснало е възможността да отиде в *** с курса по народни танци през м.
януари 2020г. Детето заяви, че след като минат пандемиите иска да пътува и да
види своите лели. Соц. работник, присъствал на изслушването, посочи, че детето
има желание да излиза свободно и да се придвижва извън страната, при правилна
преценка на обстановката, а това ще допринесе и за неговото правилно развитие.
Становището на ДСП Плевен, е че молбата е основателна и следва да се уважи. По
делото бяха събрани и гласни доказателства: Бабата на детето - св. *** -
посочи, че бащата забранява детето да ходи в чужбина, но не е изтъквал пред тях
причина за това. Заяви, че има желание да води детето за по един месец при
лелите ѝ, но не и да го оставя при тях. Св. *** – дядо на детето - посочи,
че е имало случай, при който са щели да водят детето на почивка в ***, но
нямало разрешение от бащата, което разстроило детето и то казало, те той не
може да ѝ бъде баща. Този свидетел посочи, че на рождения ден на детето –
29.04.т.г., той дошъл и казал, че след две седмици ще оправи нещата, след като
детето завърши учебната година. Свидетелят, както и ицщата, заявиха че след
като детето преминало в VI клас не е получило
съгласие от баща си.
СПОРЕН по делото е въпросът, дали е в интерес на
малолетното дете да бъде дадено разрешение да пътува извън пределите на
страната – до страните - членки на ЕС и за срок от 5 години, придружавано от
майката, бабата или дядото по майчина линия.
Съгласно чл.127а от СК, въпросите, свързани с пътуване
на дете в чужбина, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд.
Разглежданото производство е по реда на чл.127а от СК и е инициирано по искане
на майката за заместване съгласието на бащата, и при решаването на делото следва
да се изходи изцяло от интересите на детето. От доказателствата по делото,
съдът приема за установено, че майката и детето са с трайно установено
местоживеене ***, ***, и искането за съгласие за извеждане на детето в чужбина
не поставя съмнения, че се касае за временни целеви пребивавания извън
държавата, а не за смяна на местоживеенето на детето, което да не съответства на
постигнатото между родителите споразумение по гр.д. 561/2019г. на РС Сливен. Установи
се, че детето има възможности и желание за пътувания в чужбина, при свои
роднини в ЕС, където няма война, бедствия, размирици, които да поставят под съмнение
живота му, а по отношение на обявената пандемия - ситуацията във всички държави
на ЕС, вкл. и България, е идентична. Съдът намира, че нито излизането извън
страната с курса по народни танци, нито по повод посещения на роднини, би
застрашило здравето и интересите на детето, напротив – би го обогатило социално
и интелектуално.
От друга страна, по делото се доказа, че бащата не
дава съгласие за извеждане на детето в чужбина, като нито пред съда, нито пред
роднините и самото дете, той е посочил причина или повод за това. Именно това,
а не разрешението за пътуване в чужбина увреждат интересите на детето, и за да
бъде ограничена тази вреда, следва да се иска разрешение от орган, за да може
детето да пътува свободно. Липсата на съгласие на бащата в изискуемата
нотариално заверена декларация, ограничава основни права на детето, а именно –
правото му свободно да се придвижва на територията на ЕС, съобразно желанията и
нуждите си, гарантирани с редица национални и международни актове. При тези
изводи на съда, следва, че за да бъде гарантиран най-добрия интерес на детето
Стефани следва да се даде разрешение за пътуване в чужбина, като конкретен
период – 5 години, не е продължителен и също не предпоставя риск за детето.
По искането за присъждане на молителя на направените
по делото разноски, съдът намира следното: тези разноски, представляващи ДТ и
адв. хонорар, не следва да се присъждат, с оглед характера на производството на
спорна съдебна администрация, при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика
от исковото производство, в спорната съдебна администрация не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната
за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, изхождащо от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора – в този смисъл е Определение №385/25.08.2015 по
дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Искането в частта му за присъждане на
молителя на сумата за ДТ и адв. хонорар следва да се отхвърли на това
основание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а ал.2 от СК, на ***, ЕГН **********, да пътува извън пределите
на Република България – до страните - членки на ЕС, неограничено, за срок от 5
/пет/ години от датата на постановяване на решението, придружена от своята майка
и законен представител С.Р.А., ЕГН **********,***, или с нейно съгласие – от
упълномощени от нея баба ***или дядо ***,
без да е необходимо съгласие на бащата К.Д.К., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: