РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 12.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №362 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно
основание по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР и по 86 ЗЗД.
Ищецът Д.П.П., чрез пълном. адв. А.Н.
твърди, че от 2016г. е работил по служебно правоотношение в Регионална дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението”
гр. Русе на длъжност “началник
на дежурна смяна”. Изпълнявал дейността си на смени от 24 часа, съгласно
утвърдени протоколи и графици при сумирано изчисляване на работното време. За
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е работил нощни смени, през които е
отработил 1758 часа нощен труд, положен между 22.00 ч. и 06.00 ч., който
работодателят не му е изплатил, съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. За периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е
действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда, за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивки на държавните служители в МВР, която е отменена. Наредбите, които са
уреждали същите отношения, са двете предходно действащи Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121-з-592/25.05.2015г., като и трите са
предвиждали възможността за полагане на нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. и
начина за превръщането на нощния труд в дневен. В Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма за преизчисляване на нощния труд в
дневен с коефициент 1.143. Счита, че за служителите на МВР следва да се приложи
субсидиарно общата уредба за тези отношения - чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. За исковия период е положил нощен труд, а именно:
през 2017г. – 474 часа нощен труд, който приравнен към дневен е равен на 541.78
часа или неизплатени 67.78 часа извънреден труд на стойност 376.37 лв; през
2018г. – 564 часа нощен труд, който приравнен към дневен е равен на 644.52 часа
или неизплатени 80.65 часа извънреден труд на стойност 542.77 лв; през 2019г. –
720 часа нощен труд, който приравнен към дневен е равен на 823 часа или
неизплатени 103 часа извънреден труд на стойност 779.55 лв. За целия исков
период общо му се дължи сумата 1698.70 лв допълнително трудово възнаграждение
за положен 251.39 часа извънреден труд и 100.00 лв обезщетение за забава. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1698.70 лв
незаплатено допълнително възнаграждение за положен 251.39 часа извънреден труд
през нощта за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., заедно със законната
лихва, считано от 27.01.2020г. до окончателното изплащане и 100.00 лв
обезщетение за забава върху всяко от неизплатените възнаграждения за положен
нощен труд от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до
датата на предявяване на иска. Претендира за разноски.
Ответникът Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението” МВР гр. София, представляван от главен
комисар Николай Славев Николов - директор, чрез процесуалния си представител е
подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове и ги оспорва по основание и размер.
Възразява, че НСОРЗ е неприложима към държавните служители в МВР. Тя се прилага
за работниците и служителите по трудово правоотношение в предприятията по
смисъла на §1, т.2 от ДРКТ, независимо от формата на собственост и източниците
на финансиране, но не и за служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а КТ (чл.2, ал.2 НСОРЗ). Ищецът е
държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния
ЗМВР. В чл.187, ал.1 ЗМВР е определена императивно нормалната продължителност
на работното време – 8 часа, което означава 8 астрономически часа
продължителност на работния ден, независимо от частта от денонощието, в която е
разположен работния ден - през деня или през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа.
Нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР е действаща правна норма и действието й не може да
бъде дерогирано или суспендирано от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ.
Елементите на служебното правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР във връзка с
заплащането и компенсирането на извънредния труд са уредени в ЗМВР, поради
което общите разпоредби на КТ са неприложими. В ЗМВР няма препращаща норма,
даваща основание за прилагане субсидиарно разпоредбите на КТ, в т.ч НСОРЗ.
Счита, че не е налице празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото
уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна. Отделно, претенцията за заплащане
на нощния труд като извънреден е неоснователна, защото полагането на нощен
труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден
труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в
дневен, умножен по съответен коефициента се заплаща като нощен по смисъла на
т.1 от Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи.
Заявява, че положеният от ищеца през исковия период нощен труд е правилно
отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и
заплатено. Неоснователна е и претенцията по чл.86 ЗЗД. Изложени са подробни
правни съображения, цитирана е съдебна практика и правна консултация на проф.
Васил Мръчков. Претендира разноски.
С влязло в
сила определение в съдебно заседание на 14.07.2020г. на основание чл.214 ГПК и
чл.233 ГПК съдът е допуснал изменение на иска по чл. 178, ал.1, т.3 във вр. с
чл.179, ал.1 ЗМВР чрез намаляването му от 1698.70 лв на 1658.89 лв допълнително възнаграждение и е прекратил
производството за сумата 39.81 лв поради частичен отказ от иска. Допуснал е изменение
на иска по чл.86 ЗЗД - за обезщетение за забава, чрез увеличаването му от 100
лв на 213.16 лв.
По делото са
представени писмени доказателства и е прието заключение на счетоводна
експертиза, приложено в писмен вид.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
По делото е установено от приложените Заповед
№1983к-951/27.06.2016г., издадена от Директора на ГДПБЗН-МВР, Акт за встъпване
в длъжност на Д.П.П. и Протокол от 01.07.2016г., както и от заключението на счетоводната
експертиза, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като е
преназначен с посочената заповед на длъжност “Началник на дежурна смяна” в сектор
“Специализирани оперативни дейности”, считано от 01.07.2016г. с основно месечно
възнаграждение 682.00 лв.
Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.179, ал.1 ЗМВР, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., като условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед – ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта
е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00
и 6,00 ч. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение (ал.3). Съгласно ал.4 (нова - ДВ, бр. 60 от
2020 г.) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал.1. Държавните служители в МВР при необходимост
изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време, съгласно ал.6. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи - ал.10.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено устно от
вещото лице Й.М. в съдебно заседание на 14.09.2021г., се установява, че на
основание месечните графици за дежурства на всяко тримесечие са изготвяни
протоколи от началника на сектора за отчитане на действително положените часове
работа, за извънредните часове, за работа през официални празници и за часовете
положен нощен труд, които протоколи след утвърждаване от директора на РДПБЗН се
предават в счетоводството за начисляване на полагащите се възнаграждения на
служителя за отчетното тримесечие (чл.187, ал.3 ЗМВР). Относно ищеца Д.П. за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. за всяко тримесечие му е начисляван и
заплатен нощен труд за действително положените часове по 0.25 лв/час, съгласно
Заповед №8121з-791/28.10.2014г. Приравняване
на нощните часове към дневните с коефициент 1.143 за исковия период не е
установено.
Експертизата е извършила приравняване на положените за исковия период от
ищеца нощни часове с коефициент 1.143 към дневното работно време при
съобразяване на месечните графици, тримесечните протоколи за отчетените нощни
часове на работа и на основание чл.187, ал.7 ЗМВР е изчислила с увеличение 50 %
часовата ставка върху основното възнаграждение.
Според експертизата броят на отработените от ищеца нощни смени за периода 01.01.2017г.-31.12.2019г.
е общо 201 смени. Общият брой часове, положени от ищеца, като нощен труд по графиците за дежурства възлиза на 1608
часа. Размерът на дължимото допълнително трудово възнаграждение за 229.90 часа (1837.90
– 1608) положен извънреден труд в исковия период след преобразуване на нощния
към дневния труд при тримесечно разчитане в брутен размер възлиза общо на 1651.63
лв
Искът за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за периода 01.01.2017г.-31.12.2019г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по
основание.
По отношение размера на претенцията, съдът възприема заключението на счетоводната
експертиза, съобразено с нормата на чл.187, ал.7 ЗМВР, според което дължимото допълнително
трудово възнаграждение за часовете положен извънреден труд от ищеца след
преобразуване на нощен към дневен труд, възлиза общо на 1651.63 лв в брутен
размер за исковия период.
От заключението на експертизата се установява, че обезщетението за забавено
плащане (мораторни лихви) върху дължимото и неизплатено възнаграждение за
извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане до предявяване на иска – 27.01.2020г., възлиза на 217.33 лв.
Искът по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР следва да се уважи
за сумата 1651.63 лв незаплатено допълнително трудово възнаграждение в брутен
размер за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.,
заедно със законната лихва от предявяване на иска - 27.01.2020г. до
окончателното изплащане, а искът по чл.86 ЗЗД – за сумата 213.16 лв обезщетение
за забава до 27.01.2020г., тъй като съдът не може да присъди повече от
поисканото. За разликата до предявения размер 1658.89 лв допълнително трудово възнаграждение
искът по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се
следват 650 лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение и представен
списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната
такса по производството в размер на 74.59 лв следва да се заплати от ответника,
както и 300 лв възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” МВР
гр. София, ул. “Пиротска” №171А, представлявана от главен комисар Николай
Славев Николов - директор да заплати на Д.П.П. ***, ЕГН **********, сумите 1651.63
лв незаплатено допълнително трудово възнаграждение в брутен размер за положен
извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., заедно със
законната лихва, считано от 27.01.2020г. до окончателното изплащане и 213.16 лв
обезщетение за забава до 27.01.2020г., както и 650 лв разноски, а по сметка на
Русенски районен съд да заплати 74.59 лв държавна такса по производството и 300
лв съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.П. срещу Главна дирекция “Пожарна безопасност и
защита на населението” МВР, иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение
за разликата над 1651.63 лв до 1658.89 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия: