РЕШЕНИЕ №
07.05.2021 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на втори април две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Десислава Буюклиева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2060 по описа на съда за 2019 г.
Производството
е образувано по иск на Д.Т.П. *** срещу Пловдивския районен съд и се движи по
общия ред. Разглежда се от Пазарджишкия районен съд поради отвод на съдиите от
районните съдилища в района на Пловдивския окръжен съд. Иска се отмяна на
уволнението на ищцата, извършено със заповед № 728/04.06.2018 г. на
председателя на съда, възстановяването ѝ на длъжност призовкар в съда,
обявяване на недействителността на допълнително споразумение към трудовия
ѝ договор от 29.01.2018 г., осъждане на ответника да ѝ заплати
обезщетение в размер 5895,60 лв. за оставане без работа за периода 04.06.2018
г. – 04.12.2018 г. поради незаконно уволнение заедно със законната лихва от 05.12.2018
г., осъждане на ответника да ѝ заплати обезщетение в размер 935,80 лв. за
неползван платен годишен отпуск за 2018 г. от 20 дни и осъждане на ответника да
ѝ заплати сумата от 100 лв., представляваща разликите между сумите за
ранга за месеците февруари и март 2018 г., последните две суми – заедно със
законната лихва от предявяването на иска.
Бил
е предявен и иск съдът да постанови да бъде върнат на ищцата ІV ранг по ЗСВ с
размер 75 лв., но производството по този иск е прекратено като недопустимо.
В
исковата молба се твърди, че от 2002 г. ищцата е работила на длъжност призовкар
в Пловдивския районен съд. На 29.01.2018 г. тя била възстановена от съда на
длъжността си след второ незаконно уволнение. При възстановяването ѝ било
отново предложено да подпише допълнително споразумение за изпълнение на
задължения на длъжността чистач. Тя
категорично отказала този път да го направи, а работодателят ѝ обяснил,
че така е възстановена на длъжността – „призовкар с временно възлагане поради
трудоустрояване на трудовите функции на длъжността чистач“. Формулировката на
длъжността обаче била такава от 2014 г., без никъде да се посочва докога е това
временно възлагане. Това според ищцата е един от пороците, от които страда
допълнителното споразумение и поради които е недействително. Налице са според
нея и други пороци, също водещи до недействителност – посоченият адрес не е
нейният, изписано е "ранг V – 25 лв.", а ищцата повече от 10 години
има ранг IV – 75 лв. Обяснението на съдебния администратор във връзка с ранга
било, че липсва документ за IV ранг, но според ищцата такъв нямал никой
призовкар, били сключвани само допълнителни споразумения с новия ранг, а
съдебният администратор не бил наясно "с измененията нито на
класификатора, нито на тогавашното ръководство". И накрая, по това
допълнително споразумение изобщо не било започнало изпълнение на трудовите
функции на ищцата - след отказа да бъде чистач тя сама предложила да замести
другите призовкари в целодневните дежурства по връчването на т.нар. чакащи
призовки на явилите се на място в съда за получаването им граждани и адвокати.
Тази практика един от призовкарите да дежури съществувала повече от три години,
но след като ищцата предложила тя да поеме функцията, дежурствата на призовкари
били отменени още същия ден и с тях били натоварени куриерите. Според чл. 315,
ал. 1 от КТ ако естеството на работата го позволява, работодателят може да
промени трудовата функция на отделен служител, за да отпаднат от нея медицинските
показания. В случая вече съществувала такава функция на длъжността призовкар
без противопоказанията, но работодателят просто я отменил с цел да не я
възлага на ищцата. Тя също заявила писмено, че е готова да работи като
призовкар на облекчен режим. Вместо това била назначена комисия от трима
членове, която всеки ден да удостоверява, че ищцата не чисти. От 30.01.2018 г.
до 19.03.2018 г. тя седяла от 8,30 до 17 ч. на стол в коридора на съда, без да
и бъде възложена друга работа. Накрая получила болки в гърба и кръста, които
според лекарите се дължали на престоя в коридора на течение, постъпила в
болница, а след това била в болнични до 04.06.2018 г. При завръщането и на
работа работодателят вече бил получил решение на ТЕЛК, според което на ищцата и
е противопоказано да работи като чистач и призовкар, бил и зададен въпрос дали
може да изпълнява функциите на съдебен секретар, тя отговорила писмено, че и
трябва време за практикуване, без да влиза в зала, за да възстанови скоростта
си, и в следващия момент и била връчена заповед за уволнение. Според нея в съда
има много подходящи длъжности за състоянието и, но нито една не и е била
предложена. Комисия, назначена от работодателя, и службата по трудова медицина,
която го обслужва, се произнесли, че ищцата е негодна не само за длъжностите
чистач и призовкар, но също и за съдебен секретар и деловодител, макар че ТЕЛК
не е давал становище за тях и според ищцата комисията и СТМ нямат правомощия да
се произнасят и за други длъжности. На ТЕЛК освен това не бил представен списък
на длъжностите по чл. 315 от КТ и чл. 27 от ЗИХУ, на ищцата също не и бил
представен такъв списък, което тя счита за съществено процесуално нарушение. За
уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 според нея е задължително ТЕЛК, а не СТМ, да
се е произнесъл коя работа е подходяща или не е. Според ищцата в съда не се
определят реални работни места за трудоустроени, а в списъка се включват само
отдавна заети длъжности, на част от които работят здрави хора.
Предявените
искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ; чл. 224, ал. 1 от КТ
– за присъждането на обезщетение за неползван отпуск; чл. 128, т. 2 от КТ – за
иска за присъждане на сумата 100 лв.; чл. 74 от КТ – за обявяването на
недействителност на допълнителното споразумение.
Ответникът
е представил отговор. Той счита, че искът е недопустим в частта за връщането на
ранга и за обявяването на допълнителното споразумение за недействително и че
исковата молба е нередовна в частта за заплащането на сумата 100 лв. – не са
изложени фактически обстоятелства. В останалата част счита иска за допустим, но
неоснователен. Сочи, че работодателят няма право да възстанови служителя на
друга длъжност, различна от заеманата преди уволнението – обратното би било
неизпълнение на съдебно решение и нарушение на закона. С оглед препоръките на
здравния орган и трудоустрояването на ищцата със заповед от 29.01.2018 г.
работодателят е възложил на ищцата временно до приключване на процедурата по
трудоустрояване изпълнение на функциите само на длъжността чистач, без тези на
длъжността призовкар, като ѝ е определил и облекчени условия в сравнение
с другите чистачи, съобразени със здравословното ѝ състояние – освободил
я е от даване на дежурства по график и почистване на общите помещения.
Допълнителното споразумение възпроизвежда според ответника статута на
служителя, какъвто е бил към датата на отмененото уволнение. Ищцата не е имала
по-висок ранг от V-ти – придобиването на по-горен ранг става със заповед на
административния ръководител и няма издавана такава за ищцата през годините.
Колкото до искането на ищцата да изпълнява длъжността призовкар при облекчени
условия, такава възможност нямало – тази длъжност не е определена като
подходяща за заемане от трудоустроени поради спецификата си, а длъжност дежурен
призовкар в съда не съществува – нито по щат, нито реално действаща; наистина в
един период самите призовкари наред с връчването на призовки на адреси са
поемали и дежурства по график за връчване в канцеларията на съда, но тази
практика е била прекратена по искане на самите призовкари и „дежурството“ им е
било поето от куриерите в съда. Заявява се и че работодателят не е длъжен да се
съобразява с желанието на върналия се след уволнението служител каква длъжност
иска да изпълнява, че ищцата неправилно интерпретира чл. 314 от КТ, посочен
неправилно като чл. 315, ал. 1 – той се отнася за хипотеза на трудоустрояване,
а в случая процедурата по трудоустрояване не е приключила. Ищцата сама
признава, че не е изпълнявала възложената ѝ работа на чистач при
облекчени условия. Здравословните ѝ проблеми, които се твърди да са
настъпили от стоенето в коридора, не са в причинна връзка с действията на
работодателя, който ѝ е възложил конкретни задачи, а не стоене в
коридора. Със заповед от 16.01.2018 г. на председателя на съда е определена
комисия, а тя от своя страна е определила длъжности за трудоустрояване – от тях
към момента само две щатни бройки за чистач са били свободни. Работодателят е
отправил запитване към ТЕЛК дали длъжността чистач е подходяща за ищцата и е
получил експертно решение, според което ищцата не може да изпълнява длъжностите
чистач и призовкар. След запитване към службата по трудова медицина пък е
получен отговор, че ищцата не може да изпълнява никоя от определените за
трудоустроени служители длъжности в съда – не само чистач, но също и
длъжностите съдебен секретар и
деловодител, които при това са заети. Така в съда няма подходяща за ищцата
свободна длъжност, а длъжността, която тя заема, е неподходяща за
здравословното ѝ състояние. Незаета длъжност за съдебен секретар извън
определените за трудоустрояване е имало, но тя, както и поначало всички
длъжности в този съд, е свързана със значително психическо и физическо
напрежение поради големия обем на работа, а на ищцата според експертното
решение на ТЕЛК ѝ е противопоказано такова напрежение. По-нататък
ответникът сочи, че доводите на ищцата във връзка с определянето на
длъжностите, подходящи за трудоустроени, са несъстоятелни – те се определят по
целесъобразност от комисията, назначена от работодателя, и съдът не може да
контролира по същество преценката на комисията, а само спазването на
процедурата. Сочи и че ТЕЛК не следва да дава становище за всички съществуващи
длъжности при работодателя, а само за заеманата от лицето; службата по трудова
медицина пък следва да даде становище само за длъжностите, определени
предварително за заемане от трудоустроени. От казаното следва, че не е имало
обективна възможност за заемане на длъжност от ищцата и тя правилно е уволнена,
като е спазена и процедурата. По отношение на иска за обезщетение за оставане
без работа се заявява, че не е доказано оставането без работа, а не е изчислено
правилно и обезщетението – база за определянето му е брутното трудово
възнаграждение, а то включва основното и допълнителните с постоянен характер.
Прави се възражение за прихващане на обезщетението за неползван отпуск с
насрещно вземане на работодателя в размер 1069,18 лв. за възстановяване на суми
за облекло, получени от ищцата през 2018 г., пропорционално на отработеното
време.
В
хода на делото страните поддържат становищата си.
Въз
основа на събраните по делото доказателства се установяват следните факти:
От
26.08.2002 г. ищцата работи в Пловдивския
районен съд по трудово правоотношение на длъжност призовкар.
Със
заповед от 28.05.2014 г. работодателят, като е взел предвид предходни решения
на ТЕЛК и НЕЛК, препоръчващи трудоустрояване, работодателят е възложил на
ищцата изпълнение на функциите на длъжността „чистач“ за срока на
трудоустрояването. Със споменатите решения ТЕЛК и НЕЛК са приели, че
задълженията за длъжността призовкар, заемана от ищцата, са свързани с нервно-психическо
и физическо напрежение над половината от работното време и тя не може да ги
изпълнява, тъй като поради заболяванията и такова напрежение и е
противопоказано. Препоръчано е било трудоустрояване на същата длъжност при
облекчени условия или на друго работно място, определено за трудоустроени.
На
13.12.2014 г. ищцата е била уволнена дисциплинарно, но с решение от 02.01.2018
г. ВКС е отменил уволнението поради неспазване на чл. 333 от КТ и я е
възстановил на длъжност „призовкар с временно възлагане поради трудоустрояване
на трудовите функции на длъжността чистач“.
На
29.01.2018 г. ищцата се явила, за да заеме длъжността, на която е възстановена.
Работодателят изготвил и подписал допълнително споразумение с отразени в него
трудово възнаграждение, стаж и т.н. и длъжност призовкар с временно възлагане
на поради трудоустрояване на трудовите функции на длъжността чистач, което
ищцата подписаласъс саморъчна забележка, че не приема да изпълнява длъжността
чистач – тя също и е противопоказана според ТЕЛК, а в съда съществува друга
длъжност, която тя би приела, но не ѝ е предложена.
Със
заповед от 04.06.2018 г. ищцата е била уволнена на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.
Тя
е била с определена от ТЕЛК трайно намалена работоспособност от 51% със срок до
01.10.2018 г., с няколко диагнози, между които хронична исхемична болест на
сърцето и захарен диабет. В решението от 06.10.2015 г., определящо тази степен
на трайно намалена работоспособност, не са били изрично посочени противопоказани условия на труд. Сочи се
обаче, че към момента на издаването на решението лицето не е работело.
Преди
да пристъпи към уволнение, с писмо от 30.01.2018 г. работодателят е поискал
становище от ТЕЛК дали ищцата с оглед здравословното си състояние може да
изпълнява длъжността „чистач“, като е посочил, че вече има становище от НЕЛК,
че тя не може да изпълнява длъжността призовкар. С решение от 15.03.2018 г.
ТЕЛК се е произнесла, че ищцата не може да изпълнява нито длъжността „чистач“,
нито длъжността „призовкар“.
По
запитване от 19.04.2018 г., отправено от работодателя ПРС до обслужващата го
служба по трудова медицина „С и М превент“ ЕООД, службата е изразила становище,
че в съда няма подходяща свободна длъжност за Д.П., включително свободната,
определена за трудоустроени лица длъжност чистач не е подходяща за нея.
Така
на 04.06.2018 г. е издадена оспорената заповед.
Към
датата на уволнението в Пловдивския районен съд са били свободни следните
длъжности за служители по трудово правоотношение: съдебен секретар – 1 бр., призовкар – 1 бр. и
чистач – 3 бр. От тях за лица с намалена работоспособност са били определени
двете длъжности за чистач.
Освен
двете свободни щатни бройки за чистач, за лица с намалена работоспособност са
били определени и още една длъжност чистач – заета, една длъжност съдебен
секретар и една длъжност съдебен деловодител – заети, както и една длъжност
съдия по вписванията и три длъжности съдия – също заети. За последните две
длъжности не е спорно, че нито могат да бъдат заети от ищцата, нито да и бъдат
предложени за заемане от работодателя, като едната от тях не се и заема по трудово
правоотношение.
Определянето
на работни места, подходящи за трудоустрояване, е извършено за 2018 г. от
комисия, определена от работодателя, която е отразила решението си в протокол
от 20.01.2018 г. Няма специални изисквания за начина на определянето им, които
да са нарушени – законът съдържа изисквания единствено за техния брой и за
уведомяването на Агенцията по заетостта. Няма твърдение, че броят на тези
работни места е по-малък от изисквания от закона, а няма и данни да е така. В
протокола е посочено, че броят им е равен на 4% от общия брой на служителите.
Изслушаното
по делото вещо лице изразява становище, че както длъжностите чистач и
призовкар, за които ТЕЛК се е произнесла с решението от м.март 2018 г. (според
ВЛ това произнасяне е задължително за всички), така и длъжността съдебен
секретар са свързани със значително психо-физическо напрежение, поради което не
са подходящи за ищцата.
Ищцата
не твърди, че са налице заповеди на административния ръководител на съда за
определяне на по-висок ранг и не е правила искане да се събират доказателства
за наличието на такава заповед. По делото липсва подобна заповед, налице са
единствено допълнителни споразумения за изменение на трудовото възнаграждение
или други елементи от правоотношението, в които се сочи придобит ІV ранг –
първото от тях е от 14.07.2005 г. Няма данни дали към този момент ищцата е
имала три последователни оценки от атестация, не по-ниски от оценка 2, но е
представен атестационен формуляр от 25.06.2005 г., в който и е поставена оценка
5 („неприемливо изпълнение“).
Месечното
трудово възнаграждение, последно определено на ищцата, било в размер 655 лв.
основна заплата, 25 лв. възнаграждение за ІV ранг и 272 лв. допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, или общо 952 лв. За м.
февруари ищцата е отработила 10 дни и това е последният ѝ месец с
действително отработени поне 10 дни.
Не
се оспорва от ищцата, че тя е получила сума за облекло, от която на периода
04.06.2018 г. – 31.12.2018 г. пропорционално съответства сумата 1069,81 лв.
Към
2018 г. за заеманата длъжност ищцата е имала право на платен годишен отпуск в
размер 28 работни дни и 10 дни допълнителен отпуск годишно. От тях тя е
ползвала 15 дни, всички от отпуска, полагащ ѝ се за 2018 г., видно от
заключението на вещото лице и от намиращите се към делото копия от личното
ѝ досие.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
От
значение за изхода на спора за законосъобразността на уволнението са единствено
въпросите дали в съда ответник обективно е имало свободна подходяща за
здравното състояние на ищцата длъжност, при условие, че работодателят е
изпълнил задължението си по чл. 315, ал. 1 от КТ да определи места, подходящи
за трудоустрояване, и е предложил свободните от тях на ищцата.
Задължението
по чл. 315, ал. 1 не включва изискване всички определени за трудоустрояване
длъжности да са свободни към момента на ежегодното им определяне. В този смисъл
е неоснователно възражението на ищцата за „блокиране“ на определените за
трудоустроени лица длъжности чрез
определяне по реда на чл. 315, ал. 1 на отдавна заети такива. Не се установява
и на тези длъжности да работят здрави (нетрудоустроени) лица.
В
практиката се приема, че работодателят следва да предложи на работника,
подлежащ на трудоустрояване, всички свободни определени за трудоустроени лица
длъжности, а след съгласието на работника да заеме някоя от тях, компетентният
медицински орган (ТЕЛК) следва да прецени дали тя е подходяща за състоянието
му. В случая на ищцата и е предложена единствената свободна длъжност измежду
определените за трудоустроени (чистач) и тя е отказала да я заеме, а отделно от
това ТЕЛК е изразила становище, че тя не е подходяща за нея. Няма изискване,
нито смисъл на ищцата или на ТЕЛК при запитването да се представя пълният
списък на длъжностите по чл. 315, ал. 1 от КТ – достатъчно е да се предложат на
ищцата свободните от тях, което и е направено.
Ако
се окаже, че при работодателя има свободна длъжност извън определените за
трудоустроени, която обаче да е подходяща за подлежащия на трудоустрояване
работник, тя също би следвало да му бъде предложена, преди да се пристъпи към
уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Работодателят обаче няма
задължение специално да открива такива длъжности или да реорганизира функциите
и условията за изпълнение на наличните по такъв начин, че да ги направи
подходящи за работника. Затова са без значение и мотивите на работодателя да
откаже да реорганизира изпълнението на някои длъжности (например да възложи на
ищцата връчването на „чакащите“ призовки и съобщения), независимо колко лесно е
можел да го направи и независимо дали вече го е правил вече за друг служител.
В
съда към 04.06.2018 г. са били налице и две други свободни длъжности извън
определените за заемане от трудоустроен
– съдебен секретар и призовкар. За длъжността призовкар обаче също е налице
становище на ТЕЛК, че тя е неподходяща. За длъжността съдебен секретар не е
поискано становище от ТЕЛК, но по делото вещото лице дава заключение, че тя
също е неподходяща. При такова обективно несъответствие между длъжността и
здравословното състояние е без значение становището на ищцата за това или
съгласието и да заеме длъжността. Обстоятелството, че за тази длъжност не е
било отправено запитване към ТЕЛК дали е подходяща за ищцата, не би следвало да
опорочава уволнението, при положение, че въпросът по делото е изяснен със
заключение на вещо лице. Приетото в практиката становище, че даденото от ТЕЛК
становище дали длъжността е подходяща не подлежи на преразглеждане от съда, не
води до извод, че и обратно, когато не е било поискано становището на ТЕЛК за
дадена свободна длъжност, и то специално за длъжност извън списъка по чл. 315
от КТ, не може да бъдат събирани други доказателства за установяване дали тя е
подходяща за трудоустроения работник.
Без
значение са и останалите възражения на ищцата, свързани с липсата на правомощия
на службата по трудова медицина да се произнася коя длъжност за кого е
подходяща. На изследване по делото подлежат само становищата на ТЕЛК или
обективното съответствие на длъжността със здравословното състояние на лицето,
без оглед на взетите от службата становища, които имат значение единствено като
консултиращи работодателя (вкл. в случаите на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба 3
от 25 януари 2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите
по трудова медицина), за да може той да вземе правилни и законосъобразни
решения. И тъй като действията и изявленията на дружеството, обслужващо съда
като служба по трудова медицина, не се отразяват на изхода на делото, са без
значение и не е нужно да се разглеждат по същество доводите на ищцата,
направени в последното съдебно заседание, че С. Л. не била управител на
дружеството и нямала право да подписва изходящи от него документи, както и
това, че д-р Д. И. по нейни твърдения работел както в НОИ, така и в службата по
трудова медицина.
По
изложените съображения искът за отмяна на уволнението и обусловените от него
искове за възстановяване на длъжността и за осъждане да се заплати обезщетение
са изцяло неоснователни – съдът не констатира незаконосъобразност на
уволнението, която да доведе до неговата отмяна.
Не
може да се приеме за доказано и че на ищцата ѝ е бил валидно определен
четвърти ранг. Липсва акт на административния ръководител на съда по чл. 192,
ал. 2 от ПАРОАВАС от 2004 г. Липсват и данни изобщо ищцата да е отговаряла към
2005 г. на условията по чл. 189, ал. 4 и чл. 190 за повишаване в ранг и следва
да се приеме, че отбелязаният във всички допълнителни споразумения ІV ранг се
дължи на грешка, а не например на изгубване на документа, с който ѝ е бил
определен такъв ранг. Ранг се определя с нарочен акт на административния
ръководител и е без значение възражението на ищцата, че при всички призовкари
било така (дори това възражение да беше доказано). За такъв нарочен акт,
определящ ранг, не може да се приеме допълнителното споразумение, което в тази
си част само констатира наличието на определен ранг. Затова не ѝ се дължи
и допълнителното възнаграждение за два месеца в размер общо 100 лв.
За
периода от 29.01.2018 г. до 04.06.2018 г., който включва общо 127 дни, на
ищцата се полага пропорционално платен годишен отпуск от общо 13 работни дни,
но тя е ползвала общо 15 дни отпуск за 2018 г., което означава, че обезщетение за
неползван отпуск не ѝ се дължи.
Сочените
от ищцата пороци на допълнителното споразумение от 29.01.2018 г. – погрешен
адрес, липса на посочен срок на изменението на трудовите функции, отбелязване
на притежаван V ранг вместо ІV, както и незапочнато изпълнение на работата – не
могат да доведат до недействителност на споразумението. Дори притежаваният ранг
да беше неточно отбелязан, това не може да доведе до недействителност, тъй като
не е съществен порок; същото се отнася за неточния адрес. Дори изпълнението на
трудовите функции да не беше започнало – а има данни, че ищцата се е явявала на
работа, макар и да не е работила фактически, това също не води до
недействителност. Нормата на чл. 63, ал. 3 от КТ, според която при непостъпване
на работа трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, не може да се
приложи съответно за измененията, направени с допълнителни споразумения. Срок
за изпълнението на трудовите функции е посочен – за срока на трудоустрояването.
Поради
изложеното всички предявени искове се оказват неоснователни, ответникът не е
претендирал разноски, и съдът
РЕШИ:
Отхвърля
исковете за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата Д.Т.П.,
ЕГН **********,***, със заповед № 728/04.06.2018 г. на председателя на
Пловдивския районен съд – гр. Пловдив, бел. „Шести септември“ 167, за
възстановяване на Д.Т.П. на длъжност призовкар в Пловдивския районен съд и за
осъждането на ответника Пловдивски районен съд да заплати на Д.Т.П. сумата 6895,60
лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа за срок от 6 месеца в
резултат на уволнението.
Отхвърля
иска на Д.Т.П., ЕГН **********,***, за осъждането на ответника Пловдивски
районен съд да ѝ заплати сумата 935,80 лв., представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2018 г. от 20 дни, заедно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.07.2018 г. до изплащането ѝ.
Отхвърля
иска на Д.Т.П. за осъждането на ответника Пловдивски районен съд да ѝ
заплати сумата 100 лв., представляваща разликата от допълнително трудово
възнаграждение за придобит ІV ранг за месеците февруари и март 2018 г., заедно
със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2018 г. до изплащането
ѝ.
Отхвърля
иска на Д.Т.П. за обявяване на недействителността на допълнителното
споразумение към трудовия ѝ договор, сключено на 29.01.2018 г. с
ответника Пловдивски районен съд поради следните пороци: погрешно посочване на
нейния адрес, липса на посочен срок на изменението на трудовите функции,
отбелязване на притежаван V ранг вместо ІV, както и незапочнато изпълнение на
работата.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: