РЕШЕНИЕ
№ 6486
гр. ****, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110105655 по описа за 2024 година
Предмет на производството са предявени пряк иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявен от Р. А. М., ЕГН
********** против БИ, ЕИК ***** исков с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 621 лв. за
претърпени имуществени вреди под формата на направени разходи за лечение,
вследствие на ПТП от 25.08.2020 г., причинено при управление на застрахован
при ответника л.а. „*******“ с ********, ведно със законната лихва считано
от 18.04.2023 г. (датата на уведомяване на Застрахователя за образуване на
щетата.) до окончателно изплащане на сумата, ведно със разноските за
адвокат и дължимите държавни такси.
Ищцата твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 25.08.2020 г. около
09:40 ч. в гр. *********“ в района на кръстовището с ул. „******“, с посока на
движение от бул. „********“, към бул. „*******“, получила телесни
увреждания. В исковата молба ищцата твърди, че по бул. „****“, в района на
кръстовището с ул. „******“, предприела пресичане със спокоен ход на
движение по пешеходната пътека, от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на лекия автомобил. Твърди се, че след като ищцата успяла да
пресече първата пътна лента и достигнала до дясната част на трамвайното
трасе, била блъсната от управлявания от К. М. лек автомобил „*******“ с рег.
№ *******. Ищцата сочи, че водачът на лекия автомобил продължил
движението, без да намали скоростта си на движение, въпреки, че в дясната
пътна лента автомобилите спрели и пропуснали ищцата, която пресичала по
пешеходната пътека. Твърди, че водачът на лекия автомобил – К. М. нарушил
1
правилата за движение по пътищата вследствие на което настъпил удар между
автомобила и ищцата Р. М., при което тялото било отхвърлено напред и
нагоре, след което паднало върху платното за движение. Сочи се, че са
причинени следните травматични увреждания:
-Контузия на главата в лявата челна област
-Оток и кръвонасядане в лявото коляно
-Счупване на горния край на тибията / голям пищял / - закрито
-Счупване на пубиса /срамна кост/ - закрито.
Твърди, че на 28.08.2020 г. е извършено открито наместване на
фрактурата на тибията, с вътрешна фиксация, посредством плака и винтове.
Изтъква, че на 02.09.2020 г. поради силна болезненост в областта на таза и
лявата колянна става, ищцата постъпила за лечение в „*********“, „******“,
където била проведена рехабилитационна програма, включваща лечебна
физкултура. Твърди, че периода на проведения рехабилитационен курс
продължил от 02.09.2020 г. до 14.10.2020 г., като на 04.11.2020 г. поради
нестихваща болезненост и ограничен обем на движенията в областта на таза и
лявата колянна става, налагащо придвижване с помощта на две патерици,
ищцата е била прегледана от специалист по ортопедия и травматология, който
поставил диагноза: счупване на горния край на тибията /голям пищял/. Сочи
се, че ищцата продължила да изпитва болки в областта на лявата колянна
става и таза, поради което на 12.01.2021 г. постъпила за лечение в СБР-НК
филиал Павел Баня. Поддържа се, че във връзка с проведеното лечение
ищцата е направила следните разходи:
-На 02.09.2020 г. сумата от 2557 лева за медицински консумативи: мини
права леко плака с 6 дупки – 1 брой, кортикален винт, самонарязващ – 1 брой,
кортикален винт – 1 брой, шайба със зъби – 1 брой и разширен остеосинтезен
пакет – 1 брой.
-На 10.09.2020 г. сумата от 120 лева за техническо и битово обслужване
в болнично заведение.
-На 10.09.2020 г. сумата от 400 лева за избор на екип: физикална терапия
и рехабилитация при болести на опорно – двигателния апарат.
-На 16.09.2020г. сумата от 800 лева за физикална терапия и
рехабилитация
-На 23.09.2020г. сумата от 800 лева за физикална терапия и
рехабилитация
-На 30.09.2020г. сумата от 800 лева за физикална терапия и
рехабилитация
-На 07.10.2020г. сумата от 800 лева за физикална терапия и
рехабилитация
-На 14.10.2020г. сумата от 800 лева за физикална терапия и
рехабилитация
-На 12.01.2021г. сумата от 187 лева за балнеопрофилактика и избор на
стая.
-На 18.01.2021г. сумата от 69 лева за избор на стая за
балнеопрофилактика.
2
-На 22.01.2021г. сумата от 68 лева за комплексна здравна услуга.
-На 29.01.2021г. сумата от 120 лева за снекар терапия – 3 броя на ляво
коляно.
-На 23.02.2021 г. сумата от 100 лева за електромагнитна стимулация.
Ищцата твърди, че във връзка с процесното ПТП е образувано и
досъдебно производство № 11244/2020 г. по описа на сектор „********“ –
*****, пр. № 32712/2020 г. по описа на СРП. Посочва се, че водачът на л.а.
„*******“ с рег. № *******, притежавал сключена гражданска отговорност
към датата на ПТП при ответника по задължителна застраховка ГО на
автомобилистите. Поддържа, че е отправил към застрахователя писмена
претенция, по която получил отказ.
Моли за осъждане на ответника. Претендира и разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск изцяло по основание и по
размер. На първо място сочи, че предявения иск за причинени имуществени
вреди е прекомерно завишен и не отговаря на действително претърпените
вреди и направените разходи за лечение. Заявява, че не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „*******“, с рег. №
*******.
Оспорва процесното ПТП да се дължи на виновно противоправно
поведение на водача на лек автомобил „*******“, с рег. № *******. Оспорва и
представения Констативен Протокол за ПТП № ****** от 25.08.2020 г. Сочи,
че няма данни процесното ПТП да е станало в присъствието на съставителя на
констативния протокол и поради тази причина обстоятелствата, които са
посочени в него за ПТП, не следва да се имат предвид. Оспорва да е налице
причинно – следствена връзка между процесното ПТП и телесните
увреждания на ищцата и направените след това разходи за лечение.
Твърди, че е налице съпричиняване, понеже на първо място ищцата с
поведението си е нарушила правилото на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е
пресичала пътното платно без да се съобрази с приближаващия лек автомобил
и неговата скорост на движение, като по този начин значително е допринесла
за настъпилите увреждания. Сочи, че нарушаването на императивните норми
на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от страна на ищцата се намира в пряко причинно
– следствена връзка с последвалия вредоносен резултат. Оспорва твърдените
от ищцата увреждания, също така оспорва и направените разходи за лечение
да се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Отделно от това заявява,
че описаните разходи за лечение за закупуване на медицински консумативи,
санитарни материали и медикаменти не са в причинна връзка с травмата на
ищцата.
Моли за отхвърляне на предявената претенция. Алтернативно моли за
намаляване на размера на претендираното обезщетение. Претендира
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. О. поддържа предявените
искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника
3
юрк. Илиев оспорва предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия заверен препис от ДП № 11244/2020г., по описа на *****,
пр.пр.№32712/2020г., по описа на СРП, се установява, че е на 25.08.2020 г. е
образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал.3, б, „а“,
предл. последно за това, че в гр. ****, около 09:40 ч. в района на пешеходната
пътека на бул. „****“, при управление на л.а. „*******“, с рег. № *******,
водачът К. М. блъснал пешеходката Р. А М., като причинил телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на пубис, като деянието било извършено на
пешеходна пътека.
От приложения по делото констативен протокол № 396 от 25.08.2020г.
се установява, че на 25.08.2020 г. че в гр. ****, около 09:40 ч. по бул. „****“ се
движел л.а. „*******“, с рег. № *******, управляван от К. М. и на пешеходна
пътека, обозначена със знак Д17 и маркировка М8.1, в района на
кръстовището с ул. „********“ участва в ПТП с пресичаща от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка Р. А М..
От приложения по делото лист за спешна медицинска помощ (л.9) се
установява, че на 25.08.2020г. вследствие на претърпяно ПТП, ищцата била
откарана в „*****“.
От приетата Епикриза по КП № 217.1 на ****** „Н.И.*****“ ЕАД, се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 28.08.2020г.,
ударен от лек автомобил, със счупване на горния край на тибията (голям
пищал) и счупване на пубиса (срамна кост). Проведено е оперативно лечение
с голям обем и сложност на таза и долния крайник – извършено е наместване
ан фрактура с вътрешна фиксация , тибиа и фибула. На 02.09.2020г. е изписана
от лечебното заведение. Дадени препоръки: ХДР и домашно лечение, като да
не се натоварва оперирания крайник. Изписано е прием на лекарство ***.
От приетата Епикриза по ИЗ – ТН-1-1.2-V5 на ******, (л.20) се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 02.09.2020г., за
лечение включващо рехабилитационни процедури. На 16.09.2020г. е изписана
от лечебното заведение в добро общо състояние.
От приетата Епикриза по ИЗ – ТН-1-1.2-V5 на ******, (л.21) се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 16.09.2020г., за
лечение включващо рехабилитационни процедури. На 23.09.2020г. е изписана
от лечебното заведение с подобрение на състоянието, като е констатирано, че
се придвижва с помощно средство-проходилка.
От приетата Епикриза по ИЗ – ТН-1-1.2-V5 на ******, (л.22) се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 29.09.2020г., за
лечение включващо рехабилитационни процедури. На 30.09.2020г. е изписана
от лечебното заведение с указания да се продължи рехабилитацията на ляво
коляно без натоварване на крайника за още 1м. след изписването, като се
продължи антитромб терапия с лекарството ****.
От приетата Епикриза по ИЗ – ТН-1-1.2-V5 на ******, (л.24) се
4
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 30.09.2020г., за
лечение включващо рехабилитационни процедури. На 07.10.2020г. е изписана
от лечебното заведение в добро общо състояние.
От приетата Епикриза по ИЗ – ТН-1-1.2-V5 на ******, (л.25) се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 07.10.2020г., за
лечение включващо рехабилитационни процедури. На 14.10.2020г. е изписана
от лечебното заведение в добро общо състояние, като се придвижва с
помощно средство проходилка.
От приетия Амбулаторен лист № 005036 от 04.11.2020г.(л.26), издаден от
д-р МД се установява, че ищцата се оплаква от болка и ограничен обем на
движенията, като се придвижва с две патерици.
От приетия Амбулаторен лист № 003710 от 29.12.2020г.(л.30), издаден
от д-р МД се установява, че състоянието на ищцата остава непроменено.
От приетата Епикриза издадена от *********, (л.33) се установява, че
ищецът е постъпил в лечебното заведение на 12.01.2021г., за лечение
включващо рехабилитационни процедури. На 22.01.2021 г. е изписана от
лечебното заведение в подобрено състояние, като е налице пълен обем на
движенията в лява коляна става, както подобрена походка и ДЕЖ.
От приетата по делото фактура № ********/02.09.2020г. (л.35) се
установява, че ищцата заплатила сумата от 2557 лева за медицински
консумативи: мини права леко плака с 6 дупки – 1 брой, кортикален винт,
самонарязващ – 1 брой, кортикален винт – 1 брой, шайба със зъби – 1 брой и
разширен остеосинтезен пакет – 1 брой.
От приетата по делото фактура № ****/10.09.2020г.(л.36) се установява,
че ищцата заплатила сумата от 120 лева за техническо и битово обслужване в
болнично заведение.
От приетата по делото фактура № ****/10.09.2020г. (л.37), се
установява, че ищцата заплатила сумата от 400 лева за избор на екип:
физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно – двигателния
апарат.
От приетата по делото фактура № *****/16.09.2020г. (л.38), се
установява, че ищцата заплатила сумата от 800 лева за физикална терапия и
рехабилитация.
От приетата по делото фактура № ***/23.09.2020г. (л.39), се установява,
че ищцата заплатила сумата от 800 лева за физикална терапия и
рехабилитация.
От приетата по делото фактура № **********/30.09.2020г. (л.40), се
установява, че ищцата заплатила сумата от 800 лева за физикална терапия и
рехабилитация.
От приетата по делото фактура № *****/07.10.2020г. (л.41), се
установява, че ищцата заплатила сумата от 800 лева за физикална терапия и
рехабилитация.
От приетата по делото фактура № *****/14.10.2020г. (л.42), се
установява, че ищцата заплатила сумата от 800 лева за физикална терапия и
рехабилитация.
От приетата по делото фактура № ******12.01.2021г. (л.43), се
5
установява, че ищцата заплатила сумата от 187 лева за балнеопрофилактика и
избор на стая.
От приетата по делото фактура № ******/18.01.2021г. (л.44), се
установява, че ищцата заплатила сумата от 69 лева за избор на стая за
балнеопрофилактика.
От приетата по делото фактура № **********/22.01.2021г. (л.45), се
установява, че ищцата заплатила сумата от 68 лева за комплексна здравна
услуга.
От приетата по делото фактура № *****/29.01.2021г. (л.46), се
установява, че ищцата заплатила сумата от 120 лева за „скенар“ терапия – 3
броя на ляво коляно.
От приетата по делото фактура № ****/23.02.2021г. (л.47), се
установява, че ищцата заплатила сумата от 100 лева за електромагнитна
стимулация.
От приетата по делото молба от 18.04.2023г. (л.48), от която се
установява, че ищецът е предявил пред ответника претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
по доброволен ред.
За установяване механизма на ПТП са допуснати двама свидетели.
Свидетелят К. М. си спомня, че участвал в ПТП през 2020г. в гр. **** на
бул. „****“ с управлявания от него лек автомобил„*******“ с рег. № *******.
Сочи, че на платното за движение от дясната страна имало една кола и не
можел да възприеме пострадалата. Спомня си, че блъснал жената докато
преминавала на пешеходната пътека на пътя. Тя паднала на земята, след което
отишъл при нея да окаже помощ. Твърди, че била в съзнание, когато дошла
линейката. Сочи, че преди сблъсъка управлявал лекия автомобил с не повече
от 30-40 км/ч. Споделя, че не е имал видимост и не е видял жената.
Свидетелят В. В. К., който е пряк свидетел очевидец на случая,
свидетелства че притежава пекарна на бул. „****“. В деня на ПТП-то посочва,
че се намирал пред пекарната, когато видял, че на спирката на булеварда е
спрял трамвай. Спомня си, че водачът на лек автомобил „***“ предприел
маневра да изпревари трамвая от лявата му страна, навлизайки в насрещното
пътно платно за движение, вледствие на което ударил преминаващата на
пешеходната пътека жена. След това свидетелят се обадил на тел. 112, като на
място пристигнали служители на реда и линейка. Споделя, че пешеходката
преминала пешеходната пътека на покоен ход.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като възприятията
на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични възприятия и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
За установяване на претърпените от ищеца имуществени вреди и
причинно- следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на
основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице Д К. К.,
неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно дадено. От заключението се установява, че в следствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука, ищецът е получил следните
травматични увреждания: ищцата е получила съчетана травма на левия долен
6
крайник и таза, довела до (градирани по тежест):
1.Лява подбедрица, тибия в горната й част (голям пищял) - Фрактура на
латералното (външното) тибиално плато с разместване. Тази фрактура се пада
и вътреставна за лявата колянна става, доколкото тибиалното плато е част от
ставните повърхности на коляното.
2.Таз - Фрактура на долното рамо на лявата пубисна (срамна ) кост,
фрактура на сакрума в ляво (кръстовидната кост на таза), Фрактура на левия
ацетабулум и фисура (пукване) и на десния ацетабулум (ставната ямка на
тазобедрената става).
Вещото лице посочва, че с изключение на първия разход за
оперативните импланти от 2557,00 лв., за останалите разходи не се откриха
мнения и назначения от специалисти, препоръки в епикризи при
дехоспитализациите на ищцата, за конкретната нужда и медицинска
обоснованост на описаните имуществени разходи след този за оперативните
импланти.
Сочи, че не е било необходимо, нито медицински обосновано ищцата да
предприеме разходи за пет последователни хоспитализации в отделението по
рехабилитация на ******, както и че битовото и техническото обслужване не
са медицински дейности (по-добро легло, възглавница, матрак, телевизия,
интернет и др.) и обикновено не се заплащат отделно. В допълнение вещото
лице посочва, че избор на екип и стая представляват допълнителни и
незадължителни екстри предлагани на пациентите в болниците и
санаториумите, с цел да се набавят допълнителни средства за последните.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че рехабилитацията е важен и
последен етап от възстановителния процес при фрактурите.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от в.л. С. С., се установява, механизма
на ПТП, който е следният:
На 25.08.2020 г. в град ****, в светлата част на денонощието (около
09:40 ч.), водачът на л.а.******* с рег.№ *******, се е движел по бул. **** с
посока на движение от бул. ******** към бул. *******, който в тази си част е
предназначен за двупосочно движение, с две платна с по две пътни ленти, като
платната за движение в двете посоки са разделени едно от друго с трамвайно
трасе.
В района на кръстовището, образувано между бул. **** и ул. ******
водачът извършва преминаване по трамвайното трасе.
По същото време пешеходката Р. М. е слязла от автомобила си, паркиран
в дясната лента на булеварда спрямо посоката на движение на л.а. „***“. След
като неустановен автомобил спира и й дава път да премине, пешеходката
предприема пресичане на булеварда в района на пешеходна пътека обозначена
с пътен знак Д-17 от ЗДвП „Пешеходна пътека“ и пътна маркировка М8.1 от
ЗДвП (пешеходна пътека тип „Зебра“). Пешеходката пресичала, преминавайки
с посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, при
което се създава критична ситуация. Водачът не реагирал своевременно на
наличието на пешеходката на пътното платно, предприел аварийно спиране,
но не успял да спре навреме и с предната габаритна част на автомобила
7
реализирал удар в лявата част на тялото на пешеходката, вследствие на което
същата е отхвърлена в посока напред с последващо падане върху терена.
Вещото лице посочва, че не са констатирани причини от техническо
естество или техническа неизправност, която да е съществувала като аварийна
опасност и да е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното
пътно-транспортно произшествие и по този начин да са довели до
настъпването му.
Споделя, че причините за настъпването на ПТП са от субективен
характер, а именно избраната скорост на движение, както и действията на
страна на водача на лек автомобил „*******“, рег.№ *******, с органите за
управление на автомобила - кормилна, горивна и спирачна уредба. Същият не
е проявил достатъчно концентрация и внимание при движение по
трамвайното трасе на бул. „****“ при наличие на пресичаща пешеходка от
дясно на ляво спрямо посоката му на движение, да намали и спре автомобила,
като пропусне пешеходката да премине.
Вещото лице споделя, че спрямо удара и извеждане тялото от
равновесие, предвид деформациите по автомобила и предвид изложеното е, че
скоростта на л.а.******* с рег.№ *******, към момента на удара с тялото на
пешеходеца е в рамките на около 35-40 км/час.
И допълва, че отчитайки изчисленото разстояние на опасната зона за
спиране на автомобила, от момента, в който пешеходката е преминавала пред
спрелия автомобил, водачът на който й е дал знак да премине, пешеходката
вече е била във видимата зона на л.а.******* с рег.№ *******, който се е
движел по трамвайното трасе. Пострадалата е изминала разстояние от около 3
метра по пешеходната пътека, съобразно изведеното в огледния протокол.
Вещото сочи, че при изчисленото отстояние на автомобила спрямо
пешеходката водачът е имал обективната възможност да възприеме
пресичащата от дясно на ляво пешеходка.
Добавя, че предвид изчисленото разстояние на опасната зона за спиране
на автомобила от ~ 22 метра и отстояние на автомобила от 24,49 м при начин
на придвижване на пешеходката с бърз ход, съответно - 31,58 м при движение
на пешеходката със спокоен ход, то ударът за водача на л.а.******* с рег.Ж
*******, е бил предотвратим чрез своевременно реакция за намаляване на
скоростта и спиране.
В случай на движение на пешеходката със спокойно бягане, при
отстояние на автомобила от 17,65 м ударът за водача е бил непредотвратим
предвид разстоянието в опасната му зона за спиране от ~ 22 метра.
Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта: Предявения пряк иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е процесално допустим.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
8
иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена
претенция на л. 48-51 и липса на възражения и ангажирани доказателства от
страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените имуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател
на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се
предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно - транспортно
произшествие на - 25.08.2020 г. при което е пострадал ищецът Р. А. М.
На следващо място, съдът приема, че наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на водача на увреждащия
автомобил марка „*******“ с рег. № *******, се установява, както от
събраните по делото писмени доказателства /констативен протокол за ПТП №
К – 396 от 25.08.2020г., заверен препис от ДП № 11244/2020г., по описа на
*****, пр.пр.№32712/2020г., по описа на СРП, показанията на свидетелите К.
М. и В. К. от които се установява, че делинквента не пропуска ищцата, която е
пресичала на пешеходна пътека и от заключението на САТЕ/.
От съвкупната им преценка се установява по безспорен начин, че на
25.08.2020 г. около 09:40 ч., лек автомобил „*******“ с рег. № ******* се е
движел по бул. „****“, с посока на движение от бул. ******** към бул.
„*******“, като на пешеходната пътека на бул. „****“ не пропуска
пресичащата по пешеходната пътека, сигнализирана с пътна маркировка,
пешеходка Р. М. вследствие на което траекториите им се пресичат и настъпва
удар между тях. Причината за настъпването на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „*******“ с рег. № *******, който не
пропуснал пресичащата по пешеходната пътека ищца Р. М.. Причините за
настъпването на ПТП са от субективен характер, а именно избраната скорост
на движение, както и действията на страна на водача на лек автомобил
9
„*******“, рег.№ *******, с органите за управление на автомобила -
кормилна, горивна и спирачна уредба, доколкото същият не е проявил
достатъчно концентрация и внимание при движение по трамвайното трасе на
бул. „****“, при наличие на пресичаща пешеходка, намираща се във видимата
му зона, от дясно на ляво спрямо посоката му на движение, да намали и спре
автомобила, като пропусне пешеходката да премине. По делото, от
показанията на свид. К. се установи, че ищцата преминавайки през
пешеходната пътека не е бързала, а е минала с нормален темп. Поради което и
съдът намира, че ударът е бил предотвратим чрез своевременно реакция на
водача за намаляване на скоростта и спиране на лекия автомобил, както е
посочено в приетата по делото САТЕ.
С това си поведение, водачът на л.а. „*******“ с рег. № ******* нарушил
правилата за движение по пътищата, посочени в ЗДвП, а именно: - чл. 5, ал. 1,
т. 1 - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"; - чл. 5, ал. 2,
т. 1 - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства; - чл. 20, ал. 2, изр. 2 -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Р. М..
Предвид горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата
Установи се и размера на претърпените имуществени вреди, които
възлизат в общ размер на 7621 лв., за които са представени разходни
документи, и предписани от лекуващите лекари и същите се установява да са
в причинно-следствена връзка с лечение на причинените от процесното ПТП
увреждания.
В заключението на приетата по делото СМЕ не се сочи че процесните
разходи над от сумата от 2557,00 лв. не са в причинно-следствена връзка с
ПТП-то, а не са налице мнения и назначения от специалисти, препоръки в
епикризи при дехоспитализациите на ищцата, за конкретната нужда и
медицинска обоснованост на описаните имуществени разходи след този за
оперативните импланти, което е иревантно в случая. Отделно от това в
приложената по делото медицинкса документация се установи, че е налице
препоръка за рехабилитацията на пострадалото лице. В допълнение съдът
намира, че изборът на екип е медицинска услуга, която се заплаща от пациента
по ценораспис на болницата, и в този смисъл се явява задължителна.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността
на ответното дружество: не е спорно между страните, че БИ е застраховател
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което
иска с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ е доказан по основание.
Предвид горното съдът намира, че искът е доказан по размер, поради
което следва да бъде уважен.
10
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
По отношение на направеното от ответника възражение за съпричиняване,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно поради следните
съображения:
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ГПК практика
/решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010
г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. №
623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І
т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др. /, Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е посочено в
решение № 169 /28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди. Във
всички случаи, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. С ТР № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС по
т. д. № 1/2014 г. се прие, че "Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди
от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения-
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е
навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото
ищцата нарушила правилото на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е пресичала
пътното платно без да се съобрази с приближаващия лек автомобил и неговата
скорост на движение, като по този начин значително е допринесла за
настъпилите увреждания.
В конкретния случай се установи, че ищцата е пресичала на пешеходна
пътека, маркирана с маркировка М 8.2 ЗдВП, когато водачът на автомобила
при недостатъчен контрол, концентрация и внимание, с предната габаритна
част реализира лек удар с пресичащата върху пътното платно пешеходка. По
11
делото се установи, че когато водачът на лекия автомобил е навлязъл по бул.
„****“, ищцата е била вече на пътното платно. От дясно на делинквента е
имала и спрял лек автомобил, който е пропускал пешеходката да премине.
Установи се, че последната не е преминала на бърз ход по маркировката,
напротив, последното обстоятелство се установява от показанията на
свидетелите К. и К., които посочват, че пешеходката пресичала пешеходната
пътека с нормален темп.
В случая не се установява противоправност в поведението на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.2, т.1 ЗдВп, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства. По смисъла на § 6, т.75 от
ЗдВп:"Уязвими участници в движението" са немоторизираните участници в
движението, пешеходци и лица, работещи на пътя, и по-специално деца,
възрастни хора и хора с увреждания, както и водачите на двуколесни пътни
превозни средства.
В случая се установява единствено изключителна вина за настъпилото
ПТП на водача на лекият автомобил, като не е съобразил съответните
посочени в мотивите на настоящото решение разпоредби от ЗдВП.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира такава
наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца за неоснователно.
По разноските
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА. Ответната страна също
претендира разноски.
Предвид изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати адвокат В. О. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА
сумата от 1062,10 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за
оказана безплатна правна помощ на ищеца, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 804,34 лв., представляваща направени разноски за
държавна такса, свидетел, депозит за вещи лица от ищеца.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА БИ с ЕИК *****, с адрес в гр. ****, ул. „******, да заплати
на Р. А. М., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45,
ал.1 ЗЗД, сумата 7 621 /седем хиляди шестстотин двадесет и един лева/ лв. ,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от травматични увреди в
резултат на ПТП, реализирано на 25.08.2020 г. по вина на водача на л.а. марка
„*******“ с ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2024 г. до
12
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА БИ с ЕИК *****, с адрес в гр. ****, ул. „******, да
заплати на Р. А. М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сумата от 804,34 лв., представляваща направени разноски пред СРС.
ОСЪЖДА БИ с ЕИК *****, с адрес в гр. ****, ул. „******, да заплати
на адвокат В. О. от *** ЕГН **********, сумата от 1062,10 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ Р. А. М., на основание чл. 38, ал. 1, т.3 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13