Р Е Ш Е Н И Е
№4803/8.11.2019г.
Гр.Варна,08.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
Х. сложи за разглеждане гр. дело № 7231 по описа за 2019 година на ВРС, ХLII – ри
състав, докладвано от
съдията М. Жекова,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявен отрицателен установителен иск от ищцата Е.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Н.И. от ВАК, със съдебен адрес:*** А против ответното
дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д.и Г. К.- членове на Управителния съвет с
цена на иска: 335,60 лева и правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на
което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата НЕ
ДЪЛЖИ на ответното дружество СУМАТА от
335,60 лева –представляваща цена
за доставена ел.енергия за периода от 18.04.2018 год-до
23.05.2018 г., за което е издадена фактура № **********/25.5.2018 г.,
представляваща служебно ел.енергия с адрес на потребление: *, с абонатен номер *,
който се води на партида с клиентски номер *, с титуляр ищцата Е.И.Х., ЕГН **********.
Обективирано е и искане за присъждане на
разноските по делото вкл. и адвокатско възнаграждение.
Ищцата
по делото основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
Е.И.Х. сочи, че е
потребител на ел.-енергия по силата на договор за предоставяне на ел.енергия,сключен
при Общи условия за предоставяне на услуги на потребителите от енергиен оператор , за което била открита
партида при ответника с абонатен номер *, който се водел на партида с кл.номер * ,
за обект , находящ се на адрес: *. В края на 2018
г.ищцата завява в исковата си молба, че била установила при справка в клиентски
център на ответното дружество, че й била начислена сумата от 335,60 лв. – цена
за доставена ел.енергия, за което й била издадена фактура с номер
**********/25.5.2018 г. ,/ за периода от 18.4.2018 г.до 23.5.2018 г. съгласно уточнителната молба от 28.5.2019 г./ но т.к. ищцата не била
ползвала ел.енергията, не платила фактурата. По този повод ищцата твърди, че от
служител в клиентския център разбрала,че следвало да заплати задължението или
ответното дружество щяло да предприеме мерки вкл. и по съдебен ред за
събирането на сумата. По същество ищцата сочи, че за нея е налице правен
интерес от водене на ОУИ, макар и несъвсем да е точно посочено,но при ясното
твърдение на ищцата, че не дължи сумата.Недължимостта на
сумата ищцата обосновава със следните две основни твърдения: 1. Количеството
доставена ел.енергия и свързаните с него услуги – не били доставени. Така
начисленото количество ел.енергия не било реално доставено,поради което и не се
дължало за плащане а и сумата била начислена произволно от ответника. 2. Оспорена е метрологичната точност на
електромера, измерващ потребеното количество
ел.енергия, като се твърди, че СТИ е неизправно, не било преминало пред последваща метрологична проверка и поради това и
начисленото количество ел.енергия /а не вода както е записано/ поради което и
начисленото количество не се явявало точно измерено. На следващо място е
сторено в исковата молба и възражение за изтекла погасителна давност ,като
ищцата се позовава на нормата на чл. 111 буква „в“ ЗЗД и ТР 3/2012 г.В подкрепа
на твърденията си ищцата е направила доказателственото
искане по делото да бъде приобщео представеното с исковата молба копие на
справка за дължими суми от електронния сайт на ответното дружество.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника - чрез адв. Н. Б.от ВАК, с който намира предявеният
иск като допустим, но неоснователен. Не се оспорва,че между ответното
дружество ищцата съществува валидно договорно правоотношение, по силата на
което ищцата е потребител на електроенергия за посочения в исковата молба
обект, както и ел.енергията е доставяна до обекта на потребление на ел.енергия.В
раздел І и II от отговора на искова молба ответникът навежда възражения
срещу иска и обстоятелствата,на които те се основават а именно: 1.
Твърди се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена ел.енергия а именно ищецата и ответното
дружество били страни по облигационно правоотношение, поради което и ищцата
имала качество потребител на ел.енергия , което се желае да бъде отделено за
безспорно. 2. Правата и
задълженията на енергийното предприятие
и потребителя се уреждали от ЗЕ, ПИКЕЕ приети от ДКЕВР по точка 3 от Проткоол 147/14.10.2013 г. на осн.
чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ОУ
на ДПЕЕ на Е. П. М.АД / Одобрени с
Решение № ОУ – 05 на ДКЕВР от 21.7.2014 г. и ОУ на ДПЕЕ на Е. Б. П.АД - праводател на ответника – приети с Решение № ОУ – 06 на
ДКЕВР от 21.7.2014 г. В конкретния
случай корекцията била извършена по реда на чл.48 ПИКЕЕ.3. Налице било законово основание за
извършване на корекционната процедура. С изменението
на ЗЕ обн.в ДВ бр.54/2012 г. възразява ответното
дружество била създадена нова точка 6 на ал.2
на чл. 98 а, според която общите условия на крайния снабдител с
ел.енергия следвало да се съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази
норма било предвидено създаване на Правила за измерване на количеството
ел.енергия, тяхното обслужване, вкл. и установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия, както и създаването,поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията на СТИ /средства за
търговско измерване/. разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 , т. 6 ЗЕ, подчертава
ответното дружество влязла в сила на 17.7.2012 г.Т.е. с изменението на закона
се въвеждала нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно
било предвидено право на крайния
снабдител с ел.енергия да извършва
корекции на сметки на потребители. Или –
реално – след изменението на ЗЕ от 2012 г. съществувало законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел.енергия , ако е изпълнил
задължението си по чл. 98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия Закон
за енергетиката за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на Правилата за измерване на
количеството ел.енергия. В този смисъл ответното дружество се позовава и на
Решение № 111/17.7.2015 г. постановено
по т.д.№ 1650/2014 год. на ВКС, като обобщава, че така в чл. 25 от
новите ОУ на ПЕЕЕПП бил предвиден ред и срок за уведомяване на клиентите в случаите на неизмерена , неправилно и или
неточно измерена ел.енергия по реда на ПИКЕЕ /по аргумент на чл.25 от новите ОУ
на ПЕЕЕПП, приети в съответствие с чл. 104 а ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ – 05/
21.07.2014 г. на ДКЕВР. Подобно задължение на операторите на съответната мрежа,
сочи ответната страна, било предвидено в чл. 47 от ПИКЕЕ. Т.е., според
ответното дружество били налице всички предпоставки за възникване в полза на Е.
П. П.АД на законоустановеното право да извърши
корекция на сметките на потребителя за минал период от време при констатирано
неправилно, неточно или изобщо неизмерено количество потребена ел.енергия. 4.
Според ответната страна ищцата сезирала РС Варна с искова молба по повод
извършена корекционна процедура на основание чл.48
ПИКЕЕ, в която било налице неправилно и или неточно измерване на ел.енергия –
чл. 48, ал. 1, т. 1 Б от ПИКЕЕ. В тази връзка ответното дружество твърди, че
изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно – осигурявало
непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект, находящ
се в *, с абонатен номер * и клиентски номер *. Е. С. АД,твърди ответното “ Е.
П. П. “ АД, било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на ЕРМ /електроразпределителната мрежа/ чрез която се извършвал
пренос и разпределение на ел.енергия на обособена територия при наличие на валидна лицензия затова Л –
138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР и същото това дружество било оператор и
разпределителната мрежа по см. на § 1 т. 34б, б. „ а” от ДР на ЗЕ и собственик
на СТИ и съгласно чл.116, ал. 6 ЗЕ имало право да извършва технически проверки
на СТИ, като изпълнявало и това дружество добросъвестно договорните си
задължения съгласно изискванията на чл. 63 ЗЗД. За извършената проверка, се
твърди в отговора на отговора на искова молба, бил съставен констативен
протокол № 1104627/23.5.2018 г. от провелите проверката служители на Е. С.АД в
изпълнение на нормата на чл.44, ал.1 ПИКЕЕ. КП бил подписан от двама свидетели,
които не били служители на ответното дружество, респ.според ответната страна
били спазени разпоредбите на чл. 48 ПИКЕЕ а при проверката било установено
неправомерно присъединяване към ЕРМ като към изходящата токова клема на
входящия АП – 63 бил присъединен проводник тип 1 х6мм2 ползващ се за фаза ,
който от там директно влизал в имота и захранвал ел.инсталацията и по този
начин консумираната ел.енергия не се отчитала и заплащала от абоната. Ответното
дружество сочи, че съгл.чл. 38, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 г., от чиито
разпоредби страните по договора и по спора били обвързани – в случаите на
техническа неизправност на СТИ електроразпределителното предприятие извършвало
корекция. В този случай коригираните количества ел.енергия били равни на
консумираната от портебителя енергия за аналогичен
период от предходната година а съставеният КП бил годно основание и можел да
послужи за изготвяне на справка за корекция на начислени суми за потребена
ел.енергия, което имало обвързваща сила по отношение на потребителите.
Безспорно за ответното дружество в процесния обект на потребление била
консумирана ел.енергия, която не била заплатена а ако била потребявана
ел.енергия в количество, различно от
отчетеното, то се дължало заплащането му по силата на договорната връзка.
Фактическият състав, на който възниквало правото на ответника за извърши
корекция на сметката на ищцата, релевира ответното
дружество в отговора си – не включвал като елемент наличието на определено
виновно поведение от страна на абоната или на друго лице а извършената
процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя а
конкретизирала цената на доставена и реално потребена ел.енергия. Във връзка с
горните констатации, уточнява ответното дружество, била съставено от „Е. С.“ АД
Справка № 48176_F683/25.5.2018 г. и поради невъзможността част от потребената ел.енергия да бъде точно измерена била
приложена корекционната процедура за фикционно изчисление на доставеното количество ел.енергия
за 90 дни /един отчетен период/ по одобрената от ДКЕВР методика и в изпълнение
на чл. 48 ПИКЕЕ. На 25.5.2018г., с оглед изчисленията извършени в Справката от
страна на ответното дружество към ищцата – абонат, била издадена и процесната фактура № **********/25.5.2018 г., с която била
определена цената на ел.енергията потребена от 13.4.2018 г. до 23.5.2018 г.
-335,60 лева. Във връзка с издаването на първичния счетоводен документ ответинкът се позовава на нормата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС и
сочи че цената на ел.енергията за исковия период била съобразена с Решение № Ц
– 43 – 30.12.2013 г.на ДКЕВР. На последно място, в целия раздел пети от
отговора на искова молба ответникът се спира на твърдението и на правен анализ
на отделни приложими към исковия период разпоредби за да изведе извод, че
принципът на изготвяне на сметка въз основа на реално енергийно потребление бил
приложим само при нормално развитие на отношенията между страните – т.е. че исковата сума се дължала на основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр.с чл. 48 ПИКЕЕ.С
оглед изложеното по-горе ответникът желае съдът да остави без уважение исковата
молба и отхвърли иска и като неоснователен и като недоказан, както и да присъди
в полза на ответното дружество сторените по делото съдебно деловодни разноски.В
подкрепа на изложеното по–горе ответното дружество е направило доказателствени искания.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.10.2019 год. ищцата,
представлявана от адв.И.желае ВРС да уважи иска,като процесуалният представител на
ищцата счита, че от събраните по делото доказателства не се установило
основание за начисляване на процесната сума. Обективирано е и искане за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски.
В
същото съдебно заседание,ответното дружество представлявано от адв.М.желае ВРС да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. В конкретния случай, сочи адв.М., било
установено, че е налице неправомерно вмешателство в схемата на свързване на
процесния електромер с електроразпределителната мрежа, вследствие на което
ел.енергията, преминаваща по този неправомерен проводник, не е отчитана в
цялост от средството за търговско измерване, с оглед на което ответната страна
счита, че сумата, начислена по процесната фактура, е
дължима. Обективирано е искане и за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано и водено по предявен отрицателен установителен
иск от Е.И.Х. с цел да бъде установено със СПН, че не дължи на ответното
„Е. П. П. „ АД исковата сума която се претендира за плащане за потребена
ел.енергия 335,60 лева.
При
така изложеното по делото, при яснота относно предметните предели на спора, с проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен, съдът на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК е обявил на страните, че е БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от
доказване,че: ищцата се намира в облигационна връзка с ответното дружество с
предмет продажба и доставка на ел. енергия, доставяна от ответното дружество на
адреса посочен от ищцата в исковата молба и вписан и в петитума на иска, с
посочените абонатен и кл.номер; че ответникът е издал
първичен счетоводен документ за исковата сума, която сума не е платена; че проверката
на средството за търговско измерване, за която е съставен Констативен протокол
№ 1104627/23.05.2018 г., е извършена без присъствието на абоната и упълномощено
от него лице, в присъствието на двама свидетели – съседи на абоната.
Отделените
безспорни факти са доказани по несъмнен начин от приобщените по делото писмени
доказателства: представените
с отговора на исковата
молба заверени копия на Констативен
протокол № 1104627/23.05.2018 г.; справка
№ 48176-F683/25.05.2018 г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на електрическата енергия; фактура № **********/25.05.2018 г.; писмо изх. №
48176_КП1104627_1/25.05.2018 г. от „Е. С.” АД; писмо изх. №
48176_КП1104627_2/28.05.2018 г. от „Е. П. П.” АД; 2 бр. известие за доставяне;
справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 05.06.2019 г.
за клиент с клиентски № *; извлечение за
фактури и плащания към дата 04.06.2019 г. за клиент с клиентски № *; Протокол № М1315793/12.02.2018 г. за
монтаж/демонтаж на електромер.
За цялостното изясняване на
фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата СЪДЕБНО - ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
възложена на вещото лице инж.Н.В.. Поставените
към вещото лице въпроси очертават спорните по делото обстоятелства между
страните.Заключението на вещото лице
инж.В. е приобщено на листи 50-53 по делото. От констативно-
съобразителната част на СТЕ се вижда, че вещото лице е изготвило заключението
си въз основа на материалите по делото; действащите към момента Общи условия на
договорите за пренос и разпределение на електрическата енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД и „Е.П.“ АД, както и с Правила за
измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в
сила от 14.10.2013 г. и в частност Констативния протокол за проверка на
електромера, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия.Вещото лице сочи,че
от приобщения по делото Констативен протокол
на „ Е. С. „ АД № 1104 627/ 23.05.2018 год. се установява, че проверяваният
електромер /СТИ – средство за
търговско измерване / е с фабричен №1127
0217 0397 0501 , тип АМS B1, с ток 5/60 А, монофазен,
статичен, произведен през 2017 г.В
протокола констатациите на служителите на електропреносното
дружество,сочи и вещото лице (
така като може да бъде прочетено от самия КП) са вписали,че по време на проверката
е било установено неправомерно присъединяване
към електроразпредителната
мрежа.Присъединяването е било осъществено с
меден кабел тип СВТ 3 х10 мм2
,извършено като към изходящата токова клема на входящия предпазител АП 63 А е
бил присъединен проводник 6 мм2 , ползващ се за фаза, като от там влизал
директно в имота и захранвал ел.инсталацията .Видно от КП, сочи в
обстоятелствата част на експертизата си и вещото лице,че след проверката на СТИ,
неправомерно присъединеният проводник е бил демонтиран и възстановена
правилната схема на свързване , като по време на проверката е бил измерен
моментен товар от 13,59 А (2,99
Кw).При
тези данни вещото лице обосновава заключението си, че съществуват данни за неправомерно вмешателство осъществено чрез
свързване директно към електрозахранващата мрежа без участие на СТИ и по този
начин потребяваната ел.енергия не се е отчитала от
СТИ в цялост.В т.4 от СЕТЕ в.л.В. сочи, че
са били начислени служебно 1 804 Кwh ел.енергия за процесния
период от 13.04.2018 г. до 23.05.2018г., за 41 дни от датата на проверката,
като при действащите към момента цени на ел.енергия, утвърдени от енергийния
регулатор ДКЕВР /вече КЕВР / се получавала обща сума за плащане от 335,60 лева
,с начислен ДДС при цена на ел.енергията от 0,18603 лева за един Кwh средно за периода.В т.5 от СЕТЕ ,
в.л. инж.Н.В. сочи, че в протокола от проверката на СТЕ е записано, с какво сечение е бил неправомерно присъединения
проводник – 6 мм2 на тоководещото жило .От Наредба №
3 за устройство на електропроводните линии, сочи в.л., допустимият
продължителен ток на горния проводник е
50 А/съгл.Таблица 3, стр.18 – та от цитираната Наредба /.При тези данни вещото
лице е направило необходимите пресмятания от които се вижда , че при 50 А за периода се получава 3 608 Кwh
ел.енергия при 8 часа х 41 дни а при 63
А 4 546 Кwh , като сочи , че от страна на третото
на спора лице – Е. С.АД са определили и съответно и ответното дружество е
начислило на абоната 1 804 Кwh.
В обобщение, заключението на вещото
лице в СЕТЕ е,че количеството ел.енергия, изчислено по корекционна
справка № 48 176/25.05.2018 г. може реално да бъде доставено до абоната, с
оглед пропускателната способност на
неправомерно присъединения проводник – 6 мм2 и тази на присъединителното
съоръжение – автоматичен предпазител /видно от т.5 на заключението – 65 А / . В.л.
В. внася допълнителни пояснения при разпита си , като сочи че в конкретния
случай става въпрос за едно присъединяване с един проводник, който шунтира електромера и този проводник в момента, в
секундата, даже преди да се напише протоколът, вече не е съществувал там,
защото техниците са го демонтирали. С
този проводник ,вещото лице казва,че се нарушава целостта на схемата на
свързване.Отделно от горното на поставен от съда въпрос, в.л.В. отговоря
ясно,че ако :„Хипотетично, ако съдът
отиде място, не може да направи присъединяване към мрежата с меден проводник от
6 мм2, човек, който няма техническо образование, не може - не е
казано, че трябва да бъде електротехник или електроинженер, но горе- долу да
знае какво е фаза/нула. „Ясен и отговора на в.л.В. ,че не може да сме сигурни, че електроенергията е започнала да
преминава през електромера от 13.04.2018 г., както и че неслучайно са записани
41 дена. Максималният срок определен по тези хипотетични формули,сочи в.л.В. е
90 дена,поради което при такива едни много точни цифри – 41, 39 дена, означавало
че преди това,преди 41 дена от датата на тази проверка, която е по делото, имало
друга проверка и тогава нищо нямало,
нищо не било установено, това говорела
тази точност от 41 дена. Количеството в размер на 1804 kWh било получено като е използвана една
хипотетична формула, в Справката пишело, че е използвана пропускателна
способност на присъединително съоръжение 50А, 50А
били точно толкова, колкото по Наредба № 3 отговаряли на проводника от 6 мм2,
който влизал в имота и се използва като фаза, така че тези 1804 kWh става ясно и от разпита на в.л.В. били
изчислени чисто математически по тази хипотетична формула.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищцата цели да установи със СПН несъществуването в
полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на претендираното от последното
вземане в размер на 335,60 лева .При
предявеният отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията
на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищцовата страна бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника.
С проекто
– доклада по делото, обявен за окончателен,настоящият съдебен състав е
разпределил доказателствената тежест между страните
като е отделил безспорните факти и
обстоятелства. Факт е по делото а и не се и спори, че страните по делото се
намират в договорна връзка, както и
че ищцата има качеството потребител на ел.енергия за битови нужди за обект на потребление находящ
се в гр. Варна, на
посочения в исковата молба и в издадената данъчна фактура адрес и че потребяваната от Е.Х. ел.енергия се е отчитала и плащала по партида
водена на нейно име при ответника с посочените по – горе номера- абонатен и
клиентски.
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 23.05.2018
г./ л. 24,25 делото / .
От приобщеното по делото
копие на КП от проверка се констатира, че при проверката не е участвала ищцата или
упълномощено затова от него лице.
Прието е за безспорно и се
вижда и от самия КП, че проверката на електромера обслужващ обекта на
потребление на ел.енергия е извършена без участието на абоната или упълномощено
лица а в присъствието на двама свидетели / съдейки по посочените адреси на
стр.1-ва от КП – съседи на ищцата /.
От вписаното в самия КП се
вижда, че действително така както и вещото лице В. заключава в обекта на
потребление на ел.енергия ,по време на проверката извършена от служители на Е. С.АД на дата
23.5.2018г. е било установено шунтиране на СТИ
посредством кабел със сечение 6 мм2 . Въпреки това, още от първата част на КП
може да се установи, че при проверката не е имало представител на полицията.В
този смисъл е и вписаното в КП,че е бил подаден
сигнал на телефон 112 .Дори и само от изложеното до тук се налагат от
правна страна два основни извода – проверката на СТИ от дата 23.5.2018 г. е
извършена от служители на Е. С.АД без участието на абоната и без присъствие на
органите на реда .
Спорно е по делото между страните е: как, на какво основание е
определена на ищеца едностранно от
ответника за заплащане исковата сума и имал ли е право ответникът да коригира
сметката на потребление на абоната за минал период от време. От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия и то за исковия период
определен точно като 41 дни Установяването на това обстоятелство бе
необходимо, защото ел. енергията е
движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите
правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба,
доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока. Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен протокол се вижда, че
същият не носи подписа на потребител, поради което съдът намира, че
този частен документ не обвързва ищцата Е.И.Х.
с констатациите на служителите на „Е. С.“ АД . Този протокол не следва единствено и само да бъде ценен като писмено доказателство, даващо право на
ответното дружество да начислява служебно допълнителни киловатчаси
ел.енергия а следва да се цени в съвкупност с останалия доказателствен
материал.На второ място, видно и от
материалите по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за
период от време 41 дни ,като е използвана хипотетична
формула ,при наличие на нарушаване на схемата на свързване . Ето защо съдът
счита ,че следва да бъде обърнато особено внимание на възможността ответника да
упражни потестативното си право да търси за заплащане
цена на ел.енергия от абоната ,за която ел.енергия се твърди от Е. П. П.АД че е
била доставена и потребена, но неотчетена от СТИ. В действащото в страната ни законодателство, още към 2012 г. нито в Закон за енергетиката,
допреди изменението му със Закона за изменение и допълнение, обнародван в ДВ
бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети
през 2007 г. /обн.,
ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била
предвидена корекционна процедура, включваща реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Такъв ред е бил предвиден в
Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа
енергия - преди Е.ОН а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е. Р. С.„ АД. В тази връзка и по
повод извършваните на това основание корекционни
процедури ВКС многократно се е
произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за
корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи
момент, практика на ВКС е последователна, като приема, че липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия, както при
действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на
17.07.2012г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо,
тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл.
82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия
не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на
потребителите с приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това
са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на
прилаганите от доставчиците корекционни процедури,
независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им
общите условия.Горепосочената практика е
довела до изменение на Закон за енергетиката през 2012 г. С това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г., в сила от
17.07.2012г. е предвидено законово
основание крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент след
доказано неточно отчитане (неотчитане) на потребената
електрическа енергия при наличието, обаче на определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено
посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията,
т.е. тогава ДКЕВР, вече Комисия за
енергийно и водно регулиране (КЕВР), и
да се публикуват от комисията и
енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г“ от Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е
въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, да се съдържа ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно
правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г.).
Още преди датата на извършване на проверката на СТИ - осъществена
на 23.05.2018 г./ л.18,19 от делото/ и корекцията от ответника, обаче
по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017 г. на
Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което всички норми
на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на обнародване на съдебното
решение (чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК).В по–късен
момент и нормите на чл.48 -51 от Правила за измерване на количеството
електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) също са отменени с Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017г., IV –то отд., обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г.
Съдейки от датата на която е извършена проверката ВРС приема,че
ако КП от проверката на СТИ съставен на 23.5.2018г. отговаряше на изискванията
на чл. 47 ПИКЕЕ – т.е.да е бил съставен в присъствието на служител на
полицията,то тогава би стоял за решаване въпроса дали е доказано реалното
доставяне на ел.енергия за исковия период от 41 дни .
Фактът, че при нарушение на схемата на свързване КП е бил изготвен
в разрез с императивната норма на чл. 47 ПИКЕЕ сам по себе си обуславя извода
за основателност и доказаност на иска, т.к.
ответникът не може да черпи права от съставен от трето на спора лице КП,който не отговоря на изискванията въведени
в чл. 47 ПИКЕЕ . Ето защо и искът на ищцата се оказва основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен .
При така изложените по-горе мотиви ВРС
намира предявения отрицателен установителен иск и за
основателен и за доказан като го уважава изцяло присъждайки в полза на ищцата и
в тежест на ответника съдебно - деловодните разноски, за които са представени
доказателства за реалното им извършване.
В
Списъка по чл. 80 ГПК,
приобщен на л.54 –ти / неопорен от ответното дружество /адв.Н.И.
е посочила два разхода ,които желае ВРС да присъди а именно сумата от 50,00 лева за внесена държавна такса и
сумата от 300,00 лева - за осъществено по реда на чл. 38, ал.2,вр.ал.1, т.3 ЗАдВ процесуално
представителство на ищцата – безплатна правна помощ на близко лице.Двата
разхода следва да присъдени като на осн.чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответната страна и в полза на ищцата се възложи таксата от 50
лева а в полза на адвокат Н.И. и в тежест на ответника сумата от 300 лева – минимално адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2,вр. ал.1, т.3 ЗАдв .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищцата Е.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от пълномощника
си адв. Н.И. от ВАК, със съдебен адрес:*** А и ответното дружество
„Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет – П. С.,
Г. К.и Я. Д., че ищцата Е.И.Х.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *СУМАТА от 335,60
лева –представляваща цена за
доставена ел.енергия за периода от 18.04.2018 год.до 23.05.2018 г., за което е
издадена фактура № **********/25.5.2018 г., представляваща служебно ел.енергия
с адрес на потребление: *, с абонатен номер *, който се води на партида с
клиентски номер *, с титуляр ищцата Е.И.Х., ЕГН **********, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** ,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет –П. С.,
Г. К.и Я. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана
от пълномощника си адв. Н.И. от ВАК, със съдебен
адрес:*** А СУМАТА от 50,00 лева ( петдесет лева) сторените от ищцовата
страна съдебно-деловодни разноски,за заплатена държавна такса, пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** ,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет –П. С.,
Г. К.и Я. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.Т.И., ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** СУМАТА от общо 300,00 лева (триста
лева) – съдено
деловодни разноски за процесуално представителство
съществено от адв.И. при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :