РЕШЕНИЕ
гр.София,23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седми декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря
Ирена Апостолова,
като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 4868 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение от 04.10.2018 г. по гр.д. № 16345/18 г., СРС, ГО, 62 с-в ОСЪЖДА „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *****,
да заплати на Н.Ж.К., ЕГН **********, по иск с правно основание чл. 128 КТ, сумата 18452.74
лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.03.2018 г.,сумата 3909.53 лв.мораторна лихва ,на
основание чл.224 КТ сумата 1 309 лв.и
200 лв. мораторна лихва ,като и
компенсирани разноски 652.80 лв.,на СРС да заплати сумата 580 лв.за експертизи
и държавна такса в размер на 954.84 лв.,с решение от 06.12.2019 г.ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.222 КТ за сумата 1026.12 лв. главница и сумата 156.23 лв.мораторна лихва
Решението е обжалвано въззивна жалба от ответника „Б.Т.“ЕООД .С жалбата се твърди, че решението е нищожно,недопустимо,неправилно и необосновано.Моли да се обезсили тъй като не е ясно кои искове е приел за
разглеждане съдът,каква е правната квалификация на исковете,какво постановява
по всеки един от исковете,връчено е в съдебно заседание без подпис на съдия,не
са налице мотиви по всеки от исковете ,в мотивите е прието,че следва да се отхвърли иска ,а в
диспозитива липсва произнасяне .В мотивите съдът разделя периодите,през които
се дължат суми на два,но не става ясно кои са те ,за неизползвания отпуск също
не са посочени броя дни за които се дължи обезщетение.Ако се приеме,че не е
нищожно ,то да се обезсили като недпосутимо,тъй като съдът се произнесъл по
непредявени искове-съдът постановил заплащане на трудово възнаграждение за два
периода по заключението на ССчЕ,каквито не са посочени в исковата молба ;не
става ясно обезщетението по чл.224 КТ за колко дни е присъдено.Ако не се
обезсили решението,то да се отмени като неправилно и необосновано.Претендират се разноски.
По жалбата не е депозиран отговор .Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
По делото пред СРС от фактическа страна е установено следното :
С трудов договор № 3 от 18.06.2012г. и на
основание чл. 67 ал.1т.1 от КТ ищцата е назначена при ответника на длъжност
„мениджър реклама” с основно трудово възнаграждение 1100.00лв. плюс 0.6%
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и
месторабота офис гр.София ,считано от 18.06.2012г.Съгласно чл. 155 от КТ на
ищеца са определени 21 работни дни платен годишен отпуск.
С Допълнително
споразумение към трудовия договор №3 от 18.06.2012г, и на основание чл. 119 от КТ страните се споразумяват за следните изменение на трудовия договор,считано
от 05.01.2014г. - място на работа обекти
на „Б.Т.”ЕООД
Със Заповед № 1/01.09.2016г. и на основание
чл.328,ал.1т.2 от КТ е прекратен трудовия договор с ищцата, считано от
01.09.2016г.
Ищцата претендира
неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.03.2015т. до 01.09.2016г.
в размер на 18 452.74 лв,лихва за забава в размер на 3909.53 лв.,обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2015 и 2016 г. в размер на 1692 лв.като в съдебно
заседание оттегля иска по чл.224 КТ
за обезщетение за 2016 г.,прекратено е производството по него,а претенцията
остава за неизползван отпуск за 2015
г.за 21 работни дни в размер на 1 309 лв.,лихва за забава в размер на 200 лв.,обезщетение по чл.222 КТ в размер на 1026.12 лв. и
мораторна лихва 156.23 лв.
Ответникът оспорва иска
като неоснователен и недоказан, като твърди,че начислените заплати по ведомост
са изплатени до м. март 2016г., за останалия период
ищцата не е положила труд.
От допуснатата ССчЕ се установява,че за периода от 02.2015 г.до 03.2016
г. са били дължими на ищцата 14 179.03
лв.нето,за тези месеци във
ведомостта за заплати има положен подпис ,за периода 04.2016 г.до 07.06.2016
г.неплатено дължимо 3078.36 лв. нето,за август 2016 г. за 10 работни дни начислена
523.80 лв. с доп.тр.възнаграждение 104.26 лв. или 628.06 лв.бруто,не е изплатено обезщетение в размер на
1 309 лв.по чл.222 КТ бруто
,или 1178.10 лв.нето.
Допусната е СГЕ ,която да установи дали ищцата е полагала подписи върху
ведомости за заплати за получени трудови възнаграждения за исковия
период.Според експерта-криминалист изследваните подписи ,полагани във
ведомостите за заплати, са с измислена структура,не са имитация на подпис,не
отразяват двигателни навици на лицето,т.е е налице несъпоставимост на
графическите признаци и не е възможно да се извърши сравнително изследване.
Допуснат е разпит на свидетел,от който се установява,че ищцата не е
виждана на един от обектите на ответника-ул.Позитано,там където е работила
свидетелката.
От тази фактическа обстановка съдът е приел,че няма основания да
приеме,че ищцата не е полагата труд,тъй като не е виждана на един от обектите
на ответника.Видно от трудовия договор е договорено за работно място обекти на
ответника,а не конкретен обект.
От СГЕ не е установено дали ищцата е положила подпис върху ведомости за
заплати за процесен период.Според експерта не е налице съпоставимост,не са
установени двигателни навици на лицето.Не е установено чие е авторството на
положените подписи.Ответникът не е установил по делото,че подписите върху
ведомостите са положени от ищцата.
Ответникът дължи трудово възнаграждение на ищцата за периода 03.2015
г.до 03.2016 г. в размер на 13 161.54 лв.нето,за периода 04.2016 г.до
07.06.2016 г. в размер на 3078.36 лв.нето,за август 2016 г.в размер на 565.25 лв.нето.Неизплатеното трудово
връзнграждение за периода 03.2015 г.до август 2016 г. е в общ размер 16805.15 лв.нето.Искът за горницата над
тази сума до 18 452.74 лв.следва да се отхвърли.Мораторната лихва върху
главницата е 2822.41 лв.Искът за
мораторна лихва за горницата над тази сума до сумата 3909.53 лв.следва да се
отхвърли.
Искът по чл.224 КТ е уважен за сумата
1309 лв.,което е обезщетение
за 21 работни дни за 2015 г.Мораторната лихва върху главницата е 200 лв.
Не е изплатено обезщетение по чл.222 КТ за оставане без работа 1 месец
след прекратяване на трудовия договор 1026.12
лв.нето.Представена е за констатация трудовата книжка на ищцата и е
костатирано,че в едномесечния период след прекратяване на трудовия договор няма
записване за започване на друга работа.Мораторната лихва върху главницата е 156.23 лв.Решението от 06.12.2019 г.следва
да се отмени и да се постанови уважаване на предявения иск по чл.222 ал.1 КТ.
Не са налице твърдяните процесуални
нарушения,изготвен е доклад по делото и е разпределена доказателствената
тежест.
В решението исковете са
конкретизирани,налице са мотиви.Периодите ,за които се претендират трудови възнаграждения са определени от
експерта по делото като два,изплатени на ищеца и неизплатени,но съдът не е
излязъл извън претенциите в исковата молба. Решението не е нищожно и не е
недопустимо.
С въззивна жалба от 22.10.2018
г. ищцата обжалва решението в частта,с която е отхвърлен иска по чл.222 КТ.Тази
жалба следва да се остави без разглеждане,тъй като съдът не се е произнесъл с
отхвърлителен диспозитив с основното решение.С въззивна жалба от 17.12.2019 г.
ищцата обжалва решението от 06.12.2019 г.,с което е отхвърлен иска с правно
основание чл.222 КТ.Твърди ,че решението е неправилно,искът е бил доказан по
основание и размер.
Не е изплатено обезщетение по чл.222 КТ за оставане без работа 1 месец след прекратяване на трудовия договор в
размер на 1026.12 лв.нето.
Представена
е за констатация трудота книжка на ищцата и е констатирано,че в едномесечния
период след прекратяване на трудовия договор няма записване за започване на
друга работа.Мораторната лихва върху главницата е 156.23 лв.Решението от 06.12.2019 г.следва да се отмени и да се
постанови уважаване на предявения иск по чл.222 ал.1 КТ.
Депозирана е и частна
жалба срещу определение от 06.12.2019 г.,с което е оставено без уважение
искането за изменение на решението в частта за разноските.Съдът е приел,че
сторените разноски на ищеца са 700 лв.за адвокатски хонорар.Жалбоподателят е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,както и твърди,че
няма доказателства дали сумата е изплатена.В представения списък с разноски е
записано,че се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.В
договора за правна помощ е отразено договорено възнаграждение в размер на 1400
лв.,което да бъде заплатено в по-късен
момент,но няма доказателства за заплащане .Разноски на ищеца за адвокат не
следва да се присъждат,тъй като не се установи те да са заплатени,а само
договорени.Не се установи по делото заплатени разноски за ответната страна.Решението
следва да се измени в частта за разноските.
Цената
на исковете е 25 053.09 лв.Уважената част на исковете е 22 318.91
лв.,отхвърлителната 2 734.18 лв.
Разноски за адвокатски възнаграждения на
страните не следва да се присъждат в първа инстанция.Държавната такса ,която следва
да бъде заплатена на СРС от ответната страна е 892.76 лв.
Следва да бъдат присъдени разноските в размер на 600
лв.,сторени от Н.Ж.К. пред въззивната
инстанция.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 04.10.2018 г. по гр.д. № 16345/18 г., СРС,
ГО, 62 с-в в частта,с която ОСЪЖДА „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *****,
да заплати на Н.Ж.К., ЕГН **********, по
иск с правно основание чл. 128 КТ, горницата над сумата 16805.15
лв.нето до сумата 18452.74
лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.03.2018 г.,горницата
над сумата сумата 2822.41 лв.до сумата 3909.53
лв.мораторна лихва ,като и
компенсирани разноски 652.80 лв.,на СРС да заплати държавна такса в размер на 954.84 лв. ОТМЕНЯ решение от 06.12.2019 г.,с което се ОТХВЪРЛЯ иска по чл.222 КТ за сумата 1026.12 лв. главница и сумата 156.23 лв.мораторна лихва, ОТМЕНЯ определение от 06.12.2019
г.,с което е оставено без
уважение искането за изменение на решението в частта за разноските
и вместо това
П О С Т А Н
О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 128 КТза горницата над сумата 16805.15
лв.нето до сумата 18452.74 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от
09.03.2018 г.,ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за горницата над сумата 2822.41
лв.до сумата 3909.53 лв.
ОСЪЖДА „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *****,
да заплати на Н.Ж.К., ЕГН **********, по
иск с правно основание чл.222 КТ сумата 1026.12 лв. главница и сумата 156.23
лв.мораторна лихва.
ОСЪЖДА „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на СРС сумата 892.76 лв. за държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *****,
да заплати на Н.Ж.К., ЕГН ********** сумата 600 лв.за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.