№ 20776
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110104878 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от ищеца Ф. Г. Г., ЕГН **********, срещу ответника
******************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
първо, второ, евентуално трето ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и
т. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит ************* № *********** от 28.06.2022 г.,
сключен между страните, а в условията на евентуалност- иск по чл. 26, ал. 1,
предл. първо, второ, евентуално трето ЗЗД във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19,
ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата в раздел V от Договор за
потребителски кредит ************* № *********** от 28.06.2022 г.,
уреждаща заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“.
Ищецът Ф. Г. Г., ЕГН **********, твърди, че с ответника има сключен
Договор за потребителски кредит ************* № *********** от
28.06.2022 г., по силата на който последният, в качеството си на кредитодател,
отпуснал сумата от 3500 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита
срещу задължението да я върне в срок до 05.01.2025 г. на 30-месечни вноски,
при ГПР в размер на 48,61 % и ГЛП в размер на 41 %. В договора било
посочено, че ответникът ще предостави на ищеца незадължителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, като се дължало възнаграждение в размер на 1400 лв. за
услугата „Фаст“, а за „Флекси“- 2625 лв., платими заедно с месечната вноска.
Счита, че процесните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не били ясно и точно
определени в договора. Твърди, че същите са нищожни, тъй като са
неравноправни. Поддържа, че посредством тези клаузи се цели заобикаляне на
закона. Посочва, че предвидените такси са дължими с оглед възможността
1
потребителя да ползва тези услуги. Твърди, че бил нарушен принципа за
еквивалентност на престациите. Освен това, ищецът счита, че процесният
договор е недействителен, доколкото таксите „Фаст“ и „Флекси“ не били
включени в размера на ГПР, поради което последният надхвърлял
законоустановения максимален праг и било налице заобикаляне на закона.
Твърди, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави.
Сочи, че процесните допълнителни услуги били действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, за които било изрично забранено да се
събират такси. Твърди, че процесният договор не съдържал изискуемите
реквизити. Поддържа, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ представляват едно
скрито възнаграждение за ползването на заемната сума. Изтъква, че при
предоставен заем от 3 500 лева, заемателят се оказва,че следва да върне е
9674,49 лева, която е със сума от 6175,49 лева по –висока от главницата. Моли
за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******************, ЕИК
*********, депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. Е. К., с който
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е
възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит
************* № *********** от 28.06.2022 г., по силата на който ответникът
е предоставил в заем сумата от 3500 лв. срещу задължението на ищеца да
върне сумата ведно с възнаградителна лихва и такси за услугите „Фаст“ и
„Флекси“. Твърди, че договорът е действителен и е породил своето действие,
доколкото при сключването му е постигнато съгласие по отношение на
съдържанието му. Счита, че са налице всички задължителни елементи от
съдържанието на договора, като последният е изряден от външна страна.
Твърди, че в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК е посочена общо дължимата
сума по кредита и общото задължение по закупените допълнителни услуги.
Доколкото ГПР и ГЛП са фиксирани като абсолютна процентна стойност, то
не било необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, нито
неговите компоненти. Евентуално, дори същият да надхвърля
законоустановения максимален праг, същото не влече недействителност на
целия договор. Противното би било в противорчие с принципа на
пропорционалност, уреден в чл. 23 от Директива 2008/48. Оспорва с клаузите
за допълнителни услуги да се цели заобикаляне на закона, доколкото същите
не следва да се включат в ГПР, тъй като не представляват действия по
усвояване и управление на кредита. Оспорва да е нарушено правото на
информираност на потребителя. Оспорва и закупуването на допълнителни
услуги да е условие за сключване на договора за кредит. По същество твърди,
че ищецът се е възползвал от услугата за приоритетно разглеждане на кредита.
Поддържа, че размерът на ГЛП не противоречи на закона, нито на добрите
нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
че на 28.06.2022 г. между Ф. Г. Г. и ****************** е бил сключен
2
Договор за потребителски кредит ************* № *********** от
28.06.2022 г., обстоятелствата, от които произтича, че договорът е нищожен на
заявените правни основания с исковата молба, а именно поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави. За
уважаване на евентуалните искове: в тежест на ищеца е да докаже, че на
28.06.2022 г. между Ф. Г. Г. и ****************** е бил сключен Договор за
потребителски кредит ************* № *********** от 28.06.2022 г. с
посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че клаузата за
такса „Фаст“ / клаузата за такса „Флекси“ е недействителна на посочените
основания: поради противоречие със закона, заобикаляне на закона или
противоречие с добрите нрави.
Между страните е отделено за безспорно, че има сключен Договор за
потребителски кредит ************* № *********** от 28.06.2022 г., по
силата на който ****************** е отпуснало в заем сумата от 3500 лв. в
полза на Ф. Г. Г.. В договора било посочено, че ответникът ще предостави на
ищеца незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като се дължало
възнаграждение в размер на 1400 лв. за услугата „Фаст“, а за „Флекси“- 2625
лв., платими заедно с месечната вноска, които такси не били включени при
изчисляване на ГПР.
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност,
тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание.
Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според
тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или
заобикалянето му, към по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на
форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените
от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см.
решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение №
156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. и др. /
Процесният Договор за потребителски кредит ************* №
*********** от 28.06.2022 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има
характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за
него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК. С
него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски
кредит в размер на 3500 лв., за срок от 30 месеца, при лихвен процент в размер
на 0,11 % на ден и годишен лихвен процент в размер на 41 %, годишен
процент на разходите в размер на 48,61 %, като е уговорено възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400 лева и допълнителна
услуга Флекси в размер на 2625 лева, като общата дължима сума възлиза на
9674,49 лв. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Страните са
уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия на
3
Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В Общите
условия на Договора за кредит е прието в т. 15 „ Допълнителни услуги“, че
кредитополучателят може да избере да не закупи допълнителна услуга или да
закупи една или повече допълнителни услуги към ДПК, като настоящата
точка се отнася само договорите за кредити, по които кредитополучателят е
поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Съгласно т.15.1,
допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище
на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите,
без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от
постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата
на ******************. Съгласно т. 15.2, всеки кредитополучател пожелал и
закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получава право да
променя едностранно погасителния си план при изпълнение на специфични
изисквания посочени в чл. 15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3, свързани с промяна падежа
на вноските, отлагане плащането на определен брой погасителни вноски или
намаляването им. За извършената промяна на погасителния план, страните
подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочен в
анекса.
На първо място при съобразяване на константната съдебна практика
следва да бъде разгледан твърдяния порок, обуславящи нищожност на
договора за кредит поради противоречието със закона. Доколкото се касае за
договор за потребителски кредит, то на първо място следва да се разгледат
твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Настоящият състав
приема, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси
и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране.
В разглеждания случай, допълнителната услуга „Фаст“ е свързана с
усвояването и управлението на кредита, водещо до съществено и
необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия,
които се възлагат в тежест на потребителя. Що се отнася до услугата
„Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит
предвиждат в чл. 15.2 необходимост от сключване анекс към договора за
кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно
изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с
отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер
изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на
20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето
защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл.
4
10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото
кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него
допълнителна услуга.
Видно е, че договореното възнаграждение за двете услуги „Фаст“ и
„Флекси“ е в общ размер на 4025 лева, а главницата по договора за кредит е
3500 лева, т.е. възнаграждението представлява 115 % от главницата по
договора за кредит. Всъщност, допълнителната услуга „Фаст“ и „Флекси“,
дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за
кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя,
дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в
ГПР. В случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси, начислени от
страна на Кредитора. Невключването на допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
При включването на посоченото възнаграждение за допълнителна услуга
„Фаст“ и „Флекси“ към ГПР по договора, последният значително надхвърля
законово регламентирания размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като двете такси
не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР,
то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.
Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния
продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК /в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г. и др./.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е
уредена в нормата на чл.22 ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит
е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно предявеният иск за нищожност на договора за
потребителски кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на
5
евентуално релевирани от ищеца основания за нищожност на клаузите за
допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“ от договора за кредит .
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В
тежест на ответника следва да се възложи и заплатената от ищеца държавна
такса в размер от 386,98 лв.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. Претендирано е от адв. М. Д. адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този случай нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по
делото не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г.
по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът
не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение
и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен
ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като
взе предвид горепосочените критерии, на оказалия безплатна правна помощ
адвокат следва да бъде определено възнаграждение в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Ф. Г. Г., ЕГН **********, срещу
ответника ******************, ЕИК *********, иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. първо ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит ************* №
*********** от 28.06.2022 г., сключен между ****************** и Ф. Г. Г.,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА ******************, ЕИК ********* с адрес:
************************* да заплати на адв. М. Д., ЕГН **********
сумата в размер на 400 лева (четиристотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА на Ф. Г. Г. в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА ******************, ЕИК ********* с адрес:
************************* да заплати в полза на Ф. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: *********************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
386,98 лева (триста осемдесет и шест лева и 98 стотинки), представляваща
6
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7