ПРОТОКОЛ №10476
2018
година Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІІ
граждански състав
На петнадесети октомври Година 2018
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
Секретар: КАТЯ
ГРУДЕВА
Сложи за разглеждане, докладваното от
СЪДИЯТА, гражданско дело номер 240 по
описа за 2018 година.
На поименното повикване в 9.00 часа
се явиха:
Ищцовото дружество „Кредисимо“
АД, редовно призовано, не се изпраща процесуален
представител.
За ответника И.Б.Ш., редовно
призована, се явява адв. Б., с пълномощно към отговора на исковата молба.
Адв. Б.: Да се даде ход на
делото.
Съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИСТЪПИ СЕ към
изясняване на фактите по спора.
Адв. Б.: Оспорвам иска по
основание и размер. Оспорвам извлеченията от счетоводната книга на ответника
дотолкова, доколкото те са основание за размера на иска.
ДОКЛАДВА СЕ делото.
Ищцовото дружество
извежда права от договор. Твърди, че на 29.06.2012 год. ответникът сключил с
ищеца договор за кредит под № 114805/29.06.2012 г., по силата на който била
отпусната на ответника сумата от 600лв., а от своя страна Ш. се задължила да я
върне с уговорено възнаграждение за ползването на 15 месечни вноски, всяка от
които по 95,81лв. Постъпили по кредита частични плащания, но главницата
останала непогасена в пълнота, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът
възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска да се установи по реда на чл.
422 от ГПК вземане за следните суми: 551,58лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане; 258,69лв.
наказателна лихва за периода 17.10.2012 год. – 16.10.2017 год. и разноските по
двете производства.
Ответникът оспорва иска. Отговорът
е депозиран в срок. Искът се оспорва като неоснователен. Тъй като според чл. 19
от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва, което не е така по процесния кредит. Възразява се,
че вземането на ищцовото дружество е погасено с изтичането на погасителната
давност, в тази връзка ответникът се позовава на кратката такава, с мотива че
се касае за периодични плащания по смисъла на ТР №3/18.05.2012г. по т.д.
№3/2011 г. по описа на ОСГТК. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да
се присъдят сторените за защитата му разноски.
Допустим като установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът доказва
съществуването на договор, съществените елементи на същия, предаването на
сумата в размер на 600 лв., уговорките за връщането й.
Ответникът доказва двете
си възражения в частност това, че ГПР-то надхвърля пет пъти размера на
законната лихва и че вземането е погасено по давност.
По доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмените
доказателства към исковата молба и отговора и материалите по ч. гр. дело №17201/2017
година по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр. състав, както и материалите
по гр. дело №2919/2014 год. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІ гр. състав;
писмо изх. №22429/20.07.2018г. на „Изи Пей“.
Адв. Б.: Няма да соча
други доказателства. Моля да прекратите производството по делото или да
постановите неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 от ГПК, считам че са
налице условия за това. Моля да присъдите и разноски на доверителката ми
съобразно приложен към отговора списък на разноските. Ако считате, че не са налице
условия за постановяване на решение по чл. 239 от ГПК, считам иска за
неоснователен и недоказан.
За да се произнесе по
искането на ответната страна съобразно чл.239 от ГПК, съдът съобрази следното: Факт
е, че в днешното открито съдебно заседание, което се явява първо такова по смисъла
на ГПК ищецът – юридическо лице, не изпраща процесуален представител. Констатира
се също така на база наличните по делото документи, че ищецът не е взел
становище по отговора на исковата молба. Липсва, както в исковата молба, така и
в последващото процесуално поведение на ищеца искане делото да се гледа в
негово отсъствие. Формалните предпоставки на чл. 238, ал. 1, пр. 1 от ГПК са
налице въпреки отговора на „Кредисимо“ на молбата на ответника за изменение на
прекратителното определение в частта за разноските.
Воден от изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело №240/2018 год. по описа на Районен съд - Пловдив на основание чл.
238, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №146
да заплати на И.Б.Ш., ЕГН:**********,*** сумата от 300 лв. разноски по производството.
Определението подлежи на
обжалване пред състав на Окръжен съд – Пловдив, в едноседмичен срок от днес за
ответника и от датата на уведомлението за ищеца.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в
съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в
9.18 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
СЕКРЕТАР:/п/
Вярно с оригинала!
КГ