Р Е Ш Е Н И Е № 210/26.11.2021 г.
гр. Ямбол, 26.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
състав, в публично заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 279 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по жалба на А.Ж.Д. ***
против Решение изх.№ Д-94-02-406/16.12.2020 г. издадено от главния архитект на община
Елхово, с което на основание чл.99, т.1 АПК е възобновено административното
производство по издаване на Разрешение за поставяне № 22/11.08.2020 г. на главния
архитект на община Елхово и същото е отменено като незаконосъобразно.
С Решение №47/16.03.2021
г. по адм. дело № 347/2020 г. Административен съд-Ямбол
е отменил по
жалба на А.Ж.Д. Решение изх. № Д-94-02-406 от 16.12.2020 г., издадено от главния
архитект на община Елхово и е осъдил община Елхово да заплати на А.Ж.Д. сумата от
160 лева, съставляваща направени по делото разноски.
С решение №
10533/18.10.2021 г. по адм. дело №4520/2021 г. ВАС е
отменил Решение №47/16.03.2021 г. по адм. дело №
347/2020 г. на ЯАС и върнал делотоза ново разглеждане
на същия съд от друг състав
В отменителното
решение е посочено, че при новото разглеждане на делото следва да се съберат
доказателства за това уведомявана ли е за Разрешение за поставяне № 22 от 11
август 2020 г. А.Ж.Д. ***, на коя дата, както и да се установи решението по
чл.99, т.1 АПК кога е постановено - на 16 декември, която е датата от изходящия
номер върху акта или по-ранна дата, както и следва да се установи по безспорен
начин, с всички допустими доказателствени средства,
постановено ли е процесното решение, изх. №
Д-94-02-406 от 16 декември 2020 г., издадено от главния архитект на община
Елхово, в преклузивния срок по чл.102, ал.1 АПК и ако
е така, едва тогава да се произнесе по законосъобразността му.
При новото разглеждане
на делото обраувано под № 279/20201 г. по описа на
ЯАС с Определение № 473/25.10.2021 г. е дадена възможност на страните да
ангажират доказателства във вразка с указанията на
ВАС.
По този повод писмени
доказателства представя ответната страна, а жалбоподателя не взема отношение.
В съдебно заседание оспорващия,
редовно призован, не се явява, не се представлява и не прави искания за
събиране на нови доказателства.
Ответната страна ни се
явява и не изпраща процесуален представител, като в писмен оспорва жалбата с
твърдение, че оспореното решение е постановено в преклузивния
срок, като претендира за присъждане на разноските по делото.
След цялостна преценка
на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
С Молба вх. № 94-М-81/07.082020
г. А.Ж.Д. *** е поискала от община Елхово да ѝ бъде разрешено ползването
на тротоарна площ от 1 кв. м. за поставяне на кафе-автомат, намиращ се на спирката
до ***
в гр.Елхово.
По направеното искане главния
архитект на община Елхово е издал Разрешение за поставяне № 22/11.08.2020 г., с
което на основание чл.56, ал.1 и ал.2 ЗУТ, чл.2, ал.2 и чл.5, ал.1, т.1.3 и
чл.12 от Наредба № 8/2003 г. на Общински съвет-Елхово е разрешил на Община
Елхово, в качеството й на възложител съгласно чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и §7, ал.1,
т.4 от ПЗР на ЗМСМА, да извърши поставяне (монтаж) на кафе-автомат на спирката
до бл.67 на ул.“Ал.Стамболийски“ в гр.Елхово, за който:1.Одобрена схема за
поставяне и 2.Протокол-решение № 2 от 21.06.2006 г. на ОбЕСУТ.
С Решение изх.№
Д-94-02-406/16.12.2020 г. главния архитект на община Елхово на основание чл.99,
т.1 АПК е възобновил административното производство по издаване на свое
Разрешение за поставяне № 22/11.08.2020 г. и го е отменил като
незаконосъобразно.
От представените в
настоящото производство доказатества, а именно Разрешение
за поставяне № 22/11.08.2020 г. с отразен номер и дата на документа за
заплащане на такса за издаването му, приходна квитанция № 37069/10.11.2020 г.
за заплатена от А.Ж.Д. такса за издаване на Разрешение за поставяне №
22/11.08.2020 г., Решение изх.№ Д-94-02-406/16.12.2020 г. на главния архитект
на община Елхово, извлечение от деловодната програма ИМЕОН на община Елхово и деловодна
справка от община Елхово е видно, че оспорващата е получила на 10.11.2020 г.
исканото разрешение за поставяне, за което е заплатила дължимата такса, както и
че Решение изх.№ Д-94-02-406 на главния архитект на община Елхово е постановено
на 16.12.2020 г., но която датата система ИМЕОН му е генерирала номер със дата,
и е било вписано в деловодната система на общината.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване
пред Административен съд Ямбол е Решение изх.№ Д-94-02-406/16.12.2020 г.
издадено от главния архитект на община Елхово, с което на основание чл.99, т.1 АПК е възобновено административното производство по издаване на Разрешение за поставяне
№ 22/11.08.2020 г. на главния архитект на община Елхово и същото е отменено
като незаконосъобразно.
Съгласно чл.168 АПК
във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт
към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание
за отменянето му.
В настоящия случай
оспореното решение е издадена от главния архитект на община Елхово, като
компетентен орган доколкото разрешението за поставяне не е подлежал на
оспорване по административен ред, в изискуемата писмена форма, но в противоречие
с материалноправните норми.
Предвид поставения за
разглеждане спорен въпрос настоящия състав приема, че в случая атакуваното
решение е издадено в предвидения преклузивен срок.
За да постанови акта
си главния архитект на община Елхово се е позовал на нормата на чл.99, ал.1 АПК, която дава възможност влязъл в сила индивидуален административен акт,
който не е бил оспорен пред съда, да бъде отменен или изменен от непосредствено
по-горестоящия административен орган, а ако актът не
е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал,
когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му.
Съгласно чл.102, ал.1 АПК възобновяването на производството по чл.99, т.1 АПК може да се направи в
тримесечен срок от влизането в сила на акта.
С оглед ангажираните
по делото доказателства и доколкото няма данни или твърдения това да е станало
по друг начин, съдът приема че А.Ж.Д. е узнала за издаденото Разрешение за
поставяне № 22/11.08.2020 г. на 10.11.2020 г., когато е заплатилата такса и
съставената квитаниция е вписаната в разрешението с
номера и датата си, поради което от тази дата започва да тече 14-дневния срок
за оспорването му. Последния изтича на 24.11.2020 г. сряда-присъствен ден,
поради което разрешението за поставяне като индивидуален административен акт
влиза в сила на следващия ден-25.11.2020 г. По правилото на чл.66, ал.3 АПК срокът,
който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако
последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден и тремесечния срок по чл.102, ал.2 АПК за възобновяването на
производството по чл.99, т.1 АПК относно въпросното разрешение изтича на
24.02.2021 г.
В съответствие с това Решение
изх.№ Д-94-02-406/16.12.2020 г. на главния архитект на община Елхово е издадено
в рамките на преклузивния тримесечен срок и не е
налице това основание, за да бъде отменено. Достоверността на посочената в
решението дата се потвърждава от
неоспорените доказатества по делото, че на същата дата
му е бил генериран номер от система ИМЕОН и е вписано в деловодството на община
Елхово.
Въпреки дадената му
възможност и изрични указания оспорващия, не ангажира твърдения или
доказателства да е узнал за издаденото разрешение в по-ранен момент, за да се
приеме че е влязло в сила на друга дата и да е изтекъл срока за възобновяване
на производството по издаването му.
На следващо място
настоящия състав приема, че допуснатото нарушение на чл.103, ал.1 АПК,
задължаващо административният орган да конституира служебно като страна в
производството третите лица, придобили права от административния акт, в случая
не е съществено, т.к. в хода на съдебното производство е дадена възможност на А.Ж.Д.
да защити правата си като изложи своето становище и го подкрепи с доводи, което
е сторила.
За да мотивира акта си
главния архитект посочва, че са нарушени изискванията за законосъобразност при
издаване на въпросното разрешение за поставяне поради неспазване на процедурата
по издаването му, регламентирана в специалната нормативна уредба - ЗУТ и Наредба
№8 за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения, елементи на градското обзавеждане
и рекламни, информационни и монументално -декоративни елементи на територията
на община Елхово, приета от Общински съвет-Елхово, публикувана на интернет
адрес https://elhovo.bg/?page_id=2024. Твърди се, че нарушението се изразява в неспазване на изискването по
чл.56, ал.5 ЗУТ за осигуряване на писмено съгласие или писмен договор за наем
със собственика на имота-в случая община Елхово, като към преписката липсва
такова съгласие на собственика, съответно липсва представен договор за наем. Освен
това административният орган приема, че е нарушено и изискването на чл.56,
ал.2 ЗУТ разрешението за поставяне да
бъде издадено въз основа на схема и проектна документация, одобрена от главния
архитект на общината, защото макар и формално съществуването на такава схема да
е описано в разрешението за поставяне, то тя е издадена и одобрена от главния
архитект впоследствие на 08.12.2020 г.
На свой ред в жалбата
са изложени съображения, че преместваемото съоръжение
кафе-автомат не попада сред изрично изброените в чл.14, ал.1 от Наредба № 8 и
по отношение на него не се изисква сключване на договор с принципала
община Елхово, както и че в глава четвърта на същата наредба е уредено изцяло
поставянето на преместваеми съоръжения в общински
терени, поради което не е приложим чл.56, ал.5 ЗУТ.
В тази връзка по
отношение на материалноправната законосъобразност на
атакуваното решение съдът приема следното.
На първо място
настоящия състав не приема за основателни доводите на оспорващи за
неприложимост на нормите на ЗУТ поради уреждане на същите обществени отношения
в наредба на общинския съвет, т.к. последната е подзаконов нормативен акт,
издаден на основание чл.56, ал.2 ЗУТ и не може да му противоречи, а когато това
е налице се прилагат разпоредбите на закона.
На второ място съгласно
чл.56, ал.1 ЗУТ върху поземлени имоти
могат да се поставят:1.преместваеми увеселителни
обекти; 2. преместваеми обекти за административни,
търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми
обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, като съдът приема че
понастоящем въпросното съоръжение кафе-автомат попада в категорията на
дефинираните в т.2 преместваеми обекти, защо с него
се извършва търговска дейност по продажба на напитки и аналогично автоматите за
кафе изрично са посочени в чл.1, ал.2 он Наредба № 8
като преместваеми съоръжения.
По силата на чл.56,
ал.5 ЗУТ в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по чл.56, ал.1 ЗУТ се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на
поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия
обект площ.
Посоченото изискване е
залегнало и в чл.14, ал.1 от Наредба № 8, че разрешенията за поставяне на преместваеми съоръжения по чл.5, ал.1, точка 1.1 върху
общински терени се издават след сключване на договор и същото е приложима в
настоящия случай, т.к. кафе-автомата по същността си е търговски модул и попада
в цитираната точка, поради което съображенията в жалбата в обратна насока са
необосновани.
От друга страна предпоставките
по чл.56, ал.2 ЗУТ, за да се изисква изрично писмено съгласие от собственика на
поземления имот или писмен договор за наем, са относно разрешение за поставяне
на преместваем обект в чужд поземлен имот, т.е.
заявителя за издаване на разрешението и собственика на поземления имот да са
различни правни субекти.
В настоящия случай
посоченото изискване не е налице, т.к. видно от самото Разрешение за поставяне
№ 22/11.08.2020 г. на главния архитект на община Елхово, същото е издадено на община
Елхово за поставяне на преместваем обект в поземлен
имот, а именно спирката до *** в гр.Елхово, който на основание чл.2, ал.1, т.2
от ЗОС и §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА е нейна публична общинска собственост.
Поради това не се
касае за поставяне в чужд поземлен имот, за да е необходимо писмено съгласие от
собственика му или сключване на писмен договор с него.
Последното е
независимо от обстоятелството, че по силата на чл.18, ал.1 ЗМСМА във връзка с
чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА и чл.45, ал.1 от Наредба № 5 за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество приета от Общински съвет-Елхово,
общинският съвет като орган на местното самоуправление приема решения за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя
конкретните правомощия на кмета на общината, т.к. се касае за собственост на
субекта, на който е издадено разрешението за поставяне, без значение по какъв
ред, процедура или органи този субект дава съгласие или сключва договори за
наем касаещи неговата собственост.
Ето защо обсъжданото и
прието от административния орган съображение за допуснато нарушение на чл.56,
ал.5 ЗУТ не кореспондира с приложимите правни норми и не може да послужи като
основание за възобновяване на производството и отмяна на издаденото разрешение
за поставяне.
На трето място според
чл.56, ал.2 ЗУТ за обектите по чл.56, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ се издава разрешение
за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния
архитект на общината.
Твърдението на
решаващия орган в този аспект е за наличие на допуснато нарушение на въпросното
изискване, защото въпреки вписването й в самото разрешение от 11.08.2020 г.
одобрената схема за поставяне на коментираното преместваемо
съоръжение била издадена и одобрена от главния архитект на 08.12.2020 г.
Посоченото е
нелогично, необосновано и неподкрепено с доказателства.
Одобрената схема за
поставяне на въпросния преместваем обект е изрично
отразена в самото разрешение за поставянето му, като доколкото и самата
приложена по преписката схема няма номер или друг индивидуализиращ белег, то
такъв не е посочен и в самото разрешение.
Съществуването на
вписано обстоятелство в официален документ свидетелства безспорно за верността
на това обстоятелство, доколкото не е оспорена и оборена материалната доказатетелствена сила на документа.
Налице е противоречие
в подхода и разсъжденията на самия административен орган, който въпреки
отразената в разрешението схема твърди, че такава не е съществувала, докато
пледира за вярност на датата на издаване на Решение изх.№
Д-94-02-406/16.12.2020 г.
В тази връзка докато
по отношение на последната се ангажират доказателства за генерирането на номер
и дата от система ИМЕОН и вписването в деловодството на община Елхово, то такива не се
представят за съгласуването и одобряването на Схема за разполагане на преместваемия обект кафе-автомат.
Буди недоумение
поведението на главния архитект, който съгласува и одобрява схемата за
разполагане на преместваемия обект на 08.12.2020 г.,
т.е. четири месеца след издаване на разрешението за поставянето му на 11.08.2020
г., един месец след заплащане на дължимата такса на 10.11.2020 г. и само една
седмица преди отмяната му на 16.12.2020 г.
Ето защо съдът счита,
че не е доказано твърдението за издаване на разрешението за поставяне без
одобрена за това схема и за съгласуването и одобряването й по-късно, за да е
допуснато нарушение на чл.56, ал.2 ЗУТ, даващо основание за възобновяване на
производството и отмяна на разрешението за поставяне.
По тези съображения
съдът приема, че ответната страна не е изпълнила задължението си да докаже
законосъобразността на обжалвания административен акт, да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му, за което й е дадено изрично указание с
определението за насрочване на делото и е било вменено в нейна доказателствена тежест.
Предвид посоченото според настоящия състав оспореното решение на
главния архитект на община Елхово е издадено в противоречие с материалния
закон, поради което като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
При този изход на делото и с оглед направеното искане община Елхово на
основание чл.143, ал.1 АПК следва да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, включващи държавна
такса и хонорар за един адвокат.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение изх.№
Д-94-02-406/16.12.2020 г. издадено от главния архитект на община Елхово, с
което на основание чл.99, т.1 АПК е възобновено административното производство
по издаване на Разрешение за поставяне № 22/11.08.2020 г. на главния архитект
на община Елхово и същото е отменено като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА община Елхово
да заплати на А.Ж.Д. ***
направените по делото разноски в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете