№ 883
гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500447 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на въззивна жалба вх.№
288084/9.12.2020г., подадена от „ЕЛИТ ИНЖЕНЕРИНГ“ООД, срещу
решение №261224/16.11.2020г. по гр.д.9488/19г по описа на ВРС, 19 с-в, с
което са били уважени искове на “ВАЛЕНСИЯ “ЕООД за установяване на
дължимост на вземане, за което е издадена оспорена от въззивника заповед за
изпълнение № 3298/23.04.2019г по ЧГД 6104/18г на ВРС, представляващо
остатък от цена на доставена стока в размер на 7850лв и лихви за забава в
размер на 385.96лв и са определени разноски в полза на насрещна страна..
Въззивното дружество, чрез пълномощника си адв. Н. сочи допуснати
нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно
установени факти поради необоснована преценка на събраните доказателства.
Сочи, че противоречията в гласните показания не са били обсъдени, не е
съобразена заинтересованост на свидетел и без да са изложени мотиви са
пренебрегнати показания в друг смисъл. Счита, че факта по цялостното
1
изпълнение на доставката не само е останал недоказан, но и твърденията за
начина по който стоката е предадена от доставчика са били въведени в
процеса противоречиво и това недобросъвестно поведение на страната е
следвало да бъде санкционирано с отхвърляне на необоснования иск. Счита
че въз основа на така събраните доказателства извода за реално осъществена
спорна част от доставката, която е останала незаплатена от купувача е
необоснован.
В пледоария по същество пълномощникът поддържа доводи, излагани
последователно и в защита пред първата инстанция, като сочи че реално
осъществена доставка на стоката не е било доказано поради което не е
възникнало и задължение за плащане. Сочи, че като е приел да достави
закупени строителни материали, ищецът е следвало да докаже предаването
им на купувача на строителния обект, а вместо това е заявил, че стоката е
натоварена от клиента. Моли обжалваното необосновано решение да бъде
изцяло отменено, съответно и недоказания иск на кредитора отхвърлен.
Насрещната страна, чрез адв. К. излага доводи за правилно установени
факти въз основа на събраните доказателства. Позовава се на установеното
отразяване на сделката в счетоводство на купувача и последващи заявки,
изпълнени като безспорни доставки на материали от същия вид за същия
обект, чието плащане би било житейски неоправдано, ако спорната доставка
не е била извършена в цялост. Счита, че събраните в първа инстанция
доказателства установяват изцяло фактическия състав, пораждащ правото му
да търси оспореното плащане.
В писмено изложение по същество, въззиваемия поддържа бланкетно
искане за потвърждаване на правилното решение, с което е уважен
основателния иск за установяване на дължимост на възнаграждението за
изпълнената доставка.
Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във
въззивното производство, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л.38 и
36).
По предварителните въпроси, посочените пороци на решението и
допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
определение № 742/25.02.2021г.
2
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително и съответства на предявения иск за установяване на
оспорено от длъжника вземане, за което е била издадена заповед за
изпълнение по твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК). Произнасянето на
съдебното решение по чл. 415 ГПК вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД е съответно на
основанието на претенцията, посочено в заявлението на кредитора, като
неплатено фактурирано задължение на получател на доставка на стоки. В
рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира наличието
на издадена заповед за изпълнение в полза на въззиваемия за изискуемо
вземане, точно съответстващо на предявения от него установителен иск, в
която допълнително са включени и присъдени разноски. Заповедта е оспорена
с бланкетно възражение, което съответно поражда несъмнен интерес от
съдебно установяване по специалния ред. Искът е предявен в указания от
съда срок.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор относно договарянето на доставката на строителните
материали, фактурирани от продавача с № **********/22.10.2018г на
стойност 14 335.79лв с ДДС, които ответникът е закупил и заплатил до размер
от 6485.79лв с банков превод на 08.11.2018г.
Спорът между страните се основава на отричането на твърдяното
изпълнение в цялост на доставката, удостоверена във фактурата като данъчно
събитие в деня на съставения документ. Действително като неподписан от
оспорващата страна документ, самата фактура не може да установи по
категоричен начин получаване на фактурирана стока. Търговската продажба
обаче, като неформална сделка не изисква задължително писмено
документиране и съществуването на неформален договор между страните
може да бъде фактурирано и едностранно. В този смисъл е и наложилата се
трайно практика на съдилищата по доказателственото значение не на
изолирания счетоводен документ, а на цялостното поведение на насрещните
страни. Така в Решение № 218 от 06.01.2017г. по т.д. № 3572/2015г., I т.о. на
ВКС, по реда на чл. 290 ГПК е изяснен смисъла именно на вече формираната
3
многобройна и непротиворечива съдебна практика, според която не само
подписана двустранно фактура може да бъде кредитирана като доказателство,
установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато
съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката( вид на
стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи
за продавач и купувач, време и място на съставянето й), но отделно от това
вписването в дневниците за покупки на лицето, което не е подписало тази
фактура, както и отразяването на стойността й в справките декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за
възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на
което фактурата е била съставена. Обратно, само ако неподписаната или
оспорената като непротивопоставима на длъжника фактура изобщо не е
отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците
за покупки и продажби и справките – декларации по ЗДДС, не е ползван
данъчен кредит по нея – тогава тази фактура сама по себе си не може да
установи нито сключване на договор за търговска продажба, нито
получаването на стоката(решение №67/31.07.2015г. на ВКС по т.д.№631/14г.
на ІІ т. о.). Тази практика се основава на въведеното за търговците
задължение в чл. 301 ТЗ да се противопоставят незабавно на всяка сделка, за
която насрещна страна претендира да е договаряла. Когато стоките са
предадени без да е подписана фактурата за получател на доставката, но
документът е осчетоводен, разходът за придобиване на заприходени стоки е
отчетен и сделката е включена в дневника за покупките, като за нея е ползван
данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените за негова
сметка действия по приемане на стоките и съответно е изгубил правото си да
оспорва изпълнението на доставчика.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в
първа инстанция е видно, че фактурираната сделка е била осчетоводена по
идентичен начин и при двете насрещни страни, като и при двамата търговци
се води неизплатен остатък от 7 850лв, след отчетено частично плащане.
Както доставчика, ката и получателя на стоката са декларирали, съответно за
данъчен период м. 10 и м. 11 2018 год. сделка по процесната фактура, като
получателят е ползвал и данъчен кредит. По отношение на това обстоятелство
обясненията на експерта са категорични и са обосновани с писмените справки
4
– декларации по ДДС. Отделно от това вещото лице е съпоставило данните по
счетоводните сметки 401 и 302 при купувача, където въз основа на фактурата
са кредитирани задължения към доставчика и е отразен дебит на конкретните
видове материали, но част от стоките са заведени като „недоставени“( тухли
единички, найлон, фибран, бетонни колове и терафлекс). Вещото лице обаче
не е установило основание за различно третиране на стоките от фактурата,
тъй като не е открило в счетоводството на купувача кредитно известие или
протокол за върната стока или анулация на фактурата. Явно е, че записването,
което обслужва тезата на въззивника не кореспондира на изискванията за
водене на счетоводните книги. Самият търговец не може да се ползва от
нередовност на воденето от самия него счетоводство като извлича позитивни
за своята теза изводи от необосновани документално записи. Напротив,
съставените от предприятието на купувача данъчни декларации, чието
съдържание не подлежи на последваща промяна след депозирането им пред
данъчната администрация, удостоверяват неизгодно за съставителя признание
( чл. 182 ГПК), че сделката е довършена в цялост и стоките са получени от
купувача, ползвал и данъчен кредит за тази доставка. Позоваване на липса на
нарочно писмено документиране на предаването на стоката извън
фактурирането е необосновано в този случай, тъй като въпреки че няма
съставени стокови разписки, товарителници или предавателни протоколи,
част от общата партида фактурирани материали са осчетоводени, а
третирането на сделката не може да бъде различно- Като е извършил
записванията си по приета, макар и неподписана фактура, търговецът –
купувач е отразил по обвързващ себе си начин действителното си стопанско
поведение и съответно на осн. чл. 293 ал.3 ТЗ възраженията за неспазена
форма за документирано изпълнение са изключени.
Констатациите на вещото лице изцяло съответстват и на събраните
гласни доказателства, противно на доводите на въззивника, изложени като
оплаквания в жалбата. Свидетелят Желев обяснява неформалните отношения
по доставката на спорната партида стоки с предоставен стоков кредит, поради
съществуващите между двамата търговци отношения на доверие, прекратени
именно поради неплащането в цялост на процесната сделка, за разлика от
предходните доставки, като при следващи доставки (които са безспорни по
делото) клиентът е плащал авансово непосредствено преди извозването от
склада на доставчика. Свидетелят Д. (посочен от служителя на продавача като
5
контактно лице с купувача) признава, че е работил при въззивника до
началото на октомври 2018, след което е напуснал за кратко и от 01.2.2019
отново е започнал работа за този търговец. Именно в този период е
договорена и изпълнена сделката, поради което и показанията на това лице не
могат да се възприемат като достоверни в частта, в която се сочи
получаването на само половината от закупените и фактурирани материали.
Отделно от това, точно този свидетел потвърждава и факта на продължилото
и след спорното изпълнение периодично договаряне на необходимите на
купувача материали за същия обект от същия доставчик, включително и за
стоки от същия вид като тези, за които свидетеля посочва, че процесната
доставка не е била довършена.
В заключение, като съпостави събраните в първа инстанция експертно
заключение за счетоводни записвания с писмените декларации по ДДС и
свидетелските показания, въззивният съд достига до извод за доказано с
признати със счетоводно записване сключване и изпълнение на доставката,
като записванията на неполучени стоки не са редовни. Оплакванията по
установените факти са неоснователни, тъй като и въззивния съд намира за
доказано изпълнението на задълженията на доставчика по предаване на
закупени стоки на купувача. Това изпълнение поражда и правото му да
получи възнаграждение за тази доставка в цялост, което е било нарушено за
останалия неплатен остатък от фактурираната стойност.
Оплаквания по прилагане на закона, уреждащ последиците от
неизпълнение на купувача не се сочат. Въззивният съд констатира, че в тази
част решението е основано на приложимите правила на чл. 327 ТЗ и чл. 86
ЗЗД и препраща към правните съображения, изложени в мотивите на
обжалвания акт, които изцяло споделя.
Предвид пълното съвпадение на фактически и правни изводи по
посочените в жалбата оплаквания (в резултат на интерпретация на еднакви
доказателства), въззивният съд приема, че обжалваното решение следва да се
потвърди изцяло.
С оглед крайния резултат от спора в тежест на въззивника следва да се
възложат и разноски по неоснователното обжалване по приложения
неоспорен списък на въззиваемата страна. Заплатеният в брой адвокатски
6
хонорар, удостоверен н разписка, включена в договора за правна услуга в
размер на 750 лв следва да се присъди в цялост.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261224/16.11.2020г. по гр.д.9488/19г по
описа на ВРС, 19 с-в.
ОСЪЖДА „ЕЛИТ ИНЖЕНЕРИНГ“ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул.
Селиолу №19 вх.1 ет.1 ап.2 да заплати на “ВАЛЕНСИЯ “ЕООД ЕИК
*********, гр.Варна, ЗПЗ, бул.Република № 1, УПИ 841 сумата от 750лв.
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски за разглеждане на
неоснователната жалба, на осн. чл.81 вр. 78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280 ал.2
ГПК
Да се обяви в регистъра по чл. 50 ал.2 от ПАС на осн. чл. 273 от ГПК
вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7