ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Хасково, 19.10.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                             СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдията адм.дело №839/2020 г.     

 

                                                                                                     

            По жалбата на Д.Д.С. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адвокат В.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000093/20.08.2020 г. на Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, са налице условията на чл.154, ал.1 и чл.157, ал.1 от АПК за конституиране на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание.

В жалбата е обективирано особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Оспорващата твърди, че ежедневно работата ѝ налагала да управлява лек автомобил и да пътува из цялата страна, поради което отнемането на свидетелството ѝ за управление на МПС щяло да ѝ нанесе значителна и труднопоправима вреда. Сочи, че по този начин обжалваната ПАМ засягала чувствително правото ѝ на труд, прогласено и гарантирано в чл.48, ал.1 от Конституцията на Република България, свободата на избор на професия и мястото на работа – чл.48, ал.3 от Конституцията.

Претендира на основание чл.166 от АПК, във връзка с Тълкувателно решение №5 от 08.09.2009 г. по тълк.дело №1/2009 г. на Върховен административен съд, да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение на ПАМ.

Съдът, като взе предвид твърденията на оспорващата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000093/20.08.2020 г. на Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП и с нея на Д.Д.С.,***, е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от шест месеца. В Заповедта е вписано разпореждане за допускане на предварителното ѝ изпълнение, считано от 10.40 часа на 19.08.2020 г., както и че с нея са отнети: СРМПС №********* и два броя рег.табели №*******.

Заповедта е съобщена на адресата си на 03.09.2020 г., а жалбата срещу нея е подадена на 15.09.2020 г., видно от товарителницата на куриерската фирма за доставянето ѝ.

Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. законът допуска предварително изпълнение на обжалвания по делото административен акт.

Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Условията в ал.2 на същия член са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на административния акт. При това значителните или труднопоправимите вреди не се презюмират. Същите следва да са конкретизирани, а вероятността да настъпят следва да бъде доказана в настоящото производство от страната, която черпи за себе си изгодни правни последици – в случая от жалбоподателката.

Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане. 

Предвид направените твърдения и наличните по делото доказателства, искането е неоснователно.

Извод за наличието на вреди от вида и характера на посочените в чл.166, ал.2 от АПК в случая не може да се обоснове, тъй като липсват каквито и да било доказателства за тяхното настъпване, произход, вид и размер.

Искането за спиране не е достатъчно конкретизирано от жалбоподателката, тъй като в него не се посочват нито вида, нито размера на вредите, които същата счита, че би претърпяла от предварителното изпълнение на акта.

Изложените в особеното искане твърдения – че ежедневно работата на жалбоподателката налагала тя да управлява лек автомобил и да пътува из цялата страна, поради което отнемането на свидетелството ѝ за управление на МПС щяло да ѝ нанесе значителна и труднопоправима вреда, засягаща правото ѝ на труд и свободата на избор на професия, са неотносими към конкретния случай, тъй като с обжалваната Заповед не се отнема свидетелството за правоуправление на МПС на адресата на акта, а се прекратява регистрацията на ППС, за което по делото има данни че е собственост на Д.Д.С..

Не се навеждат твърдения това конкретно МПС – лек автомобил с рег.№*******, да е използвано от жалбоподателката за служебни цели, нито се представят доказателства в тази насока.

В тежест на жалбоподателката е освен да посочи пред съда, и да установи по несъмнен начин наличието на обстоятелства, обуславящи спирането на изпълнението на заповедта, а към искането не са приложени надлежни доказателства за това. Ето защо не може да се направи извод, че на жалбоподателката би била причинена някаква вреда, нито да се установи размерът на вредата като значителен.

Само от вида на разпореденото с процесната Заповед за прилагане на ПАМ не може да се установи, че с предварителното изпълнение на същата интересите на оспорващата ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес от допускане предварителното изпълнение на мярката.

Ето защо съдът счита за недоказано твърдението на жалбоподателката, че допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорваната заповед би ѝ причинило вредите, посочени в чл.166 от АПК, поради което и искането за спиране на предварителното изпълнение на акта е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. 

Съдебният състав намира за уместно да посочи, че предвид разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, вписаното в заповедта разпореждане за допускане на предварителното ѝ изпълнение в случая е без правно значение, а доколкото жалбата не е насочена срещу него и не е подадена в срока по чл.60, ал.5, вр. ал.1 от АПК, то разпореждането не е и предмет на разглеждане в настоящото производство, и по него съдът не дължи произнасяне.

Предвид изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

КОНСТИТУИРА страните по делото, както следва:

            жалбоподател – Д.Д.С.;

            ответник –  Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово.

            УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи изложените в жалбата твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.12.2020 г. от 10.00 часа.

Определението в тази част не подлежи на  обжалване.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Д.С. ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000093/20.08.2020 г. на Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138, ал.3 от АПК определението да се съобщи на страните.

 

                                                                                  

                                                                                                СЪДИЯ: