Решение по дело №268/2022 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 81
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20225310200268
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Асеновград, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200268 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № МН-ЮЦБ-21-052/06.04.2021г.
на Началника на РО „Южна централна България“ на ГД „Метрологичен
надзор“ към ДАМТН, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от АНГ. ХР. СТ. – управител са
наложени следните административни наказания:
1. На основание чл. 85 ал.2, вр. с ал.1 от Закона за измерванията е
наложено административно наказание – Имуществена санкция в размер на
200 лв. за нарушение по чл. 44 т.4, във вр. с чл. 39 ал.1 и чл. 43 ал.1 от Закона
за измерванията, във вр. с чл. 432 а от НСИКПМК и вр. с чл.3 ал.3 от
Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г.
2. На основание чл. 85 ал.2, вр. с ал.1 от Закона за измерванията е
наложено административно наказание – Имуществена санкция в размер на
200 лв. за нарушение по чл. 44 т.4, във вр. с чл. 43 ал.1 от Закона за
измерванията.
3. На основание чл. 85 ал.2, вр. с ал.1 от Закона за измерванията е
наложено административно наказание – Имуществена санкция в размер на
200 лв. за нарушение по чл. 44 т.4, във вр. с чл. 43 ал.1 от Закона за
измерванията.
В жалбата се оспорва НП откъм законосъобразност, обоснованост и
правилност. Навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в процедурата по издаването му, както и за
1
неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се моли за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от управителя А.С.,
който моли за пълна отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна ДАМТН, редовно призована, не изпраща
представител, но е депозирала писмено становище, съдържащо аргументи по
същество, като се иска потвърждаване на НП, като законосъобразно,
обосновано и правилно.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
При извършена надзорна проверка на 06.01.2021г. в обект –
Бензиностанция № 1, стопанисвана от „***” ЕООД, намираща се в *** е
установено, че дружеството използва за измервания, свързани с определяне
на държавни вземания и с търговските плащания в случаите по чл. 5 от ЗИ,
измервателни системи без надлежни знаци за проверка на средството за
измерване в употреба по чл. 43 ал.1 от ЗИ. Проверяваното дружество „***„
ЕООД имало качеството на лице, което извършва продажби на течни горива в
търговски обект за течни горива и използва електронна система за фискална
памет. Конкретно се констатирало, че в обекта към 11.30 ч. на посочената
дата се използват следните средства за измервания:
1. Нивомерна измервателна система /НИС/, тип NAX-121 без знак от
първоначална проверка по чл. 39 ал.1 от ЗИ и без знак за последваща
проверка на средството за измерване в употреба по чл. 43 ал.1 от ЗИ.
2. Модулна бензиномерна колонка тип SK 700 6/3/ Е , с фабр. № 558548,
която нямала поставен знак за последваща проверка. Липсвала е пломба със
знак за проверка ограничаваща достъпа до електронния и блок, а наличната
върху коронката марка е била със знак за извършена проверка през 2015 г. ,
чиято валидност е изтекла през 2016 г.
3. Колонка за втечнен въглеводороден газ без данни за тип и фабричен
номер, без знаци за последваща проверка на средството за измерване в
употреба. Липсвали са пломби за проверка ограничаващи достъпа до
електронния и блок и до устройствата за регулиране на разходомера , а
наличната върху коронката марка за залепване е била със знак за извършена
проверка през 2009 г. , с вписана в нея валидност до месец декември 2009 г.
По този начин било прието, че посочените средства за измерване се
използват без наличието на валиден знак за проверка на средството за
измерване в употреба.
За констатираните нарушения е съставен АУАН. Процедурата по
съставянето на АУАН е законосъобразно проведена, като е спазено
изискването за надлежна покана до управителя на дружеството да се яви за
съставянето на АУАН. АУАН е бил съставен в присъствието на представител
на дружеството – нарушител и му е бил връчен препис от акта. При
2
предявяване на АУАН не са направени писмени възражения, но такива са
депозирани в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Те са счетени за неоснователни
от АНО и въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е издадено процесното
НП за извършени от него три отделни нарушения по Закона за измерванията
и на основание чл. 85 ал.2, вр. с ал.1 от Закона за измерванията му е
наложена имуществена санкция в размер на по 200 лв. за всяко от тях.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място при проверка на процедурата съдът намери, че както
АУАН, така и НП са издадени от компетентни за това органи, в изискуемата
от закона форма.
На второ място описаните нарушения са квалифицирани правилно,
като са посочени всички нарушени разпоредби относими към всяко от тях.
И трите нарушения правилно са квалифицирани като такива по чл. 44 т.4, във
вр. с чл. 43 ал.1 от Закона за измерванията. Нормата на чл. 44 т.4 от ЗИ
въвежда абсолютно задължение за лицата, които използват средства за
измерване да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл.
39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ, каквито са и знаците за първоначална и
последваща проверка. Чрез препратката към чл. 43, ал.1 се указва, че
последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се
удостоверява със знаци за последваща проверка.
Конкретно за първото описано нарушение по т.1 от НП, касаещо
използването на нивомерна измервателна система правилно е направена
допълнителната връзка с относимите към нея материално-правни разпоредби,
уреждащи режима на използването и, а именно чл. 39 ал.1 от ЗИ, чл. 432 а от
НСИКПМК и чл.3 ал.3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г.
На трето място правилно е посочена и относимата санкционна
разпоредба, в която е предвидена санкцията за всяко от трите нарушения, а
именно чл. 85 ал.2 , вр. с ал.1 от Закона за измерванията. Този текст от закона
предвижда, че на юридическо лице, което в случаите по чл. 5 използва
средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта,
или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се налага имуществена санкция
от 200 до 500 лв.
Като е използвало на 06.01.2021 г. горепосочените средства за измерване
без знаци за първоначална и последваща проверка дружеството е реализирало
състава на горното административно нарушение. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя , че още през 2019 г. бил подал заявление за
проверка на СИ. Забраната по чл. 44 т.4 от ЗИ има абсолютен характер и
нормата забранява на ползувателите да използват средства за измерване без
3
знаците по чл. 39 ал.1 и чл. 43 ал.1 от ЗИ. Нарушението е формално и състава
му е реализиран с факта на нарушаване на горното задължение. В случая
факта на подаване на заявление, дори не може да се счита като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като само доказва продължителния период,
през който са използвани в нарушение на нормативните правила описаните
средства за измерване без да са преминали на задължителния метрологичен
контрол, което безспорно е довело до генерирани на по–голям обем
общественоопасни последици.
Нарушенията са несъмнено установени при извършената проверка на
место, при която липсата на такива знаци непосредствено е констатирана от
контролните органи. Не се откриват и нарушения в административно-
наказателната процедура. АУАН е съставен от компетентно за това
длъжностно лице. Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения в процедурата по издаването на АУАН. НП отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това
орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.
Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП за
всяко от трите нарушения е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН
и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН. Наложените наказания, а именно
имуществена санкция в размер на 200 лева за всяко от нарушения е в рамките
на минимума на предвидения в закона диапазон, поради което е безпредметно
да се обсъжда допълнителната им редукция. Съдът намира, че не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма чл. 28 следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно
наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за
извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на
задължение към държавата, регламентирано в ЗИ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Поначало обществената опасност на
този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като
същите представляват неизпълнение на задължения към държавата както при
осъществяване на финансовата й дейност, така във връзка с въведените от
нея в съответствие с националните интереси правила, целящи защита на
живота и здравето на хората и околната среда от вредни въздействия, както и
на имуществото на физическите и юридическите лица от неблагоприятни
последици, които могат да настъпят вследствие на неверни резултати от
измерванията. Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им
да се изисква някакъв минимален брой или стойност на предмета на
нарушението. Конкретното неизпълнение на задълженията на ползувателя и
4
използването на СИ без да са преминали на изискуемия метрологичен
контрол е продължило през дълъг период от време като са реализирани в
пълна степен обществено опасните последици на нарушенията. С оглед на
изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административно-наказателна отговорност.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а
именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е
уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от
въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, но само в
производството по касационното обжалване пред Административен съд –
Пловдив, без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във
вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 100
лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ДАМТН.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № МН-ЮЦБ-21-
052/06.04.2021г. на Началника на РО „Южна централна България“ на ГД
„Метрологичен надзор“ към ДАМТН, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от АНГ. ХР. СТ. –
управител са наложени следните административни наказания:
1. На основание чл. 85 ал.2, вр. с ал.1 от Закона за измерванията е
наложено административно наказание – Имуществена санкция в размер на
200 лв. за нарушение по чл. 44 т.4, във вр. с чл. 39 ал.1 и чл. 43 ал.1 от Закона
за измерванията, във вр. с чл. 432 а от НСИКПМК и вр. с чл.3 ал.3 от
Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г.
2. На основание чл. 85 ал.2, вр. с ал.1 от Закона за измерванията е
наложено административно наказание – Имуществена санкция в размер на
200 лв. за нарушение по чл. 44 т.4, във вр. с чл. 43 ал.1 от Закона за
измерванията.
3. На основание чл. 85 ал.2, вр. с ал.1 от Закона за измерванията е
наложено административно наказание – Имуществена санкция в размер на
5
200 лв. за нарушение по чл. 44 т.4, във вр. с чл. 43 ал.1 от Закона за
измерванията.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, да заплати на ДАМТН- гр. София,
сумата от 100 лева, представляващи направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6