№ 164
гр. Габрово , 02.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500087 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от заявителя „Мого България“ ООД, ЕИК***, гр.
с., срещу Разпореждане № 389/27.11.2020 г. по ч. гр. д. № 264/2020 г. по описа на РС-
Трявна.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 1120.80
лева- разходи за възстановяване владението на лизингов актив.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл.
413, ал. 2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Правилно РС- Трявна е приложил разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК,
съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. / съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,а по силата на чл. 3,
ал.3 от ЗПК за процесния договор за лизинг намират приложение разпоредбите на ЗПК. В
чл. 411, ал. 2 от ГПК изрично е създадена нова т. 3, която задължава съда да откаже издаване
на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се
основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Нормата има незабавно действие от момента на влизането й в сила.
1
В частната жалба се възразява, че претендираните със заявлението разходи за
възстановяване на лизинговия актив са договорени в общите условия към лизинговия
договор, като към момента на сключване на договора размера на този разход не е определен,
нито определяем, а зависи от конкретно извършените разходи във всеки отделен случай,
поради което считат, че към конкретния случай са неприложими разпоредбите на чл. 10а от
ЗПК.Освен това твърдят, че това вземане няма характер на такса или комисионна, срещу
предоставяне на лизингополучателя на допълнителна услуга, а по-скоро представлявало
водене на чужда работа без пълномощие. Сумата се претендирала основателно, възоснова
клауза от общите условия към договора и поради неизпълнение от лизингополучателя да
върне веща. Възражението е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но
клаузите в договорите с потребители, за които се събират такси или комисионни следва да
бъдат ясно и точно определени или определяеми. Освен това, при заявяване на такава
претенция заявителят следва да посочи ясно начина, по който е формиран размера на
претенцията. Такива данни в заявлението липсват, а само е посочено основанието от
общите условия към договора, на което се претендират – чл.14.04 във вр. с чл.8.7.10. В тези
текстове обаче, няма ясна формулировка за определяне начина по който се формира
размера на тази претенция.Това налага извод за противоречие на цитираните клаузи от
общите условия с разпоредбата на чл. 10а,ал.4 от ЗПК.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че правилно заповедният съд е
отхвърлил посочената претенция, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 389/27.11.2020 г. , постановено по ч. гр. д. №
264/2020 г. по описа на РС- Трявна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2