РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Троян, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20234340100381 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от С. С. С. от гр. * против Д. Ц. А., В. С. А.,
от гр. Троян и М. С. А. -Р. от гр. *, с правно основание чл. 109 от ЗС -
негаторен иск.
Ищецът твърди, че страните са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 73198.501.453, находящ се в гр. Троян, обл. Ловеч по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: ***,
целия с площ 452 квадратни метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер
по предходен план: 894, при съседи: ПИ №73198.501.449, ПИ
№73198.501.452, ПИ №73198.501.442, ПИ №73198.501.444 и ПИ
№73198.501.450.
Сочи, че е придобил имота си чрез дарение, като се легитимира като
собственик на 1/2 идеална част от поземления имот и целия втори етаж от
построената в него сграда с идентификатор 73198.501.453.1.
Излага, че ответниците са собственици по наследство от техния
наследодател В.С.А. на другата ½ ид.част от поземления имот и на целия
първи етаж от построената в него сграда с идентификатор 73198.501.453.1.
Твърди, че през 1973г. между праводателите на страните е проведено
съдебно производство за разпределение на правото на ползване върху
процесния имот, като наследодателят на ищеца С.Х.С. е получил за ползване
120.79 кв.м. от дворното място, както и целия втори етаж и целия таван от
сграда с идентификатор 73198.501.453.1; лятната кухня и гаража в северната
половина от двора и мазански помещения. За вход към етажа е разпределен
входа, находящ се в западната част на къщата.
1
Сочи, че наследодателят на ответниците В.С.А. е получил за ползване
121.61 кв.м. от дворното място; целия първи етаж от сграда с идентификатор
73198.501.453.1; лятната кухня и гаража в южната половина от двора, както и
мазански помещения. За вход към етажа е разпределен входа, находящ се в
източната част на къщата. Площадката за преминаване към избените
помещения е разпределена за общо ползване.
Излага, че в производството през 1973 г. е предоставено право на
преминаване на наследодателя на ответниците през входната врата,
респективно през антрето, находящи се в западния край на къщата, които са
разпределени за ползване от наследодателя на ищеца за вход към етажа му.
Твърди, че ответниците освен входа от източната страна на къщата, който се
ползва от тях, имат и правото да ползват входа, находящ се в западната
страна на къщата, който се ползва от С. като единствен достъп до жилището
му на втория етаж. Ищецът сочи, че този факт създава изключително
неудобство, както и е причина за редица конфликти и скандали с първата
ответница - Д. А., която нарушава системно условията, определени с
установеното разпределение. Твърди, че единствената причина за тези
конфликти е разпределеното общо право на ползване на западния вход на
къщата и това би могло да се елиминира, чрез изменение на разпределеното
право на ползване.
Това твърдение се поддържа в депозирана по делото молба вх.№4164 от
25.09.2023г., постъпила по ел.поща на РС-Троян, в която пълномощника на
ищеца – адв.С. С. от ЛАК пояснява, че с използвания израз „изменение на
разпределеното право на ползване“ ищецът иска на практика „..съдът да
постанови преустановяване ползването на западния вход на жилищната
сграда, намираща се в процесното дворно място от ответниците…“
В същата молба се прави уточнение, че единственият конфликт между
страните по делото е свързан с ползването от страна на ответниците на
западния вход на сградата, който според ищеца не е обща част, а е
предназначен да обслужва единствено и само жилището на ищеца, което се
намира на неговия втори етаж от сградата, както и твърдението, че
ответниците имат самостоятелен вход за своето жилище откъм изток.
Ищецът моли да бъдат преустановени действията на ответниците, които
са свързани с преминаване през западния вход, както и да бъде преустановено
държането на шкафчето в антрето към този вход, като счита, че ответниците
създават пречки за пълноценна защита и обезопасяване на жилището на
ищеца, който преимуществено живее в * и ползва имота активно през летния
сезон и почивните дни, както и през ваканциите на децата си, чрез следните
осъществени от ответниците действия: ползване на западния вход; държане
вратата, обслужваща западния вход отворена в отсъствие на ищеца, а в негово
присъствие понякога затворена и заключена, с цел предизвикване на
конфликти, които са се случвали често в присъствие на детето, които са дали
отражение на здравословното състояние на детето.
Моли да бъде постановено решение, с което ответниците Д. Ц. А., В. С.
А. и М. С. А.- Р. бъдат осъдени да преустановят ползването на западния вход
с антрето към него на ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №
73198.501.453.1 по КККР на гр. Троян, одобрени със заповед № РД- 18-
11/20.04.2007г. на изпълнителния директор на АГКК- *, което ползване
осъществяват чрез преминаване през западния вход - изключителна
собственост на ищеца и чрез държане на шкафче в антрето към този вход,
2
която жилищна сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №
73198.501.453 с адрес на имота: ***, целият с площ от 452 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване/ до 10м./,номер по предходен план: 894,при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: № 73198.501.449, № 73198.501.452, №
73198.501.442, № 73198.501.444, № 73198.501.450, ведно с всички законни
последици.
Ангажират доказателства. Правят доказателствени искания във връзка с
уточнения петитум за допускане на съдебно-архитектурна експертиза с
посвени въпроси към вещо лице, обективирани в Молба вх.№ 4164/25.09.2023
година.
Във връзка с направените в цитирана по-горе молба уточнения със
Заявление вх.№4810/31.10.2023 г. ответницата Д. А., чрез адв. В. А., изразява
становище за неотносимост към настоящия спор на поисканата от ищцовата
страна съдебно-архитектурна експертиза, Поддържа депозирания по гр.д.
№780/2021г. на РС-Троян отговор.
Във връзка с направените уточнения в Молба вх.№4164/25.09.2023 г. е
депозирано становище от В. А., чрез адв. Ц. А., в което излага аргументи,
досежно твърдението за неоснователност на заявената претенция, а по
отношение на искането за допускане на съдебно-архитектурна експертиза
намира същата за недопустима и неотносима, във връзка с формулираните от
ищцовата страна въпроси.
Не ангажира доказателства. Няма доказателствени искания.
По искане на страните, по делото е реализиран оглед на процесния имот
в присъствие на назначеното вещо лице по допуснатата експертиза – арх.Ц.
К.. Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, ангажирани от
страните.
В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв.С. С. от ЛАК. В
хода на производството и в представена по делото писмена защита поддържа
становище за основателност на заявената искова претенция.
В съдебно заседание ответниците Д. Ц. А. и М. С. А.- Р. се
представляват от упълномощен защитник - адв.В. А. от ЛАК, който поддържа
становище за неоснователност на претенцията в хода на производството и по
съществото на спора. Аргументите си доразвива в представена по делото
писмена защита.
В съдебно заседание ответницата В. С. А. се представлява от
упълномощен защитник - адв.Ц. А. от ЛАК, който поддържа становище за
неоснователност на претенцията в хода на производството и по съществото на
спора.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свид.
П.П.Х., Й.С.С., В.Х.Д., Х.П.Х. и Х.Б.К., при реализирания по реда на чл.204
ГПК оглед на процесния имот.
По искане на ищеца е допусната и назначена СТЕ с в.л. арх.Ц. К..
По реда на чл.176 от ГПК са приобщени и дадените от ищеца С. С.
обяснения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическа и правна обстановка:
3
От приетите по настоящото гр.д.№ 381/2023г. писмени доказателства,
съдържащи се в приобщеното гр.д.№780/2021 г. по описа на ТРС писмени
документи, а именно: Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150,
том ІІІ, н.д.№ 984/1997 г. на ТРС; нотариален акт за покупко-продажба на
покрит недвижим имот № 71, том І, н.д.№ 112/1060 г. на ТРС; Протокол за
спогодба от 07.06.1973 г. по гр.д.№ 307/1973 г. по описа на ТРС, ведно с
приложена скица на вещо лице за разпределение правото на ползване; Скица
на поземлен имот с идентификатор 73198.401.453, издадена от СГКК-Ловеч;
Удостоверение за факти и обстоятелства № Уд-ТСУ-КР-381/01.09.2021 г.,
издадено от община Троян; Писмо рег.№ 359000-7342/22.07.2021 г. на РУ
Троян; въззив.гр.д.№ 53/2023 г. по описа на ЛОС, представените по
настоящото дело писмени и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
П.П.Х.,Й.С.С., В.Х.Д., Х.П.Х. и Х.Б.К., при реализирания по реда на чл.204
ГПК оглед на процесния имот, както и от заключението на допуснатата и
изслушана техническа експертиза с вещо лице арх. Ц. К. , съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Не се оспорва обстоятелството, че страните по делото са съсобственици
на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 73198.501.453,
находящ се в гр. Троян, обл. Ловеч по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с адрес на имота: ***, целия с площ 452 квадратни метра,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 894, при
съседи: ПИ №73198.501.449, ПИ №73198.501.452, ПИ №73198.501.442, ПИ
№73198.501.444 и ПИ №73198.501.450.
От приложения по делото нот.акт № 150, т. 3 , н. дело № 984/1997 г. на
ТРС се установява, че Т.Б. и Т.С. са дарили на ищеца С. С. 1/2 идеална част от
процесния поземлен имот и целия втори етаж от построената в него сграда с
идентификатор 73198.501.453.1.
Не се оспорва обстоятелството, че ответниците са собственици по
наследство от техния наследодател В.С.А. на другата ½ ид. част от
поземления имот и на целия първи етаж от построената в него сграда с
идентификатор 73198.501.453.1.
От представения по делото протокол от открито съд. заседание по гр.
дело № 307 от 1973 г. на ТРС се установява, че праводателите на страните-
С.Х.С. и В.С.А. са постигнали спогодба относно разпределение на ползване
на същия процесен имот, като наследодателя на ищеца С.Х.С. е получил за
ползване 120.79 кв. м от дворното място, както и целия втори етаж и целия
таван от сграда с идентификатор 73198.501.453.1, както и лятната кухня с
гаража в северната половина от двора, както и 2 мазански помещения. За вход
към етажа е разпределен входа, находящ се в западната част на къщата.
Наследодателят на ответниците В.С.А. е получил за ползване 121.61 кв. м от
дворното място, както и целия първи етаж от сграда с идентификатор
73198.501.453.1, както и лятната кухня с гаража в южната половина от двора,
както и мазански помещения. За вход към етажа е разпределен входа,
находящ се в източната част на къщата. Площадката за преминаване към
избените помещения е разпределена за общо ползване. В производството през
1973 г. е дадено право на преминаване на наследодателя на ответниците през
входната врата, респективно през антрето, находящи се в западния край на
къщата, които са разпределени за ползване от наследодателя на ищеца за вход
4
към етажа му .
Ищецът излага, че това предоставено право на преминаване на
наследодателя на ответниците през входната врата, респективно през антрето,
находящи се в западния край на къщата, му създава изключително
неудобство, както и е причина за редица конфликти и скандали с първата
ответница. Твърди, че ответницата Д. А. нарушава системно условията,
определени с установеното разпределение, което общо право на ползване на
западния вход на къщата би могло да се елиминира, чрез изменение на
разпределеното право на ползване.
Това твърдение се поддържа в депозирана по делото молба вх.№4164 от
25.09.2023г., постъпила по ел.поща на РС-Троян, в която пълномощника на
ищеца – адв.С. С. от ЛАК пояснява, че с използвания израз „изменение на
разпределеното право на ползване“ ищецът иска на практика „..съдът да
постанови преустановяване ползването на западния вход на жилищната
сграда, намираща се в процесното дворно място от ответниците…“. В същата
се прави уточнение, че единственият конфликт между страните по делото е
свързан с ползването от страна на ответниците на западния вход на сградата,
който според ищеца не е обща част, а е предназначен да обслужва единствено
и само жилището на ищеца, което се намира на неговия втори етаж от
сградата, както и твърдението, че ответниците имат самостоятелен вход за
своето жилище откъм изток.
В представена по делото писмена защита, пълномощника на ищеца
доразвива аргументите си, че ответниците ползват неоснователно западния
вход с твърдението, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
покрит недвижим имот № 71, том 1, н.д. № 112/1960 1 год. на ТРС,
наследодателят на ответниците е придобил еднолично и само за себе си
собствеността на описания в акта недв.имот, тъй като към 1960г. не е
съществувал института на СИО, собствеността между съпрузите е била
разделена, поради което и учреденото му право на ползване върху западния
вход е прекратено със смъртта му, съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 ЗС.
За установяване на спорните по делото обстоятелства, по искане на
ищцовата страна е реализиран оглед на място на проц.имот, при който съдът
констатира, че: От западната част на двуетажната жилищна сграда е входът за
първи и втори жилищен етаж, посредством дървена входна врата, срещу
която се намира жилището на ответниците. От площадката на първия етаж,
достъпът до жилището на ответниците е обособен посредством входна врата
за етажа. От площадката на първия етаж, вляво се намират стълбите за втори
жилищен етаж, а до тях има обособена дървена врата, която затваря
пространството под стълбите за втория етаж. На пода се намира отвор за
мазанското помещение, замонолитен с дъски, който не функционира, тъй като
няма функционална връзка с мазето. На първи жилищен етаж, от помещение,
обособено като всекидневна се влиза в помещение, в момента обособено и
пригодено като килер или складово помещение. В това помещение има
гардероб, облицовано е с дървена ламперия, огледало, закачалка за връхни
дрехи и има врата за източната част на сградата. Подходът към втория
жилищен етаж е обособен с дървен парапет от седем вертикални летви, като
седмата от долу на горе е счупена, че до втория жилищен етаж се стига по 17
бетонни стъпала, облечени с мозайка, като само и единствено от този вход се
стига до втория жилищен етаж, който е собственост на С. С.. От площадката
на втория етаж в дясно има врата, която осигурява достъп до тераса, тип
5
балкон, която същевременно покрива входа на първия етаж. Отляво се намира
дървена врата, която обособява входа към жилището на ищеца С. С.. Отдясно
се намират стълбите за таванското помещение, които са направени от дърво, а
помещението е затворено с дървена врата. Достъпът до мазанското
помещение е обособен посредством вход от западната част на сградата,
намиращ се под площадката за входа на жилищната сграда. В приземния етаж
се намират по две помещения на всяка от страните, обособени като мазански,
като едното мазанско помещение на ищеца С. се намира непосредствено под
стълбището, където на пода на първият етаж, от стълбищната клетка се вижда
отвор, замонолитен с дъски, който не функционира, тъй като няма стълби.
Единствения достъп до помещенията на приземния етаж на двете страни са
посредством общ вход от западната страна на жилищната сграда, започващ
от нивото на двора и слизайки към мазанските помещения по няколко
бетонни /каменни/ стъпала. Стълбищната клетка на сградата е с размери:
3,48/1,76 м. Стълбата е с рамена, с ширина 85 см.
По време на реализирания оглед, в присъствие на назначеното по делото
вещо лице – арх.Ц. К. са събрани гласни доказателства.
От показанията на свид.П.П.Х. /втори братовчед на ищеца/ се
установява, че бащиният му дом е в непосредствена близост – съседната
кооперация. Твърди, че откакто се помни „… братовчед ми и леля Д. винаги
съм ги виждал да влизат през този вход. Сега кой как е бил, не мога да кажа,
но това, което с годините съм виждал, винаги се е влизало и двете семейства
са влизали от този вход. Откакто се помня това е така….“. Сочи, че входната
врата на сградата, от запад я е виждал и отворена и затворена, не знае дали е
била заключена, но по-често е виждал отворена „…тази, зелената метална
врата, която разделя двора, със секрета…..“, дори когато ищците отсъстват.
Твърди, че не е бил пряк свидетел на конфликти, а от „….жилището на баща
ми, което се намира в съседната кооперация, на третия етаж, е бил свидетел
на конфликт между тях двамата – братовчед ми С. С. и леля Д. А.,
ответницата….“. Не знае за какво точно, „… но конфликти на висок тон е
имало често. Личен конфликт между тях двамата…“.
Знае, че отношенията между тях не са добри, но ги определя като
търпими. Твърди, че понякога, най-често през лятото „…засичам М. когато
си идва по Троян, а В. от няколко години не съм я засичал тука.
Знае от майката на ищеца, че „…винаги са имали проблем с въпросния
вход…“. С показанията си удостоверява, че оградата, която разделя двора на
две части е правена по поръчка на ищеца преди 15-20г., тъй като между
страните е възникнал проблем с притежавания от ответниците домашен
любимец „…една немска овчарка…тогава майката на С. беше ухапана от
кучето. …“. Твърди, че е виждал отворена „…вратата на мазето…“, но не
може да каже дали е съвпадало с периода когато ищецът е бил тук. Сочи, че
„…Само един път съм присъствал, от балкона беше, хора са търсили леля Д.
и са се качвали горе на етажа, звънели са и са я търсили. …“. Знае, че вратата
на жилището на ищеца, което е на втория етаж се заключва, тъй като „…
имам и връзка за етажа, ако се наложи нещо, авария и каквото и да е било,
колкото пъти по молба на С. е трябвало да влизам, вратата е заключена. Аз
имам ключ за жилището на С.. …“. Не е бил свидетел на „….случай, С. да не
е могъл да си влезе в жилището на втория етаж, защото Д. не го пуска и той
да стои отвънка и да не може да си влезе… не съм чувал С. да ми е споделял,
че нещо е откраднато от жилището….“. Не знае на връзката с ключове, която
6
ищецът му е дал за жилището си на втория етаж, дали има ключ и за вратата
от западната страна на сградата, тъй като „…Колкото пъти съм влизал,
вратата е била отключена….“.
От показанията на свид. Й.С.С. /съпруга на ищеца/ се установява, че от
20г. „…идвам в тази къща…Основните проблемите са, че когато идваме
вратата на западния вход на къщата е отворена, но и на мазето е отворена….“.
Изразява притеснението си, че детето и може да падне в мазето. Сочи, че „…
Отделно идват хора, които се качват горе на етажа ни, за да търсят Дона при
нас. Звънят на нашия звънец. Мисля, че това е притеснително, постоянно да
звънят хора и да ги търсят горе….“. Сочи, че през юли 2021 г. между ищецът
и ответницата Д. А. възникнал скандал „…Спорът беше за входа за мазана.
Беше отворена долната врата и горната, и аз казах: „Може ли да затворим пак
долната врата на мазето.” И тя каза: „Не! Гледай си го от тази страна.
Заключвай, ако искаш тука, за да не слиза детето долу.” И те започнаха да се
карат много високо, при което детето много се втрещи от думите, които тя
каза: „Проклети да сте и вие и цялото ви семейство!“….“, уплашило се,
спряло да говори, до вечерта нищо не казало, а в последствие започнало да
заеква. Не знае, когато ищецът е бил само дали е имало случай да не може да
си влезе на етажа, защото „….Д. не го пуска. А, когато сме били заедно не е
имало такъв случай….“. Сочи, че не е имало случай нещо да е откраднато от
жилището на втория етаж или да липсва. Твърди, че етажерката за обувки,
която се намира на първия етаж, не им е пречила да се качват на втория етаж,
а газова бутилка, която била поставена до вратата. „..Спомням си, че имахме
много багаж тогава и че бутилката беше там и да, наистина пречеше. Не беше
шкафчето, а газовата бутилка пречеше.….“. Твърди, че С. и е споделял за
спорове с М. и В., но тя не е присъствала на такива.
От показанията на свид.В.Х.Д. се установява, че познава страните по
делото, живее от другата страна на улицата точно срещу тяхната къща. Знае,
че имат спорове помежду си, но не е присъствал на такива между тях. „…
Доколкото аз знам, спорът им беше за подялба на двора…“. Не знае, да е
имало кражба в тази къща и някой да е пускал жалба за това. Знае, че „… Д.
ползва този западен вход на сградата, за да си влиза за жилището си. Аз не
знам, С. да се е оплаквал, че Д. го ограничава да си влиза за неговия втори
етаж. Аз от 1961 г. живея тук. Дори и моята булка е изведена от тази къща.
Знам, че винаги Д. е минавала през този западен вход. Аз от предния вход не
съм минавал никога…“.
От показанията на свид.Х.П.Х. се установява, че е съсед, живее „…в
съседния блок, през оградата….“. Познава страните, знае, че Д. влиза за
своето жилище през западния вход „…Никога не съм виждал Д. и нейното
семейство да ползват входа отпред. Те ползвам единствено и само този
западен вход…“. Твърди, че „…Тази входна западна врата винаги е отворена,
предполагам, че не е ограничаван от Д., за да си влезе за жилището….“. Не е
присъствал на спорове между С. и М., както и между С. и В.. Знае, че „…
Дворното място е така разделено от години, не е от скоро….“. Знае, че ищеца
има „ …някакви претенции за западния вход…“.
От показанията на свид.Х.Б.К. се установява, че е съсед, живее срещу
„…тяхната къща…“ Познава страните по делото. Знае, че „…Д., заедно с
родителите на С., ползват западния вход. Но, каква уговорка са имали, нямам
на представа, но използваха заедно този западен вход…“. Свидетелят сочи, че
първоначално/ през 1953 - 54 година/ къщата е била детска градина. „… В.
7
купува първият етаж от тази къща и са ползвали този западен вход. Един и
същи вход ползват и за втория етаж – западния….“. Твърди, че не е
присъствал на конфликт между С. и М., и между С. и В.. Не знае да е имало
случай, при който „….С. да не е могъл да си влезе за жилището….Когато си
идват М. и В. ползват този западен вход, за да си влязат за първия етаж.
Ползват само този западен вход, както и родителите на С., така и С.. За мазата
входа е тази капандура с ламарината….“. Сочи, че „….През този западен вход
влизахме като деца за детската градина…. Цялата къща беше детска градина.
На първият етаж съм бил в стаята, а отгоре на втория етаж беше спалня. Ние
имаме снимка на този вход, като детска градина и децата….“.
На зададените по реда на чл.176 от ГПК въпроси към ищеца се
установява, че е влизал в словесен или друг конфликт с ответницата В. и с
ответницата М. „….Защото винаги им е казвано, че имат собствен вход, обаче
те никога не са го ползвали и са искали винаги да минават от тук….“. .
Твърди, че действително ответницата М. живее в друг град, но когато
посещава домът си „…. копира поведението на майка си и винаги влиза от
този западен вход. И да уточня, не е важен броя на посещенията, защото може
и едно посещение да има на година, а аз не знам колко посещения има във
времето, в което ме няма, защото аз съм тук през лятото, но тя през лятото
идва. Но и един път да дойде в този дом, тя пак ще влезе от този същия
западен вход, който е конфликтния….“. Твърди, че ответницата В. живее в с.
*, но „…когато е била тук, винаги пак са ставали същите скандали, заради
това, че пак са влизала през този същия западен вход…“, като уточнява, че
„…. Преди няколко години е имало скандал, защото вече от няколко години
не е идвала, но М. е била тук….“. Потвърждава, че жилището на втория етаж
има самостоятелна врата, която се заключва от него и ответниците нямат
ключ за тази врата. „….То, оставаше само и това да имат. Само че този вход е
вторичен, спрямо западния вход. Тоест, за да се стигне до него трябва да се
мине от западния, който винаги е отворен. И не е вярно, че не са ни пречили
да ползваме, защото чрез свободния достъп до този вход, непрекъснато се
качват горе хора, да ни търсят нас….“.
По делото е допусната и реализирана СТЕ, по която в.л. арх.К. в своето
заключение констатира, че: Сграда с идентификатор 73198.501.453.1
представлява масивна двуфамилна жилищна сграда, съгласно чл. 97, ал.2, т.2
от Наредба № 7/2003г., с два надземни и един полуподземен жилищен етаж, с
подпокривно пространство с дървена покривна конструкция. Сградата е с два
входа - от изток и запад, достъпни от двора по външни стъпала с площадки на
ниво първи етаж, на височина около 1,05 м средно от прилежащия терен. И
двата входа са покрити от тераси на втория етаж. Стъпалата и входната
площадка от изток са подзидани, а площадката е оформена с плътен парапет и
две колони, които носят терасата над него, т.е. този вход е оформен като
главен, параден вход, а стъпалата на западния вход не са подзидани, като
площадката е оградена с метален ажурен парапет, а под нея е разположен
входът за полуподземния /мазански, избен/ етаж. Експерта констатира,
жилището на първия етаж е свързано и с двата входа - с източния /главния/
вход, посредством входно предверие /антре/, което в момента на огледа се
ползва като килер /дрешник/ към жилището, а със западния вход е свързано
чрез коридор с врата, от която се влиза в предверие - част от стълбището към
западния вход по смисъла на чл. 100, ал.1 от Наредба 7/2003 г. Установено е,
че в предверието е разположена вита стълба, която започва вляво от
входната врата на западния вход и продължава до тавана, като
8
пространството под стъпалата вдясно е отделено и затворено от останалото
част на стълбището с плътна дървена врата, на пода му има отвор, който в
момента е затворен с дъски. Вещото лице констатира, че отворът е служел за
вертикална връзка с мазанския /избения/ етаж, която най-вероятно се е
осъществявала посредством подвижна дървена стълба, а към настоящият
момент, в полуподземния /мазански/ етаж, отворът попада в допълнително
обособено малко помещение, собственост на ищците, както е уговорено с
нотариалния акт от № 71/1960 г. - „.... собствениците на втория етаж могат да
си направят в коридора на мазето малко зимниче на свой разноски", поради
което отворът към първия етаж е затворен.
Таванът представлява подпокривно пространство, затворено откъм
стълбищната площадка с врата, в което е разположена дървената покривна
конструкция на сградата.
В заключение експерта сочи, че до жилището на първия етаж има два
самостоятелни достъпа - от изток и от запад, че първият етаж може да се
ползва и без западния вход, но достъпа до избените помещения и постройките
в дворното място е по-неудобен, тъй като връзката със стълбището и западния
вход е предвидена още с построяването на сградата за по-голямо удобство -
по-пряк и удобен достъп за обитателите на първия етаж до избените
помещения и до тавана и до второстепенните постройки в дъното на имота,
особено през зимния период.
Посочено е, че за жилището на втория етаж, освен западния, няма друг
вход, че това е една от функциите на този вход, но според експерта „… тази
функция не е единствена. Западният вход, заедно с предверието и вътрешната
стълба, представлява комуникация за общо ползване в хоризонтално и
вертикално направление по смисъла на чл. 98, ал.1, т.1 от Наредба №7/2003 г.,
защото сградата е многофамилна, като съгласно чл.98, ал.1 от Наредба 7/2003
г., в многофамилните жилищни сгради се осигурява комуникация за общо
ползване в хоризонтално и вертикално направление (входно пространство,
стълбища, асансьори); самостоятелен достъп до всяко жилище и най-малко
по едно складово помещение, което може да се намира във или извън
жилището.
Според експерта, западният вход с предверието и вътрешната стълба е
обща част, както е посочено в нотариалния акт от 1960 г. и в протокола от
07.06.1973 г. на РС-Троян, съгласно който, В.С.А. е имал право на
преминаване през антрето, т.е. през предверието на западния вход, което
означава, че по него той също е имал достъп до жилището на първия етаж.
Заключението си вещото лице арх.Ц. К. потвърждава и при
изслушването си в открито съдебно заседание, същото е прието като
доказателство по делото като обективно, компетентно, обосновано,
безпристрастно изготвено и подкрепящо се от останалия събран по делото
материал.
От правна страна:
Районен съд Троян е сезиран с вещен, негаторен, осъдителен иск за
собственост върху недвижими имот, с правно основание на иска чл. 109 от
ЗС. За да се уважи предявен иск с правно основание чл.109 ЗС, следва да са
се проявили в обективната действителност следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е налице смутено право
на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2)действие или
9
бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника, за което
няма основание и 3) причинна връзка между първите две. Ищецът по
предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и
че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-
големи от обикновените (чл.50 ЗС). Съдебната практика приема, че предмет
на преценка от съда и правнорелевантни са само онези неоснователния
действия, които са посочени в обстоятелствената част на исковата молба
В исковата молба се твърди, че се пречи на ищеца да упражнява
собственическите си права, изразяващи се в преминаване от ответниците през
западния вход на жилищната сграда, който според ищеца не е обща част, а е
предназначен да обслужва единствено и само жилището му, което се намира
на втори етаж от сградата, както и да бъде преустановено от ответниците
държане на шкафчето в антрето към този вход.
В конкретния случай, ищецът излага, че между праводателите на
страните е проведено съдебно производство за разпределение на правото на
ползване върху процесния имот, по силата на което е предоставено право на
преминаване на наследодателя на ответниците през входната врата,
респективно през антрето, находящи се в западния край на къщата, които са
разпределени за ползване от наследодателя на ищеца за вход към етажа му.
Навежда доводи, че със смъртта на наследодателя на ответниците е
прекратено и учреденото право на ползване, тъй като същото не се наследява.
Действително, правото на ползване е лично и същото не може да се наследи,
отчужди или преотстъпи, но когато представлява вещно право, по силата на
което носителят може да ползва вещ съгласно нейното предназначение, която
вещ принадлежи на лице, различно от ползващия.
Настоящият състав намира, че в случая се касае за съсобственост, при
която правото на собственост принадлежи общо на две или повече лица
(съсобственици), което води до необходимостта от въвеждането и
прилагането на специални правила относно начина на извършване на
действията по управление, ползване и разпореждане с общата вещ. Основен
инструмент за функционирането на тези правила е определянето на дял, с
който всеки от съсобствениците участва в съсобствеността, който определен
дял има значение при разпределяне между съсобствениците на ползите и
тежестите от вещта (чл. 31 ЗС), както и за формирането на мнозинство при
вземането на решенията, отнасящи се до нейното управление и ползване (чл.
32 ЗС).
Въпросът за размера на притежаваните дялове традиционно се счита за
част от вътрешните отношения между съсобствениците. Разпоредбата на
чл.30, ал. 2 ЗС установява оборима презумпция, според която частите на
съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
В Решение № 429/26.10.2010 г. по гр. д. № 233/2010 г. на ВКС, II г. о., е
прието, че когато съсобствеността възниква въз основа на правна сделка,
правата, с които приобретателите участват в съсобствеността, зависят от
вътрешните отношения между тях към момента на възникване на
съсобствеността. Тези вътрешни отношения могат да бъдат обективирани в
10
текста на придобивната сделка, но това не е задължително: „Съглашението
между приобретателите за правата им в съсобствеността не е част от
съвпадащите волеизявления на насрещните страни по договорното
правоотношение, поради което не е задължително същото да бъде
обективирано в самия договор“. Сезираният състав на ВКС приема, че така
постигнатото „допълнително съглашение“ ще бъде действително дори и
когато не е постигнато в изискуемата за прехвърлянето на
собствеността форма за действителност.
Спогодбата, обективирана в Протокола от 1973г. съставлява именно
такова „допълнително съглашение“ за правата им в съсобствеността и има
значение при разпределяне между съсобствениците на ползите и тежестите от
вещта, тъй като между страните по спогодбата безспорно е налице
съсобственост по отношение на поземлен имот с идентификатор
73198.501.453, с адрес на имота: ***, в едно с построената в имота двуетажна
жилищна сграда, от която всеки един от съсобствениците притежава
самостоятелен обект /етаж/. Тази съсобственост съставлява правно основание
въз основа на което праводателите на страните са осъществявали
фактическата власт върху имота и описаните обекти в него и именно въз
основа на тази спогодба, обективирана в Протокол от 1973г., те са
договорили, въвели и прилагали правилата, относно начина на извършване на
действията по управление, ползване и разпореждане с общата вещ.
В настоящият казус ищецът черпи права от цитирания Протокол от
1973г. между праводателите на двете страни, не оспорва правата, с които
приобретателите участват в съсобствеността, разпределението на дворното
място, разпределението на мазанските помещения и подпокривното
пространство, но отрича правата на ответниците, придобити, чрез техния
наследодател от същия протокол по отношение на правото на преминаване
през западния вход и правото им да поставят шкафче в антрето към този вход.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че
до жилището на първия етаж има два самостоятелни достъпа - от изток и от
запад, че първият етаж може да се ползва и без западния вход, но достъпа до
избените помещения и постройките в дворното място е по-неудобен, тъй като
връзката със стълбището и западния вход е предвидена още с построяването
на сградата за по-голямо удобство - по-пряк и удобен достъп за обитателите
на първия етаж до избените помещения и до тавана и до второстепенните
постройки в дъното на имота, особено през зимния период. Експерта сочи, че
за жилището на втория етаж, освен западния, няма друг вход, че това е една
от функциите на този вход, но според експерта „… тази функция не е
единствена. Западният вход, заедно с предверието и вътрешната стълба,
представлява комуникация за общо ползване в хоризонтално и вертикално
направление по смисъла на чл. 98, ал.1, т.1 от Наредба №7/2003 г., защото
сградата е многофамилна. Западният вход с предверието и вътрешната стълба
е такава комуникация за общо ползване, тъй като сградата е многофамилна,
т.е. това е обща част, както е посочено в нотариалния акт от 1960 г. и в
протокола от 07.06.1973 г. на РС-Троян, като предвиденото преминаване през
западния вход за собствениците на първия етаж служи за пряк и по-удобен
достъп до полуподземния етаж и до постройките във вътрешността на двора,
особено през зимния период.
От приложения по делото нот.акт №71/1960 г., се установява, че
праводателите на страните са постигнали изрична договорка по повод
11
западния вход на жилищната сграда, а именно: „ западният вход на жилището
ще се ползва от собствениците на двата етажа.", т.е. имали са ясното
съзнание, че правото на собственост принадлежи общо на двамата
съсобственици, поради което са счели, че е необходимо да въведат ясни
правила относно начина на извършване на действията по управление,
ползване и разпореждане с общата вещ, които са обективирани в протокола
за разпределение на ползването от 07.06.1973 г. на РС-Троян.
От събраните в хода на производството гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите както на ответната, така и на ищцовата страна се
установи по безспорен начин, че западния вход на двуетажната жил.сграда е
ползван винаги от съсобствениците на първи и втори жилищен етаж. От
показанията на П.Х. – втори братовчед на ищеца „….Откакто се помня,
братовчед ми и леля Д. винаги съм ги виждал да влизат през този вход. ….
винаги се е влизало и двете семейства са влизали от този вход. Откакто се
помня това е така….“. /свид. е на 51 години/. Свид. Й.С.С. /съпруга на ищеца/
с показанията си установява, че това положение е от 20години, от както идва
„…в тази къща…..Основните проблемите са, че когато идваме вратата на
западния вход на къщата е отворена, но и на мазето е отворена….“. От
показанията на свид. В.Х.Д. / 71 години/ „…Аз от 1961 г. живея тук. Дори и
моята булка е изведена от тази къща. Знам, че винаги Д. е минавала през този
западен вход. Аз от предния вход не съм минавал никога…“. Свид. Х.П.Х. /
42 години/ „…Знае, че „…Дворното място е така разделено от години, не е от
скоро….Никога не съм виждал Д. и нейното семейство да ползват входа
отпред. Те ползвам единствено и само този западен вход…“. Свид. Х.Б.К. /74
години/ Знае, че „…Д., заедно с родителите на С., ползват западния вход. ….
първоначално през 1953- 54година къщата е била детска градина. …В.
купува първият етаж от тази къща и са ползвали този западен вход. Един и
същи вход ползват и за втория етаж – западния….“.
В конкретния казус ищеца не установи, с какво му пречат или смущават
да упражнява правото си на собственост действията на ответниците, свързани
с преминаването им през западния вход на двуетажната жилищна сграда, нито
беше доказано в производството, че притежава изключителна собственост по
отношение на западния вход.
В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че не споделя
твърдението на ищеца, чрез неговия прозц.представител, че западният вход не
е обща част, а е за индивидуално ползване от него, като собственик на втори
жилищен етаж.
Според заключението на вещото лице, западният вход, заедно с
предверието и вътрешната стълба, представлява комуникация за общо
ползване в хоризонтално и вертикално направление по смисъла на чл. 98,
ал.1, т.1 от Наредба №7/2003 г., защото сградата е многофамилна. Западният
вход с предверието и вътрешната стълба е такава комуникация за общо
ползване, тъй като сградата е многофамилна, т.е. това е обща част, както е
посочено в нотариалния акт от 1960 г. и в протокола от 07.06.1973 г. на РС-
Троян, точки 1 и 2. Предвиденото преминаване през западния вход за
собствениците на първия етаж служи за пряк и по-удобен достъп до
полуподземния етаж и до постройките във вътрешността на двора, особено
през зимния период. В настоящият казус твърденията за индивидуална
собственост на ищеца на западния вход се съдържа в писмената защита.
12
Наличните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице К.
безспорно установяват че западния вход, заедно с предверието и вътрешната
стълба представляват комуникация за общо ползване. В тази връзка,
настоящият състав изцяло споделя практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 291 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 629/2009 г., I г. о., ГК
„… Общите части са в режим на задължителна съсобственост, те са
принадлежност към основните обекти в сградата. Тяхното предназначение е
да осигурят пълноценното ползване на отделните обекти в етажната
собственост и поради това всеки от съсобствениците има право на гарантиран
непосредствен достъп до тях, независимо дали те пряко обслужват неговия
имот. Останалите етажни собственици са длъжни да не предприемат
действия, които да затрудняват това ползване. Когато те нарушат това
задължение, заинтересованият съсобственик може да защити своето вещно
право с негаторния иск по чл. 109 ЗС.“.,
Вещото лице е категорично, че западният вход е предвиден още с
построяването на сградата за по-голямо удобство - по-пряк и удобен достъп
за обитателите на първия етаж до избените помещения и до тавана и до
второстепенните постройки в дъното на имота, особено през зимния период.
Съгласно утвърдената практика на ВКС, …“при сгради, в които етажи или
части от етажи принадлежат на различни собственици освен правото на
собственост върху отделните самостоятелни обекти съществува и
съпритежание на общите части. Общи части в етажната собственост са
изрично изброените в чл. 38 ЗС – земята, върху която е построена сградата,
дворът, основите, външните стени, покривите, главните линии на всички
видове инсталации…, както и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване. Обемът на общите части се
определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина,
указан в чл. 40 ЗС. Разпоредбата е императивна и съсобствениците не могат
да уговарят дялове от общите части по друг начин, освен като съотношение
между стойностите на отделните обекти. Общите части в етажната
собственост се делят на две групи – по естеството си и по предназначение.
Сградите могат да съществуват без някои от общите части по предназначение
като например перални, сушилни, портиерско жилище, които са необходими
не за пълноценното ползване на отделните жилища, а за удобство на
собствениците. Дворът извън застроената му част е сред изрично изброените
в чл. 38 ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а по
предназначение, защото етажната собственост може да съществува и без него.
Като обща част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде
променен по общо съгласие на собствениците или по разпореждане на закона
/ Решение № 234 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7607/2013 г., IV г. о., ГК/.
По отношение на общите части, в Решение № 291 от 25.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 629/2009 г., I г. о., ГК категорично е изяснено, че „....Общите
части са в режим на задължителна съсобственост, те са принадлежност към
основните обекти в сградата. Тяхното предназначение е да осигурят
пълноценното ползване на отделните обекти в етажната собственост и поради
това всеки от съсобствениците има право на гарантиран непосредствен
достъп до тях, независимо дали те пряко обслужват неговия имот. Останалите
етажни собственици са длъжни да не предприемат действия, които да
затрудняват това ползване. …“.
По реда на пълно и главно доказване не беше установено и с какво
поставеното шкафче в антрето към този вход пречи на ищеца в пълнота да
13
упражнява правото си на собственост. Напротив, от събраните гласни
доказателства, посредством показанията на свид Й. С. /съпруга на ищеца / се
установи, че въпросната етажерката за обувки, която се намира на първия
етаж, не им пречи да се качват на втория етаж, а им е пречила газова бутилка,
поставена до вратата„..Спомням си, че имахме много багаж тогава и че
бутилката беше там и да, наистина пречеше. Не беше шкафчето, а газовата
бутилка пречеше.….“, като тези волеизявления навеждат на извод за
възникнала инцидентна ситуация, а не за тенденция.
Искът по чл.109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението,
ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на
имота според неговото предназначение от неговия собственик. В ТР №4/2015
на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаване на иска по чл.109 ал.1 ЗС
ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот
ответниците са осъществили неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, а също, че това действие или бездействие създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените
/чл.50 ЗС/.
В конкретния казус ищеца не установи, с какво му пречат или смущават
да упражнява правото си на собственост действията на Д. Ц. А., В. С. А. и М.
С. А. -Р., свързани с правото им да преминават през западния вход на
двуетажната жилищна сграда и с поставеното в антрето шкафче, като по
делото безспорно се установи, че В. А. през последните 4-5 години изобщо не
е посещавала имота, поради влошени отношения със своята майка и сестра, а
М. С. А. –Р. се установи, че преимуществено живее в гр.*, а посещенията и в
наследствения имот са инцидентни и краткотрайни.
Изложеното по-горе мотивира настоящия състав да приеме, че
предявеният иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан по отношение на всички ответници.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, следва
ищеца да бъде осъден да заплати на ответниците сторените разноски, които
съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК от проц.представители на
ответниците са както следва:
С представения на л.99 от делото списък на разноските от адв.Ц. А. от
ЛАК, пълномощник на ответницата В. С. А. се претендира възстановяване на
сторените от страната разноски в размер на 3100.00 /три хиляди и сто лева/
както следва: 600.00 /шестстотин/ лева адв.възнаграждение за
проц.представителство по гр.д.№780/2021г. на ТРС; 1000.00- хиляда лева
адв.възнаграждение за проц.представителство по в.гр.д.№53/2023г. на ЛОС и
1500.00 лева адв.възнаграждение по настоящото гр.д.№ 381/2023г. на ТРС.
В представения на л.100 по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските
се претендира от пълномощника на ответниците Д. А. и М. А.-Р. заплащане
на 1500.00 лева адв.възнаграждение, 100.00 лева депозит за вещо лице и
500.00 лева адвокатски хонорар по чл.7 ал.9 от Наредбата за три съдебни
заседания.
В проведеното на 31.05.2024г. открито с.з., проц.представител на ищеца
прави възражение за прекомерност на претендираното в настоящото
производство адв.възнаграждение в размер на 1500.00 лева на адв.Ц. А. и
14
адв.В. А., както и по отношение на представения договор за правна защита в
размер на 500.00 лева от адв.В. А. по чл.7 ал.9 от Наредбата.
Направеното от процесуалния представител на ищцовата страна
възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения се явява
неоснователно. Делото се отличава със значителна фактическа и правна
сложност, което се определя от предмета на правния спор, множеството
проведени съдебни заседания, извършените съдопроизводствени действия,
обема на събраните доказателства, извършения оглед на място и изслушаната
експертиза.
Съгласно посочената по-горе разпоредба на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, законодателят е предвидил само възможност, но не и задължение за
съда, по изрично искане на страната, да редуцира размера на претендирания
от другата страна адвокатски хонорар. За да е налице тази възможност следва
да се установи прекомерност на възнаграждението, съобразно действителните
правна и фактическа сложност на делото, който да бъде редуциран. Освен
това, въпросът с минималното адвокатско възнаграждение е разгледан от
Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, в които той се е
произнесъл по преюдициално запитване от Софийски районен съд
(“Решението на СЕС”) тълкувайки чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, §
3 ДЕС в смисъл, че национално-правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2
ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК, която позволява съдът да намали договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар, което означава, че тази възможност следва да се
прилага в изключителни случаи, какъвто настоящият не е. Единственото
ограничение тук ще бъде свързано с преследваната от наредбата цел, чиято
легитимност настоящият съдебен състав безспорно признава и която се
подчертава и в цитираните решенията на СЕС, а и в практиката на ВАС в
смисъл, че следва да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката
няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни
механизми, което би имало за свой /отрицателен/ резултат влошаване
качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до
квалифицирана правна помощ.
Само за пълнота на изложеното, настоящият състав следва да отбележи,
че и договорения от проц.представител на ищеца адв.хонорар и претендиран
в приложения на л.98 списък по реда на чл.80 от ГПК също е в размер на
1500.00 лева.
По отношение на въведеното възражение за представения от адв.В. А.
от ЛАК договор за правна защита и съдействие, находящ се на л.101 от
делото, представен в проведеното на 31.05.2024г. открито с.з. за заплатено
възнаграждение в размер на 500.00 лева, съгласно чл.7 ал.9 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
настоящият състав намира отново за неоснователно, тъй като в чл.7 ал.9 от
Наредбата, (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) е
законово регламентирано, че „При защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250
лева.“ В настоящият казус проведените съдебни заседания са 5-пет на брой /
18.01.2024г.; 20.02.2024г.; 14.03.2024г.; 30.04.2024г. и 31.05.2024г./, поради
което са налице предпоставките на цитираната норма / чл.7 ал.9 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
15
Изложените по-горе аргументи мотивират съдът да приеме
възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно, поради което и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да възстанови
сторените от ответницата В. С. А. разноски в общ размер на 3100.00 /три
хиляди и сто лева/, от които: 600.00 /шестстотин/ лева адв.възнаграждение за
проц.представителство по гр.д.№780/2021г. на ТРС; 1000 /хиляда/ лева
адв.възнаграждение за проц.представителство по в.гр.д.№53/2023г. на ЛОС и
1500.00 /хиляда и петстотин/ лева адв.възнаграждение по настоящото гр.д.№
381/2023г. на ТРС, а на Д. Ц. А. и М. А.-Р. сторените от тях разноски в общ
размер на 2100.00 /две хиляди и сто/ лева, т.е. по 1050 лева на всяка една от
тях, представляващи 1500 лева адв.възнаграждение, 500.00 лева
адв.възнаграждение по чл.7 ал.9 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и 100.00 лева
разноски за вещо лице.
Мотивиран от горното Троянски Районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от С. С. С.,
ЕГН **********, от гр. ***, против Д. Ц. А., ЕГН **********, В. С. А., ЕГН
********** и двете с адрес: *** и М. С. А. – Р., ЕГН **********, адрес: гр.
*** иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска бъдат осъдени
ответниците да преустановят ползването на западния вход с антрето към него
на ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 73198.501.453.1 по КККР на гр.
Троян, одобрени със заповед № РД- 18-11/20.04.2007г. на изпълнителния
директор на АГКК- *, което ползване осъществяват чрез преминаване през
западния вход - изключителна собственост на ищеца и чрез държане на
шкафче в антрето към този вход, която жилищна сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор № 73198.501.453 с адрес на имота:
***,целият с площ от 452 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10м./,номер
по предходен план: 894,при съседи: поземлени имоти с идентификатори: №
73198.501.449, № 73198.501.452, № 73198.501.442, № 73198.501.444, №
73198.501.450, ведно с всички законни последици.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, С. С. С., ЕГН **********, от
гр. ***, да заплати на В. С. А., ЕГН ********** с адрес: *** сторените по
делото разноски в общ размер на 3100.00 /три хиляди и сто лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, С. С. С., ЕГН **********, от гр. ***,
да заплати на Д. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: *** и на М. С. А. – Р., ЕГН
**********, адрес: гр. *** сторените от тях разноски в общ размер на 2100.00
/две хиляди и сто/ лева, т.е. по 1050 /хиляда и петдесет/ лева на всяка една от
тях.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки Окръжен съд, с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
16