Решение по дело №53/2023 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 67

гр.Кюстендил, 31.03.2023г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар АнтоА.Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№53/2023г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

Р.В.П. *** оспорва решение №2153-09-2/20.01.2023г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане №**********/29.11.2022г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил. С последното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето на основание чл.68, ал.1-3 от КСО с мотив – недостиг на необходимия осигурителен стаж, респ. действителен стаж. Развиват се съображения за незаконосъобразност на актовете, като противоречащи на материалноправните разпоредби. Не се претендират разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Производството по издаването на оспорения административен акт е започнало по заявление на Р.В.П. ***-09-236/14.11.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Издадено е разпореждане №**********/29.11.2022г., с което е отказано отпускането на пенсия за ОСВ, тъй като е прието, че лицето съгласно чл.68, ал.1 и 2 от КСО няма необходимия осигурителен стаж от 36 г и 02 м, а има 18г, 02 м и 09 д; и съгласно чл.68, ал.3 от КСО – няма действителен осигурителен стаж от 15 г – има 12 г, 11 м и 01 ден.

Разпореждането е обжалвано по административен ред, като с решение  №2153-09-2/20.01.2023г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил жалбата е отхвърлена като неоснователна. Административният орган излага мотиви, сходни с тези на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, като посочва още и че в понятието „действителен стаж“ по §1, т.12 от ДР КСО не се включва времето, признато за стаж на неработещите майки, т.е. времето, зачетено като осигурителен стаж за периода на майчинство за трите й родени деца не е действителен и не следва да се включва при изчисляване на стажа по чл.68, ал.3 от КСО.

Приети като доказателства по делото са 3 бр. у-ния за раждане, от които се установява, че жалбоподателката има родени три деца – Т. Р. С. – на 10.01.1976г., С. Р. З. – на 26.03.1984г. и Т. П. Н. – на 19.02.1993г. Безспорно по делото е, че за първото дете има зачетен осигурителен стаж от 01 г, за второто дете – 08 м и 26 д и за третото дете – 02 г, 09 м и 22 д.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Актовете са издадени от компетентни органи, притежават необходимите по закон съдържание и форма, мотивирани са с посочване на фактически и правни основания за издаването им.

При упражняване правомощията по чл.168, ал.1 от АПК относно преценка законосъобразността на оспорения акт, съдът счита че е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК – материална незаконосъобразност.

                  Съгласно чл.68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2 до 31.12.2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Понятието „действителен стаж“ се дефинира в нормата на §1, т.12 от ДР КСО като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е в сила от 01.01.2015г. /ДВ бр.107/2014г./ и доколкото спорният въпрос в настоящия казус засяга осигурителен стаж придобит пред периода 1976г. – 1993г., на основание §9, ал.1 от ПЗР КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999г. правни норми. Приложимата материална разпоредба към процесния период е тази на чл.80 от ППЗП /отм./, която определя, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. /отм./, според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП /отм./.

В действащата към момента правна уредба - чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Анализът на посочените правни норми и за двата пенсионни режима, отнесен към събраните доказателства, обуславя извод за неправилно приложение на материалноправната регламентация от пенсионния орган по отношение на осигурителния стаж на жалбоподателката за родените деца. Следвало е да се зачетат периодите от 21.07.1973г.-21.07.1974г.; 10.02.1984г.-06.11.1984г и 19.02.1993г.-11.12.1995г., в които Р.П. е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж е в противоречие и с чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права /в т.см. вж. решение №2/04.04.2006г. по конституционно дело №9/2005г. на Конституционния съд на Р България/.

Съдът ще отмени решението на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане и ще върне преписката за ново произнасяне при правилното приложение на закона с оглед мотивите на съдебното решение.

С оглед изхода от делото съдът не присъжда разноски.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 във вр.с чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                 ОТМЕНЯ решение №2153-09-2/20.01.2023г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане №**********/29.11.2022г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр.Кюстендил, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3 от КСО на Р.В.П. ***.

  ВРЪЩА преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление на Р.В.П. с вх.№2213-09-236/14.11.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.

  Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: