Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 03.10. 2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица………..наказателна колегия в публично заседание на 18 септември………………….през две хиляди и деветнадесета
година……………………………………………...в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря
Н.Андреева.…………………………….и в присъствието на прокурора……………….,като разгледа
докладваното от съдията Г.………………….АНД №83 по описа за 2019г………………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена в Районен съд
– гр.Берковица жалба от Я.Д.Я. ***, ЕГН:********** против Наказателно
постановление №19-0243-00026/15.01.2019г. на Началник РУП към ОД на МВР-Монтана,
РУ – Берковица.
В жалбата са наведени доводи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Излагат се подробни съображения за това, че изложената в НП фактическа
обстановка не отговаря на обективната действителност, като се твърди, че не е
осъществено описаното в него нарушение. Предвид на изложеното, моли съда да
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
процесуалния си представител, който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. Счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено.Навежда
довод, че от събраните в хода на административно-наказателното производство
гласни доказателства не се установява въз основа на какви факти полицейските
служители са приели, че именно жалбоподателката е виновна за реализираното ПТП.
Излага съображения за наличието на процесуални нарушения,водещи до отмвяна на
издаденото НП. Моли жалбата да бъде изцяло уважена, като издаденото наказателно
постановление бъде отменено, като незаконосъобразно. Представя писмено
становище.
Ответната страна по жалбата – РУ Берковица към ОДМВР –
Монтана, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, поради което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 08.01.2019г. в 12,50 ч. жалбоподателката Я.Я.
управлявала лек автомобил „Мазда Демио” с рег.№М1716ВМ, собственост на Петър
Якимов, на територията на с. Бързия. Преминавайки през кръстовището на ул. „Петроханска“
и ул.“Пръшковица“ в с.Бързия, между управлявания от нея лек автомобил и движещия
се по път с предимство товарен автомобил
„БМВ Х РЕИХЕ“ с рег.№ВР8710СА бил
осъществен сблъсък. В резултат на удара
били нанесени материални щети. След подаден сигнал за настъпило ПТП на
място пристигнали свидетелите Т.Г. – мл. автоконтрольор и Б.Т. ***. Въз основа
на снети сведения от двамата водачи и разположението на автомобилите и пътната
маркировка, свидетелят Г. приел, че настъпилото ПТП е реализирано от Я.Я., като
същата е нарушила зоната на действие на пътен знак „Б2“, не е спряла на знак
„стоп“, при което е отнела предимството на движещия се с такова автомобил.
Съставен бил Протокол за ПТП №1249580/08.01.2019г., в който тези фактически
обстоятелства били отразени.
Свидетелят Т.Г. съставил на жалбоподателката АУАН
серия АА№119768/08.01.2019г., за това, че на 08.01.2019г., в 12:50ч. в с.Бързия,
на кръстовището на ул. „Петроханска“ и
ул.“Пръшковица“ като водач на лек автомобил „Мазда Демио” с рег.№М1716ВМ,
собственост на Петър Якимов , управлява като нарушава зоната на действие на
пътен знак „Б-2“, като не спира и не пропуска движещия се по път с предимство
товарен автомобил „БМВ Х РЕИХЕ“ с рег.№ВР8710СА, като реализира ПТП с
материални щети, с което виновно е нарушила чл.50, ал.1 от Закона за движение
по пътищата.
Актът бил подписан от Б.Т., като свидетел и бил връчен
лично на жалбоподателката, срещу подпис, която вписала,че има възражения.Писмени
такива са представени в законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН,
административно-наказващият орган издал обжалваното Наказателното постановление
№19-0243-00026/15.01.2019г. , с което наложил на Я.Д.Я. административно наказание за това, че „не пропуска движещи се по път с предимство
на кръстовище, ПТП“, представляващо нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв., на основание
чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено лично срещу
подпис на жалбоподателката на 18.02.2019г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията
на свидетеля Т.Г., както и от писмените доказателства, които съдът възприе
изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред. Съдът даде вяра на показанията на разпитания
по делото свидетел, в частта им, с която излага твърдения относно
непосредствените му възприятия след пристигане на мястото на настъпилия пътен
инцидент, като добросъвестно дадени, от
лице, изпълняващо служебните си задължения. Липсата на спомени или
противоречивост относно конкретни факти съдът отдава на изминалия период от
време след събитието.
С оглед на
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът
за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден,
са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са съставени от компетентни длъжностни лица. Не са налице
процесуални нарушения в процедурата по връчването им, доколкото и актът и
наказателното постановление са предявени и връчени лично на наказаното лице
срещу подпис.
Съдът намира обаче, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено от
съда. Същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а не на
последно място е рефлектирало и върху възможността вмененото на
жалбоподателката нарушение да може да бъде доказано в хода на
административно-наказателното производство.
Нарушена е императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно която актът се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
административното нарушение. В процесния случай от събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че актосъставителят и вписаният в акта
като свидетел не са очевидци на
извършеното нарушение. Същите са пристигнали на място по-късно по сигнал, след
като вече е било реализирано пътно-транспортното произшествие.
Основателен е наведения от процесуалния представител
на жалбоподателката довод за недоказаност на вмененото й нарушение, което е
последица от неспазването на императивните изисквания при съставянето на АУАН.
По делото не бяха събрани категорични доказателства, че Я.Я. е нарушила зоната
на действие на пътен знак „Б-2“, не е спряла, за да изчака движещите се с
предимство в кръстовището ППС, в резултат на което е ударила автомобила, като е
предизвикала ПТП с материални щети. Както вече бе посочено, от показанията на
свидетеля Г. се установява, че той и колегата му не са очевидци на
пътно-транспортното произшествие, поради което не са възприели факти от
обективната действителност, представляващи нарушаване от наказаното лице на
посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в акта фактическа обстановка не
се установява с категоричност и от показанията на актосъставителя – свидетелят Т.Г..
От тези гласни доказателствени средства се установява, че същият не е възприел
нарушаване от страна на Я.Я. на правилата за предимство, нито механизма на
осъществилия се между двете превозни средства сблъсък. Изяснява се от
показанията му, че констатираното с акта нарушение е резултат от негова
субективна преценка, на базата на снети сведения от двамата водачи и
предположението, че след като товарният автомобил се е движил по път с
предимство и между него и лекия автомобил е настъпил сблъсък, то безспорно било
обстоятелството, че лекият автомобил не е спрял на знака „стоп“ и е отнел предимството
на другия участник в движението. Така посоченото обаче е неподкрепено от годни
доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни находки,
като почива единствено на житейско предположение. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че неспазване на правилата за предимство не е единствената
възможна причина за сблъсък между двата участника в ПТП. Налице са и
противоречия между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, очертаваща
рамките на защита на наказаното лице, и фактите изяснени в съдебно заседание.
Вмененото на жалбоподателката нарушение не се
установява и от приетия като писмено доказателство по делото протокол за ПТП.
Същият е годно доказателствено средство за местоположението на автомобилите
след настъпване на транспортното произшествие, но не може да бъде възприет като
такова в частта му относно описания начин на осъществяване на произшествието,
доколкото от свидетелските показания се изяснява, че описания механизма на ПТП
е резултат от житейски логичното предположение на лицето, съставило протокола и
акта, че виновен участник е този, който не се е движел по път с предимство.
Последното обстоятелство, както вече бе посочено, е следвало да бъде проверено
и изяснено от актосъставителя, което обаче не е било сторено.
Предвид на изложеното, по делото не е
безспорно доказано настъпването на ПТП вследствие от неспазване на знак Б-2,
поради което не е доказана и приложимостта на санкционната разпоредба на чл.179
ал.2 във връзка с чл.179 ал.1 т.5 пр.2 от ЗДвП, за която е санкционирана
жалбоподателката. Отговорността на Я.Я. е била ангажирана при липса на
безспорни доказателства за нейната вина, доколкото от събраните такива не може
да се направи категоричен извод, че същата не е спазила правилата за предимство
и не е спряла на знак „стоп“, за да допусне преминаващи с предимство ППС, които
е възприела. Административно-наказващия орган не е изследвал обективно и
всестранно всички обстоятелства, относими към пътния инцидент, за да формира
воля за виновно поведение на жалбоподотелката. В производството по ЗАНН
тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия
орган и недоказването на извършването на административното нарушение от
санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.
Не на последно място следва да бъде посочено още, че в
АУАН и НП липсват описани елементи от фактическия състав на вмененото на
жалбоподателката нарушение, които представляват и част от предвидените от
закона задължителни реквизити. Доколкото Я.Я. е санкционирана за това, че
поради неспазване на правилата за предимство е предизвикала ПТП с материални
щети, в акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат
конкретизирани, както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите
индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия състав на нарушението и
без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е
настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.
Действително в приложения и приет като доказателство по делото Протокол за ПТП,
са описани нанесени на двата автомобила щети. Попълване на празнотите в акта и
наказателното постановление чрез тълкуване на фактите, установени от
доказателства по делото, обаче е недопустимо и не може да санира допуснатото
съществено процесуално нарушение от страна на административно-наказващия орган.
Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция
за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано, съответно за
упражняване правото му на защита. Още повече, че с непосочването на тези факти
са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т.
5 и т. 9 от ЗАНН.
За да може
наказателното постановление, като правораздавателен акт, с който се ангажира
административно-наказателната отговорност на едно лице, да предизвика тези
последици, същият следва да отговаря на формалните изисквания на закона,
гарантиращи и правото на защита на наказаното лице.
Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0243-00026/15.01.2019г. на Началник РУП
към ОД на МВР-Монтана, РУ – Берковица, с което на Я.Д.Я. ***, ЕГН:********** е наложено на основание чл.179, ал.2, вр. с
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200
лева, за нарушаване на чл.50, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр.Монтана в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: