Решение по дело №154/2020 на Районен съд - Кула

Номер на акта: 3
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Дело: 20201330200154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Кула , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и седми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна И. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20201330200154 по описа за 2020
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Г. П. Г. с ЕГН
********** от гр. В., общ. В., обл. В., ул.“ ..... № 38, ет.3, ап.6 чрез
упълномощен процесуален представител адв. Л. М. – АК - В. против
Наказателно постановление № 759 от 23.10.2020г. на директора на РДГ –
Берковица, с което му е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.
257, ал.1, т.1 от Закона за горите за извършено от него нарушение на чл. 107
от Закона за горите, във връзка с чл. 50, ал.5 от Наредба № 8/05.08.2011 за
сечите в горите за това, че въз основа на констативен протокол/КП/№ 14625
от 23.09.2020г., като лице, упражняващо лесовъдска практика е извършил
маркиране с контролна горска марка/КГМ/ на кубатура дървесина в имот с
идентификатор № 72755.198.93, горска територия, собственост на физически
лица, попадащ в землището на с. Т., общ. Кула, обл. В., отдел 105, подотдел
„в“, като марката при по – голямата част от дърветата е невидима, като
нарушението е извършено на 19.09.2020г., а е открито на 23.09.20г.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП с възражения, че вмененото
му нарушение е неясно, непълно и неточно, като по този начин е нарушено
правото му на защита, като жалбоподателят не разбира какво е имал предвид
1
административнонаказаващия орган, като е написал в НП, че „ марката не е
видима“, както и че не е посочил на колко дървета е поставена контролна
горска марка, която „ не е видима“, както и че посочването на „ при по-
голямата част“ при описанието на нарушението представлява нарушение на
чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН
В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован не се явява
лично, а се представлява от процесуалния си представител адв.М. – АК – В.,
който поддържа жалбата. Въззимаемата страна не се явява и не се
представлява. Депозира писмено становище по делото, в което посочва, че
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,
поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди атакуваното наказателно постановление.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: На 23.09.2020г. свидетелите Р.
Ц. Г. и В. Г. И. – служители в РДГ гр. Берковица извършили проверка в имот
с идентификатор № 72755.198.93, попадащ в землището на с. Т., общ. Кула,
обл. В., отдел 105, подотдел „в“, за който имот имало издадено Позволително
за сеч № 0578495 от 20.09.2020г. за провеждане на сеч в сечището от
23.09.2020г. до 31.10.2020г., с очакван добив на 15 кубически метра лежаща
маса, като в позволително за сеч е посочено, че дърветата са маркирани от
Г.Г. с КГМ № Б6228, Б6229 и дата на карнет описа 19.09.2020г. В карнет
описа, изготвен от жалбоподателя на 19.09.2020г., преди издаване на
позволителното за сеч е посочено, че дърветата са маркирани с КГМ №№
Б6228 и Б6229, но не е посочен броя на маркираните дървета. Към карнет
описа няма приложена сортиментна ведомост. При извършване на
проверката, свидетелите Г. и И. установили, че сечта в имота все още не е
започнала, а в имота има маркирани 29 броя дървета с КГМ, но на по –
2
голямата част от тях марката не е четлива. За установеното при проверката
свидетелят Г. съставил Констативен протокол серия А00 № 142625, както и
сортиментна ведомост от 24.09.2020г. На база на установеното, на
05.10.2020г. свидетелят Г. съставил Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 759/20 на жалбоподателя за това, че въз основа на
констативен протокол/КП/№ 14625 от 23.09.2020г., като лице, упражняващо
лесовъдска практика е извършил маркиране с контролна горска марка/КГМ/
на кубатура дървесина в имот с идентификатор № 72755.198.93, горска
територия, собственост на физически лица, попадащ в землището на с. Т.,
общ. Кула, обл. В., отдел 105, подотдел „в“, като марката при по – голямата
част от дърветата е невидима, като посочил дата на нарушението 19.09.2020г.,
което нарушение квалифицирал като такова по 107 от Закона за горите, във
връзка с чл. 50, ал.5 от Наредба № 8/05.08.2011 за сечите в горите, който
предявил и връчил препис от него на жалбоподателя срещу подпис.
Жалбоподателят направил възражение, че не е съгласен. В законоустановения
тридневен срок, жалбоподателят не е депозирал допълнително
възражение.Въз основа на посочения АУАН, административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление, като възприел изцяло
фактическата обстановка посочена в акта, както и посочената правна
квалификация на деянието, поради което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от
Закона на горите наложил на жалбоподателя административно наказание
„Глоба „в размер на 300 лв. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 02.11.2020г.
Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени доказателства - цитирания по – горе
констативен протокол за извършената проверка и АУАН, сортиментна
ведомост, рапорт от свидетеля Г. от 24.09.2020г., карнет опис за процесния
имот от 19.09.2020г., Позволително за сеч № 0578495 от 20.09.2020г. както и
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Р. Ц. Г. и В. Г.
И.. От посочения констативен протокол, както и от разпитаните по делото
свидетели се установи, че в на датата на проверката – 23.09.2020г. в
процесния имот е имало маркирани 29 броя дървета с КГМ, като на част от
тях марката е била нечетлива. От изготвения при проверката от свидетеля Г.
констативен протокол, посочен по – горе от съда, както и от интернет
страницата на от ИАГ http://new.iag.bg/cgi-bin/RCLP_Index.cgi се установява,
3
че е жалбоподателя е лице, упражняващо частна лесовъдска практика и е
вписан в регистъра за маркиране на насаждения, предвидени за сеч.
Съдебният състав даде вяра и кредитира почти изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на
формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между
тях и др. доказателствени източници, с изключение на показанията им, че в
карнет описа за процесния имот има отразени като маркирани 79 бр. дървета
в процесния имот. Видно от карнет описа, в същия в полето брой маркирани
дървета няма отразяване. Също така към него няма и сортиментна ведомост,
каквато следва да има като неразделна част от него, с оглед разпоредбата на
чл. 50, ал.14 от Наредба 8/05.08.2011 за сечите в горите.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция
по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
(право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107,
ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание -
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34,
ал.1 и 3 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН
на жалбоподателя, както и на НП. Актовете са издадени от компетентни
органи. В процесните АУАН и НП обаче, деянието не е описано достатъчно
ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото
съдържание, с оглед на което жалбата се явява основателна. Конкретизирани
са времето и мястото, но неясно е формулирано самото изпълнително деяние,
а именно: в процесния АУАН, както и в атакуваното НП е посочено, че
жалбоподателят е маркирал дървета с контролна горска марка, но « марката
на по – голяма част от дърветата е невидима». Така формулирано
изпълнителното деяние, съдът приема същото за неясно. В крайна сметка не
става ясно какво приема актосъставителят и административнонаказващият
4
орган – има ли поставена марка или не. Защото ако една марка е « невидима»,
на база на какво се приема, че същата е поставена. В чл. 50, ал.5 от Наредба
8/05.08.2011 за сечите в горите, за нарушаване на което задължение е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е посочено, че «Контролната
горска марка по ал. 4 се поставя в основата на стъблото от долната страна на
склона или на някои от повърхностните корени, така че след отсичане на
дървото марката да остане и да е видима.“ , т.е така да е поставена, че при
отсичане на дървото тя да остане на дънера, за да може да се види.
Респективно, ако не се вижда, няма как да се установи дали е поставяна
изобщо. Следователно посоченото в АУАН и атакуваното НП, че дърветата
са маркирани, но марката е „ невидима“ поставя пред невъзможност съда,
както и санкционираното лице да разбере какво деяние точно е извършил.
Свидетелите Г. и И. в разпита пред съда уточняват, че всъщност се касае за
нечетлива марка. Императивното изискване на чл. 42, т.4 и 57, ал.1, т.5 от
ЗАНН е да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и
обстоятелствата, при които е извършено, по начин, даващ възможност да се
индивидуализира административното нарушение.Чрез конкретизацията и
индивидуализацията на административното нарушение се обезпечава правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице.АУАН има обвинителна функция и именно отразените в него
констатации очертават рамките, в които се развива административно
наказателното производство, респ. се осъществява преценката на наказващия
орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е то от посоченото
като нарушител лице, осъществено ли е виновно.Не подлежи на съмнение в
теорията и съдебната практика, че правото на защита включва запознаването
на нарушителят с фактическите и правните рамки на вмененото му
нарушение.
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
който предоставя максимална прецизност при индивидуализацията на
конкретното нарушение. Само редовно съставените актове, при които са
спазени въведените изисквания за форма, съдържание и процедура, имат
доказателствена стойност и могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание. В случая описаната в НП фактическа обстановка,
относно обстоятелствата по извършване на нарушението е неясна,
ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на
5
защита в пълен обем. Наред с това посочената нередовност препятства съда
при осъществяване на правомощието му за преценка наличието на
обстоятелствата по чл.6 от ЗАНН. Настоящата инстанция е контролна такава
и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно
постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват
допуснати пороци при издаването му.
Изложеното налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган
нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, което по своя
характер е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна и атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 759 от 23.10.2020г. на директора
на РДГ – Берковица, с което на Г. П. Г. с ЕГН ********** от гр. В., общ. В.,
обл. В., ул.“ ..... № 38, ет.3, ап.6 е наложено административно наказание „
Глоба“ в размер на 300/триста/ лева на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона
за горите за извършено от него нарушение на чл. 107 от Закона за горите, във
връзка с чл. 50, ал.5 от Наредба № 8/05.08.2011 за сечите в горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. В. по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
6