Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.12.2014 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И
ШЕСТИ НОЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря А.И. и в присъствието на прокурора ……………….. като
разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 2122 по описа за 2013
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.72, ал.1 и 2 от ЗС
Производството по делото е
образувано по постъпила искова молба от П.Д.Е. ЕГН:**********, с постоянен
адрес *** чрез адвокат Д.М. *** и съдебен адрес: гр.В., ул."Ю.С." № *, ет.*, ап.*, против К.Д.Д. ЕГН:**********, с
постоянен адрес *** и настоящ адрес гр.В., ул."М.Б." № * с правно основание чл.72, ал.1 и 2
от ЗС и цена на иска 472 299,07 лева.
В исковата си молба ищцата излага
твърдения, че съгласно Решение № 840/10 от 15.08.2011 г. на ВКС, І-во г.о. по
к. гр.д.№ 1355/2009 г. ответницата е призната за собственик, а ищцата е осъдена
предаде владението върху следния недвижим имот, находящ се в м-ст
"Траката", съставляващ ПИ № 1974 по КП от 1989 г. на
м."Траката", при граници ПИ № 1973, ПИ № 1975, ПИ № 2033 и улица,
целият с площ от 500 кв.м., а по действащ план реална част от имот 4232 по ПНИ,
целият с площ от 1000 кв.м. е извършила подобрения.
Съгласно Разрешение за строеж №
353/19.08.2004 г. на основание чл.148, ал.1, 2 и 4 от ЗУТ вр.чл.37 ал.1 от ЗУТ
е изградила семеен хотел на два етажа, терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена
в УПИ ХІІ-1973,1974 в кв.127 местност „Траката" със ЗП -197.00 кв.м. и РЗП
- 490.00 кв.м.
Съгласно Разрешение за строеж №
648/01.11.2007 год. на основание чл.148 ал. 1,2 и 4 от ЗУТ, при условията на
чл.147 ал.1 т.4 и чл.47 ал.2 от ЗУТ е изградила басейн с обща кубатура от 100
кв.м.в УПИ XII-1973,1974 в кв.127 по плана на СО „Траката". Строителството
на посочените обекти е реализирано в процесния имот пред периода м.август 2004
г. - м.декември 2008 г.
Пред Окръжен съд гр.Варна е
образувано гр. дела № гр.д.№ 894/2010 год., по което ищцата е предявила иск с
правно основание чл.72, ал.1 и 2 от ЗС срещу ответницата за заплащане на сумата
от 60 000 лв., претендирани като частичен иск от сума в общ размер на 804
321.00 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота,
вследствие на извършените в ПИ с идентификатор 10135.2520.4232 от нея
подобрения.
Извършените в имота подобрение, се
изразяват в изкопни работи и изграждане на ресторант с бар в сутерена на площ
от 333.00 кв. м през ноември 2004г . - март 2005 г.; изграждане на първи и
втори хотелски етаж с 11 бр. стаи през периода м. май 2005г.- юли 2007г. с РЗП
390 кв.м; изграждане на терасовиден етаж с 2бр. апартаменти през м.август 2007
г. - м. октомври 2007 г. с площ 100 кв.м; изграждане на канализация и
водопроводна инсталация на целия обект, през периода м. ноември 2004 г. -
октомври 200 7г.; изграждане на ел. инсталация- през периода м. ноември 2004 г.
- октомври 2007 г.; полагане на подови настилки, мазилки, топлоизолация и хидроизолация
през периода м. юни 2007 г. -октомври 2007 г.; изграждане на басейн с кубатура
100 куб.м. през периода ноември 2007 г. -юни 2008 г.
Извършените разходи по Проектиране,
инвеститорски контрол, надзор, такси: към момента на одобрения проект за хотела
20.07.2004 г. – 52 568.30 лв.; към момента на одобрения проект за басейна
10.2007 г. - 2 212.00 лв. или общо: 54 780.30 лв.; Груб строеж - към момента на
Акт (обр.14) от 20.12.2005 г. за приемане конструкцията на строеж, т.е. изкопни
работи и изграждане на ресторант с бар в сутерена на площ от 333.00 кв.м,
изграждане на първи, втори хотелски етаж и изграждане на терасовиден етаж с
РЗП= 490 кв.м или общо:191 771.21 лв.; Довършителни работи вкл. дограма, т.е
полагане на подови настилки, мазилки, топлоизолация и хидроизолация през
периода м. юни 2007 г. - октомври 2007 г. или общо: 16 1569.46 лв.; Инсталации
/вътрешни/, т.е. изграждане на канализация и водопроводна инсталация на целия
обект през периода ноември 2004 г. - октомври 2007 г. и изграждане на ел. инсталация
през периода м. ноември 2004 г. - октомври 2007 г. или общо: 54 587.20 лв.;
Комунални връзки - външни водопроводни мрежи, ел. мрежи общо: 27 783.10 лв.;
Изграждане на басейн с кубатура 100 куб.м. през периода ноември 2007 г. - юни
2008 г.: 28 000.00 лв.
В исковата молба се твърди, че
стойността на извършените подобрения в имота към момента на извършването им в
размер на 532 299.07 лв. и към момента на извършване на подобренията е била
добросъвестен владелец на имота. Излага твърдение, че към момента на закупуване
на двата имота /съответно през 1996 и 2003 г., в последствие обединени в един
със заповед № Г-661 от 18.03.2004 год. на Община Варна/, тя е имала качеството
на добросъвестен владелец, тъй като не е знаела, че праводателите й не са
собственици /не е опровергана презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС/.
Моли съда да постанови решение, с
оглед приетото изменение на иска в отрито съдебно заседание проведено на
12.03.2014 год. на основание чл.214 от ГПК да осъди ответницата да заплати на
ищцата сумата от 518 839,00 лева, представляваща останалата част от
сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот, в следствие на
извършените в имота подобрения, на основание чл.72, ал.1 от ЗС, от общия размер
на 578 839 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на предявяване на първоначалния частичен иск до окончателно изплащане на
сумата.
Моли съда на основание чл.72 ал.3
от ЗС съдът да постанови, ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ върху имота, до заплащане на
пълния размер на подобренията.
Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно
призован не се явява, представлява от процесуален представител по пълномощие,
който поддържа иска. Моли съда да го уважи, претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, в който се оспорва искът като неоснователен и
недоказан.
С отговора не се противопоставя да
се приемат писмените доказателства и е направено доказателствено искане с
въпроси към СТЕ.
В първото по делото съдебно заседание
проведено на 04.12.2013 год. ответника чрез процесуалния си представител по
пълномощие е направил възражение, че искът е погасен по давност, което
възражение е прието от съда с определение и е допълнен доклада по делото.
В проведеното на 18.06.2014 год.
съдебно заседание, ответницата, чрез своите процесуални представители е
направила и възражение, че е собственик само на 1/9 идеална част от поземления
имот и поради тази причина нейната отговорност е до притежаваната идеална част.
В съдебно заседание ответника редовно
призован не се явява, представлява от процесуален представител по пълномощие,
който поддържа отговора. Моли съда да отхвърли предявения иск.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Нотариален акт № 43, том 4, дело
№4077/96г., от 24.05.2996 год. ищцата П.Д.Е.
закупува, от трети за процеса лица Т.В.А. и Н.П.А., следния недвижим имот, а
именно: лозе-овощна градина находящо се в землището на гр.Варна съставляващо
парцел пл № ХІІ-1974 с площ от 500 кв. метра в кв.127 по проекто плана на вилна
зона „Траката” при съответните граници.
С нотариален акт № 135, том І, рег.
№932, дело№ 74/2003г. от 16.04.2003 год. ищцата П.Е. е закупила от трето за
процеса лице Д.Д.С., следния недвижим имот, а именна: вилно място находящо се в местността
„Траката” с площ 0.500 кв.м., съставляващо ПИ пл. № 1973 по в кв.127 по плана
на вилна зона „Траката” идентичен с парцел ХІІІ-1973 год. по предходния план на
местността при съответните граници.
С Решение № 503/13.05.1998 г. на ПК
- Варна, на н-ци на Д.Д.Д. б.ж. на гр.Варна, по преписка Вх.№ 40366/04.02.1992
год. по която заявител е ответника по делото К.Д.Д. се признава правото на
собственост на Нива от 6,690 дка., находяща се в параграф 4 на „Виница”, в
местност „Узун алан", имот № 1333 по КП 1956 г. включващ следните имоти от
КП”Траката” с пл.№ 1972, 1973 ,1974 ,1975, 1976, 2033 и 2032.
По делото е представено
удостоверение за наследници на Д. Д., между които е и ответницата, заедно със своите
деца Д.Н. Д. и Д.Н.Д., И. Г.А., като низходящ по линия на замества на низходящ на общия наследодател,
както и лицата С.К.С. и Д.К.С. като низходящи, по линия на заместване на своята
майка, като низходяща и дъщеря на общия наследодател.
С влязло в сила решение,
постановено по в.гр. дело №1734/08г. по описа на ВОС, и Решение №
840/15.08.2011 год. по гр. дело № 1355/2009 год. на І г.о. на ВКС частично
отменено с решение на ВКС, ищцата П.Д.Е., е осъдена да предаде на ответницата К.Д.Д.,
ЕГН ********** владението върху следния недвижим имот, находящ се в землището
на град Варна, кв.”Виница, местност „Траката”, съставляващ ПИ № 1973 по КП от
1989 година м.”Траката”, при граници ПИ 1972, ПИ 1975, ПИ № 1974 и улица, целия
с площ от 500 кв.м., а по сега действащ план съставляващ реална част от имот №
4232 по ПНИ целия с площ от 1 000 кв.м., придобит от ищцата чрез
реституция по ЗСПЗЗ с на Решение № 503/13.05.1998 година на ПК – град Варна и
владението върху ПИ № 1974 по КП от 1989 год., м."Траката", при
граници ПИ № 1973, ПИ № 1975, ПИ № 2033 и улица, целият с площ от 500 кв., а по
действащ план реална част от имот № 4232 по ПНИ целият с площ от 1000 кв.м. по
иск с правно основание чл.108 от ЗС. Решенията са влезли в законна сила.
С Решение № 1263/25.06.2012 год. по
гр. дело № 894/2010 год. по описа на ВОС, потвърдено с Решение № 11/17.01.2013
год. по гр. дело № 551/2012 год. по описа на ВАС и с Определение №
347/20.06.2013 год. по гр. дело № 3084/2013 год. по описа на ВКС І г.о. недопуснато
до касационен контрол ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата от 60
000.00 лв., представляваща частичен иск от цялата сума в размер 804 321.00 лв.,
като сума, с която се е увеличила пазарната стойност на процесния имот, описан
по горе с идентификатор 10135.2520.4232 по действаща КК на гр. Варна, следствие
на извършените в същия от ищцата подобрения в качеството и на добросъвестен
владелец, на осн. чл. 72, ал.1 ЗС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска 12.05.2010 г., до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение е призната правото на ищцата да задържи
имота до заплащане на присъдените подобрения.
Между страните липсва спор, че към
настоящия момент в мястото е изградена постройка и басейн, описани в исковата
молба.
По делото са представени разрешение
на името на ищцата, за строеж №353/19.08.2004г. за: „Семеен хотел на два етажа,
терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена" в УПИ XII-1973, 1974,
кв.127 по плана на м."Траката" от Главен архитект на Район
„Приморски", Община Варна, въз основа на одобрени инвестиционни проекти на
30.07.2004г. Издадено е и разрешение за строеж №648/01.11.2007г. за: „Басейн с
обща кубатура от 1100 куб.м" в горния имот.
По делото са изслушани и съдебно
технически експертизи.
За установяване на коректна
фактическа обстановка и за нуждите на настоящото производство съдът намира, че
следва да обсъди единичната от вещото лице Ц.А.. Това се налага по силата на
нормата на чл.72 от ЗС, тъй като стойността на подобренията се преценяват към
момента на постановяване на решението.
Съдът следва да кредитира
заключението на вещото лице Ц.А., тъй увеличената стойностна имота, следва да се
определи от съда към момента на постановяване на съдебното решение.
Съгласно Разрешение за строеж №
353/19.08.2004 г. е разрешено на ищцата изграждане на семеен хотел на два
етажа, терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена в УПИ XII-1973,1974 в
кв.127, местност "Траката" със ЗП -197 кв.м. и РЗП - 490.00 кв.м.
Съгласно Разрешение за строеж №
648/ 01.11.2007 год. се разрешава на ищцата изграждане на басейн с обща
кубатура от 100 кв.м. в УПИ ХП-1973,1974 в кв.127 на СО „Траката".
Извършените подобрения с характер
на строително монтажни работи съобразно издадените Разрешения за строеж са
реализирани в процесния имот през периода м. август 2004 г. - м. декември 2008
г.
При извършения оглед на място се
вещото лице е установило, че строежът на хотела е незавършен и е на етап „груб
строеж" на сграда със сутерен, два етажа и терасовиден етаж е завършен, за
което на 20.12.2005 г. е съставен акт обр. 14 за приемане на конструкцията, а
довършителните работи са в различна степен на завършеност.
По сутеренния етаж са изпълнени са
фасадните: топлоизолация, шпакловка и минерална мазилка, монтирана е ПВЦ
дограма- прозорци и врати по фасади, подова настилка по балкони, парапети при
балкони, облицовка на външни стъпала и площадки. Иззидани са вътрешни
разпределителни стени от „итонг”. Не е положен гипсокартон, не са монтирани
вътрешни врати, монтирана е частично вентилационна и отоплителна система за
ресторанта.
Предвиден е английски двор към
ресторанта, на който е изпълнена подовата настилка.
По първи, втори и терасовиден етаж
са изпълнение вътрешни преградни стени от „итонг”, гипсокартон по стени и тавани;
подова настилка - на замазка; „В и К” инсталация - на тапа, ел. инсталация - на
извод, -не са монтирани вътрешни врати, не са изпълнени довършителни работи по
вътрешно стълбище.
По комунални връзки е изпълнена
външната връзка с уличните водопровод и канализация. Сключен е Договор за
продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води от 04.11.2008г.
Изпълнена е външната връзка за електрозахранване. Издадено е становище №
6647/31.10.2008г. на „ЕОН България Мрежи" АД за въвеждане в експлоатация.
По отношение на басейна от 100 кв.м. са изпълнени облицовка с плочи, монтирани
филтриращите инсталации. В дворното място е извършено благоустрояване, като на
двора е изпълнена вертикалната планировка, подпорни стени и настилка от
естествен камък- гнайс.
В заключение вещото лице вещото е
дало становище, че стойността, с която се е увеличила стойността на процесния
имот в резултата на извършените подобрения към настоящия момент, определени
чрез метод на вещната стойност дадена от вещото лице в Приложение № 1, което е
неразделна част от настоящата СТЕ е общо размер на: 433 157 лв.
Определянето на вещната стойност е
дадено по видове подобрения: груб строеж, довършителни работи, инсталации,
комунални връзки, изграждане на басейн, както и е посочено процентното съотношение
между тях по отношение на Вещната им стойност.
- чрез метода на пазарните аналози,
която е формирана по метода на сравнителната стойност, на база местоположението
и след извършване на необходимите пазарни проучвания е изчислена коригирана
цена на 1 м2 за съответния обект по отношение на сравнявания, като резултатите са
дадени в Приложение №2, което е неразделна част от настоящата Съдебно
техническа експертиза в размер на: 578 849 лв.
Стойността, с която се е увеличила
стойността на процесния имот в резултата на извършените подобрения към
настоящия момент, вещото лице определя като отделна оценка за всяко едно от
видовете подобрения /съгласно поставената задача/.
Средно притеглената стойност на
отделните видове подобрения се определя при съотношение между Вещната стойност
и Сравнителния метод 40:60 за подобрения, както следва:
Груб строеж- към момента на акт
обр.14 от 20.12.2005г. за приемане конструкцията на строеж, т.е. изкопни работи
и изграждане на ресторант с бар в сутерен на площ 333.00 кв.м. изграждане на
първи, втори хотелски етаж и изграждане на терасовиден етаж с РЗП=490 м2.
Стойността за етапа „груб
строеж", обхващащ: изкопни работи и изграждане на ресторант с бар в
сутерен на площ 333.00 кв.м., изграждане на първи, втори хотелски етаж и изграждане
на терасовиден етаж с РЗП = 490м2.
Пазарната стойност за етапа „груб
строеж", обхващащ: изкопни работи и изграждане на ресторант с бар в
сутерен на площ 333.00 кв.м., изграждане на първи, втори хотелски етаж и
изграждане на терасовиден етаж с РЗП = 490м2, към настоящия момент вещото лице определя
в размер на: 249 205 лв.
Стойността на довършителни работи
вкл. дограма, т.е. полагане на подови настилки, мазилки, топлоизолация и
хидроизолация, към настоящия момент се определя в размер на: 114 464 лв.
Стойността на изградените инсталации
/вътрешни/ - изграждане на канализация и водопроводна инсталация на целия обект,
към настоящия момент вещото лице определя в размер на: 75 591 лв.
Пазарната стойност за частта
Комунални връзки- външни водопроводни мрежи, ел. мрежи, към настоящия момент вещото
лице определя в размер на: 24 266 лв.
По отношение на изградения басейн,
неговата пазарна стойност към настоящия момент се определя от вещото лице в
размер на: 36 068 лв. Вещната стойност на басейна е в размерна 30 000 лева,
представляващи направените от ищцата разходи за неговото изграждане.
По отношение на извършеното благоустрояване
пазарната стойност за обект „Благоустрояване двор", към настоящия момент вещото
лице определя в размер на: 20 977 лв.
Общата стойност, с която се е
увеличила пазарната стойност на имота, в резултат на извършените подобрения, се
определя в размер: 520 571 лв.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите
лица, които съдът кредитира.
От така установената фактическа
обстановка съдът при следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По отношение на направеното
възражение, че искът е погасен по давност.
Съдът следва да се произнесе по
направеното възражение на първо място, тъй като при евентуалното му уважаване,
не следва да се произнася по предявения иск по същество.
Възражение, че искът е погасен по
давност не е направено с отговора на исковата молба, а в първото по делото
заседание на което даден ход на делото, по реда на чл.143 ал.1 от ГПК проведено
на 04.12.2013 год. и прието с определение на съда.
Това възражение не е направено от
ответниците с отговора на исковата молба, която е постъпила в едномесечния срок
с Вх. № 26151/29.08.2013 год.
Определението с което съдът е приел
направеното възражение е постановено в противоречие със закона по смисъла на
чл.131 от ГПК.
Съгласно постановеното Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Е.В. постановено след определението
на съда, с което е прието възражението че искът е погасен по давност, е прието в
т.4 от същото, че възраженията на ответника срещу предявения иск включително и
възраженията за погасителна и придобивна давност се преклудират с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.
1 ГПК.
Даденото разрешение на този въпрос
е задължителен за съдилищата.
Тъй като ответника, чрез своите
процесуални представители не е направил възражението си с отговора на исковата
молба, то по отношение на него е настъпила преклузия, а определението на съда е
постановено в противоречие със закона.
Към датата на постановяване на
определението на съда, с което е приел направеното възражение за погасителната
давност съдът се е позовал на Решение № 3
от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 189/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Л.Р., постановено по реда на чл.290 от ГПК , което съдът е приел, че ответника,
ако с отговора си не е направил възражение, по отношение на давността, то момента
на преклузията настъпва след приключване на първото съдебно заседание и губи
тази възможност, освен ако не докаже пред съда, че пропускът му се дължи на
непреодолими обстоятелства, за които няма вина. С приемане на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК
съмнения относно момента на настъпване на преклузия отпадна и тя настъпва с
изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Тъй като възражението, че искът е
погасен по давност е направено след изтичане на предвидения в закона по смисъла
на чл.131 от ГПК то на основание чл.133 от ГПК е настъпила преклузия по
отношение на това възражение. Съобразно изложените мотиви съдът приема, че
такова възражение относно погасителна давност не е направено поради настъпилата
преклузия и дължи произнасяне по основателността на иска.
По отношение на иска с правно
основание чл.72 ал.1 от ЗС.
Искът е основателен и доказан до сумата
от 460571 лева, като в останала следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Съгласно чл. 72 от ЗС, добросъвестният владелец има
право да иска от собственика на вещта сумата, с която се е увеличила стойността
на тази вещ вследствие извършените от владелеца подобрения. Задължен да заплати
тези подобрения е собственикът на вещта към датата на извършване на
подобренията, тъй като именно той се е обогатил за сметка на владелеца от
подобряването на вещта, а целта на разпоредбата на чл. 72 от ЗС е да се избегне
неоснователното обогатяване на собственика на вещта за сметка на обедняването
на владелеца на тази вещ.
За да бъде уважен иск по чл. 72, ал. 1 от ЗС, ищецът следва да установи
в съдебния процес, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили
неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на
извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец.
В случай, че е бил недобросъвестен
владелец, претенцията му следва да бъде квалифицирана по чл. 74, ал. 1 от ЗС - като иск за
присъждане на по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност
на имота.
Ищцата е придобила на договорно
възмездно основание по силата договор във формата на нотариален акт правото на
собственост 1996 и 2003г.
Тези два имота са обединени в един
общ парцел.
Към този момент ищцата е била на
добросъвестен владелец, тъй като е осъществяла владението си въз основа на
договор, във предвидената от закона форма и е нямала съзнанието че нейните
праводатели не са собственици на имота.
Добросъвестността на владението
зависи от наличието на субективния елемент у знанието, че веща не е негова. В
закона е залегнала презумпция на чл.70 от ЗС по силата, на която
добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Тази презумция не е оборена, тъй
като по делото не се събраха надлежни доказателства, от които да е видно, че
ищцата е знаела за исковата претенция на ответницата по иска с правно основание
чл.108 от ЗС.
Настоящия съдебен състав приема за
безспорно въз основа на доказателствата поделото, че от датата на придобиване
на имотите до датата на предявяване на иска с правно основание чл.108 от ЗС на
26.04.2006 год. по който е образувано гр. дело № 2835/2006 год. по описа на ВРС
ищцата е била добросъвестен владелец.
Настоящия съдебен състав намира, че
тя е продължила да владее имотът в качеството й на добросъвестен владелец до
момента, в който у нея е формирано знание, че имотът е предмет на иск с правно
основание чл.108 от ЗС, с оглед залегналата в закона презумпция и оборването на
субективния елементна владението.
В общият случай -както беше
посочено по-горе, с предявяване на иска по чл. 108 ЗС, и по-конкретно с получаване
на преписа от исковата молба, владелецът от добросъвестен се превръща е
недобросъвестен. В настоящия случай обаче посоченото разрешение е неприложимо,
тъй като П.Е. в качеството и на ответник по иска по чл. 108 ЗС не е получила
призовка за висящото дело по чл. 108 ЗС.
В производство по гр. дело
№2853/06г. по описа на ВРС, на ищцата не й е връчен препис от исковата молба.
За проведеното съдебно заседание е била призована чрез ДВ и е била
представлявана от служебно назначен от съда особен представител.
На 20.03.2009год., ищцата е
упълномощила процесуален представител да я представлява по в. гр. дело
№1734/2008г.по описа на ВОС, по проверка на решението постановено по гр. дело №
2835/2006 год. по описа на ВРС.
Към този момент съдът приема, че
субективния елемент на ищцата по отношение на владението е променен и от
владелец, качеството и е трансформирано в държател.
От гореизложеното следва извода, че
всички подобрения в имота са извършени преди тя да е узнала, че срещу нея се
води иск по чл. 108 ЗС, предвид което следва да се приеме, че подобрения са
извършени в качеството и на добросъвестен владелец на имота.
Съгласно заключението на вещото
лице Ц.А., извършените строително монтажни работи с характер на подобрения
съобразно издадените Разрешения за строеж са реализирани в процесния имот през
периода м. август 2004 год. - м. декември 2008 год. постройка и басейн са на
обща стойност 520 571 лева., с която стойност се е увеличила стойността на
имота
По сутеренния етаж са изпълнени са
фасадните: топлоизолация, шпакловка и минерална мазилка, монтирана е ПВЦ
дограма- прозорци и врати по фасади, подова настилка по балкони, парапети при
балкони, облицовка на външни стъпала и площадки. Иззидани са вътрешни
разпределителни стени от „итонг”. Предвиден е английски двор към ресторанта, на
който е изпълнена подовата настилка.
По първи, втори и терасовиден етаж
са изпълнение вътрешни преградни стени от „итонг”, гипсокартон по стени и
тавани; подова настилка - на замазка; ВиК инсталация - на тапа, ел. инсталация
- на извод, -не са монтирани вътрешни врати, не са изпълнени довършителни
работи по вътрешно стълбище.
По комунални връзки е изпълнена
външната връзка с уличните водопровод и канализация. Сключен е Договор за
продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води от 04.11.2008г.
Изпълнена е външната връзка за електрозахранване. Издадено е становище №
6647/31.10.2008г. на „ЕОН България Мрежи" АД за въвеждане в експлоатация.
По отношение на басейна от 100 кв.м. са изпълнени облицовка с плочи, монтирани
филтриращите инсталации. В дворното място е извършено благоустрояване, като на
двора е изпълнена вертикалната планировка, подпорни стени и настилка от
естествен камък- гнайс.
В заключение вещото лице е дала
стойност, с която се е увеличила пазарната стойност на имота, вследствие на
извършените подобрения в размер: 520 571 лв.
Претенцията за заплащане на
стойността на извършени подобрения в недвижим имот е частен случай на основния
принцип в гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Добросъвестния владелец както е и в настоящия случай, който е извършил
подобрения в имота, при отстраняването му обеднява за сметка на собственика.
Подобренията-вилна сграда изградена
в „груб строеж”, благоустрояване, басейн и др. такива принадлежат към главната
вещ на основание чл. 97 ЗС или при
условията на чл. 92 ЗС остават
притежание на собственика на земята.
Собственикът на земята се
обогатява, защото получава по-скъп имот и е налице от обективна страна
разместването на имуществени блага, което настъпва между собственика и лицето,
извършило подобренията.
Законът е въвел забрана за
неоснователно обогатяване и възможността да се търси възстановяване на
разходите, то претенцията е облигационна.
Поради горното пасивно легитимиран
да заплати обезщетението на неоснователно обеднилия е лицето, което е
собственик към момента на обедняването.
С изменението на иска по реда на
чл.214 от ГПК е заявен петитум, като исковата претенция е за сумата от 518
839,00 лева, представляваща увеличената стойност на имота вследствие на
извършените подобрения, като пълния претендиран размер, на стойността на
подобренията, с която се е увеличила стойността на процесния имот, на основание
чл.72, ал.1 от ЗС, е в размер на 578 839 лева, с оглед приспадане на уважения
частичен иск.
С оглед заключението на вещото
лице, което е обективно и компетентно, съобразно изложените по-горе мотиви
общата стойност на тези подобрения е в размер на 520 571 лева, от която
сума следва да приспадне сумата от 60 000 лева, по уважения частичен иск.
В изложения смисъл искът се явява основателен и доказан до размер на сумата от
460 571 лева, като в останалата част до претендирания размер от
518 839.00 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По отношение на искането за
присъждане на лихви.
В исковата молба е заявен петитум за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на първоначалния иск до окончателно заплащане на сумата.
Съдът намира, че така заявеното
искане за лихва е неоснователно.
Ищцата формира своето искане във
връзка с успешно проведения частичен иск. Формираната сила на присъдено нещо по
частичния иск не касае предявения иск с останала му част.
От горното се налага извода, че
ответницата дължи законната лихва от датата на предявяване на иска в пълен
размер от датата на неговото предявяване пред съда т.е. от 04.07.2013 год. От
тази дата ответницата дължи и законната лихва върху размера на уважения иск.
По отношение на правото на
задържане.
Искането е с правно основание чл.72 ал.3 от ЗС съдът да постанови,
право на задържане върху имота, до заплащане на пълния размер на подобренията,
което да отрази в диспозитива на решението си.
Правото на задържане представлява обезпечение на едно субективно право,
което има акцесорен /вторичен/ характер и съществува дотолкова, доколкото е
основателно вземането за подобрения.
Съобразно горе изложеното предвид
основателността на претенцията по смисъла на чл.72 ал.1 от ЗС, съдът на
основание чл. 72, ал.3 ЗС следва да се признае правото на ищцата да задържи
вещта до заплащане на подобренията от ответника.
По отношение на останалите
възражения на ответника.
По отношение на направеното
възражение, че ответника е собственик само на една девета идеална част от имота
и поради тази причина, следва да отговоря, само до размера на притежаваната от
него идеална част.
Направеното възражение е
формулирано от процесуалните представители на ответника, като правоизключващо
отговорността на ответника по предявения иск, за което се твърди, че не
попадащо в преклузията по чл.133 от ГПК.
Възражението е направено във
проведеното на 18.06.2014 год. заседание.
Съдът е приел възражение и е
допълнил доклада си по делото.
Съдът намира, че това възражение не
е от категорията на тези възражения, за които не е настъпила преклузията по
чл.133 от ГПК.
Не настъпва преклузия по смисъла на
чл.133 от ГПК за възражения, касаещи наведени твърдения за недопустимост на
иска, за което съдът следи служебно, за възражение относно компетентността на
съда изключение на възражението за местна неподсъдност и за наличието на
арбитражна клауза.
С изтичане на срока за отговор се
преклудират възраженията на ответника, които не са свързани със служебното
приложение от съда на материалния и процесуалния закон, т.е. възраженията, при
които е нужно заинтересованото лице да направи съответно волеизявление
включително и за подобрения, право на задържане, за погасителна и придобивна
давност.
С отговора на исковата молба
ответника не е направил възражение, че отговаря само до размер на притежаваната
от него идеална част от процесния имот от предявения иск.
По това възражение с пълна сила
важат изложените от съда мотиви, по отношение на възражението, че искът е
погасен по давност, които съдът не следва да повтаря.
Освен, че по отношение на това
възражение е настъпила преклузия, то е и неоснователно.
Възражението не касае
основателността на иска с правно основание чл.72 от ГПК, тъй като фактическия
му състав включва следните елементи подобрения, тяхната стойност, добросъвестно
владение, увеличение стойността на имота вследствие на подобренията.
Безспорно пасивно легитимирана
страна по спора е собственика на процесния имот към момента на извършване на
подобренията, като ответницата се легитимира като собственик за 1/9 идеална
част от имота.
Останалите съсобственици на
процесния имот са обикновени другари. При този вид другарство е налице
възможност, а не императив за еднакво решение по отношение на тях. Поради това
съдът не може да конституира служебно в качеството на ответниците останалите
поделото съсобственици, тъй като качеството на ответник се определя от ищеца с
исковата молба. Конституирането им като страни може да стане, както по почин на
ищеца с исковата молба, така и на ответника по реда на чл.219 от ГПК като
помагачи или при предявяване на обратен иск в същото производство. В настоящото
производство при предявяване на иска, с депозиране на отговор на исковата молба
ответникът е бездействал. Искане за конституирането на останалите съсобственици
като страни съобразно дадената от закона възможност не е направено. Съотносимо
към това възражение е обстоятелството, че по иска с правно основание чл.108 от
ЗС против ищцата в настоящото производство е водено единствено от ответницата
поделото. Искът по чл.108 от ЗС е акт на управление и останалите съсобственици
не са задължителни другари, но се ползват от СПН по постановеното решение на
съда.
Съгласно правната доктрина Проф. К. – „Владелецът може да търси
вземането си за подобрения и да упражни правото си на задържане срещу всеки,
който иска да получи задържаната вещ. Обезпеченото с право на задържане вземане
се превръща във вземане срещу всеки, който иска да получи задържаната вещ и
става противопоставимо на трети лица”.
От изложеното следва извода, че
добросъвестния владелец имащ правото на задържане на веща, като обезпечение и
може да предяви иска си за подобренията, който е обезпечен с правото на
задържане срещу всеки който иска да отнеме имота. Макар и да не е проведено в
едно производство то искът по чл.72 ал.1 от ГПК, за подобренията, обезпечен с
искането за задържане, може да бъде предявен срещу лицето, което иска неговото
отнемане, като в конкретния случая това е ответницата поделото.
В настоящия случая при успешно
проведен иск от ответницата по чл.108 от ЗС владението на имота е отнето от
ищцата по делото и в това съотношение, като ответник по иска с правно основание
чл.108 от ЗС ищцата има право на иск за извършените от нея подобрения, против
ответницата, която е инициирала прекратяване на владението й и в качеството й
собственик на имота е пасивно легитимирана да отговаря по иска с правно
основание чл.72 ал.1 от ЗС, за всички извършени в имота подобрения.
Решението по този иск, /чл.72 ал.1
от ЗС/ по силата на чл.298 ал.4 от ГПК ще има сила и спрямо неучастващите в
процеса съсобственици, на терена, с оглед признатото право на задържане.
Отношенията между съсобствениците
на процесния имот, по отношение на осъдителната част на решението, следва да се
уредят и след приключване на настоящия процес или по реда на чл.30 ал.3 от ЗС,
при условие, че иска с правно основание чл.108 от ЗС е воден със съгласието и на
останалите съсобственици или, че липсва съгласие за водене на иска по чл.108 от
ЗС отношенията им следва да се уредят по реда на чл. 60 и сл. ЗЗД, а при противопоставяне
на останалите съсобственици по правилата на чл. 59 от ЗЗД,
с което те са се обогатили до размера на обедняването. В този смисъл
направеното възражение е неоснователно.
По отношение на разноските по
делото.
Ищцата е претендирала разноски в
размер на 32 016 лева, за което е представен списък по чл.80 от ГПК. В
законовия срок е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответника е претендирал разноски в
размер на 4 850 лева, като е представен списък с разноските по чл.80 от ГПК, и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предвид основателността на главния
иск, ответницата следва да заплати на ищцата, съобразно уважената част от иска направените
по делото разноски. Предявения иск е в размер на 518 839 лева, а уважената
част е 460 572 лева, като претендираните разноски са в размер на
32 016 лева.
Съобразно уважената част от иска
дължимите разноски съобразно уважената част от иска са в размер на 28 420,45
лева, от общо направените 32 016 лева. В този размер съдът следва да уважи
направеното искане.
По отношение на направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за сумата от
9 700 лева.
В списъка представен от страна на
процесуалните представители на ищцата разноски представляващи адвокатско
възнаграждение е включено единствено договорено с адв. М. възнаграждение в
размер на 9 700 лева,за което е отразено в договора за правна помощ серия
Б № 212998 че е платено. По отношение на това възнаграждение е направено
възражение за прекомерност.
Съдът намира възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Заявения иск е с
цена на иска 518 839,00 лева, и е поискано право на задържане, което
представлява самостоятелен иск. Съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, дължимото минимално възнаграждение за един адвокат защитник е в
размер на 16 395 лева съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата. Уважения размер
на иска е 460 571 лева, а съгласно наредбата дължимото възнаграждение за
един защитник в процеса е в размер на 13 817 лева. Независимо от горното делото
се отличава с изключителна правна и фактическа сложност, като предвиденото
съгласно НМАВ възнаграждение, съдът не е включил и защитата по направеното
искане за постановяване на правото на задържане, за което съдът дължи
произнасяне с диспозитив по силата на чл.298 ал.4 от ГПК.
От така изложеното е видно, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
С оглед изхода от делото съдът
следва да присъди в полза на ответника на основание чл.78 ал.4 от разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 544,67 лева, от общо
направените 4 850 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН:**********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на П.Д.Е., ЕГН:**********,*** сумата от 460 571,00 /четиристотин и
шестдесет хиляди, петстотин седемдесет и един лева/лв., представляваща
останалата част от сумата, с която се е увеличила пазарната стойност на
процесния имот, с идентификатор 10135.2520.4232 по действаща КК на гр. Варна,
м-ст "Траката”, включващ обединени имоти УПИ №XII- 1973 по КП от 1989
година м.”Траката”, при граници ПИ 1972, ПИ 1975, ПИ № 1974 и улица, целия с
площ от 500 кв.м., а по сега действащ план съставляващ реална част от имот №
4232 по ПНИ целия с площ от 1 000 кв.м., и
УПИ №XII -1974 по КП от 1989 год., м."Траката", при граници ПИ
№ 1973, ПИ № 1975, ПИ № 2033 и улица, целият с площ от 500 кв., съставляващ
реална част от имот № 4232 по ПНИ целия с площ от 1 000 кв.м., находящи се
в землището на град Варна, кв.Виница, местност „Траката”, вследствие на
извършените в имота подобрения, на осн. чл. 72, ал.1 ЗС, ведно със законната
лихва върху главницата 460 571.00 лева, считано от датата на предявяване иска
04.07.2013 год. до окончателно й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
предявения иск в останалата му част.
ПРИЗНАВА на П.Д.Е. ПРАВО ДА ЗАДЪРЖИ
ИМОТ с идентификатор 10135.2520.4232 по действаща КК на гр. Варна, м-ст
"Траката”, до заплащане от страна на К.Д.Д. на сумата от 460 571.00 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска 04.07.2013 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Д.Д., да заплати на П.Д.Е.
сумата от 28 420.45 лева, представляващи направените разноски съобразно
уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 в вр. чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.Е. да заплати на К.Д.Д. сумата
от 544.67 лева, представляващи направените по делото разноски съобразно
отхвърлената част от иска и на осн. чл.
78, ал.4 вр. чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от редовното му връчване пред Апелативен съд гр.Варна, с въззивна жалба
чрез съда постановил решението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: