Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 11.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд трети граждански състав
на осми октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар:
СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 67
по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 128 от КТ.
Ищецът Г.В.К. с ЕГН ********** *** твърди, че на 04.07.2018г. в гр. С. с трудов договор № 14 от 04.07.2018 г. бил назначен на длъжност „*****“ в ответното дружество, с място на работа - строителен обект „ОДЗ С.“ - гр. С., с основно месечно възнаграждение в размер на 2300.00 лева. Със Заповед № 42/19.09.2018 г. на „И.К.“ АД, на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ, трудовото му правоотношение с ответното дружество било прекратено поради завършване на определената работа. Към настоящия момент работодателят не му заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от 04.07.2018 г. до 19.09.2018г., както следва: 2100.00 лева за периода от 04.07.2018 г. до 31.07.2018 г.; 2300.00 лева за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г.; 1425.00 лева за периода от 01.09.2018 г. до 19.09.2018 г., въпреки че за него съществувало задължение ежемесечно да му за заплаща трудово възнаграждение, съгласно чл. 245 от КТ.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати: сумата 2100.00 (две хиляди и сто) лева за периода от 04.07.2018 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 18.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, считано от падежа на плащането – 25.08.2018 г. до предявяване на иска; сумата 2300.00 (две хиляди и триста) лева за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 18.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 90 (деветдесет) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, считано от падежа на плащането – 25.09.2018 г. до предявяване на иска; сумата 1425.00 (хиляда четиристотин двадесет и пет) лева за периода от 01.09.2018 г. до 19.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 18.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, считано от падежа на плащането – 25.10.2018 г. до предявяване на иска. Претендира за разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „И.К.“ АД с ЕИК **, седалище и адрес на управление:***, не взема становище по иска.
В първото по делото заседание производството е частично прекратено, както следва: За разликата над 1622.50 лева до пълния предявен размер от 2100 лева, представляващ трудово възнаграждение за периода от 04.07.2018 г. до 31.07.2018 г. и за разликата над 64.90 лева до пълния предявен размер от 100 лева, представляващ обезщетение за забавено плащане; За разликата над 1784.75 лева до пълния предявен размер от 2300 лева, представляващ трудово възнаграждение за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. и за разликата над 57.01 лева до пълния предявен размер от 90 лева, представляващ обезщетение за забавено плащане; За разликата над 1189.84 лева до пълния предявен размер от 1425 лева, представляващ трудово възнаграждение за периода от 01.09.2018 г. до 19.09.2018 г. и за разликата над 28.09 лева до пълния предявен размер от 50 лева, представляващ обезщетение за забавено плащане.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото трудов договор № 14 от 04.07.2018 г., уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ и препис от трудова книжка се установява, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „*****“ с основно месечно възнаграждение в размер на 2300 лева. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 42 от 19.09.2018 г. на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ, поради завършване на определена работа, считано от 20.09.2018 г. От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че трудовото възнаграждение и обезщетението за забавено плащане за претендираните периоди възлизат както следва: сумата 1622.50 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от 04.07.2018 г. до 31.07.2018 г., както и сумата от 64.90 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, считано от падежа на плащането – 25.08.2018 г. до предявяване на иска; сумата 1784.75 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., както и сумата от 57.01 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, считано от падежа на плащането – 25.09.2018 г. до предявяване на иска; сумата 1189.84 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.09.2018 г. до 19.09.2018 г., както и сумата от 28.09 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, считано от падежа на плащането – 25.10.2018 г. до предявяване на иска. Доказателства за плащане не са представени от страна на ответника.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че между страните е било налице трудово правоотношение. Ищецът е бил приет на работа в ответното дружество през процесния период. Предвид изложеното, настоящият спор се явява трудов и следва да бъде разглеждан като такъв, тъй като претендираните права произтичат от едно съществувало между страните трудово правоотношение.
Съгласно член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128 от КТ - работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя договореното възнаграждение за извършена работа в установените срокове. Съгласно член 245, ал.2 от КТ, разликата до пълният размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Безспорно е установено по делото, че преди датата на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил трудовото възнаграждение за срока на целия договор. Същият не ангажира доказателства за плащането при негова доказателствена тежест, а точният размер на задължението се установява от неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът не доказва плащане на претендираните суми при условията на пълно и главно доказване, поради което исковите претенции за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца се явяват основателни. Относно размера, те следва да бъдат уважени в пълните претендирани размери, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 18.01.2019 г. до окончателното плащане.
Установи се по безспорен начин, че дължимите
трудови възнаграждения за процесния период не са изплатени изцяло и в срок и по
отношение на тях ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение
в размер на законната лихва, считано от падежа на плащане до предявяване на
иска. Размерите на обезщетението за забавено плащане са установени от
неоспорената експертиза, поради което исковете за заплащане на обезщетение за
забавено плащане следва да бъдат уважени в пълните му предявени размери.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ищецът претендира разноски за производството, поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода от процеса следва в полза на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300.00 лева за реализирано адвокатско възнаграждение.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените искове, държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 183.88 лева по иска за неизплатени трудови възнаграждения, държавна такса в размер на 50 лева по иска за обезщетение за забавено плащане или общо държавна такса в размер на 233.88 лева, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50.00 лева, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „И.К.“ АД с ЕИК **, седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.В.К. с ЕГН ********** ***:
сумата 1622.50 лева (хиляда шестстотин двадесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща трудово възнаграждение за периода от 04.07.2018 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 18.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 64.90 лева (шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, считано от падежа на плащането – 25.08.2018 г. до предявяване на иска;
сумата 1784.75 лева (хиляда седемстотин осемдесет и четири лева седемдесет и пет стотинки), представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 18.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 57.01 лева (петдесет и седем лева и една стотинка), представляваща обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, считано от падежа на плащането – 25.09.2018 г. до предявяване на иска;
сумата 1189.84 лева (хиляда сто осемдесет и девет лева осемдесет и четири стотинки), представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.09.2018 г. до 19.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 18.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 28.09 лева (двадесет и осем лева и девет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, считано от падежа на плащането – 25.10.2018 г. до предявяване на иска.
ОСЪЖДА „И.К.“ АД с ЕИК **, седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.В.К. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА „И.К.“ АД с ЕИК **, седалище и адрес на управление:*** да заплати по в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в общ размер на 233.88 лева (двеста тридесет и три лева осемдесет и осем стотинки), както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50 (петдесет) лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 22.10.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.