РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 28.09.2020 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на   петнадесети септември две хиляди и двадесета година в закрито заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                    Членове:   МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ 

                                                                          ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тонева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 164 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

              Образувано е по касационна жалба, подадена от К.В.Б., ЕГН: **********, като законен представител на „Баланс-Б” ЕООД-гр.Кърджали, срещу решение № 169 от 27.07.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 415 по описа за 2020 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което първи наказателен състав е потвърдил Електронен фиш серия К № 2972254 на ОД на МВР Ловеч за налагане глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.  

              По изложените в касационната жалба доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на закона, се иска неговата отмяна с отмяна на издадения ЕФ. Според касационният жалбоподател решаващият съд неправилно е приел, че атакуваният ЕФ отговаря на изискванията на закона и не са допуснати твърдените в жалбата пред него нарушения на чл.42 т.4 и на чл.57 т.5 от ЗАНН. Оспорва се и преценката на РС относно квалификацията на извършеното нарушение по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че правната конструкция е неправилна, т.к. се касае за две отделни правни хипотези, с което му е нарушено правото на защита.

              В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.  

                    Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалният си представител изразява аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба и моли да остане жалбата без уважение, а решението на първоинстанционният съд потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага, че ЕФ е издаден по надлежния ред от компетентен орган в законоустановената форма и отговаря на изискванията на закона.  Счита за неоснователни доводите за правната връзка в ЕФ относно посоченото нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.к. е посочена за яснота, че именно с пътния знак е ограничена скоростта в този пътен участък.              

               Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за доказаност на извършеното административно нарушение и правилно приложение на правните разпоредби, регулиращи тези отношения. Счита, че липсват каквито и да е процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. 

                Касационният състав на съда, като съобрази наведените в касационната жалба доводи и служебно провери валидността, допустимостта, и съответствието на решението с материалния закон съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна и срещу решение подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:   

                Предмет на разглеждане пред Районен съд - Ловеч е бил издаден от ответника електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К №2972254  на ОД на МВР Ловеч, с който на касатора за извършено нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лева.

                 Административнонаказателната отговорност е била ангажирана за това, че на 04.11.2017 год. в 18.22 часа на ПП 1-4 км. 65+700, бензиностанция Петрол, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак /ПЗ/ В-26/60 км.ч., заснето с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип стационарна SITRAFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3%, с МПС –лек автомобил  АУДИ А4 АВАНТ, с регистрационен номер ******, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 003059047ВВВ. В ЕФ е посочена разрешена скорост 60 км.ч., установена 103 км.ч. и превишаване на разрешената скорост с 43 км.ч. Видно от приложената разпечатка на снимков материал /на л.14/ от изготвения от техническото средство видеоклип към преписката техническите и географски параметри съответстват на описаното в ЕФ.   

                За да потвърди процесният електронен фиш районния съд е приел, че при издаването на същия, не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Счел е нарушението за безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и снимков материал, представляваща годно доказателствено средство.

              Посочил е, че в приложената разпечатка изрично е отразено че фиксираната скорост е 103 км/ч след като е приспаднат автоматично 3% толеранс, което приспадане изрично е отбелязано в ЕФ. Приел е че  разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак и правната квалификация е съответна, като с неправилно добавеният текст на чл.21 ал.2 от ЗДвП не е ограничено правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му нарушение. С оглед превишението на скоростта с 43 км/ч. е приел  наложената глоба за съобразена с предвидения в чл.182 ал.2 т.5 размер, както и че от формална страна ЕФ съдържа изискуемите с чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити, като ЗАНН е неприложим.

               Решението е правилно.

               Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Изложените от първоинстанционния съд мотиви за законосъобразност на ЕФ са обосновани от съвкупната преценка и анализа на представените към преписката писмени доказателства.  

      С разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е създаден облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за нарушение, установено и заснето с техническо средство, което в случая според редовно събраните по делото доказателства е стационарно, а и изрично този факт е отбелязан в издадения ЕФ. Минимално изискуемото съдържание на ЕФ е установено в същата разпоредба на закона и то е спазено. В случая, обратно на доводите в жалбата, с оглед формата и вложеното съдържание ЕФ съдържа изискуемите съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити. В частност, в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, които да индивидуализират по безспорен и категоричен начин нарушението от обективна страна. Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност именно на касатора, предвид факта, че в срока по чл.189 ал.5 изр. 2-ро от ЗДвП е бил посочен в декларация като лице, на когото е предоставен автомобила от предишния собственик, като към момента на нарушението, автомобила е собственост на „Баланс-Б” ЕООД, и като законен представител на дружеството - собственик на автомобила на същия е наложено наказанието, предвидено за извършеното нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.  

                Пред първоинстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл. 189 ал. 15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения. Представени са доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.8/ и от протокол от проверка № 223-ИСИ на ГД „МИУ” при БИМ /л.7/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална проверка на годността, като е отговаряла на нормативните изисквания. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство - стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото.

     Събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че е извършено транспортното нарушение като моторното превозно средство се е движило с превишена скорост от 103 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с пътен знак В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, според приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство /л.9/.   

               Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията.

     За извършеното нарушение на транспортното законодателство, при определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и законосъобразно е наложил единственото предвидено в чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДвП по вид и размер /ДВ, бр.101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, действащ към датата на извършеното нарушение наказание. Съгласно чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДвП, водач на МПС, който превиши разрешената скорост за движение извън населено място от 31 до 40 км/ч, се наказва с глоба 400 лева. В този смисъл наложеното наказание е справедливо, съобразено е с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

      В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.  По делото не се представиха никакви доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ и преписката по издаването му данни.

                Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че атакуваният ЕФ отговаря на изискванията на закона и не са допуснати твърдените в жалбата пред него нарушения на чл.42 т.4 и на чл.57 т.5 от ЗАНН, т.к. въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, за който е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.42 т.4 чл.57 т.5 от ЗАНН. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. 

               Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно правната квалификация. Доколкото разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак, квалификацията на нарушението е правилна. Както е отбелязъл РС неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21 ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му нарушение, поради което оплакванията в тази връзка са неоснователни.

                В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателят, касатор в настоящото производство, като съдът обосновано ги е приел за неоснователни. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. 

    С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна.  

             Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд,  касационен състав   

             РЕШИ:

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 169 от 27.07.2020 година постановено по наказателно административен характер дело № 415 по описа за 2020 година на  Районен съд Ловеч. 

             Решението е окончателно.     

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.