РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. ХАСКОВО, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225600600684 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 34/27.09.2022 г., постановена по НЧХД № 247/2022 г. Районен съд-
Димитровград е признал подсъдимите Р. И. Р. и З. И. Р., двете от гр. Д., за виновни в това,
че 21.05.2022 г. в гр. Д. в съучастие – като съизвършители, казали нещо унизително за
честта и достойнството на тъжителя В. Д. Д. в нейно присъствие, като на няколко пъти я
нарекли „*******“ и „*****“ и обидата е нанесена публично, поради което и на основание
чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 78а, ал.,1 от НК е освободил
всяка една от тях от наказателна отговорност, която заменил с наказание „глоба в размер на
1 000 лева“. По първоначално предявеното обвинение за това, че обидата е включвала и
думите „Мръсна****“ подсъдимата Р. Р. е призната за невиновна и оправдана. Предявеният
против двете подсъдими граждански иск е уважен частично – за сумата 1 000 лева /по 500
лева от всяка от подсъдимите/, представляваща обезщетение за причинените на тъжителката
неимуществени вреди, а в останалата му част до претендирания размер от по 2 000 лева /или
общо 4 000 лева/, същият като неоснователен е отхвърлен. Подсъдимите са осъдени да
заплатят на тъжителката Д. и направените от нея деловодни разноски в размер на 1 200 лева,
а в полза на държавата - държавна такса в размер на 50 лева съгласно размера на уважената
1
гражданска претенция.
Против присъдата са постъпили две въззивни жалби от защитника на
подсъдимите адв. Я. С.-П., която поддържа доводи за неправилност и необоснованост на
съдебния акт, както и за допуснати в хода на съдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила. В първоначално депозираните жалби тези доводи са
подкрепени с твърдението за превратно и неточно тълкуване от съда на доказателствените
източници, последвано и от липса на съвкупен анализ на доказателствата, което според
защитника довело и до неверните фактически и правни заключения. В допълнително
представеното писмено становище тези съображения, макар и индиректно, се допълват с
твърдение за заинтересованост на един от свидетелите-очевидци, чиито показания се твърди,
че следвало да бъдат изключени от доказателствената маса, но вместо това именно въз
основа на съдържащите се в тях факти били градени съдебните изводи. Същите доводи
защитникът поддържа и в съдебното заседание, в което акцентира върху липсата на
достатъчно подкрепящи обвинението доказателства, даващи възможност за постановяването
на осъдителния акт. А отправеното от защитника искане е за отмЯ. на присъдата и
постановяване на друга, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни.
Алтернативно са моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния
съд.
Подсъдимите не вземат становище по жалбите.
Повереникът на частната тъжителка оспорва основателността на жалбите, като в
техен противовес изложените в тях доводи, поддържа правилност на постановената присъда,
безспорната установеност на описаната в тъжбата фактическа картина и правилното й
подвеждане под приложения материален закон. Заявява се още от повереника, че съдът
правилно е оценил свидетелските показания, а направените въз основа на тях изводи не били
изолирани от действителното им съдържание. Искането му е присъдата да бъде потвърдена.
Частната тъжителка не изразява становище по жалбите.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда
по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и след извършената служебна проверка,
констатира следното:
Против подсъдимите Р. Р. и З. Р. са предявени обвинения за това, че 21.05.2022 г.
в гр.Д., пред магазин „Д.“ и в съучастие – като съизвършители, казали нещо унизително за
честта и достойнството на тъжителя В. Д. Д. в нейно присъствие, като Р. Р. я нарекла на
няколко пъти „Мръсна *****“, а З. Р. я нарекла също на няколко пъти „*****“ и обидата е
нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от
НК. В хода на проведеното съдебно следствие нарушения на процесуалния закон не са били
допуснати – описаните в частната тъжба факти са намерили верен правен отговор в
подготвящите съдебното заседание процесуални действия, като с разпореждането за
насрочване на делото подсъдимите са привлечени към наказателна отговорност по
2
съответна на изложената от тъжителя фактически и юридическа основа. Нарушения не се
констатират и в проведената доказателствена дейност, сочеща удовлетворяване на
процесуалните права на страните, в това число на правото им да правят искания и да сочат
доказателства в подкрепа на своите тези, а от друга страна, илюстрираща пълнота и
всестранност при разкриването на обективната истина. В този смисъл доводът за допуснати
нарушения на процесуалните правила, който всъщност не се и конкретизира, е изцяло
несъстоятелен, а искането делото да бъде върнато за повторно разглеждане, очевидно е
неоснователен. Като неоснователни са прецениха и направените от защитника искания за
събиране на нови доказателства, целящи установяването не на относими към предмета
факти, а на поддържаната в жалбата необективност в дадените от свидетеля И. В. показания.
Отношенията между този свидетел, тъжителката и подсъдимите са били в достатъчна за
целите на доказването степен изяснени, не са били и спорни, поради което допълнителни
подкрепящи ги факти е безпредметно да бъдат установявани. В тази връзка събраната в хода
на съдебното следствие от първия съд доказателствена маса съдът прие за изясняваща
предметната на делото фактология, а тя сочи следното: Към месец май на 2022 година
тъжителката В. Д., подсъдимите З. Р., Р. Р. и свидетелят И. В. живеели в гр. Д. Те се
познавали, тъй като подсъдимата Р. Р. в продължение на няколко години съжителствала на
съпружески начала със свидетеля И. В., като двамата имали и общо дете. След раздялата им
отношенията между тях били влошени по повод извънсъдебен и съдебен спор за издръжката
на детето. Негативният емоционален фон от страна на Р. Р. бил засилен след заживяването
на свидетеля В. с тъжителката Д., спрямо която се поддържало идентично отношение, както
от бившата фактическа съпруга, така и от нейната сестра – подсъдимата З. Р.. На 21.05.2022
г. около 17,00 часа двете подсъдими се намирали в центъра на гр. Д., като в близост до
магазин „Д.“ били паркирали лек автомобил, от който слезли и се установили до задната му
част – багажника. Там преглеждали закупени преди това вещи. Районът около магазина бил
оживен, наблизо били разположени и питейни заведения, в които в следобедните часове на
деня имало клиенти. В същия момент по улицата покрай магазина преминавали В. Д. и И.
В., които разхождали малко дете /внуче на Д./. Движейки се пеша, те забелязали паркирания
автомобил, до задната част на който стояли двете подсъдими. Тъжителката отправила поглед
към тях, а това предизвикало недоволството на подсъдимите. Словесен израз на последното
били отправените от З. Р. към В. Д. думи „какво гледаш, ма ******?“, след което последвало
обръщението към същата и от Р. Р.: „Върви си по пътя, ******, ******!“. Подсъдимата З. Р.
също нарекла Д. „******“ в потвърждение на казаното от сестра й. Д. и В. не спрели хода
си, продължавали да вървят, което не им попречило да възприемат изреченото от двете
подсъдими. То било чуто както от тях, така и от издаващата срещу им свидетелка Р. Н.,
която се движела по същата улица за уговорена среща с Д. и В. Последната възприела и
отговора на Д., в който тя отрекла да е наблюдавала двете сестри.
Тази фактическа обстановка е идентична с възприетата и от първоинстанционния
съд, а доказателствената й обезпеченост се съдържа, както в ангажираните от обвинението
гласни доказателствени средства, така и в обясненията на двете подсъдими. Последните,
изпълнявайки двояката си роля, са от една страна детайлни и взаимно еднопосочни, както и
3
в голяма степен кореспондиращи с показанията на двамата свидетели, а от друга,
разбираемо с оглед заетата защитна позиция, отричащи използването на инкриминираните
фрази спрямо тъжителката. Така, както свидетелите В. и Н., така и двете подсъдими не
отричат състоялата се среща между тях и Д. на инкриминираните време и място в гр.Д. Не
отричат и детайлите, които двамата свидетели описват в показанията относно
разположението на всеки един от участниците в конфликта, както и конкретният повод за
неговото възникване – породеното у подсъдимите подозрение, че Д. наднича в багажника на
колата. Затаяването на част от съдържанието на възникналата словесна свада е обяснима
позиция на подсъдимите, които разказвайки за срещата си с Д. и В., твърдят различен от
инкриминирания словесен изказ, чрез който да са обективирали генериралия се в момента и
в миналото негативен емоционален заряд. Същественото е първо това, че те не отхвърлят
факта, че разговор е бил проведен, както и това, че този разговор и адресираните към
тъжителката фрази са били в недобронамерен и в открито язвителен тон. Ето защо,
основният спорен по делото въпрос е използвани ли са били от двете подсъдими именно
тези думи, които тъжителката е посочила в своята тъжба. Последното потвърждават двамата
свидетели – свидетелят В., който чул обръщението „*****“ и „******“ и от двете сестри,
както и свидетелката Н., която възприела същото, изречено на висок тон, при
приближаването си към братовчедка си Д. и придружаващия я В. Представеното от тези
двама свидетели е конкретно и еднозначно, както и взаимно допълващо се. А дали е
съответно на действително случилото се, е въпрос, върху който защитата акцентира,
поддържайки невъзможност показанията на двамата свидетели да са обективни, заради
явната им заинтересованост от изхода на делото, произтичаща според защитника от
изострените отношения между Р. Р. и И. В. и близкото родство между Д. и Н.
Съществуващата между бившите съжители с общо дете взаимна неприязън е житейска
логична и неопровергана от доказателствата по делото, но само тя не е достатъчна, за да се
приеме, че В. преднамерено би уличил подсъдимите в деяние, което те да не са
извършили. В своите обяснения Р. Р. сама посочва, че не поддържа контакти с В. и няма
„допирни точки“ с него от години, заради начина му на живот, който квалифицира като
„пропаднал“. Ето защо, няма как да се приеме, че след тази дългогодишна раздяла, през
която каквито и да е открити конфликти не са били налице, В. ще бъде мотивиран да
препише на подсъдимата Р. Р. нещо неизвършено. За такъв мотив не би могло да се приемат
и водените и цитирани в жалбата на защитника съдебни производства по повод издръжката
на роденото от Р. дете, защото липсват каквито и да е сведения, че тези производства са
породили лична и открита вражда между бившите съжители, а В. е търсел обяснения и
конфликт, заради тяхното иницииране. Следователно самото наличие на тези съдебни
производство между лицата не би могло да обоснове недобросъвестност при представянето
на показанията с цел поставяне на подсъдимата в неизгодна за нея процесуална позиция.
Допълнителен аргумент в тази насока е почти пълното съответствие на казаното от В. с
изложените от свидетелката Н. данни, чиято необективност защитата извлича от
роднинската й връзка с тъжителката, но не и от самото съдържание на представената
доказателствена информация. Н. е конкретна и точна в показанията си относно мястото, на
4
които се е намирала, когато е чула изреченото от двете подсъдими, като уточнява, че
адресираните към Д. думи са били с тон, който й е позволил да ги възприеме ясно и
недвусмислено. Добросъвестно свидетелката не конкретизира точните фрази, които всяка
една от подсъдимите е използвала, което е достатъчно за да бъде изключена твърдЯ.та от
защитата преднамереност и необективност на свидетелския й разказ. От друга страна,
подобно на В., Н. е категорична, че и двете подсъдими са викали срещу Д., както и че е чула
израза „какво гледаш, ма *****“, на което Д. отвърнала, отричайки да се е взирала в тях.
Следователно, не се установяват причини, обосноваващи необективност на представеното от
двамата свидетели, а кореспонденцията на съдържащата се в тези доказателствени
източници информация – както взаимно, така и частично с обясненията на подсъдимите, е
потвърждение на тяхната достоверност. Затова и изводът на първоинстанционния съд за
доказаност на обвинителното твърдение да е била наречена Д. „******“ /респ.“******“/ и от
двете подсъдими е правилен и съответен на действителното съдържание на доказателствата
и в същото време не е резултат от тяхното неточно или превратно тълкуване, както
несъстоятелно се поддържа в жалбата.
Правилна е и правната оценка на това поведение. Безспорно обръщението „****“
изразява отрицателна оценка за личните качества на нейния адресат и затова то следва да се
квалифицира като обидно, те.е за унижаващо личната част и достойнство. Безспорно тази
обида е нанесена в присъствието на тъжителката, непосредствено възприела засягащата
самооценката й квалификация. Доказано е също, че обидата е нанесена на публично място,
каквото несъмнено е пространството в централната част на града в близост до търговски
обекти. За тази по-тежко наказуема правна квалификация не е необходимо обидата да бъде
възприета от по-широк кръг от лица, макар в случая да е ясно, че тя е възприета от най-
малко двама – свидетелите В. и Н. Достатъчно, за да бъде поведението прието като
съставомерно по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК е мястото да е такова по естеството си, че да
предполага присъствието на повече от едно лице, т.е. да е предназначено за ползване от
неограничен кръг.
Установено е също, че подсъдимите са нанесли публичната обида умишлено,
като са съзнавали противоправния характер на своето поведение и са целели постигането на
съставомерния резултат - унижаване на тъжителката. Неотреченото от тях адресиране,
макар и на различни от доказаните изкази, именно към Д., е илюстрация, както за естеството
на преследваната цел, така и за конкретното субективно право, което е искано да бъде
накърнено. Освен това, всяка една от подсъдимите е имала представи за извършеното от
другата, поради което е налице съзнаване на чуждите действия, а собствените са били
производни и продължение на другите, така че да се стигне до взаимно осъзнато и
съвместно преследвано посегателство на защитеното от нормата лично право. Ето защо,
изводът, че престъпното поведение е реализирано в съучастие под формата на
съизвършителство, е също правилен и базиран на действително реализираната
противоправна дейност.
Верни са и заключенията на съда относно отговорността, която следва да бъде
5
понесена от двете подсъдими. След като те не са били осъждани досега, от престъплението
не са причинени имуществени вреди, а престъплението е наказуемо с „глоба“ и „обществено
порицание“, то правилно наказателната отговорност е била заменена с административна на
основание чл.78а от НК и подсъдимите са санкционирани по този ред с минималното
предвидено в закона наказание.
С тъжбата са били предявени и са били приети за съвместно разглеждане и
граждански претенции – за обезвреда на претърпените от тъжителката неимуществени
вреди, които тя е оценила на сумата 4 000 лева, а тази сума е претендирала да й бъде
запратена поравно /т.е. по 2 000 лева/ от всяка подсъдима, а не в условията на солидарност,
както нормата на чл. 54 от ЗЗД повелява. Съдът се е съобразил с волята на ищцата и е приел
двата граждански иска така, както са заявени в тъжбата, а с присъдата е осъдил всяка една
от подсъдимите да заплати на Д. 500 лева, до който размер всеки иск е бил намерен за
основателен. А за да прецени, че именно тези суми са стойностно реципрочни на
претърпените от Д. вреди, съдът е изложил съображения, които от настоящия съд не се
споделят. Вярно е посочено в мотивите на съда, че в резултат на унизените чест и
достойнство тъжителката е изпитала вътрешен дискомфорт и е изживяла съпътстващ го
емоционален негатив, произтекъл и от публичността на обидата. Невярно е обаче, че по
делото е била доказана промЯ. в психичното състояние на Д.. За да е налице такава промЯ.,
то психичното здраве на тъжителката следва да е или трайно или поне за продължителен
период от време увредено, а в такава насока доказателства по делото отсъстват. Не са
налице и каквито и да е доказателства за вреди, надхвърлящи обичайните – настъпилата
непосредствено след обидните думи неблагоприятна емоционална промЯ., изразила се в
чувство на свян и страдание от причиненото унижение. И макар и това свидетелите да не са
потвърдили в своите показания, то тези отрицателни душевни последици от извършеното
следва да се приемат за установени, защото те са типичните, житейски логични и затова
ненуждаещи се от нарочно доказване. Други, които да надхвърлят това естество на
преживяното обаче не се установяват. Неясно е освен това в какъв план съдът е оценил
личността на извършителите при индивидуализацията на паричната репарация на вредите,
както е записано в мотивите към присъдата. Личността на деликвента не е сред критериите,
които следва да бъдат взети предвид при определянето на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, защото само и единствено видът и същността на последните може да
бъде правно-валидната основа, която следва да бъде парично остойностена. Вероятно
именно последното погрешно виждане в съчетание с неправилната оценка на
доказателствата, касаещи негативните изживявания на Д., са довели до присъждане на
обезщетение в несъответен на действителните морални страдания размер. И както вече се
посочи, доказателства за страдания, засегнали душевния баланс на пострадалата извън
инкриминирания ден, по делото не са налице, както не са налице и сведения за възприемане
на обидните фрази от множество лица, тъй като публичността само предполага, но не
доказва с категоричност това. Ето защо, сума в размер на 1 000 лева е явно несъответна на
реално претърпените вреди. Затова дължимото от всяко подсъдима обезщетение следва да
бъде намалено до 200 лева, защото именно този размер е в състояние да възмезди тези
6
негативни емоции, които са били безспорно доказани по делото като пряка и
непосредствена последица от деянието и така да удовлетвори изискването за справедливост,
визирано в нормата на чл.52 от ЗЗД. В този смисъл съдът намери жалбата за частично
основателна – само в частта, касаеща уважените граждански претенции, за които се прецени
необходимост от редуциране до горепосочения размер. В останалата й част поради
изложените вече съображения, въззивната жалба е неоснователна, а присъдата ненуждаеща
се от ревизия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 34/27.09.2022 г., постановена по НЧХД № 247/2022 г. по
описа на Районен съд - Димитровград в гражданско-осъдителната й част, като НАМАЛЯВА
размера на обезщетението за неимуществени вреди, което подсъдимата Р. И. Р. е осъдена да
заплати на В. Д. Д. от 500 на 200 лева и обезщетението за неимуществени вреди, което З. И.
Р. е осъдена да заплати на В. Д. Д. от 500 на 200 лева, а предявените граждански искове по
чл.45 от ЗЗД срещу всяка една от подсъдимите за сумата от 200 до 500 лева като
неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7