МОТИВИ
ПО НОХД № 810/2020г. по описа
на ШРС: Подсъдимият Т.П.П. е предаден на съд по обвинение за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК за това, че за
времето от месец януари 2015г. до края на месец март 2015г. в гр. Шумен, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.И.Й. ***,
че ще инвестира паричната сума от 7 000 лева, дадена му от В.И.Й. и ще му
върне сумата с лихва до края на месец март 2015г. и с това му причинил имотна
вреда в размер на 7 000 лева.
В съдебно заседание, представителят на ШРП
поддържа така повдигнатото обвинение и
предлага на съда да наложи на подсъдимия П. една година “лишаване от свобода”,
което на основание чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК да намали с
една трета. Предвид ниската степен на обеществена опасност на дееца намира, че
целите на наказанието биха били постигнати, ако изпълнението му бъде отложено
за минималния срок, предвиден в чл.66, ал.1 от НК. Представителят на ШРП предлага
на съда да уважи изцяло предявения граждански иск като основателен и доказан.
Повереникът на частния обвинител поддържа
представителя на ШРП, но моли за по-високо наказание, предвид поведението на
подсъдимия. По отношение на приетият за съвместно разглеждане в наказателното
производство, граждански иск моли съда да уважи в цялост, ведно със законната
лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и за
присъждане на подсъдимия направите от страна на частния обвинител и граждански
ищец, деловодни разноски.
В правнорелевантния момент пострадалият В.И.Й.
предяви граждански иск срещу подсъдимия Т.П., който съда след изслушване на
страните прие за съвместно разглеждане в наказателното производство до размера
на причинената с деянието, имуществена вреда. Искът за причинени неимуществени
вреди не прие за основателен, предвид характера на делото, поради което го
отхвърли.
Подсъдимият Т.П.П. се признава за виновен в
извършването на деянието, посочено в обвинителния акт, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената му част, за които не желае да се събират
доказателства и съда като съобрази, че самопризнанието се подкрепя от събраните
в досъдебното производство, доказателства бе даден ход на делото по реда на
Глава ХХVІІ от НПК – чл.371,т.2. Защитникът на подсъдимия моли съда да вземе
предвид смекчаващите нивата обстоятелства и да наложи на подзащитния му, наказание в справедлив
размер, което след редукцията с 1/3 да бъде „лишаване от свобода“ за срок от
пет месеца, като отложи изпълнението за минималния изпитателен срок. По
отношение на приетият за съвместно разглеждане, граждански иск защитника
предлага на съда да го уважи изцяло като основателен. В последната си дума
подс. П. се присъединява към казаното от защитника си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, преценени поединично и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Т.П.П. *** и не
бил криминално проявен, но поради недостиг на парични средства решил да се
сдобие с такива по неправомерен начин. Подс. Т.П. се познавал с пострадалия В.И.Й.
по повод извършвани от последния ел. услуги в дома на подсъдимия и неговите
родител, както и от това, че постр. Й. управлявал таксиметров автомобил и
подсъдимия бил ползвал неговите услуги за превоз. През 2014г. подс. П.
предложил на постр. В.Й. да инвестира чрез негово съдействие, малка парична сума
като му обещал, че ще му върне парите с печалба. Свидетелят В.Й. си помислил,
че подс. П. го е срам да си поиска пари назаем и затова си измислял подобен
претекст за печалба, на той като познавал родителите на подсъдимя като честни и
почтени хора му дал паричната сума от 50 лева. След известно време, подс. П.
върнал сумата от 50 лева и с цел да спечели доверието на свид. Й. му дал и още
30 лева, като печалба. Впоследствие, на няколко пъти се случвало подсъдимия
отново да предлага на свид. Й. подобни „инвестиции“, като му връщал по-късно
дадените парични суми с горница. По този начин подс. П. създал впечатление у
свид. Й., че е коректен и, че няма измамливи намерения, което всъщност не било
истината. На неустановена дата през периода месец януари – месец февруари
2015г., подсъдимият П. се обадил по мобилния телефон на свидетеля В.Й. и
започнал да го убеждава, че в момента Й. имал голям шанс да спечели много пари,
ако му даде да инвестира по-голяма парична сума. Подсъдимият възбудил у
пострадалия заблуждение, обяснявайки и уверявайки го , че ако му даде сумата от
7 000 лева, до месец и половина – два месец, подсъдимия ще му върне не
само тези пари, но Й. щял да спечели поне 1 500 лева допълнително, като
лихва на вложението. Подсъдимият обяснил на свид. Й., но не обстойно, че парите
ще ги вложи с цел печалба в бизнес, във фирми, чрез фондови борси и риск за
парите му нямало. Свидетелят В.Й. подлъган от обещанията на подсъдимия, а и
воден от идеята да направи подарък на дъщерите си от лихвите, се съгласил с
предложението на подс. П..
За целта свид. Й. взел назаем пари – сумата от
4 000 лева от своя приятел – свид. А.З., тъй като неговите лични парични
средства не достигали и на неустановена дата през периода месец януари – месец
февруари 2015г. предал на подс. П. паричната сума от 7 000 лева.
Предаването на парите се осъществило пред блока, в който живеел в гр. Шумен
подсъдимия П. ***, като на срещата между двамата нямало други свидетели и не
били съставени никакви писмени документи. По време на срещата, свид. В.Й.
отново попитал подс. П. да не би да не получи обратно парите си, но подсъдимия
го убедил, че няма да има такъв проблем и,
че до края на месец март 2015г. щял да си получи парите и му изтъкнал,
че до този момент не го бил подвеждал. Мотивиран от думите на подс. П., свид. Й.
му предал посочените 7 000 лева, които подсъдимия в последствие изхарчил.
Минали месеци и подс. П. така и не се обадил на свидетеля Й. да му върне
парите. Свид. Й. започнал след третия пореден месец да звъни по мобилния
телефон на подс. П. и да го пита какво се случва с неговите пари и няма ли да
му ги върне. Подсъдимият всеки път измислял някакви оправдания и версии, като
например, че има проблем с банкови преводи, с Русия, с руски банки и т. н. В
последствие подсъдимият спрял да отговаря на повикванията по мобилния
телефон.Тогава свид. Й. отишъл до дома на подс. П., но като звънял на звънеца
никой не му отварял.Така в свидетеля се породило съмнението, че явно е измамен.
През месец декември 2017г. свид. Й. видял случайно подсъдимия на ул. Ален мак в
гр. Шумен и го попитал кога ще му върне парите, а подс. П. за пореден път
започнал да му обяснява измислени от него истории – че банките се съдели, че
той бил много ангажиран и затова не можело да бъде открит толкова време и т. н.
Подсъдимият предоставил на свид. Й. новия си мобилен номер и така отново месеци
наред свид. Й. продължавал да му звъни и да си иска парите , като всеки път
получавал нови обещания и оправдания от страна на подсъдимия. Имало обещания,
че подс. П. ще продаде ниви, имало случай, в който последния изпратил свид. Й.
в клон на „Райфайзенбанк България“ ЕАД в гр. Шумен, за да тегли парите от
негова сметка, в която се оказало, че няма никаква наличност. На 27.08.2018г.
между свид. Й. и подс. П. била уговорена среща, на която присъствал и свид. А.З..
Срещата се провела в заведение „Чарли“ на бул. Симеон Велики в гр. Шумен. На
тази среща, подс. П. собственоръчно и без да е бил принуждаван от някого
написал и подписал документ, наподобяващ „разписка или „ръкописна декларация“,
в която посочил, че дължи паричната сума от 7 000 лева на пострадалия,
която е получил от свид. Й. още през 2015г. и че ще му я изплати на
31.08.2018г. Свидетелят Й. отново зачакал да си получи парите, но това така и
не се случило. При проведена последваща среща между същите три лица, на
03.10.2018г., подс. П. отново собственоръчно и без да е бил принуждаван от
някого, написал и подписал нова „разписка“ /“ръкописна декларация“/, в която
посочил, че дължи паричната сума вече от 9 100 лева /с печалба над
7 000-те хиляди лева/ на пострадалия, която бил получил от Й. още през
2015г. След като свид. Й. се убедил, че подсъдимия го е заблудил и го е
излъгал, че ще му върне парите, решил да подаде жалба в прокуратурата, която
била депозирана в ШРП на 18.12.2018г.
От назначената и изготвена в досъдебното
производство, графическа експертиза, приета в съдебно заседание се констатира,
че на приложените по делото два броя документи, наподобяващи „разписка“ или
„ръкописна декларация“ ръкописния текст и положените подписи след текста
„подпис“ са изписани, съответно положени от подсъдимия Т.П..
Видно от писменото заключение на изготвената по
делото и приета от съда, съдебно-психиатрична експертиза на подс. Т.П. – същия
към момента на деянието е бил със запазени психически годности да разбира
свойството и значението на деянието си и
да ръководи постъпките си и е годен да участва в наказателния процес.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Т.П.П., което напълно се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени
по реда на чл.283 от НПК.
От така установеното фактическо положение съдът
прие, че с деянието си подсъдимия Т.П. е осъществил, както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъпление по чл.209,ал.1 от НК, поради
следното:
- Обект на
престъплението – обществените отношения, гарантиращи нормалните условия за
упражняване правото на собственост и разпореждането с имущество;
- Субект на
престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се намира в
състояние на невменяемост;
-
От обективна
страна – изпълнителното деяние се изразява в умишлено възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия
В.Й., че ще инвестира паричната сума от 7 000 лева, дадена му от пострадалия,
която ще му бъде възстановена с лихва /печалба/ до края на месец март 2015г., с
цел набавяне на облага за себе си.
-
От субективна
страна – деянието е извършено виновно, с пряко насочен умисъл за набавяне на
облага за себе си, като деецът е съзнавал противообществения характер на
деянието си и е целял настъпването на общественоопасните последици.
При определяне на наказанието на подсъдимата Т.П.П.,
съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието – измама с
единствената цел за набавяне на имотна облага за себе си - обуславящо висока
степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност на дееца от данните
за личността му – с висше образование, неженен, работещ, неосъждан, т. е.
налице са много добри данни, от което съдът прави своя извод за ниска
обществена опасност на дееца. За да определи наказанието, съдът отчете пълното
самопризнание в съдебно заседание, чистото съдебно минало, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, както и продължителния период на въвеждане в
заблуждение. Съдът счита, че наказание към минималния размер на предвиденото
“лишаване от свобода”, а именно 1 година и 6 месеца е справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението. Съгласно задължителната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК и приложението
на чл.58а от НК така определения размер следва да бъде намален с 1/3 /една
трета/, поради което съда наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година. Предвид факта, че подсъдимият П. не е бил осъждан, съда намери,
че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най-вече за
поправянето му не е наложително да изтърпи определеното му наказание, поради
което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението за срок от Три
години. Така определеното наказание, съдът намира, че ще изпълни личната си и
генерална превенция и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите, както от страна на осъдения, така и и от останалите
членове на обществото.
По отношение на
приетият за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия В.И.Й., съдът
намери същия за напълно основателен и доказан. При обсъждане на гражданският
иск съдът прецени обстоятелството, че се претендира гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние – измама, имуществени вреди. Изходно
положение е правилото, според което се дължи обезщетение за вредите, които са
пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимия Т.П., в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана,
съзнателна човешка проява. Съдът счита че е
справедливо така приетия граждански иск да бъде уважен изцяло. Лихва върху предявеният граждански иск от датата на деликта е
поискана, поради което съдът присъди такава, считано от датата на довършване на
деянието – месец март 2015г. до окончателното изплащане. Съдът възложи на подс. П. да заплати на пострадалия и направените
деловодни разноски – адвокатски хонорар в размер на 600 /шестотин/ лева.
На основание чл.2 от Тарифа към закона за
държавните такси, съдът постанови подсъдимият да заплати държавна такса върху
размера на уважения граждански иск в размер на по 280 /двеста и осемдесет/
лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подс. Т.П.П. да заплати в полза
на държавата, по сметка на ОД МВР гр. Шумен, направените деловодни разноски в
размер на 349,87 /триста четиридесет и девет лв. и осемдесет и седем ст./
лева и 5 /пет/ лева за издаване на
изпълнителен лист.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: