Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 31.05.2016 година

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд, гр. Лом, първи състав, в открито съдебно заседание на  седемнадесети май , две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КАМЕНОВА

 

при секретаря Б. К., като разгледа докладваното от съдия Каменова гр.д. № 1788/2015 година по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание, чл.  139 и следващите от СК и чл. 149 от СК

Исковете са предявени от С.Е.С. с ЕГН: ********** ***, като майка и законна представителка на малолетното дете, А.А.А. с ЕГН: **********, чрез пълномощник, адв. При МАК Р.Б., съдебен адрес,***/, против А.Ц.А. с ЕГН: ********** ***, за издръжка-за минало време в период от 23.09.2015 година до 23.11.2015 година, общо 500 лева и първоначална издръжка по 250 лева, считано от 24.11.2015 година.

Наведени са твърдения, че от съвместното съжителство на страните имат родено дете, А.А.А., роден на *** година.

Страните са разделели от септември 2015 година и от тогава само майката се грижи за издръжката на малолетното дете, а ответника не е участвал със средства в неговата издръжка. Малолетното дете, страна на епилепсия, за което допълнително са необходими средства за лечение и консултации в гр.София при невролог.

От друга страна се твърди, че ответникът работи и получава добро месечно трудово възнаграждение и е в неговите възможности да поеме по- голям дял от дължимата издръжка.

Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника, А.Ц.А. да заплаща на  С.Е.С., като майка и законна представителка на малолетния А.А.А. с ЕГН:********** по 250 лева месечна издръжка за периода от 23.09.2015 година до 23.11.2015 година/ общо 500 лева/ и по 250 лева месечна издръжка от датата на предявяване на настоящия иск- 24.11.2015 година до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

Ответникът  е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез особения си представител, адв. К.Г..

Признава предявеният иск по основание, по отношение на неговия размер, не взема становище, с оглед процесуалното си качество.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно от фактическото съжителство между страните, същите имат родено дете, А.А.А., роден на *** година с ЕГН: **********.

Няма спор, че съпрузите са се разделили и детето е останало при майката, ищцата, която се грижи изцяло за неговото отглеждане и възпитание.

Тъй като се претендира издръжка за минало време, на основание чл. 149 от СК, съдът изслуша показанията на доведените свидетели, а именно: г.н.н. и а.а.с, по отношение на фактическата раздяла между съпрузите.

От техните показания, депозирани в съдебно заседание, съдът приема, че началния момент на фактическата раздяла между страните, следва да се вземе предвид, така както е посочената от ищцата, а именно от 23.09.2015 година до 23.11.2015 година, тъй като от показанията на разпитаните свидетели, същите депозират показания, че съпрузите са се разделили- средата или края на месец септември 2015 година, т.е., съдът приема за дата на фактическата раздяла, посочената в исковата молба- 23.09.2015 година, от когато и до 23.11.2015 година, се дължи издръжка, на основание чл. 149 от СК.

От представения по делото социален доклад е видно, че основни грижи от фактическата раздяла между родителите полага ищцата. Същата живее, заедно с майка си и фактическия й съпруг, към когото детето е изградило силна емоционална връзка. Контактите с бащата и неговите роднини, е прекъснато.

Малолетното дете, А. страда от заболяване- Епилепсия и общо заболяване туберозна склероза, симптоматична епилепсия с 90% вид и степен на увреждане, с чужда помощ.

От представения амболаторен лист № 1013 от 21.03.2016 година, и от проведената консултация с детето с детски психиатър, д-р Любляна Андреева от гр.Плевен, при което е установено, че има вероятност детето да има разстройство на аутистичния спектър. С оглед на точната диагностика, предстоят по обстойни изследвания, за да бъде отхвърлена или потвърдена възможността, А. да има аутизъм.

Малолетното дете посещава ЦДГ № 12 „Звънче”, гр.Лом, детето е на ресурсно подпомагане. Малолетното дете има проблем с говора, но може да извършва най- лесните и елементарни дейности по поддържане на лична хигиена, все още е на памперси, единственото което детето може е да пие самостоятелно вода от чаша. В тази връзка не може да се храни самостоятелно.

Малолетния А. е на постоянна медикаментозна терапия, приема три пъти на ден лекарства-„ Конвулекс”, сироп” Алора”, и „ Ламиктал”.

В жилището което живее ищцата, заедно с малолетното си дете, А., има добри битови условия. Същите притежават самостоятелна стая, обзаведена съобразно предназначението й,  и нуждите на детето и майката, отоплението е с камина. Помощ и подкрепа, ищцата може да разчита само от своята майка и фактическия й съпруг в чиито дом живее.

Относно иска за претендираната издръжка.

Съгласно  чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето му, а ал.2 на същия член определя задължението за издръжка на непълнолетни деца като безусловно - родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, дефинира, че размерът на издръжката се определя от следните два критерия - потребностите на лицето, което се нуждае от нея, и възможностите на лицето, за което съществува задължение да я дава. Съгласно нормата за определяне на минимален размер на издръжка, чл. 142, ал.2 от СК, тя се изчислява като 1/4 от минималната работна заплата за страната и към момента на постановяване на решението по делото възлиза на 105 лева.

В Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о., ГК постановено по реда на чл.290 от ГПК, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Детето е на възраст, 6 години, страда от заболяване, което изисква непрекъснати грижи, медикаментозно лечение и периодични консултации.

По делото, съществуват многобройни писмени доказателства относно неговите потребности, извън обичайните за неговата възраст с оглед заболяването на детето, физическите му нужди, постоянните контролни прегледи при лекуващия лекар, необходимостта от допълнителна диагностика и др.

Видно от събраните до този момент доказателства по делото е, че в момента за малолетното дете се грижи майката и доколкото детето ще живее при нея, то другия родител ще трябва да поеме и част от необходимата издръжка за храна, облекло и други неотложни нужди на децата, свързани със здравословното му състояние.

По делото е представено удостоверение за доходите на ищцата, от което е видно, че майката на детето получава доход в размер на 358 лева, месечно.

Едновременно с това, майката се подпомага, месечно по чл. 30, чл. 29, чл. 26 и чл. 25 от ППЗИХУ в размер на 42.25 лева, месечно, по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД в размер на 100 лева, месечно и по чл. 8 д от ЗСПД в размер на 240 лева, месечно.

По отношение участието на ответника относно дължимата издръжка, за малолетното дете.

Безспорно е установено, че ответника е напуснал Р.България и работи в Гърция.

Не е установено в производството, адрес и конкретен размер на дохода на ответника.

В случая е възможно да се направи извод за най- ниския възможен доход, в какъвто смисъл е Решение на ВКС № 534 от 28.06.2010 година, постановено по гр. д. № 1800/2009 година на 3 г.о.

От справка с Уикипедия по отношение на минималната работна заплата на страни членки на ЕС, е видно, че към 1.01.2015 година, МРЗ в Гърция е в размер на 684 евро, т.е., ответника работи и живее в страна с официално приет по- висок праг на минимални доходи, при трудова дейност, което следва да бъде съобразено с оглед възможностите му да участва в издръжката на малолетното дете, А., тъй като възможностите на задълженото лице, да дава издръжка, позволяват това.

С оглед изложеното съдът приема, че размерът на дължимата издръжка за детето, А., роден на *** година е в размер на 300 лева, месечно,  ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лева, считано от  24.11.2015 година, а останалата част от задължението за издръжка следва да бъде поето от майката, която полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

Ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка  в размер на 200 лева, като за разликата до претендираните от 250 лева, предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По делото не се спори, че родителите на детето са разделени от септември 2015 година. Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК, издръжка за минало време се търси най-много една година преди предявяване на иска. По делото не са представени доказателства, че бащата е заплащал издръжка за месеците септември- ноември 2015 година, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати сумата  от общо  400 лева за периода от 23.09.2015 година до 23.11.2015 година, представляваща издръжка за минало време, като за разликата до претендираните от 500 лева, общо, издръжка за минало време,  предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание, чл. 242 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

На основание, чл.78, ал.3 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в размер на 640 лева, съобразно уважената част от иска.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на ЛРС сумата от 50 лева ДТ за присъдената издръжка за минало време и сумата от 288 лева ДТ върху размера на издръжката.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА, А.Ц.А. с ЕГН: ********** ***, да заплаща на  С.Е.С. с ЕГН: ********** ***, като на майка и законна представителка на малолетното дете, А.А.А. с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 200 лева/ двеста лева/, считано от 24.11.2015 година до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до претендираните 250 лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, А.Ц.А. с ЕГН: ********** ***, да заплати на  С.Е.С. с ЕГН: ********** ***, като на майка и законна представителка на малолетното дете, А.А.А. с ЕГН: **********, сумата от 400 лева- издръжка за минало време за периода от  23.09.2015 година до 23.11.2015 година, ведно със законната лихва, начиная от 24.11.2015 година до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 500 лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.Ц.А. с ЕГН: ********** ***, да заплати на  С.Е.С. с ЕГН: ********** ***, направените в производството разноски в размер на 640 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът, А.Ц.А. с ЕГН: **********, да заплати  държавна такса в размер на 50 лева ДТ за присъдената издръжка за минало време и сумата от 288 лева ДТ върху размера на издръжката, по сметка на ЛРС.

На основание чл. 242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

Решението може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :