Решение по дело №108/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 60
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 10 февруари 2020 г.)
Съдия: Тошка Иванова
Дело: 20185600900108
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н       И       Е

 

гр.  Хасково, 22.05.2019 год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд…………………………..…………...…………………..…..… в открито

     заседание  на двадесет и втори  април  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                                  СЪДИЯ: ТОШКА  ИВАНОВА

    при секретаря  Стефка Ангелова………..…….....………………….…и в присъствието на прокурора …………………....……………………...…….....….………………………. като разгледа докладваното от съдия   И В А Н О В А …………….……т.д.№.……108 .....….по описа за 2018  год., взе предвид следното:

 

                                                                                         Предявени са два иска в обективно – кумулативно съединение с правно основание чл.61, ал.1  от ЗЗД  за  сума  в  размер на  124 933.84 лева и по чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 37 010.26 лева.                                                             

                                                                       ИЩЕЦЪТ – „ГРАФИТ КОМЕРС” ООД – гр.Кърджали твърди, че на 13.01.2014  год. с ответника сключили договор, по силата на който приел да извърши възложените му строително – монтажни работи /СМР/ с предмет „Изпълнение на СМР по проект „Реконструкция на път НКV 1170/ III – 505 Корен – Малък Извор / Кралево – Кладенец – Зимовина /  III – 5072 от км.0 + 00 до км. 1 + 93 и от км.3 + 940 до км.9 + 124, Община - Стамболово”.  Твърди, че в периода от изготвяне на проекта  и  след датата на откриване на строителната площадка, и определянето на линия и ниво на строежа – 24.05.2014 год., до стартиране изпълнението по договора, настъпили изменения, свързани с техническите показания на пътя, наложили извършването на допълнителни СМР, които технически било невъзможно да се разделят от СМР – предмет на договора, доколкото се касаело до изпълнение на последователни дейности на един и същ обект, явяващи се съществено необходими за окончателното завършване на строежа. За непредвидените при сключване на договора и допълнително извършени СМР били издадени заповеди от проектанта. Твърди още, че е изпълнил възложените му от ответника работи – както по договора, така и допълнителните СМР, като в резултат на пълното и точно изпълнение, за обекта било издадено разрешение за ползване.  От страна на ответника, в качеството му на възложител било изплатено възнаграждението, определено с договора, но въпреки неколкократно отравяните покани за доброволно уреждане на спора, възнаграждението за извършените допълнителни СМР, за които била съставена фактура № 790 от 14.05.2015 год., останало неплатено. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер на 124 933.84 лева, с вкл. ДДС – представляваща стойността на извършени и приети допълнителни СМР, описани по вид, количество и стойност в констативен протокол за установяване на видовете работи към 10.12.2014 год., които ще бъдат обект на допълнително договаряне извън предмета на обществената поръчка, съгласно уточняваща молба, представена с молба вх. № 702 от 22.01.2019 год. по входящия регистър на съда, както и сумата от 37 010.26 лева – обезщетение за забава, за времето от 15.08.2015 год. – посочена във фактурата като дата на плащане,  до 15.07.2018 год. Претендира още присъждане на законна лихва и на деловодни разноски.

                                                           ОТВЕТНИКЪТ – ОБЩИНА СТАМБОЛОВО – оспорва иска. Поддържа, че всички дейности по договора се финансирали изцяло от ДФЗ, което изключвало възможността проекта да се дофинансира с общински средства. Претендираните разходи не били предвидени и не били одобрени, като за допълнителните СМР не била проведена обществена поръчка. Позовава се на т.4.6 от договора. Фактурата, установяваща стойността на допълнителните СМР била издадена след подаване на заявката до ДФЗ, с която било поискано окончателно плащане по проекта. Поради липса на заявка, фактурата не била осчетоводена и сумата не била включена в поименния списък на капиталовите разходи за съответната година. Оспорва изпълнението на допълнителните СМР. Твърди, че допълнително договаряне не е извършено. В условията на алтернативност заявява възражение за нищожност, поради противоречие със закона.

                                                           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                                           Като писмено доказателство по делото е приет представения от ищеца с исковата молба договор ОП № 1 от 13.01.2014 год., сключен на основание чл.41 от Закона за обществените поръчки и в изпълнение на ПО Договор № 26 / 321 / 01163/ 19.11.2012 год. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и  икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на  селските райони /ЕЗФРСР/, по силата на който ответникът – Община Стамболово е  възложила на ищеца - „Графит Комерс“ ООД – гр.Кърджали извършването на поръчка с наименование „Изпълнение на строителни и монтажни работи по проект „Реконструкция на път НКV 1170/ III – 505 Корен – Малък Извор / Кралево – Кладенец – Зимовина /  III – 5072 от км.0 + 000 до км. 1 + 983 и от км.3 + 940 до км.9 + 124, Община - Стамболово”, при договорена цена от 1 207 858.92, без ДДС или 1 449 430.70 лева с ДДС, съгласно т.3.1, раздел III от договора. Предвидено е, че договорената цена е окончателна, валидна и неподлежаща на промяна до пълното изпълнение на предмета на договора – т.3.2. Съгласно т.4.3. от договора, плащанията се извършват с платежно нареждане по банкова сметка ***и след представена от изпълнителя на възложителя оригинална фактура. В т.4.6 от договора е визирано, че изменения в количеството на отделните видове СМР се допускат само в рамките на общата цена и при доказване на необходимост за това изменение. Изпълнителят е поел задължението да информира възложителя за възникнали проблеми при изпълнението на проекта и за предприетите мерки за тяхното решаване – т.7.7.

                                                           На 13.01.2014 год. страните по делото са сключили допълнително споразумение /анекс / № 1 , с което е променен срока на плащане, определен в т.4.1.1 и т.4.1.3  от договора.

                                                           Като писмено доказателство е приета представена от ищеца сметка  22 за извършени работи до 10.12.2014 год., отразени в констативен приемо – предавателен протокол за установяване и приемане на видовете работи към 10.12.2014 год. на стойност 1 207 744.01 лева, без ДДС, за която сума е издадена фактура № 783 от 10.12.2014 год.

                                                           С протокол от 06.01.2015 год. е установена годността за ползване на строежа, а на 13.01.2015 год. е издадено разрешение за ползване № СТ – 05 – 28.

                                                           Като писмено доказателство е приета и представената от ищеца фактура № 790 от 14.05.2015 год. за сума от 104 111.53 лева – без ДДС, или 124 933.84 лева – с ДДС – за извършени СМР, съгласно констативен протокол от 10.12.2014 год., за изплащането на която ищецът е изпратил на ответника покани за доброволно уреждане на спора, получени съответно на 21.12.2016 год. и на 05.07.2017 год.

                                                           С исковата молба е представено и становище с изх. № 113 от 24.07.2017 год. за осъществен строителен надзор при изпълнение на обекта – предмет на сключения между страните договор, изготвено от „Екоинженеринг“ ЕООД, относно изпълнени допълнителни строително – монтажни работи, от съдържанието на което се установява, че в процеса на изпълнение на строежа, при направен оглед с представители на всички участници в строителния процес е установено, че в периода от изготвянето на проекта до стартиране на изпълнението му са настъпили изменения в съществуващото положение, които изменения давали отражение при изпълнение на СМР, включени в проекта. Влошените технически показатели на пътя станали известни на възложителя след датата на откриване на строителната площадка и определяне на линия и ниво на строежа на 22.05.2014 год. За допълнителните видове СМР били подписани протоколи с номера от 1 до 5 и издадени заповеди на проектанта. В становището се посочва още, че било невъзможно допълнителните СМР да се разделят технически от предмета на основния договор, тъй като това би довело до съществени технически и организационни затруднения, доколкото се касаело до изпълнение на последователни дейности на един и същ обект. Извършването на допълнителните СМР било съществено необходимо за окончателното завършване на строежа и от изключително важно значение за новоизградената инфраструктура, като същите не водели до промяна на основната цел на проекта. Допълнително възложените СМР били изпълнени по вид, обем и срок и приети от възложителя с подписването на акт обр.15, като стойността им възлизала на 104 111.53 лева, без ДДС, съгласно подписан констативен приемо – предавателен протокол /обр.19/ от 10.12.2014 год.

                                                           Като писмени доказателства по делото са приети и представените от ищеца констативен протокол № 1 от 04.07.2014 год.; констативен протокол № 2 от 01.09.2014 год.; констативен протокол № 01.09.2014 год.; констативен протокол № 4 от 01.09.2014 год. и констативен протокол № 5 от 01.09.2014 год., подписани от представители на ответника - в качеството му на възложител, на ищеца – в качеството му на изпълнител, на строителния надзор и на проектанта, и констативен протокол за установяване на видовете работи към 10.12.2014 год., които ще бъдат обект на допълнително договаряне извън предмета на обществената поръчка, подписани от представители на ответника, на ищеца и консултанта, възлизащи на обща стойност от 124 933.84 лева.

                                                           Видно от заповедна книга на строежа № 31 от 23.05.2014 год. е, че във връзка с цитираните по-горе констативни протоколи са издадени заповеди № 3 от 04.07.2014 год., № 4 от 01.09.2014 год., № 5 от 01.09.2014 год., № 6 от 01.09.2014 год. и № 7 от 01.09.2014 год., в които са посочени причините, довели до необходимост от извършването на допълнителните СМР.

                                                           От страна на ответника са представени и приети като писмени доказателства анекс II от 02.02.2015 год., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и Община Стамболово, с който размерът на одобрената безвъзмездна финансова помощ по проекта е определена на 1 282 612.35 лева; таблица за одобрени разходи по проекта; одобрена количествено стойностна сметка, неразделна част от анекса; заявка за безлихвен заем от 10.02.2015 год.; поименното разпределение /поименен списък/ на разходите за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт през 2015 год.; решение № 519 от 20.02.2015 год. на Общински съвет – Стамболово, с което е приет бюджета на Общината за 2015 год.; аналитична ведомост по документи за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год.; приемо – предавателен протокол от 22.12.2014 год.; окончателен доклад за изпълнение на проект.

                                                           По искане на страните, по делото бе допусната и назначена съдебно – техническа експертиза, от представеното по която заключение се установява, че за обекта е изготвен инвестиционен проект от „Геоландс“ ЕООД, по количествено – стойностната сметка към който, стойността на обекта била определена за 3 326 982.36 лева, без ДДС , или 3 992 378.83 лева, с ДДС. Поради лимита на финансовата помощ, отпусната по програма Развитие на селските райони се наложило намаляване на количествата на някои видове дейности, заложени за изпълнение по инвестиционния проект, но повечето от тях – необходими за окончателното завършване на строежа. Необходимостта от извършването на допълнителни СМР по изкопи на локални ремонти и реконструкции, доставка и полагане на основа от несортиран трошен камък, доставка и полагане на битумизиран НТК, насипи за тротоарни настилки, направа на  напречни  отводнители и зауствания на селскостопански пътища от несортиран трошен камък и плътен асфалтобетон, и изкопи за нови земни окопи, била установена с констативни протоколи. Въз основа на подробните ведомости в констативните протоколи, изготвени по екзекутивната документация на обекта били определени количествата на допълнителните СМР. Съставени били актове обр.12 с участието на строителя, строителния надзор и проектанта за видовете работи, подлежащи на закриване. За водостоците били изготвени екзектутивни чертежи и актове обр.6 за приемане на земна основа и действителните коти за извършените изкопни работи. Изготвени били и актове обр.7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция. Вещото лице М. приема за изпълнени допълнителните СМР, възлизащи на обща стойност от 104 111.53 лева, без ДДС, определена по цени на изпълнителя, а по средни пазарни цени – на 118 216.22 лева, без ДДС. Процесните дейности  съставлявали част от дейностите, предмет на договора, но количествата им били над предвидените по ККС към договора. Изпълнението им се наложило във връзка с настъпили изменения в съществуващото положение на обекта от съставяне на проекта до стартиране  на изпълнението му и  в  следствие на намалените количества за необходимите за извършване видове дейности по инвистиционен проект, с цел вместване в лимита на отпуснатата финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони. Пазарната стойност на СМР, описани във фактура № 790 от 14.05.2015 год. и констативните протоколи възлизала на 98 513.52 лева, без ДДС и 118 216.22 лева, с ДДС, определена по средни пазарни единични цени. В устния си доклад вещото лице обяснява, че допълнителните СМР – изкоп за локални ремонти и реконструкции, доставка и полагане на трошен камък за основа; доставка и полагане на битумизирана асфалтобетонова смес с дебелина 6 см. за локални ремонти и реконструкции; изкоп земни почви за съоръжения; направа на тръбен водосток; трикратно обмазване с битумен грунд; машинно полагане на неплътен асфалтобетон за локални ремонти и реконструкции; почистване и оформяне на земен окоп; основа от несортиран трошен камък; неплътен асфалтобетон; плътен асфалтобетон; първи битумен разлив; втори битумен разлив; основа на НТК за банкети; направа на подп. Стени, вток – оток на съоръжения от 2 до 5 м. – с бетон 10 / 12 по БДС и скатни изкопи, реално са извършени, позовавайки се на съставените подробни ведомости, подписани от страните. Обяснява, че съдържанието на представения по делото констативен протокол за установяване на видовете работи към 10.12.2014 год., които ще бъдат обект на допълнително договаряне извън предмет на обществената поръчка, е идентично с това на акт обр.19.

                                                           По искане на ответника по делото бе назначена графологическа експертиза, от представеното по която заключение се установява, че подписите, съдържащи се в констативните протоколи, представени от ищеца  в заверени копия и в оригинал, са изпълнени от О.Р.Б..

                                                           По делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от страните свидетели. От показанията на свидетеля Д. се установява, че като представител на ищеца е водил преговори с ответника, представляван от адвокат В.П., при които се установило, че напълно съзнателно представената от ищеца фактура, установяваща стойността на допълнително извършените СМР, не е осчетоводена от ответника. При проведена среща с кмета на ответната община, същият признал, че допълнителните СМР са извършени, но неплатени, поради политически противоречия с предишния кмет. Свидетелят М. *** за времето от месец ноември 2009 год. до месец ноември 2015 год., като по време на мандата му били извършени СМР по обект – реконструкция на път Корен – Малък Извор / Кралево – Кладенец – Зимовина, за който Общината спечелила проект, но за съжаление  Държавата отрязала голяма част от него – от четири милиона, средствата били намалени на около един милион.  В качеството си на кмет на Общината назначил комисия за инвеститорски контрол на обекта, включваща  Г.Д., О.Б. и З.Г.. Ежеседмично провеждал срещи с членовете на комисията, като при една от тях, Г.Д. и О.Б.  докладвали, че  са актувани допълнителни СМР, без които обекта не можело да бъде завършен. За заплащане на допълнителните СМР на свидетеля била предявена фактура, отразяваща стойността им. В съдебно заседание, проведено на 18.03.2019 год. на свидетеля бяха предявени фактура № 790 и констативен протокол от 10.12.2014 год., при което свидетелят обясни, че той е подписал протокола, а за фактурата изрази предположение, че съдържа или неговия подпис или подписа на негов заместник. От страна на Общината не били заявени оспорвания за дължимоста на сумата, която не била изплатена, поради липса на финансови средства. Твърди, че ищецът е изпълнил поръчката – както по договора, така и допълнителните СМР, качествено и в срок, независимо от недостатъчния размер на отпуснатите средства. От показанията на свидетеля Е.А., изпълняващ длъжността „директор“ на Дирекция „Устройство на територията, техническото обслужване и общинската собственост“ в ответната Община, считано от 2005 год., се установява, че първоначалният проект е предвиждал „уширение“ на пътя, но впоследствие бил преработен и сведен само до рехабилитация /реконструкция/ на пътя. Първоначалната стойност по проекта възлизала на около четири милиона, включваща и обезщетения за отчуждаване на земи, находящи се в близост до пътното платно. Свидетелят твърди, че не му е известно от страна на ищеца да са извършвани  допълнителни СМР, като уточнява, че не са му възлагани функции по осъществяване на контрол при изпълнението на проекта. Не му било известно да са правени допълнително скатни изкопи, но за извозването на пръста от изкопните дейности на два терена, имало изрична заповед на кмета. Не бил уведомен, че в списъка на капиталовите разходи трябва да се включи сумата, която допълнително се претендирала от ищеца. Сумата по фактурата не била платена, поради това, че не била включена в капиталовия списък. От показанията на свидетеля П. се установява, че като ръководител на консултантския екип от страна на „СПМ Консулт“ ООД, е осъществявал функции по управление и отчитане на проекта. Приключили проекта, без финансови корекции, което определя като рядък случай. От страна на ищеца поръчката била изпълнена на 100 %. Твърди, че не се е наложило извършването на допълнителни СМР, нито изменение на проекта. По време на изпълнение на поръчката не били съставяни заменителни таблици, изготвянето на които се налагало в случаите, когато един вид работа се заменя с друг вид работа, явила се непредвидима при изготвянето на идейния проект. Твърди, че не му е известно от страна на кмета на ответната община да е сключван друг договор, наред с този за изпълнение на обществената поръчка. Заявява, че това би било начин за  източване на Общината.

                                               При така установената по делото фактическа обстановка, като безспорно съдът приема наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните по делото, учредена с подписания помежду им договор ОП № 1 от 13.01.2014 год., сключен на основание чл.41 от Закона за обществените поръчки  в изпълнение на ПО Договор № 26 / 321 / 01163/ 19.11.2012 год. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и  икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на  селските райони /ЕЗФРСР/, в изпълнение на който ищецът в качеството си на изпълнител е извършил възложените му от ответника СМР по проект „Изпълнение на строителни и монтажни работи по проект „Реконструкция на път НКV 1170/ III – 505 Корен – Малък Извор / Кралево – Кладенец – Зимовина /  III – 5072 от км.0 + 000 до км. 1 + 983 и от км.3 + 940 до км.9 + 124, Община - Стамболово”, за което възложителят  е изплатила на изпълнителя  договореното възнаграждение в размер на 1 304 349.74 лева, с ДДС, видно от фактура № 783 от 10.12.2014 год. Безспорно е и това, че на 13.01.2015 год. е издадено разрешение за ползване на строежа, за извършването на който е сключен договора. В тази насока съдът цени приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от страните и направеното от ответника в отговора на исковата молба признание по отношение на посочените обстоятелства.

                                                           Като безспорно установено съдът приема и това, че от страна на ищеца са извършени допълнителни СМР - извън предмета на договора за обществена поръчка, но във връзка с този предмет, изпълнени със знанието и без противопоставянето на Община Стамболово и в неин интерес, както и това, че за извършването на тези дейности страните  не са сключвали договор. Изхождайки от това, че посочените обстоятелства са въведени от ищеца в исковата и в уточняващите молби, съдът счита, че претенцията му за заплащане на стойността на извършените допълнителни – извън предмета на обществената поръчка, СМР, следва да се квалифицира по чл.61, ал.1 от ЗЗД, а не по чл.266 от ЗЗД, съобразно определената в доклада по делото правна квалификация. Съдът счита, че с определянето на правна квалификация, различна от тази, посочена в доклада по чл.375 от ГПК не се подменя предмета на спора, доколкото същата е в съответствие с очертания от ищеца, чрез фактическите му твърдения / извършени допълнителни СМР извън предмета на договора за обществена поръчка, но във връзка с този предмет, изпълнени със знанието и без противопоставянето на ответника и в негов интерес/ и отправеното до съда искане за заплащане на стойността на извършените от него СМР. В тази връзка съдът отчита и обстоятелството, че Законът за обществените поръчки, обн., ДВ, бр.28 от 06.04.2004 год. и в сила до 15.04.2016 год., приложим към отношенията между страните, по императивен начин установява забрана за промени в договорите за обществени поръчки – чл.43, ал.1, освен в изрично уредените в чл.43, ал.2 хипотези, които в настоящия казус не се установяват. В тази насока са и изрично предвидените в договора клаузи на т.3.2 и т.4.6. Невъзможността да се претендира на договорно основание /в конкретния случай обусловена от императивната норма на чл.43, ал.1 от ЗОП/, не изключва претенция на извъндоговорно такова.  За тази специфична хипотеза, съдебната практика е еднопосочна, че извършените вповече от възложеното по реда на ЗОП, когато е предприето уместно и в полза на възложителя, подлежи на възмездяване по реда на чл.61, вр. чл.59 от ЗЗД, до размера на разходите на изпълнителя на извъндоговорените СМР за материалите и труда, но не и за търговската печалба.

                                                           Като безспорно установено съдът приема твърдението на ищеца, че в процеса на строителството са настъпили промени в състоянието на пътя, за което били дадени предписания от строителния надзор за извършване на допълнителни СМР, необходими за завършването и приемането на обекта, предмет на обществената поръчка. В тази насока съдът цени  заповеди № 3 от 04.07.2014 год., № 4 от 01.09.2014 год., № 5 от 01.09.2014 год., № 6 от 01.09.2014 год. и № 7 от 01.09.2014 год., приети като писмени доказателства, представляващи част от заповедна книга на строежа № 31 от 23.05.2014 год., в които са посочени причините, довели до възлагане извършването на допълнителните СМР, без изпълнението на които, обектът не би могъл да бъде въведен в експлоатация. Досежно необходимостта от извършването им, съдът цени наред с посочените по-горе заповеди и представените от ищеца констативни протоколи, подписани от представители на възложителя, изпълнителя и строителния надзор, отчитайки недоказаността на заявеното от ответника оспорване автентичността на протоколите, ценейки в тази насока заключението, представено по допуснатата графологическа експертиза, от което се установява, че  протоколите са подписани от представител на ответната Община в лицето на Огюн Байрям. В подкрепа на тези обстоятелства са и събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля  Д. – представител на ищеца, упълномощен при воденето на преговори за доброволно уреждане на спора и свидетеля М., в качеството му на законен представител на ответника към момента на сключване на договора за обществена поръчка и извършването на допълнителните – извън предмета на договора, СМР, както и за необходимостта от тяхното изпълнение. В подкрепа на тези обстоятелства  съдът цени и заключението на вещото лице М., от което се установява факта на изпълнение на допълнителни СМР по изкопи на локални ремонти и реконструкции, доставка и полагане на основа от несортиран трошен камък, доставка и полагане на битумизиран НТК, насипи за тротоарни настилки, направа на  напречни отводнители и зауствания на селскостопански пътища от несортиран трошен камък и плътен асфалтобетон, изкопи за нови земни окопи, установени с констативни протоколи и подробни ведомости, изготвени по екзекутивната документация на обекта, актове обр.12 с участието на строителя, строителния надзор и проектанта за видовете работи, подлежащи на закриване, актове обр.6 за приемане на земна основа и действителните коти за извършените изкопни работи, и актове обр.7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция.

                                               При определяне размера на иска за заплащане стойността на извършените от ищеца и приети от ответника допълнителни СМР, съдът цени заключението на вещото лице М. в частта, с която стойността им, определена по средни пазарни цени, без печалба възлиза  на 93 822.40 лева - без ДДС, или 112 586.88 лева – с ДДС, до който размер съдът намира, че искът следва да бъде уважен. За разликата до предявения размер от 124 933.84 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се отхвърли, доколкото посоченият размер е определен на база договорни цени, които по изложените по-горе съображения с оглед определената правна квалификация на иска по чл.61, ал.1 от ЗЗД,  се явяват неприложими в разглеждания казус.

                                               Като основателен съдът намира и иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на 17 544.79 лева, изчислен с помощта на Лихвен калкулатор и съгласно нормата на чл.162 от ГПК,  върху главница в размер на 112 586.88 лева, за периода от 01.01.2017 год. – с изтичането  на десет дневния срок за плащане, определен с покана, връчена на ответника на 21.12.2016 год., входирана от него с № С - 5535 до 15.07.2018 год. – посочен в исковата молба като краен момент на срока на забава, като иска в останалата част до предявения размер от 37 010.26 лева и за периода от 15.08.2015 год. до 01.01.2017 год. като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се отхвърли. При определяне на началния момент на забавата, съдът изхожда от нормите на чл.57, ал.1 от ЗЗД и чл.84, ал.2 от ЗЗД, според които, когато не е определен срок за плащане, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.

                                               С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 790.19 лева - определени съразмерно на уважената част от иска, а в полза на ответника – 1 247.39 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

                                               Мотивиран така, съдът

 

                        Р                                 Е                                 Ш                               И

 

                                               ОСЪЖДА  ОБЩИНА СТАМБОЛОВО, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – с.Стамболово, Хасковска област  да заплати  на  „ГРАФИТ КОМЕРС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.Кърджали, ул.“Вела Пискова“ № 2, със съдебен адрес ***, Комплекс „Орфей“, офис  № 2, Адвокатска кантора „Д. & Партньори“  сумата  в  размер  на 112 586.88 /сто и дванадесет хиляди  петстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, с ДДС, представляваща стойността на  допълнителни строително – монтажни работи, извършени при изпълнението на проект „Реконструкция на път НКV 1170/ III – 505 Корен – Малък Извор / Кралево – Кладенец – Зимовина /  III – 5072 от км.0 + 000 до км. 1 + 983 и от км.3 + 940 до км.9 + 124, Община - Стамболово”, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до предявения размер от 124 933.84 лева – ОТХВЪРЛЯ.

                                                ОСЪЖДА  ОБЩИНА СТАМБОЛОВО, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – с.Стамболово, Хасковска област да заплати  на  „ГРАФИТ КОМЕРС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.Кърджали, ул.“Вела Пискова“ № 2,  със съдебен адрес ***, Комплекс „Орфей“, офис  № 2, Адвокатска кантора „Д. & Партньори“  сумата  в  размер на 17 544.79 /седемнадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 112 586.88 лева, за времето от 01.01.2017 год. до 15.07.2018 год., като иска в останалата част до предявения размер от 37 010.26 лева и за времето от 15.08.2015 год. до 01.01.2017 год. – ОТХВЪРЛЯ.

                                               ОСЪЖДА  ОБЩИНА СТАМБОЛОВО, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – с.Стамболово, Хасковска област да заплати  на  „ГРАФИТ КОМЕРС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.Кърджали, ул.“Вела Пискова“ № 2, със съдебен адрес ***, Комплекс „Орфей“, офис  № 2, Адвокатска кантора „Д. & Партньори“   сумата  в размер на 10 790.19 /десет хиляди седемстотин и деветдесет лева и деветнадесет стотинки/ лева – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

                                               ОСЪЖДА  „ГРАФИТ КОМЕРС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.Кърджали, ул.“Вела Пискова“ № 2,   със съдебен адрес ***, Комплекс „Орфей“, офис  № 2, Адвокатска кантора „Д. & Партньори“    да заплати  на  ОБЩИНА СТАМБОЛОВО, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – с.Стамболово, Хасковска област сумата в размер на 1 247. 40 /хиляда двеста четиридесет и седем лева и четиридесет стотинки/ лева – деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

                                                Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ: