№ 14
гр. Русе, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500639 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Застрахователна компания
„Л.И.“ АД, представлявана от изп.директори М.С.М.-Г. и П.В.Д. чрез
упълномощен юрисконсулт, против решение № 966/07.07.2022 г.,
постановено по гр. д. №97 по описа за 2022г. на Русенския районен съд, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗК „Л.И.“ АД иск за горницата
над 9 000 лв. до 18 000 лв., представляваща стойността на заплатеното от
застрахователя обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пострадалия Х.И.Д. при настъпило застрахователно събитие, причинено
виновно от ответника, ведно със законната лихва от 10.01.2022 г. до
окончателното й плащане. В жалбата са развити съображения за
неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния
закон. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в
отхвърлителната част и да уважи регресния иск в пълен размер. Претендират
се разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата С. С. Г. не изразява становище по нея.
Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото
1
доказателства и провери атакуваното решение с оглед наведените в
жалбата оплаквания, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е основателна.
Производството по делото пред РРС е било образувано по иск на
ЗК „Л.И.“ АД с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за
заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 18 000
лв. против С. С. Г., който на 22.05.2017г., около 19,30 – 20,00 часа, в гр. Русе,
на ул. „Р.“ до М. А. шоурум и сервиз на „Ситроен“, управлявайки собствения
си лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат", с рег. № *****, поради
слаб контрол и навлизане в насрещна лента за движение, е предизвикал ПТП
с движещия се срещу него в лентата си за движение лек автомобил, марка
„Рено“ модел „Клио“ с рег. № *****, при което на пътника на предната дясна
седалка Х.И.Д. са причинени неимуществени вреди.
С влязло в сила определение №58/12.03.2019г. по НОХД 468/2019г.
по описа на РРС, приложено към настоящото дело, е одобрено споразумение,
с което С. С. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343,
ал.3, пр.1, вр. чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Същият
като водач на МПС нарушил правилата на движение по пътищата и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х.Д., изразяваща се в
счупване с остеоемифизиолиза на дясна лъчева кост в далечния край,
наложило оперативна интервенция, което довело до трайно затрудняване на
движенията на десен горен крайник за срок повече от тридесет дни, като
деянието е извършено в пияно състояние. От писмените доказателства по
делото е видно, че ответникът е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователна полица № BG/22/117000838070/15.03.2017 с
ищеца. След настъпване на ПТП при застрахователя е образувана
ликвидационна преписка по щета № 0000-1000-63-17-7768/05.12.2017г. и въз
основа на споразумение №226/05.04.2019г. между ЗК „Л.И.“ АД и Х.И.Д. на
пострадалия е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лв.
с преводни нареждания от 17.05.2019г. и 01.06.2019г.
От приетата по делото САТЕ е установено, че на 22.05.2017г. в гр.
Русе, около 19:30 часа, в светлата част на денонощието, на кръстовището на
2
бул. „Христо Ботев" с ул. „Р." водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат"
с per. № ***** С. Г. вследствие на несъобразена с пътните условия скорост на
движение загубил контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл в
лентата за насрещно движение и ударил движещия се срещу него лек
автомобил „Рено Клио", в резултат на което е пострадал пасажерът до водача
на л.а. „Рено" Х.Д.. Вещото лице потвърждава наличието на причинно-
следствена връзка между механизма на процесното ПТП и нанесените
телесни увреждания на Х.Д..
Според заключението на приетата СМЕ Х.Д. е получил следните
увреждания: счупване с остеоепифизиолиза на дясна лъчева кост в далечния
край, наложило оперативна интервенция и кръвонасядания на гръдния кош и
корема. Вещото лице посочва, че е възможно установените травматични
увреждания да са настъпили при процесното ПТП. За такива счупвания
според експертизата и при липса на усложнения основният възстановителен
период продължава около 2-3 месеца.
Анализът на установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.500 от КЗ застрахователят има право
да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение, заедно
с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, управлявайки моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма. В хода на производството по делото пред първата инстанция
е следвало да се установи кумулативното осъществяване на следните
предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по
силата на което застрахователят е поел задължение за репариране на
причинени на застрахования вреди, настъпило застрахователно събитие,
предизвикано от виновно противоправно деяние на застрахования вследствие
управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма и плащането на обезщетение от
застрахователя на увреденото лице.
Приложеното по делото споразумение по НОХД №468/2019г. по
описа на РРС, по силата на което С. С. Г. е признат за виновен за причиняване
3
на средна телесна повреда на Х.Д. в резултат на предизвикано от Г. ПТП при
управление на МПС в пияно състояние, има характер на влязла в сила
присъда и на осн. чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Наличието на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите
травматични увреждания на пострадалия е безспорно доказано въз основа на
приетите по делото САТЕ и СМЕ.
Предвид изложено настоящата инстанция намира за правилни
изводите на районния съд, че са налице всички признаци от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане. Спорът във въззивното
производство се свежда до размера на дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди.
От писмените доказателства по делото е установено, че при
настъпване на деликта, за лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат",
с рег. № *****, при чието управление е причинено ПТП, е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗК „Л.И.“ АД
и че по силата на споразумение между пострадалия и застрахователя
ищцовото дружество е изплатило на Х.Д. застрахователно обезщетение в
размер на 18000 лв. съгласно приложени преводни нареждания, неоспорени
от ответната страна.
Регресното право на застрахователя възниква, когато той се
освобождава от отговорност по застрахователния договор с деликвента на
изрично посочените в чл.500 от КЗ основания, сред които е управлението на
МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Въз основа на установеното по делото
настъпване на деликта в резултат на виновно действие на застрахованото
лице, предизвикало ПТП управлявайки автомобила в нетрезво състояние и
предвид наличието на писмени доказателства за изплащане на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя на третото увредено
лице, за застрахователното дружество възниква регресното право за получи
заплатеното обезщетение от застрахования в пълен размер, заедно с
платените лихви и разноски. Този размер е справедлив с оглед претърпените
увреждания от пострадалото лице.
4
Като е отхвърлил предявения иск за разликата над 9000 лв. до
претендираната сума от 18 000 лв., за която са налице писмени доказателства,
че е действително изплатена от застрахователя на пострадалото лице,
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено в тази част и регресният иск да бъде уважен в пълен размер.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Въззивникът е претендирал съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции, чието заплащане се определя на осн. чл.78 от ГПК. За
производството пред първоинстанционния съд ответникът дължи на ищеца
заплащане на извършените разноски за държавна такса, депозити за съдебни
експертизи и юрисконсултско възнаграждение в пълен размер – 1520 лв.
Въззиваемият дължи на жалбоподателя направените във въззивното
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 380 лв.
Доколкото предметът на делото касае вземане, произтичащо от
абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ – застрахователна сделка,
сключена от въззивника в кръга на извършваната от него търговска дейност,
спорът е търговски, поради което и с оглед цената на иска, на осн. чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 966/07.07.2022 г. на Русенския районен съд
по гр. д. № 97/2022 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
сумата над 9 000 лв. до 18 000 лв., както и в частта за разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „З.“ №20 да
заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „С. шосе“ №67А сумата от 9000 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на Х.И.Д. по повод ПТП от 22.05.2017г., като
виновният за ПТП е управлявал моторното превозно средство с алкохол в
кръвта над допустимата норма, ведно със законната лихва върху главницата
5
от 10.01.2022г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото
за двете съдебни инстанции в размер на 1520 лв. за първоинстанционното
производство и 380 лв. за производството пред въззивната инстанция.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6