Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 24.04.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 15920 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 30.07.2018г., гр.д.32927/17г., СРС, 156 с-в
признава за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД и чл.110, ал.2 ЗС, че
В.Д.К. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 952,35
лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. -
30.04.2016г. и сумата 17,85 лв. - припадащата се част от цената на услугата
дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от 07.03.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.03.2017г., ч.гр.д.13703/17г., СРС, 156 с-в, отхвърля исковете за сумата над 952,35 лв. до пълния предявен
размер от 952, 36 лева, сумата 94,76 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015г. -
23.02.2017г. и сумата 3,63 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015г. - 23.02.2017г.,
отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу Й.И.М.
искове
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД и чл.110, ал.2 ЗС
за признаване за установено, че Й.И.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата над 952,36 лв. - стойност на
доставена топлинна енергия, по договор при общи условия за периода 01.05.2014г.
- 30.04.2016г., сумата 17,85 лв. - припадащата се част от цената на услугата
дялово разпределение за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г., сумата 94,76 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2015г. - 23.02.2017г. и сумата 3,63 лв. - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.09.2015г. - 23.02.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.03.2017г., ч.гр.д.13703/17г., СРС,
156 с-в и осъжда ответницата да
заплати на ищеца сумата 512,98 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение
за първоинстанционното и заповедното производство.
Срещу решението в отхвърлителната част постъпва
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че ответникът е потребител на
топлинна енергия и дължи съответната цена. Неправилно решението е основано само
на СТЕ. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с
което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете В.Д.К. и Й.И.М. оспорват жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД
не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има
оплаквания.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Въз основа на заповед № ЖН-77-В-„/02.02.1996г. на
кмета на СО район „Подуяне“, ответниците В.Д.К.Й.И.М. са наематели на общинско
жилище - топлоснабдения имот. По силата на наемното правоотношение, възникнало
между Столична община и ответниците, същите притежават качеството държатели на имота.
Упражняваното от тях право на ползване има изцяло облигационнен характер,
произтичащ от договора за наем. При липса на възникнало в тяхната правна сфера
право на собственост или ограничено вещно право на ползване, те не са потребители
на топлинна енергия в хипотезата на наематели по смисъла на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката. Разпоредбата предвижда, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия.
Изрично разрешение в тази насока се съдържа в т.1 от
ТР № 2/17.05.2018г., ОСГК на ВКС. Прието е, че собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение. Изключение е налице, когато между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през чието времетраене
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
В случая, ответницата В.Д.К. има сключен с ищеца договор за покупко-продажба
на топлинна енергия. В тази насока е
подадената от нея молба-декларация вх. № 2266/06.02.1996г. до ищеца за откриване на партида за
битови нужди на нейно име относно същия имот, за домакинство от двама члена. С
получаването от ответницата на първата издадена от ищеца фактура, където
фигурира като длъжник, договорът между тези насрещни страни се счита за сключен
по реда на чл.14 вр. чл.13, ал.1 ЗЗД. В този смисъл, ответницата като
потребител на топлинна енергия, дължи съответната цена.
В съдебно-техническата експертиза са установени
реалните стойности за доставената топлинна енергия. Съобразен е отчетът на
индивидуалните разпределители и се констатира спазване на действащата
нормативна уредба. Затова заключението следва да се кредитира относно
установените дължими размери.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са
отхвърлени исковете.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не установява
направени разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.07.2018г., гр.д.32927/17г., СРС, 156 с-в
в частта, с която се отхвърлят предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.Д.К. искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД и чл.110, ал.2 ЗС за признаване за установено, че В.Д.К. дължи
на „Т.С.” ЕАД сума над 952,35 лв. до пълния
предявен размер от 952,36 лв. - стойност на доставена топлинна енергия по
договор при общи условия за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г., сумата 94,76 лв.
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2015г. - 23.02.2017г. и сумата 3,63 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015г. - 23.02.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.03.2017г., ч.гр.д.13703/17г., СРС, 156 с-в, както и отхвърля предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу Й.И.М. искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД и чл.110, ал.2 ЗС
за признаване за установено, че Й.И.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 952,36 лв. - стойност на доставена
топлинна енергия, по договор при общи условия за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г.,
сумата 17,85 лв. - припадащата се част от цената на услугата дялово разпределение
за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г., сумата 94,76 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2015г. - 23.02.2017г. и сумата 3,63 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2015г. - 23.02.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 13.03.2017г., ч.гр.д.13703/17г., СРС, 156
с-в.
Решението е постановено с участие на трето
лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.