№ 161
гр. гр.Н., 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20242150100090
по описа за 2024 година
От ищците И. С. Н., родена на ********** г., М. Г. К., родена на ********** г.,
Л. А. Р., родена на ********** г., Универсална финансова корпорация „А.“ ООД,
представлявана от генералния директор В. Л. С., роден на ********** г., С. В. К.,
роден на ******* г., и В. Г. Н., роден на ********** г., всички граждани на Руска
Федерация, представлявани от адв. Т. П.-М., е предявен иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 от ЗУЕС против Етажна собственост „К.Д.“, находяща се в гр. Н., кв. П.,
представлявана от управителя Т.С.Б., за отмяна на решенията, взети от общото
събрание на етажната собственост, проведено на 22.12.2023 г. Излага се, че ищците са
собственици на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост. Сочи се, че на
22.12.2023 г., по инициатива на управителя с изтекъл мандат Н.С.П. било проведено
общо събрание на етажната собственост. Ищците били уведомени за протокола от
същото по електронните пощи, като до настоящия момент не били получили копие от
протокола по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Цялата кореспонденция, включително и поканата
за свикване на общото събрание, била изпращана на основание чл.13, ал.2 от ЗУЕС.
Развиват се съображения, че при свикването и провеждането на събранието били
допуснати нарушения на ЗУЕС, като се моли решенията, взети на общото събрание да
бъдат отменени. Изтъква се, че кворумът за провеждане на събранието бил неправилно
посочен, тъй като в същия не влизали ид.ч. на самостоятелни обекти 51 и 52. Сочи се,
че предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание не би могло да се
проведе в посочения час, което правило същото незаконно. Относно решението по т.1
от дневния ред се акцентира, че на събранието бил гласуван отчет за финансовите
1
2020- 2023 г., като последната година не била завършила към провеждане на
събранието. В отчетите били посочени сумите, постъпили като приход и разходваните
средства, без да са посочени поотделно кои от тях са разходвани за поддръжка и
управление и кои за извършени ремонти. Двата фонда следвало да се отчитат и
разходват поотделно. Не ставало ясно дали са извършени ремонти и какви били те.
Цитира се съдебна практика. Що се отнася до решението по т.2 от дневния ред се
счита, че неправилно бил определен размера на таксата за поддръжка и управление.
Изтъква се, че било налице смесване на двата режима на управление на етажната
собственост, тъй като се препращало към сключените с етажните собственици
договори по чл.2 от ЗУЕС, която разпоредба била неприложима. Навежда се, че
посоченото в протокола, че сумите ще се заплащат в съответствие с разпоредбата на
чл. 51, ал.9, т.1 и т.2 ЗУЕС било в противоречие на закона. По повод решението по т. 4
от дневния ред се излага, че не е представен бюджет, който да съдържа приходна и
разходна част. Цитират се разпоредбите на чл. 50, ал. 3, чл. 11, ал. 1, т. 8 и чл. 17 от
ЗУЕС. Относно решението по т. 5 от дневния ред се сочи, че едновременното
гласуване на избор на управител и определяне на възнаграждението му съставлявало
нарушение на закона. Без да е било посочено изрично се определял и начина на
формиране на възнаграждението, като се добавяла нова вноска за управление, извън
тези по т.2 от дневния ред, както и се освобождавал от отговорност настоящия
управител на етажната собственост. Оспорва се и решението по т. 6 от дневния ред
като незаконосъобразно, тъй като касаело различни правомощия и кворум за приемане
на решения. Изтъкват се доводи в тази насока. Сочи се, че към протокола не били
приложени пълномощни, поради което не можело да се прецени тяхната валидност
като форма и съдържание. С оглед на изложеното се моли от съда да отмени всички
решения, взети на процесното общо събрание поради липса на изискуем кворум при
провеждането му за определения час, представляващо нарушение на изискванията на
чл.15, ал.1 от ЗУЕС, както и решенията, взети по т.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 по изложените
съображения.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответната страна, с който
се излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция, като
се моли същата да бъде оставена без уважение. Счита се, че искът е недопустим, тъй
като е предявен след законоустановения 30-дневен срок, с което била нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Прави се изложение на фактическата
обстановка. Сочи се, че за свикване на събранието била залепена покана на двата входа
на сградата, като същата била изпратена и по електронните пощи на собствениците,
вписали електронен адрес в книгата на етажната собственост. Навеждат се доводи, че
бил спазен изискуемия кворум за провеждане на събранието. Твърди се, че в рамките
на законоустановения 7-дневен срок, на общодостъпно място в сградата на 29.12.2023
г. било поставено съобщение за изготвен протокол от общото събрание. Ищците
2
получили копие от протокола с приложенията на електронните си пощи, поради което
била спазена разпоредбата на чл.16, ал.7 от ЗУЕС и съдържанието на протокола не
било обжалвано в предвидения срок. Изтъкват се, че доводите на ищците по
отношение на т.1 от дневния ред, са несъстоятелни, тъй като отчетът за 2023 г. не бил
подлаган на гласуване. Сочи се, че доклад на управителя бил изготвен за целите на
събранието и бил представен на самото събрание. Всички отчети и доклади били
поставяни своевременно на видно място за целта, както и били налични при поискване.
Акцентира се, че по т.2 от дневния ред събранието уредило начина на определяне на
размера на таксата за поддръжка и управление, формиран на база 8.40 евро на кв.м. от
застроената площ на жилището в съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал. 9, т. 2 от
ЗУЕС. Навежда се, че била допусната печатна грешка като била посочена и т.1, като на
присъстващите на събранието бил изяснен начина на формулиране на таксата. Сочи се,
че по т. 4 от дневния ред относно утвърждаване на бюджета за 2024 г. не било взето
изрично решение за планиране на 2024 г., тъй като ищците и други руски граждани
повече от 5 години не били заплащали такси по поддържане на сградата. В бюджета за
2024 г. бил застъпен размер, необходим за разходи за нуждите на сградата за 2024 г.
съобразно всички обекти на сградата, при 100 % събираемост. Взетото решение за
приблизително планирани разходи били изброени само необходими ремонти и разходи
за поддържане съгласно §1, т.8 и т.11а от ЗУЕС. Видно било, че разходите били
разделени по отделни пера и фондове. Изтъква се, че всички приходи и разходи
кореспондирали с издадени за това документи. По т.5 от дневния ред се акцентира, че
нямало пречка да бъде подложен за гласуване в една точка избор на управител и
определяне на възнаграждението му. Твърди се, че в т.6 от дневния ред управителят
предлагал на всички собственици да се договарят с него за намиране на решение за
заплащане на дължимите суми, като били изброени няколко варианта. Предвид
изложеното се моли от съда да постанови решение, с което да остави без уважение
предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.
Искът се явява допустим доколкото от страна на ответната ЕС в съдебно
заседание се посочи, че не се оспорва факта, че исковата молба е подадена в
изискуемия 30-дневен срок.
По делото не се спори, а и видно от приложените по делото нотариални актове,
ищците притежават собственост върху самостоятелни обекти в ответната етажна
собственост.
С оглед вида на настоящата претенция- конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от
3
ЗУЕС, съдът дължи произнасяне само досежно посочените в исковата молба
нарушения, които представляват самостоятелни основания за отмяна на атакуваните
актове на общото събрание.
Съдът, като взе предвид наведените основания за незаконосъобразност на
решенията, взети на проведеното общо събрание, намира че на първо място следва да
се разгледа въпроса дали за провеждане на процесното събрание е бил налице
изискуемия кворум.
В съдебно заседание от страна на управителят на ЕС бе заявено, че
представените от ищците протокол от ОС, ведно със списък към него, са със
съдържание, идентично с оригиналите на тези два документа, и в този смисъл същите
не бяха оспорени от ответника. Видно от представеният протокол, на 22.12.2023 г. в
10.00 ч. е бил регистриран кворум от 52.703% ид.ч. от общите части на сградата,
изчислени съобразно приложения списък. Съобразно същият, под номер 50 е посочено,
че влизат обекти с идентификатор 51500.507.657.1. от 47 до 50, чиито общ процент
възлизал на общо 15.984. От страна на ищеца се сочи, че в списъка на са отразени
обекти под номера 51 и 52, съответно идеалните части на същите не са били взети
предвид при определяне на кворума. Ответната ЕС в отговора на исковата молба сочи,
че притежаваните от обекти под номера 51 и 52 идеални части от общите части са
включени в общата стойност от 15.984%. Доказателства обаче в тази насока не се
представиха по делото от страна на ЕСу, чиято е тежестта. Доколкото по делото не се
спори между страните, че в ответната ЕС влизат и самостоятелни обекти 51 и 52,
съответните на тези обекти ид.ч. също следва да бъдат включени в общия сбор на
идеалните части при определяне на кворума. Липсата на доказателства чия собственост
са тези два обекта, съответно дали са били представлявани на ОС или не, поставя под
съмнение правилността на посочения в протокола от ОС кворум. Съобразно нормата
на чл.15, ал.1 от ЗУЕС, Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез
представители собственици на най-малко 51 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост. Посоченият в протокола кворум е близък до минимално
предвидения в закона такъв за редовното провеждане на събранието. Ако действително
идеалните части на двата обекта са били включени в посочения като наличен кворум
към момента на провеждане на събранието, а представител не е присъствал на
събранието, при изваждането на същите би могло да се стигне до наличен кворум под
51%, което автоматично препраща към приложение на ал.2, т.е. отлагане на събранието
с един час. В този смисъл е налице неяснота в приетия за наличен кворум при
провеждане на събранието, което прави провеждането му незаконосъобразно. Това
рефлектира и върху законосъобразността на взетите решения.
Съгласно разпоредбата на чл.17 от ЗУЕС, за да се изчисли кворумът за
провеждане на събранието, както и за вземане на решения, следва всички ид.ч. към
всеки обект да се приравни в проценти, като общия сбор следва да е 100%. В
4
настоящият случай, видно от представения списък, са посочени само идеалните части
на всички обект от 1 до 50, но не и тези за обекти 51 и 52. Същевременно е визирано,
че общия сбор е 100%, т.е. идеалните части на обекти 51 и 52 не са включени в сбора,
което противоречи на сочената норма.
Изложеното по- горе дава основание на съда да приеме, че от страна на
ответната ЕС не се доказа по безспорен начин, че събранието се е провело при
изискуемия от закона кворум. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорените от
ищеца решения на общото събрание, като незаконосъобразни, тъй като е нарушена
императивната разпоредба на чл.15, ал.1 от ЗУЕС относно необходимия кворум за
провеждане на общото събрание. В този смисъл е безпредметно да се изследват
останалите доводи за незаконосъобразност на решенията.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците следва да
се присъдят направените по делото разноски, възлизащи на сумата от 1000 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 80 лв.-
заплатена държавна такса. Настоящата инстанция счита направеното от ответната
страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за
неоснователно. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за неоценяеми искове, какъвто е и настоящия,
минималното възнаграждение е в размер на 1000 лв.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ всички решения на Общото събрание на Етажна собственост „К.Д.“,
находяща се в гр. Н., кв. П., представлявана от управителя Т.С.Б., проведено на
22.12.2023 г., обективирани в нарочен протокол от същата дата.
ОСЪЖДА Етажна собственост „К.Д.“, находяща се в гр. Н., кв. П.,
представлявана от управителя Т.С.Б., да заплати на С. В. К., роден на ******* г.,
гражданин на Руска Федерация, сумата от 1000 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Етажна собственост „К.Д.“, находяща се в гр. Н., кв. П.,
представлявана от управителя Т.С.Б., да заплати на С. В. К., роден на ******* г., И. С.
Н., родена на ********** г., М. Г. К., родена на ********** г., Л. А. Р., родена на
********** г., Универсална финансова корпорация „А.“ ООД, представлявана от
генералния директор В. Л. С., роден на ********** г., и В. Г. Н., роден на **********
г., всички граждани на Руска Федерация, представлявани от адв. Т. П.-М., сумата от 80
лв., представляваща заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
5
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6