Определение по дело №222/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 322
Дата: 6 юни 2025 г. (в сила от 6 юни 2025 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20253001000222
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 май 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 322
гр. Варна, 06.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
ПредС.ел:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000222 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на „Сарк България“
АД със седалище гр.Шумен срещу решение № 1 от 10.01.2025г. по търг.дело
№ 20/24г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта му, с която
дружеството е осъдено да заплати на „Елма – М – Груп“ АД със седалище
гр.Бургас сумата от та от 77 528.88 евро, представляващи настъпили за ищеца
щети от неправомерното поведение на ответника на основание чл.45 от ЗЗД
поради неизпълнение на ответника по шест договора за доставка на медни
кабели по заявки както следва: B-10539110_10.03.2020_REVISED, B-
10540867_15.04.2020_REVISED, B-10540861_15.04.2020_REVISED, B-
10541765_07.05.2020_REVISED, B-10542970_28.05.2020_REVISED и B-
10542999_28.05.2020_REVISED, както и направените по делото разноски в
размер на 14 254.61лв. и по насрещна въззивна жалба на „Елма – М – Груп“
АД срещу същото решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявения от
него срещу „Сарк България“ АД иск за сумата от 77 394.73лв., претендирана
като обезщетение за вреди, настъпили за ищеца вследствие на производствен
престой, причинен от недоставянето на суровина за производствения процес
на трето по спора лице „М Кабел“ ООД, за което между ищеца и третото лице
е сключена спогодба от 07.08.2020г.
Във въззивната жалба на „Сарк България“ АД се твърди, че решението,
в обжалваната от него осъдителна част е неправилно, необосновано,
1
поставено в противоречие с материалния закон и при допускане на
съществени процесуални нарушения.
Оспорва извода на първоинстанционния съд, че „Сарк България“ АД в
качеството си на продавач по процесните правоотношения е изпаднал в забава
за изпълнението, както и че по делото е доказан твърденият в исковата молба
обичаен начин на постигане на договореност между страните по отношение на
отделните доставки, в това число в момента, към който се определя и плаща
цената.
Признава, че между страните по делото съществуват дългогодишни
търговски отношения и установена стандартна процедура по покупко-
продажба на произвежданата от него суровина. Твърди, че от представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства във връзка с разменена
между страните кореспонденция „Елма – М – Груп“ АД е била в забава за
плащане по други, предходни заявки за доставка на суровини, което е
наложило предоговаряне на цената след одит. Твърди, че новата цена, която е
била предложена, макар и малко по-висока според котировките на Борсата за
метали в Лондон, е била значително по-ниска от цената, която е била
предлагана от другите дружества, с които са търгували. Твърди, че „Елма – М
– Груп“ АД не е изпълнило поетият ангажимент за заплащане на суровината в
договорените срокове, поради което и за него не е било налице задължение да
им предостави суровината. Излага, че след уговорените срокове за плащане
котировките на борсата за метали са се променили като цената на суровината
за мед е започнала значително да се повишава. Желанието на насрещната
страна е било да вземе суровината след като са изминали три месеца от
договорените срокове на значително по-ниска цена. Твърди, че поръчката и по
шестте заявки е била изработена и е престояла в неговия склад, но поради
забавата в плащанията и отказът на ищеца да заплати и да натовари
изработеното количество се е наложило същото да бъде предадено за скрап.
Излага, че за изчистване на съществуващото недоразумение между
страните е имало кореспонденция, което е установено и от гласните
доказателства на свидетелят Зелянов. Оспорва извода на съда, че
представеният по делото договор между страните от 01.07.2022г. не е относим
към процесната доставка, както и че отказът за товарене е поради липса на
плащане преди самото товарене, - чл.7 от договора. Твърди, че този договор е
2
сключен между двете дружества след продължили повече от година преговори
във връзка с процесните доставки като споразумение за компенсиране на
„Елма – М – Груп“ АД за пропуснатите ползи. Твърди, че във връзка с това
компенсиране „Сарк България“ АД е предложил в пъти по-ниски цени за
изработване на суровина за „Елма – М – Груп“ АД, с което е било на загуба.
Твърди, че фактът че този договор е бил сключен с цел уреждане на
недоразумението в търговските им взаимоотношения по процесните заявки е
безспорен и се потвърждава от търговската кореспонденция, водена от офиса
на холдинга в Турция през 1922г., както и проведени срещи, в които е участвал
лично и процесуалният представител на ищеца. Твърди, че след сключването
на този договор е продал на ищцовото дружество близо 403 тона суровина на
изключително ниски цени като обезщетение, поради което и „Елма – М –
Груп“ АД е било компенсирано за пропуснатите ползи по процесните заявки и
отношенията между страните по тях са уредени още през 2022г.
Оспорва кредитираната от съда експертиза, като твърди, че към нея
няма справки за котировките на Борсата за метали Лондон, както и че
експертът не е съобразил всички доказателства, удостоверяващи начина на
определяне на цената и начина на плащане на изработената суровина по
процесните заявки.
Оспорва извода на съда, че ищецът е бил изправна страна по договорите,
а той следва да отговаря за причинените на ищеца вреди при забавяне на
изпълнението. Оспорва и приетото от съда, че предвид неуредените
отношения между страните и едностранното изменение на договора от страна
на ответника, ищецът е могъл да се обърне към трето лице за доставките,
извършени в по-късен период и на по-висока цена на суровината.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част
и да постанови друго, с което предявеният срещу него иск за нанесени вреди
да бъде отхвърлен изцяло. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна по тази жалба „Елма – М – Груп“ АД със седалище
гр.Бургас, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба на ответното дружество и
моли съда да потвърди обжалваното решение в осъдителната му част.
В насрещната въззивна жалба на „Елма – М – Груп“ АД се твърди, че
решението в обжалваната от него отхвърлителна част е неправилно,
3
незаконосъобразно и постановено при допускане на съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Оспорва като неправилен извода на съда, че е налице липса на редовност
на воденото от него счетоводство, респ.търговските книги, поради което и не е
кредитирал представените от него доказателства – спогодба от 07.08.2024г. и
протокол за прихващане от 31.03.2024г.Твърди, че липсват аргументи на съда
за това, като този извод е направен само въз основа на факта, че загубите от
производствен престой като пасив от 2020 – 2021г. са осчетоводени през 2024г.
Твърди, че нито ЗСч, нито правилата на НСС или МСС не установяват по-
къси от пет годишни срокове за осчетоводяване/ завеждане на щети, понесени
от предприятия.
Твърди също така, че неправилно първоинстанционият съд е отказал да
кредитира свидетелските показания на двамата свидетели, позовавайки се на
забраната за гласни доказателства за договори на стойност над 5 000лв.
Твърди, че със свидетелските показания са целяли доказването на
обстоятелства, свързани с техни загуби/щети от производствен престой на
трето по спора лице „М Кабел“ ООД и не са целяли доказването на
обстоятелства, свързани с установяване на договорни правоотношения и
техните параметри. Твърди също така, че въпреки изложеното от съда, че не
кредитира гласните доказателства въз основа на тях е направен извод за
нередовно водено от „М Кабел“ ООД счетоводство.
Твърди, че исканото от тях обезщетение в размер на 77 394.73лв. е за
компенсиране на загуби за производствен престой на трето по спора лице.
Този размер е установен с представено към исковата молба експертно
становище, изготвено много преди завеждане на иска – 25.03.2021г., по което
доказателство съдът не е изразил становище.
Излага, че от заключението на приетата по делото ССЕ и допълнението
към нея е установено, че сумата по спогодбата е отразена счетоводно в
счетоводството на „Елма – М – Груп“ АД по счетоводна сметка „Разходи за
глоби и неустойки“.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него отхвърлителна
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявеният от него иск.
Претендира направените по делото разноски.
4
Въззиваемата страна по тази жалба „Сарк България“ АД в депозиран в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба на ищцовото дружество и моли съда да потвърди
решението в обжалваната отхвърлителна част.
По искането на „Сарк България“ АД за допускане на новооткрити
писмени доказателства:
Представени са с въззивната жалба писмо от САРКУЙСАН
ЕЛЕКТРОЛИТИК БАКЪР САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ АНОНИМ ШИРКЕТИ,
акционерно дружество, регистрирано в Турция, вписано в търговския
регистър като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху
ответното дружество, от дата 07.02.2025г., с което на дружеството – ответник
е предоставена електронна кореспонденция, открита в информационния архив
на дружеството. Предвид на това, съставът на въззивния съд намира, че се
касае за новоузнати доказателства, поради което и приемането им е
допустимо. Но в случая, съдът намира, че същите са неотносими към предмета
на спора. Доказателства за участието на процесуалния пълномощник на
дружеството в настоящето производство във водени между страните
разговори за извънсъдебно уреждане на спора са неотносими. Представената
електронна кореспонденция е на първо място между трети за спора лица,
макар и свързани със страните по делото „М Кабел“ ООД и турско дружество.
На следващо място касае преддоговорни отношения между страни по повод
сключване на нов договор и е неотносима към процесните договорни
правоотношения. Поради което и искането следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Сарк България“ АД за
допускане на писмени доказателства – електронна кореспонденция.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 24.09.2025г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
ПредС.ел: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6