РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав в публично съдебно заседание на
шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ДИМИТРОВА
при участието
на секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4124 по
описа на РРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на 03.07.2019 г. по искова молба от „ОТО-3” ООД, ЕИК *********, с която са предявени следните осъдителни искове срещу „Хоризонт САЩ” ООД, ЕИК *********: 1/ иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 14 363,52 лв., съставляваща неизпълнена част на задължение на обща стойност 23 846,35 лв. за плащане на продажната цена на доставени строителни материали и промишлени стоки, във връзка, с които са издадени 22 бр. фактури и стокови разписки към тях, като след получаване на покана ответникът погасил част от задължението в размер на 9482,83 лв.; 2/ иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД: за лихва за забава в размер на 223,43 лв. върху неизплатената главница от датата на предявяване на иска до датата на плащане 27.08.2019 г.
В отговора на исковата молба ответникът признава задължението по процесните фактури и твърди, че го е изпълнил изцяло с платежно нареждане от 27.08.2019 г. за сумата 14363,52 лв. Счита, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като част от фактурите в поканата за плащане били нечетливи.
В с.з. ищецът признава, че е получил сумата по главницата от 14 363,52 лв. на 28.08.2019 г., като оттегля иска си в тази част и поддържа иска само по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до датата на плащане на задължението в размер на 233,43 лв. и разноските в размер на 1674 лв.
С протоколно определение от 30.10.2019 г. е прекратено производството по иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 14 363,52 лв.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. Стела Цанева, която
поддържа претенцията за лихва за забава и разноски по настоящото дело,
обезпечителното и изпълнителното производства. Заявява, че фактурите са издадени
от тях като доставчик, а оригиналът е даден на ответника като купувач, при
което само вторият екземпляр е останал при тях като доставчик. Тоест
най-четливият екземпляр се намира при ответника и ако той твърди, че са
нечетливи оригиналите би следвало да ги представи.
В
съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв. Е.З., която
твърди, че по принцип кореспонденциите между двете дружества се извършват по
електронен път. Счита, че няма как оригиналните фактури да са по-четливи от
представения на съда втори екземпляр. Не оспорва, че оригиналите са при тях. За
това, че не били четливи изпратили покана на ищеца да им изпрати четливи
фактури, без да ги оспорват. Счита, че нечетливите и неясни реквизити във
фактурите водят до липса на валидни счетоводни документи.
От
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 233,43 лв. лихва за забава
върху главницата от 14 363,52 лв. от датата на предявяване на иска
03.07.2019 г. до датата на плащане 27.08.2019 г.
Не се
спори между страните, а и видно от представените по делото 22 бр. фактури №№
219647/21.03.2019 г., 220678/25.04.2019 г., 220756/30.04.2019 г.,
220873/03.05.2019 г., 220887/03.05.2019 г., 220949/07.05.2019 г.,
220976/08.05.2019 г., 221000/08.05.2019 г., 221035/09.05.2019 г.,
221038/10.05.2019 г., 221047/10.05.2019 г., 221076/10.05.2019 г.,
221079/10.05.2019 г., 221155/14.05.2019 г., 221193/14.05.2019 г.,
221211/15.05.2019 г., 221225/15.05.2019 г., 221229/15.05.2019 г.,
221239/16.05.2019 г., 221245/16.05.2019 г., 221250/16.05.2019 г., дебитно
известие № 220508/19.04.2019 г., стокови разписки №№ 25800/21.03.2019 г.,
25986/19.04.2019 г., 26015/25.04.2019 г., 26035/30.04.2019 г., 26062/03.05.2019
г., 26066/03.05.2019 г., 26073/07.05.2019 г., 26078/08.05.2019 г.,
26085/08.05.2019 г., 26097/09.05.2019 г., 26099/10.05.2019 г., 26101/10.05.2019
г., 26108/10.05.2019 г., 26115/10.05.2019 г., 26132/14.05.2019 г.,
26137/14.05.2019 г., 26142/15.05.2019 г., 26147/15.05.2019 г., 26148/15.05.2019
г., 26150/16.05.2019 г., 26153/16.05.2019 г., 26156/16.05.2019 г., ищцовото
дружество е издало процесните фактури и представител на ответното дружество се е
подписал за получател на всяка една от фактурите, които са му предадени в
оригинал. Въпреки това ответното дружество не е заплатило сумата от
14 363,52 лв., до завеждане на исковата молба.
Плащането
на цената при договора за покупко-продажба следва да стане едновременно с
предаването на стоката, съгласно чл.327 от ТЗ. От този момент задължението на
купувача е изискуемо и при неплащане последният изпада в забава. Неизпълнението
е правопораждащ за отговорността на длъжника факт. На основание чл.86 от ЗЗД същият
дължи законни лихви за просроченото парично задължение. По отношение на размера
им, съдът взе предвид представената справка с изчисление на лихвите по
компютърна програма /л.53/, която не е оспорена от страните. Съгласно същата
размера за периода от 03.07.2019 г. до 27.08.2019 г. върху главницата от
14363,52 лв. възлиза на 223,43 лева. Искът за законната лихва в този размер,
като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Несъстоятелно е
възражението на ответното дружество, че не са платили задължението, защото част
от фактурите не били четливи, след като оригиналите се намират при тях и не се
представиха за справка. Издаването на фактура е регламентирано в чл. 113 от ЗДДС. Изискванията към фактурата и задължителните реквизити са посочени в чл.
114 от ЗДДС. Правилникът за прилагане на Закона за данък върху добавената
стойност допълнително уточнява изискванията към фактурите в чл. 79. Всяко
данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената
от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане
преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.
117 от ЗДДС. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и
за получателя. Оригиналът на фактурата се предоставя на получателя по
доставката. Това обстоятелство не се оспори от представителя на ответното
дружество и фактурите са приети по делото като неоспорени.
Падежът на
фактурите безспорно е настъпил, при което лихвите и разноските са дължими, тъй
като ответникът е изпаднал в забава и е станал повод за завеждане на делото.
Ответникът е извършил плащане на главницата едва в хода на настоящото
производство, като същият е имал възможност да стори това в дадения му срок за
доброволно изпълнение. Поканата на ищеца е получена от ответника на 14.06.2019
г. В отговор на поканата е изпратено писмо от ответника на 17.06.2019 г., с
което са поискани четливи копия на процесните фактури. На 21.06.2019 г.
ищцовото дружество е изпратило на ответника по ел.поща уведомление с приложена
справка за задълженията на дружеството, в която фактурите са подробно описани.
Всички фактури са признати от ответното дружество, осчетоводени са, водени са
разговори между двете счетоводства, представена е справка и ответникът е
извършил плащане в хода на производството, въпреки че е разполагал с тези
документи, които не са по-различни от тези, с които е разполагал месец по-рано.
Предвид изложеното ответникът е станал повод за завеждане делото и на основание
чл.78 от ГПК дължи направените от ищеца разноски, в размер на 1674 лв., съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
По
изложените съображения и на осн. чл. 235 и сл. от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Хоризонт САЩ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село
Мечка, ул. „Цар Борис I”№ 57, представляванo от управителя Любен Рабчев ДА ЗАПЛАТИ на „ОТО-3” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Николаевска” № 55, на основание
чл. 86 от ЗЗД сумата 233,43 лв.
лихва за забава върху главницата от 14 363,52 лв., платена след завеждане
на делото, от датата на предявяване на иска 03.07.2019 г. до датата на плащане
27.08.2019 г., и на основание чл. 78 от ГПК сумата 1674 лв., направени
по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Русенския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/